РЕШЕНИЕ
№ 3793
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Д.
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330105882 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 232, ал. 2, чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С искова молба с вх. № ********* г., подадена от „Перун- 89“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Карловска“ № 34А, представлявано от
управителя А. З. П., чрез пълномощник адв. Й. Д., против И. К. К., ЕГН: **********, от град П.,
ул. „**********” № ***, ет. ***, ап. ***, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1 311, 78 лева (хиляда триста и единадесет лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща неплатени наемни вноски и стойност на невърнат инвентар по договор
за наем на строителен инвентар № ******* г., за заплащане на която сума страните са подписали
спогодба от ****** г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем на строителен
инвентар № ******* г., като срокът бил 5 работни дни при цена от 213, 84 лева с ДДС. При
забавено връщане се дължал наем за всеки просрочен ден в размер на наемната цена. Ответникът
получил вещите на ******* г., но ги ползвал чак до ****** г., когато ги върнал, но след множество
покани за това. При връщането се установили и липси, в която връзка се изготвил протокол,
подписан от представител на ответника. На ******* г. между страните се подписала спогодба, в
която ответникът признал задължението си в размер на 1 311, 78 лева и се задължил да го изплати
на ***** г. Въпреки настъпилият падеж, плащането още нямало. В тази връзка именно се
1
претендира и осъждането на ответника. Моли и за разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, чрез назначения особен представител, с който се
оспорват исковете досежно начина на формиране на задължението, и неговия размер. Твърди се,
че доколкото приемо-предавателния протокол от ********* г. е подписан не от ответника,а от
трето лице, то ответната страна е била лишена от възможността да направи възражения и да даде
обяснения по констатираните липси. Съгл. чл. 8 от договора за наем е следвало при подписване на
приемо-предавателен протокол за върнат инвентар с липси и повредени елементи да се състави
финансов документ за стойността на същите. Такъв не бил съставен и не бил предявен от ищеца.
Сочи се, че договорът е бил сключен на ******** г. за срок от 30 дни, като наемната цена за този
период е била 213, 84 лева и е била платена. Съгл. чл. 6 от договора бил уговорен и платен депозит
от 213, 84 лева. Съгл. чл. 5 от договора при забавено връщане на инвентара наемателят плащал
наем за всеки просрочен ден пропорционално на наем по т. 4. 213, 84 лева за 30 дни правело по 7,
12 лева на ден или общо 1161, 86 лева за периода ******* г. – ******* г. При това положение
оставало неясно как е формирана търсената сума от 1311, 78 лева, какво се включва в нея и
приспаднат ли е депозитът от 427, 68 лева. Не се оспорва факта на подписването на спогодбата, с
която ответникът се е задължил да заплати 1311, 78 лева, но се оспорва начина на формиране на
търсената сума и оттам иска по размер.
С оглед на горното се моли иска за разликата над сумата 948, 02 лева, формирана, като от
общата сума 1161, 86 лева се приспадне платения депозит от 213, 84 лева, до пълния предявен
размер от 1311, 78 лева, да се отхвърли.
В съдебно заседание ищецът не се явява, депозирал е молба за отлагане на делото.
В съдебно заседание ответникът чрез особения представител моли за отхвърляне на
иска, като също претендира разноски в производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за наем на строителен инвентар № ********* г. ищецът като наемодател е
отдал на ответника като наемател строителен инвентар, описан в приложение към договора, който
инвентар следва да бъде предаден в срок от пет работни дни от датата на подписване на договора и
след заплащане на наем в деня на подписването му в размер на 213, 84 лева без ДДС. Договорено
е, че наемателят ще представи депозит в размер на същата сума – 213, 84 лева, в деня на
подписване на договора, който депозит ще бъде възстановен след подписване на приемо-
предавателен протокол за връщане на инвентара в срок от пет работни дни. В чл. 7 е договорено,
че се дължи неустойка при забава в плащането на наемната цена. Съгл. чл. 9 договорът е сключен
за срок от 30 календарни дни, считано от ********* г. до ********* г., като съгл. чл. 10 ако след
изтичане срока на договора наемателят продължи да ползва инвентара без противопоставяне на
наемодателя, договорът продължава като такъв за неопределено време. В чл. 12 е уговорено, че
приемането и предаването на инвентара и състоянието му при сключване на договора и връщането
му се удостоверяват с приемо-предавателен протокол, че самото приемане и предаване следва да
се извърши в базата на ищеца в с. З., посочено е време, в което може да се извърши, както и че
това следва да стане в присъствието на наемателя или негов представител. Изрично е уговорено, че
ако наемателят не присъства на приемането, не може да предяви претенции относно състоянието
на предаването и приемането. Рискът от погиване на инвентара е прехвърлен върху наемателя за
промеждутъка от приемането му с протокол до връщането му с протокол – чл. 28. Към договора са
2
подписани две приложения между страните – приложение № *** за елементи от рамково фасадно
скеле, и Приложение № *** – цена за изгубени елементи или брак от рамково фасадно скеле.
Съставен е приемо-предавателен протокол от ********* г., подписан между страните, за приетия
от ответника инвентар. Що се касае за първата наемна вноска по договора, тя е платена с
подписването му, което се удостоверява с договора. Депозитът е следвало да се заплати по-късно,
липсва документ, удостоверяващ заплащането му.
Съставен е приемо-предавателен протокол от ****** г. за върнат от И. К. на ищцовото
дружество инвентар, подписан от името на дружеството от В. К., а от името на ответника от Й. Р.
В същия са вписани невърнатите елементи като вид и брой.
На ********** г. е сключена спогодба между страните, с която същите се споразумяват,
че между тях е сключен процесния договор № ********* г., за даване под наем на строителен
инвентар на дружеството „Перун – 89“ ЕООД, кредитор, на И. К. К. – длъжник. Страните са се
съгласили, че към датата на подписване на споразумението длъжникът има изискуемо задължение
към кредитора, произтичащо от неплатена наемна цена на даден строителен инвентар и невърнат
инвентар. Страните се съгласяват за това, че строителните инвентари са предадени от кредитора на
длъжника, и че общото изискуемо задължение на длъжника К. към дружеството кредитор възлиза
на сумата от 1311, 78 лева, като уговорката е то да бъде погасено на една вноска на ******** г. по
банков път по посочена от кредитора банкова сметка, вписана в споразумението. Страните са се
споразумели спогодбата да представлява акт по см. на чл. 417, т. 3 от ГПК. Същата не е с нот.
заверка на подписите на страните, а в обикновена писмена форма, в нея управителят
собственоръчно е изписал имената си и се е подписал за дружеството ищец и е положил печат,
като ответникът е положил подпис и собственоръчно е изписал трите си имена. Тази спогодба не е
оспорена от особения представител на ответника нито като съдържание, нито като авторство.
Ангажирани са доказателства за платена държавна такса, адвокатски хонорар и
възнаграждение на особения представител от страна на ищеца.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят- да му плати определена цена, като
последният също така е длъжен да върне на наемодателя наетата вещ след преустановяване
действието на наемния договор.
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно наемно
правоотношение, което първоначално е било уговорено като срочно за една година, а впоследствие
се е трансформирало в безсрочен наемен договор при изпълнение предпоставките по чл. 236 от
ЗЗД, защото след изтичане на наемния срок, използването на вещта е продължило със знанието и
без противопоставянето на наемодателя. По делото ищецът е доказал размера на наемната цена,
предадения инвентар, както и стойността, на която ще бъде заплатен всеки един от елементите в
случай, че не бъде върнат – приложение № *** към договора. В случая ответникът лично е
подписал договора, с който е удостоверено заплащане наемната цена за първите 30 дни, двете
приложения към него и приемо-предавателния протокол, с който е удостоверено, че е получил
инвентара. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи връщането на същия, както и датата
на това връщане с оглед установяване периода, за който наемната цена се дължи – след изтичане
на 30-дневния срок на договора той се е трансформирал в безсрочен. Ответната страна не е
ангажирала доказателства за заплащане на депозита по договора. Досежно приемо-предавателния
протокол за върнат инвентар, със същия ищецът признава неизгодни за себе си факти – че
3
описаните в протокола вещи са му върнати и от тази дата насетне не може да претендира
заплащане на наемна цена за същите. Ответната страна е оспорила представителната власт на
лицето, подписало протокола от името на ответника – наемател. В тази връзка следва ад се
отбележи, че лицето, дори да е водило чужда работа без пълномощие, е върнало съответната
описана в протокола част от инвентара, в базата на ищеца, като съгл. посоченото в договора в
случай, че наемателят не присъства на предаването лично, то той няма право на забележки и
възражения по приетите вещи и тяхното състояние. Подписвайки спогодбата, ответната страна е
потвърдила действията на лицето, подписало приемо-предавателния протокол. Отделно, негова е
тежестта да установи, че е върнал инвентара и вида, в който е върнат същия. Със спогодбата, която
не е оспорена от ответната страна, същият се е задължил както да заплати неплатените наемни
вноски до края на срока на договора, така и да заплати невърнатия инвентар по ценоразписа,
утвърден в Приложение *** към договора. В конкретния случай изготвяне на експертиза не е било
необходимо, доколкото страните с подписване на спогодбата са се съгласили, че сбора на двете
суми – неплатена наемна цена и стойност на невърнат инвентар, възлиза на 1311, 78 лева, и тази
спогодба не е оспорена от страните нито откъм съдържание, нито откъм авторство на
волеизявленията на подписалите я лица. Ето защо и съдът приема за безспорно установено
наличието на сключения договор при посочените параметри, обстоятелството, че след изтичането
на срока на договора той е продължил действието си като безсрочен, че от ******* г. до
връщането на инвентара – ******* г., не е заплащан наем за ползването му, който е в размер на
213, 84 лева без ДДС за 30 дни, че на дата ******** г. не е върнат целия инвентар, като липсват 4
броя ****** , които съгл. Приложение *** към договора следва да се заплатят по 30 лева броя с
ДДС, два диагонала – по 8, 40 лева с ДДС, 4 парапета – по 7, 20 лева с ДДС. Страните са
договорили със спогодбата обща крайна цена, сбор от наемите и стойността на невърнатите вещи -
1311, 78 лева, платима на ******** г. В тежест на ответната страна е да установи, че е платила
тази сума, като такива доказателства по делото не са ангажирани. Съдът намира, че с оглед
постигане на спогодбата и договореностите на страните със същата, не подлежи на допълнително
изследване въпроса правилно ли е изчислена сумата и дали описания инвентар в протокола,
подписан от Й. Р., действително е върнат именно в тези бройки, посочени в него. В случая е
налице спогодба, с която страните са новирали задължението на длъжника - наемател към
кредитора-наемодател по договора, като са уговорили обща дължима сума, подлежаща на плащане
от длъжника. Оттук насетне в негова тежест е да установи заплащането й, което не е сторено. С
оглед на горното искът като изцяло доказан по основание и размер ще се уважи, като се присъди
сумата по спогодбата на ищеца.
Вземането е лихвоносно, исковата молба има характер на покана, поради което
искането за присъждането на законната лихва върху главницата 1311, 78 лева от завеждане на иска
– *********** г., до окончателното изплащане на задължението, също ще се уважи.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите са,
както следва – 93 лева държавна такса, 350 лева платено адв. възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от ******** г., и 321, 82 лева – разноски за особен представител на
ответника. Същите ще се възложат в тежест на ответната страна, исковете срещу която се
уважават.
Следва да се издаде на особения представител РКО от внесения депозит за
осъщественото представителство на ответника по делото.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН: **********, от град П., ул. „*********” № ***, ет. ***, ап. ***
да заплати на „Перун- 89“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Карловска“ № 34А, представлявано от управителя А. З. П., чрез пълномощник адв.
Й. Д. сумата от 1 311, 78 лева (хиляда триста и единадесет лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща неплатена наемна цена и стойност на невърнат инвентар по договор за наем
на строителен инвентар № ********* г., за заплащане на която сума страните са подписали
спогодба от ****** г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба – ********* г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските по
делото, от които 93 лева (деветдесет и три лева) – заплатена държавна такса, 350 лева (триста и
петдесет лева) – заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
********* г., и сумата от 321, 82 лева (триста двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки) –
платено възнаграждение за особен представител на ответника.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Д. Б. - Л. РКО за внесеното възнаграждение в размер на 321,
82 лева (триста двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки) за осъщественото процесуално
представителство на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд- П. в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5