Решение по дело №129/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№208                                                17.05.2022г.                             град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                           

                 СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар   Ива Атанасова                                                                             

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 129 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

            Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба на Д.В.Ц. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 809377/ 30.12.2021г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 80377/ 04.02.2022г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с който е установен размер на задълженията за данък върху превозните средства за 2021г. и съответната лихва, за лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№ ****. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не дължи данък върху посоченото в процесния АУЗД превозно средство, тъй като то е лична собственост на съпругата му – С. Д. Ц.. Позовава се на осъществена трансформация по смисъла на чл.23, ал.1 от Семейния кодекс СК/, доколкото макар и придобит по време на брака, лекият автомобил и бил заплатен със средства, получени от съпругата му като дарение, т.е. закупен е с лично /индивидуално/ имущество на С. Ц., поради което не е в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Направено е искане за отмяна на обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация 809377/ 30.12.2021г. и потвърждаващото го Решение 80377/ 04.02.2022г. на Началник отдел "МДТ" в Община Стара Загора.

            С Декларация по чл.54, ал.4 от ЗМДТ с вх. № ДК54009466/ 19.08.2021г. С. Д. Ц. е декларирала притежаван лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№ ****. Като начин на придобиване е посочено – дарение, а за дата на придобиването – 10.06.2021г. Деклараторката е посочила, че е единствен собственик на автомобила. Към декларацията са приложени копие на нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС от 10.06.2021г. и копие на нотариално заверен Договор за дарение на парични средства от 09.062021г., от който е видно, че С. Ц. е получила от майка си з. Ж., като дарение, сумата в размер на 3900лв. В договора за дарение се съдържа клауза, че дарената сума е предназначена за покупката на лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№ ****. В подадената декларация е посочено наличие на обстоятелство за освобождаване от данък върху превозните средства за декларирания автомобил, за доказването на което е приложено  експертно решение на ТЕЛК – Експертно решение № 3090/ 05.09.2019г., с което на С. Ц. са определени 71% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години и начална дата на инвалидизиране  - 15.12.1993г.

            На 09.12.2021 г. на основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК на С. Ц. е изпратено съобщение за отстраняване на несъответствия по подадената на декларация с вх.№ ДК54009466 – грешно декларирана собственост на процесното МПС, тъй като лекият автомобил е закупен по време на брака, поради което е в режим на СИО и по тази причина принадлежи и на двамата съпрузи /л.52 по делото/. Съобщението е получено на 13.12.2021 г., видно от представената по делото обратна разписка, като няма данни за отстраняване на посочените несъответствия в декларацията. 

            След изтичане на указания срок и поради неотстраняване на констатираните в декларацията несъответствия, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, е издаден  обжалвания АУЗД № 80377/ 30.12.2021г, с който се установява задължение за данък върху превозните средства за 2021г., дължимо от съпруга на деклараторката - Д.В.Ц., за притежаваната от него ½ идеална част от лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№ ****. Размерът на установеното задължение възлиза на 56.31лв. /главница/ и 2.22лв. лихви за просрочие, изчислени към 30.12.2021г. В АУЗД се сочи за установено в хода на проверката, че считано от 24.11.2012 г. С. Д. Ц. е в граждански брак с Д.В.Ц.. Обсъдени са трите режима на имуществени отношения между съпрузите, установени в Семейният кодекс, като се сочи, че съгласно чл. 18, aл. 2 СК при липса на нарочно избран режим, между съпрузите, се прилага законовият режим на общност. Тъй като в случая нямало доказателства за избран режим от Д.В.Ц. и С. Д. Ц. преди придобиването на лекия автомобил, следвало да се приеме, че за същият е приложим режима на CИO. Цитиран е чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс, съгласно който вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а съгласно чл. 21, ал. 3 от Семейния кодекс "съвместният принос се предполага до доказване на противното". За неоснователен е приет  довода на лицето, че превозното средство е придобито с лични средства по силата на цитирания договор за дарение на лични средства. Прието е, че когато по време на брака между съпрузите се прилага режим на общност, действа презумпцията за съвместен принос спрямо цялото имущество, придобито по време на брака, без възможност за оборването й спрямо отделни вещи. B чл. 23, ал. 1 от Семейния кодекс е въведен института на преобразуването на лично имущество, по силата на който вещните права, придобити по време на брака изцяло с лични средства, са лични за съответния съпруг. B отношенията с трети лица обаче това обстоятелство подлежало на доказване, доколкото според изричната разпоредба на чл. 20 от Семейния кодекс, при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност. B административните производства не можело да cе предявява установителен иск за установяване на трансформация на лично имущество, тъй като за това е предвидено реализирането на отделно производство по реда на ГПK. B тази връзка ЗMДT възприемало режима на имуществени отношения, уредени в Семейния кодекс, като за данъчни цели се приема, че между съпрузите е в сила режим на общност при равни дялове за всеки съпруг. Въз основа на тези доводи е обоснован извод, че с приложените към данъчната декларация доказателства не може да бъде оборена презумпцията за съвместен принос на Д.В.Ц. и С. Д. Ц. по отношение на закупения на 10.06.2021 г. лек автомобил, марка ШЕBPOЛET, модел **** с рег. № ****, поради което следва да се приеме, че превозното средство принадлежи на двамата съпрузи при равни дялове за всеки съпруг и съответно за Д.Ц., в качеството му на съсобственик на лекия автомобил,  е налице задължение за заплащане на данък за 2021г. върху посоченото превозно средство за притежаваната от него ½ идеална част.

            Издаденият АУЗД е връчен на жалбоподателя на 11.01.2022г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

            В нормативно установения срок по чл. 107, ал.4 от ДОПК Д.Ц. е подал жалба до Началника на отдел "МДТ" в община Стара Загора срещу издадения АУЗД, с искане за неговата отмяна, по съображения, че лекият автомобил е бил закупен с парични средства, дарени на съпругата му, поради което и доколкото в случая липсвало основание за прилагане на презумпцията за съвместен принос, тъй като вещта била придобита изцяло чрез трансформация на лично имущество по реда на чл.23 от СК, лекият автомобил се явявал лична собственост на С. Ц.. С Решение № 80377/ 04.02.2022 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора е потвърден обжалвания АУЗД № 80377/ 30.12.2021 г., като са възприети изцяло изложените от органа по приходите мотиви, че лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№ ****, закупен по време на брака между С. Д. Ц. и Д.В.Ц., е съпружеска имуществена общност, по силата на императивната разпоредба на чл.21, ал.1 от СК, като доказването на липсата на съвместен принос на съпрузите при придобиването на вещта не може да се прави в административно производство по обжалване на индивидуален административен акт, тъй като трансформацията на лични средства се доказва с установителен иск в друго производство. Направен е извод че правилно и законосъобразно с обжалвания орган по приходите е установил изискуемо задължение на Д.Ц. за данък върху превозните средства за периода от месец юни 2021г. до месец декември 2021г, съответстващо на притежаваната от лицето ½ идеална част от лекия автомобил.

            По делото е представена административната преписка по издаване на АУЗД № 80377/ 30.12.2021г. От ответника по делото е представено и прието като доказателство Уведомление – приложение № 1 по чл.10 от НРВСДРИОС, видно от което С. Д. Ц. и Д.В.Ц. са сключили граждански брак на 24.11.2012г., като режимът на имуществените отношения между съпрузите е законов режим на общност.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. 

            Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, тъй като съгласно чл. 4, ал.1 установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

            Акт за установяване на задължение по декларация № 80377/ 30.12.2021г. е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице – старши инспектор в отдел МДТ при Община Стара Загора,  надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. Следователно обжалваният АУЗД е издадени от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.  Оспореният акт за установяване на задължение по декларация е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания АУЗД, включително при извършеното установяване на релевантните за определеното задължение факти и обстоятелства. 

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 80377/ 30.12.2021г е издаден и в съответствие с приложимия материален закон, като  съображенията за това са следните:

            В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а съгласно чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства.

Съгласно чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ се освобождават от данък върху превозните средства леките автомобили - собственост на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.

            В случая от фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 10.06.2021г, по време на брака, съпругата на жалбоподателя е закупила лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№ ****. Автомобилът е регистриран за движение по реда и при условията на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. на името на С. Ц., видно от приложеното по делото Свидетелство за регистрация, част I.

            С декларация вх.№ ДК54009466 от 19.08.2021г., подадена на основание чл.54, ал.4 във вр. с ал.3, т.5 ЗМДТ /която декларация ползва и останалите съсобственици - арг. ал.8 на чл.54 ЗМДТ/, С. Д. Ц. е декларирала придобития лек автомобил, като е заявила, че е единствен собственик на същия и е налице основание, по см. на чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ, за освобождаването й от заплащане на данък върху превозното средство – установена от органите на медицинската експертиза 71% трайно установена неработоспособност.

            Спорният по делото въпрос се свежда до това дали лекият автомобил Швролет **** с рег.№ **** е съсобствен в режим на СИО или изключителна собственост на съпругата на жалбоподателя, доколкото е бил закупен с нейни лични средства /получени като дарение от майка й/ и съответно -  дали жалбоподателят се явява задължено лице по см. на чл.53 ЗМДТ за заплащане на данък за това превозно средство.

            Съгласно чл. 21, ал.1 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Чл. 21, ал.3 от СК съдържа оборима презумпция, според която съвместният принос се предполага до доказване на противното.

            В случая не са наведени твърдения и не са представени доказателства за избран режим на разделност /чл.33 СК/ или сключен брачен договор /чл.37 СК/ между жалбоподателят и съпругата му преди придобиване на лекия автомобил. Следователно съгласно чл. 18, ал.2 от СК по отношение на имуществото, придобито по време на брака, се прилага законовия режим на общност по чл. 21 и сл. от СК. Ето защо за жалбоподателя, като съпруг на С. Ц., е възникнало право на собственост върху придобития по време на брака лек автомобил с рег.№ ****, независимо, че страна в сделката е била само съпругата му Ст.Ц..

            Поддържаното от оспорващия възражение, както в контролното административно производство, развило се пред  Началник отдел МДТ при Община Стара Загора, така и в настоящото съдебно производство, че спорната вещ е закупена с лични средства на съпругата му, поради което не е част от СИО, по съществото си представлява искане да се признае трансформация на лично имущество.  Органите по чл. 4 от ЗМДТ обаче не могат по административен ред да преценят дали е оборена законовата презумпция по чл. 21, ал.3 от СК, доколкото това би означавало да признаят изключителна собственост на единия съпруг по чл. 23, ал.1 от СК, което е извън тяхната компетентност и правомощия. Съгласно константната съдебна практика, установяването наличието на пълна или частична трансформация /преобразуване/ на лично имущество по чл. 23 от СК, по своята същност представлява оборване на презумпцията по чл. 21, ал.3 от СК, което става по исков ред - с иск по чл. 23, ал.1 или ал.2 от СК. И това е така доколкото възражението за трансформация по чл. 23 от СК не е оспорване на съвместния принос, а опровергаване на законова презумпция за съвместен принос. Предявяването на иск за признаване на трансформация на лично имущество е правна възможност на всеки един от съпрузите да обори по съдебен ред установената законова презумпция че вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Оборването на тази презумпция по съответния процесуален ред е основание за признаване на изключителното право на собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от съпрузите. Действително искът по 23 от СК е установителен и има за цел признаването на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презюмираната от закона съпружеска имуществена общност и равенството на дяловете. Но докато не бъде установено по общия гражданскоправен ред, че поради липса на принос придобитото по време на брака имуществото не е съпружеска имуществена общност, а се касае за преобразуване на лично имущество по чл. 22 от СК като изключителна собственост на единия съпруг ( чл. 23, ал.1 от СК във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК), жалбоподателят се явява съсобственик на посочения в АУЗД лек автомобил и законосъобразно органът по приходите е приел, че същият е задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства съобразно притежаваната в съсобственост част от моторното превозно средство.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И     :

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно  чл. 160, ал. 6, изр. 2 ДОПК.