Решение по дело №57/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260141
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20211620100057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр.Лом, 12 април 2021 год.

                            

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година в състав :

 

Председател:Боряна Александрова

 

  при секретар: Росина Димитрова , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер  57 по описа на ЛРС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени    искове по чл.143,ал.2 СК във вр. с  чл.149,ал.1 от СК. Ищцата М.Г.Ц. ,ЕГН: ********** , със съгласието на майка си Г.Б.Л., чрез пълномощника по делото – адв.Р.Б. , твърди в исковата си молба, че ответника  Г.Ц. Анеглов,ЕГН: **********  е  нейн баща, но родителите не живеят заедно и майката е поела изцяло грижите за нейното отглеждане и възпитание. Търди се ,че е ученичка, посещава училище Европа, няма собствено имущество от което да се издържа,          а доходите които получава майка й са недостатъчни да покрият месечните   нужди. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300лева, и толкова, издръжка за минало време, считано от 8.01.2021г.-година назад от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира също законна лихва и разноски.

Ответникът не оспорва,че е баща на детето,както и че не е полага грижи за неговото отглеждане , както и ,че не и давал нужната издръжка. Оспорва предявения иск по размер като твърди , че е неоснователно завишен. Посочва че не е в състояние да дава издръжка в търсения размер , тъй като не реализира доходи.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Г. Л. и ответника са родители  на детето м., родена на ***г.,съгласно представеното по делото удостоверение за раждане , издадено от Община Лом.

От представената по делото удостоверение изх.№ 344,издадено на 01.12.2020г. от директора на ПГ Н.Г. град Л. се установява, че детето  е ученичка в ІХ клас и посещава редовно училището. Майката  работи , има и собствен бизнес, но е нормално и бащата да участва в издръжката на детето. Ответника не работи , съгласно представения по делото социален доклад, но същият е в работоспособно възраст, няма заболявания , които да не му позволяват да работи.

От изслушването на детето в с.з. се установи,че тя е ученичка, имала е нужда и са й поставени т.нар. брекети за изправяне на зъбите й.

От разпита на св.В., се установява,че майката и бащата не живеян заедно, и майката е тази която се грижи и възпитава детето.

 Според изготвения соц.докладд детето живее при майка си, обитават жилище в гр.Лом, където условията са добри.

При така установените фактически обстоятелства по делото съдът счита, че предявения иск по чл.143,ал.2 СК е  допустим, а по същество  за частично основателен.

Безвъзмездното и строго лично задължение на родителите за издръжка на малолетните и ненавършилите пълнолетие деца е задължение установено от закона, което следва да се изпълнява безусловно, независимо от трудоспособността и възможностите  на родителите.Същото в основата си е морално задължение и следва да се изпълнява доброволно.Размерът на дължащата се от родителите издръжка се определя в зависимост от нуждата на детето и възможностите на родителите.

По делото е установено,че детето е на почти 16 години, живее и се отглеждат от майката ,която реализира прилични доходи, които не са достатъчни за издръжката на детето. Бащата не работи и не получава доходи .

При така установеното по делото, както и с оглед интересите на детето, неговата възраст, необходимост от конкретни грижи за отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че за месечната  му издръжка са необходими 550 лева.От тази сума  бащата следва да заплаща на детето  200  лева месечно, а останалата сума следва да  допълва майката,ведно с останалите грижи по неговото отглеждане и възпитание. Така определения размер е съобразен и с факта, че детето живее и се отглежда от майката,като  не се установи  и наличие на изключителна нужда на детето.

 С оглед горните съображения съдът намира предявения по чл.143,ал.2 СК иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен в посочения по-горе размер от по 200 лева месечно , а до пълния претендиран размер от 300 лева като неоснователно завишен следва да бъде отхвърлен от съда.Посочения размер на издръжката следва да бъде присъден считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-08.01.2021г.  занапред до настъпване на основания за изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С оглед на установеното по делото,че от дълго време родителите на детето са разделени , като бащата не е полагал грижил и не давал средства за неговото отглеждане и възпитание, съдът намира за основателен и предявения по чл.149,ал.1 от СК иск за присъждане на издръжка за минало време, считано от  7.01.2020г. до 7.01.2021г., в минимален размер, което искане е допустимо предвид законово предоставената възможност издръжката да се присъди една година назад от предявяване на иска . Досежно размера на издръжката и след като се отчете  по-ниската възраст на детето през  периода и установените по делото възможности на родителите , съдът намира предявения по чл.149,ал.1 СК иск за основателен  и  като такъв следва  да бъде уважен в размер на   160 лева месечна издръжка,а до пълния предявен размер от 300 лева като неоснователно завишен следва да бъде отхвърлен от съда.

     На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 750 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете,а по сметка на ЛРС и на основание чл.78,ал.6  ГПК държавна такса в размер на 285,60 лева.

     На ответника не следва да се присъждат разноски по делото,тъй като такива не са поискани от страната.

По изложените съображения съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОСЪЖДА Г.Ц.А. , ЕГН: **********  да заплаща на детето си М.Г.Ц., ЕГН: **********, със съгласието на нейната майка и законна представителка Г.Б.Л., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 08.01.2021г.  до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 300 лева месечна издръжка като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  Г.Ц.А. , ЕГН: **********  да заплаща на детето си М.Г.Ц., ЕГН: **********, със съгласието на нейната майка и законна представителка Г.Б.Л., ЕГН: **********,, издръжка за минало време  за периода 07.01.2020г.-07.01.2021г. в общ размер на сумата от 2040 лева, от по 170 лева  месечно, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-08.01.2021г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 750 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете,а по сметка на Ломския районен съд  държавна такса в размер на 285,60 лева ,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 300 лева месечна издръжка като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок,който на основание чл.315,ал.2 от ГПК започва да тече от 12.04.2021г.

                                           Районен съдия :