Решение по дело №283/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ София против решение № 1190/28.11.2023 г. постановено по н.а.х.д. № 2748/2023 . по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издадения електронен фиш. Счита, че правомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание и по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадения електронен фиш.

Ответникът – „Депосито“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], [адрес], редовно уведомен, с писмено становище вх.№ 2976/11.03.2024 г. оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната жалба, отмяна на съдебния акт и потвърждаване на електронния фиш.

А. съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП „Депосито“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на електронния фиш е допуснато съществено процесуално нарушение, като е приел, че за да бъде санкционирано лице с електронен фиш, това следва да е изрично предвидено в закона, а за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП не е предвидена такава възможност.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Ответникът по касация е бил санкциониран за това, че на 14.06.2021г., в 20:30ч., в община Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено движение на собственото му пътно превозно средство - влекач Мерцедес Актрос, с рег. № [рег. номер], за който е констатирано, че не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото пътно превозно средство не е установена валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че по арг. от чл.39, ал.4 от ЗАНН, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП (в приложимата редакция действала към датата на връчване на електронния фиш, доколкото той не съдържа дата на издаване) не е предвидена такава възможност, като липсва и друга законова норма, която изрично да я предвижда, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормите на чл.167а, ал.2, т.8 и ал.4 от ЗДвП, чл.187а, ал.4 от ЗДвП, чл.189, ал.10 от ЗДвП и чл.189ж, ал.7 от ЗДвП във вр. с чл.179, ал.3-3б, тъй като това би означавало възможността за съставяне на електронен фиш, да се изведе по тълкувателен път, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

В потвърждение на изложеното е и настъпилата законодателна промяна в нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, изразяваща се в допълнение с израза „-3б“ след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ бр.13/13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г. Тази норма е процесуална и се прилага незабавно, след влизането й в сила, като тя няма обратно действие, поради което е приложима за случаите на нарушения на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП извършени след 13.02.2024 г., за които вече може да се издава електронен фиш. Доколкото процесният електронен фиш безспорно е издаден преди тази дата, изменената норма на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП не намира приложения спрямо него.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл.143, във връзка с чл.228 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В случая от „Депосито“ ЕООД е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева и ДДС в размер на 120,00 лева.

С оглед цитираните правни норми в полза на дружеството следва да бъде присъдено единствено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. Този размер е близък до минималния предвиден в нормата на чл.7, ал.2, т.2, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно.

Платеното ДДС не следва да се присъжда, тъй като безспорно „Депосито“ ЕООД е регистрирано по ДДС и има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС, който е начислен по сделката от адвокатското дружество. Ето защо, ако тази сума бъде присъдена би се стигнало до неоснователно обогатяване на дружеството.

Мотивиран от горното, А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 1190/28.11.2023 г. постановено по н.а.х.д. № 2748/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати в полза на „Депосито“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], [адрес] съдебни разноски в размер на 600,00 лева (шестотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.