Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 28.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в съдебно заседание
при закрити врата, проведено на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 3015 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на „С.К.“ АД за откриване на производство по
несъстоятелност на „А.С.П.Е.“ ООД поради неплатежоспособност, евентуално поради
свръхзадълженост на дружеството.
Като основание за
легитимацията на молителя като кредитор по търговска сделка с длъжника е
заявено вземане за сумата 20 000,00 лв. – гаранция, платена от молителя по
договор за участие в балансираща група №21002-034/10.06.2016г., която подлежи
на връщане след прекратяване на договора.
Ответното дружество,
уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не взема становище по молбата (според
представените от молителя доказателства ответното дружество е подало от свое
име молба за откриване на производство по несъстоятелност, производството по
която е спряно на основание чл. 629, ал. 3 ТЗ поради висящността на настоящото
производство).
В хода по съществото
на делото процесуалният представител на молителя заявяване изменение на
искането за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, като
релевира свръхзадължеността като главно основание за откриване на
производството по несъстоятелност, а освен това заявява и искане за откриване
на производството при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Приетият като писмено
доказателство договор №21002-034/10.06.2016г. установява възникнали
облигационни правоотношения между страните по делото с предмет участие на
молителя в качеството му на търговец на електрическа енергия в балансираща
група, координирана от ответника.
Приетото като писмено
доказателство платежно нареждане от 07.07.2016г. установява изпълнение на
задължението на молителя по чл. 13 от договора за плащане на гаранционен
депозит в размер на 20 000,00 лв. за обезпечаване на задълженията на
координатора за плащане на балансиращата енергия към „Е.“ ЕАД.
Приетите като писмени
доказателства изходящи от „Е.“ ЕАД писма с изх. №ЦУ-ПМО-3314/22.08.2017г. и
изх. №ЦУ-ПМО-3314/25.08.2017г. установяват, че считано от 26.08.2017г.
ответното дружество е отстранено от пазара на електрическа енергия.
Посоченото
обстоятелство предпоставя обективна невъзможност за изпълнение на задълженията
на ответника по договора с ищеца след посочената дата и представлява основание
по чл. 89 ЗЗД за разваляне на договора по право, но е и изрично предвидено с
клаузата на чл. 14, т. 4 от процесния договор като основание за автоматично
прекратяване на договора.
Съгласно клаузата на чл.
13, ал. 4 от процесния договор след прекратяването на договора и при липса на
задължения на участника в балансиращата група координаторът дължи връщане на
платената гаранция в срок до 5 работни дни.
Тъй като по делото не
са ангажирани доказателства, а и твърдения за неизпълнени задължения на
молителя към ответника, съдът в приложение на чл. 154, ал. 1 ГПК дължи да
приеме, че на основание цитираната клауза от договора ответникът дължи на молителя
връщане на платената гаранция в пълния й размер от 20 000,00 лв., като
задължението му е станало изискуемо на 04.09.2017г. с изтичане на предвидения в
чл. 13, ал. 4 от договора срок (тоест на дата, която е по-ранна от датата, на
която самият молителят твърди, че настъпва изискуемостта на вземането му срещу
ответника за връщане на платената гаранция).
Неизпълнението на
посоченото изискуемо парично задължение на ответното дружество по търговската
сделка с молителя съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ предполага неплатежоспособност на
дружеството.
Презумпцията на чл.
608, ал. 3 ТЗ не е опровергана от данните в заключението на изслушаната по
делото счетоводна експертиза относно икономическото и финансово състояние на
ответното дружество. Тъкмо напротив - от заключението се установява, че
краткотрайните активи на дружеството не са достатъчни за покриване на паричните
му задължения, а коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, финансова автономност и рентабилност на дейността на дружеството към
31.12.2016г. са все величини под приетите от икономическата наука минимално
необходими за поддържане на финансова устойчивост и платежоспособност на
дружеството, като според данните в заключението неплатежоспособността е
възникнала именно в посочения отчетен период (2016г.) и продължава към
настоящия момент.
От заключението се
установява още, че дружеството е и свръхзадължено по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, тъй като според данните в годишните му финансови отчети към 31.12.2016г.,
но също и към 31.12.2015г. общата стойност на активите му е по-ниска от общия
размер на задълженията му, както и че това състояние продължава да е налице и
към датата на изготвяне на заключението.
Неплатежоспособността
по чл. 608, ал. 1 ТЗ и свръхзадължеността по чл. 742, ал. 1 ТЗ са самостоятелни
основания за откриване на производство по несъстоятелност на капиталово
търговско дружество, а съвместното им наличие в хипотези като настоящата, при
които основанията са заявени от кредитора при условията на евентуалност,
предпоставя откриване на производството по несъстоятелност на това основание,
което е заявено като главно от кредитора при упражняване на правото му по чл.
625 ТЗ, а именно свръхзадълженост на ответника, която според заключението на
експертизата по делото е възникнала и на по-ранна дата (а именно през 2015г.)
от неплатежоспособността на ответника (възникнала според данните в заключението
през 2016г.).
При липса на
доказателства, въз основа на които да може да бъде направен конкретен и
безусловен извод за конкретната дата от 2015г., на която ответникът е изпаднал
в състояние на свръхзадълженост, началната дата на свръхзадължеността следва да
бъде определена към края на посочения отчетен период – 31.12.2015г.
Доказателства за
налично към настоящия момент ликвидно имущество на дружеството, което да покрие
началните разноски за производството по несъстоятелността, не са събрани в
производството, включително след служебно изисканите от съда справки, поради
което основателно се явява и заявеното от молителя искане решението за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството да бъде постановено
при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ и при съответни последици по чл. 711 ТЗ,
като с решението по реда на чл. 629б, ал. 1 ТЗ бъде определен и размер на
началните разноски, необходими за производството по несъстоятелността, при
чието внасяне производството по несъстоятелност подлежи на възобновяване по
реда на в чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „А.С.П.Е.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** - *******.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на свръхзадължеността 31.12.2015г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „А.С.П.Е.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** - *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.С.П.Е.“ ООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** - *******.
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото на „А.С.П.Е.“ ООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** - *******.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „А.С.П.Е.“ ООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** - *******.
СПИРА производството
по несъстоятелност на „А.С.П.Е.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** - *******.
ОПРЕДЕЛЯ
размер от 2 000 лв. на началните разноски за производството по несъстоятелност
по чл. 629б ТЗ, при чието внасяне производството подлежи на възобновяване по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в
Търговския регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на
производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от
датата на вписване на решението в търговския регистър.
СЪДИЯ: