Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1004/10.7.2020г. Град Варна
Районен съд Варна, Пети
наказателен състав,
на втори юни, две хиляди
и двадесета година,
в открито заседание в
следния състав
председател съдия Георги
Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 983 по описа за
2020 година
Р Е
Ш И :
Отменя Наказателно постановление № 19-0819-007579/03.02.2020 г.
на С.М.С. - началника на група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с
което на С.А.Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева на основание чл.177 ал.6 пр.2 от Закона за движението по
пътищата за извършено нарушение на чл.145 ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
Отхвърля искането на ОД
на МВР Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Отхвърля искането на
жалбоподателя С.А.Й. за присъждане на направените разноски поради непредставяне
на доказателства за извършени такива разноски.
Да се изпратят съобщения
на С.А.Й. и сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено, по реда на глава 12 от
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението административно-наказателната преписка да се върне на сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ
:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано
е по жалбата на С.А.Й. срещу
наказателно постановление № 19-0819-007579/03.02.2020 г. на С.М.С. - началника на
група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което му е
наложено посоченото по-горе административно наказание.
В
жалбата въззивникът не оспорва посочената в
наказателното постановление фактическа обстановка, моли да бъде намален размера
на наложената му глоба от 200 лева, тъй като неговия пропуск се дължи на
семейни причини - със съпругата му били безработни, а имали четири сина, силно
влошено здравословно състояние на баща му Илко Асенов Симеонов, който починал
на 30.01.2020 г., за което има заверено копие към жалбата, освен това не е
управлявал автомобила.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се
явява лично, поддържа жалбата и представя писмени бележки, в които моли съда да
приложи чл.28 от ЗАНН и да отмени наказателното постановление, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
се явява и не изпраща представител. На 29.05.2020 г. са заведени в
деловодството на Районен съд Варна писмени бележки от ОД на МВР Варна,
представлявана от директора Д.С.П. чрез юрисконсулт К.Л-А., в които се изразява
становище по същество, моли се съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди наказателната постановление като правилно и законосъобразно, както и
да им бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 16.10.2019 г. С.Й. се
явил в Сектор Пътна полиция Варна, за да регистрира на свое име придобитото на
11.09.2019 г. посредством договор за покупко-продажба моторно превозно средство
лек автомобил Опел Астра с рег.№ ТХ 2933 ХК. Младши автоконтрольор В.С.Д. в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна установила, че Й. не е спазил едномесечния срок за регистрация по чл.145
ал.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, поради което му съставила Фиш
серия Н № 0855796/16.10.2019 г. и му наложила глоба в размер на 200 лева.
С жалба рег.№
819000-51948/21.10.2019 г. Й. обжалвал съставения му фиш.
На 18.12.2019 г. В.С.Д. –
младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна съставила акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Г бл.№ 783021 от
18.12.2019 г. на въззивника за това, че на 16.10.2019 г. в гр.Варна, бул.Януш Хунияди 5, пункт за регистрация на МПС е установено, че не
е спазил законоустановения едномесечен срок, в който
е бил длъжен да регистрира лек автомобил Опел Астра с
рег.№ ТХ 2933 ХК, негова собственост, видно от договор за покупко-продажба №
9353/11.09.2019 г. на нотариус № 196 С.. Актосъставителката е квалифицирала
нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП. АУАН бил предявен на Й. същия ден, той получил
препис от него и записал, че има възражение.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал Наказателно постановление №
19-0819-007579 от 03.02.2020 г., като е възприел изцяло
констатациите, описани в АУАН и е приел, че е нарушена разпоредбата на
чл.145 ал.2 от ЗДвП, за което е наложил административно наказание глоба в
размер на 200 лева, като за основание за налагане на наказанието е посочена
разпоредбата на чл.177 ал.6 пр.2 от
ЗДвП.
Съдът
кредитира писмените доказателствени средства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и приобщени към материалите по делото на
основание чл.183 от НПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, в изпълнение на задължението
си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на
административно - наказателното производство, съдът прави следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е връчено лично на С.Й. на 18.02.2020 г. Жалбата срещу него е
заведена на 20.02.2020 г. Жалбата е подадена в срока на обжалване, от надлежна
страна, поради което същата е
процесуално допустима.
АУАН
е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор
В.С.Д.
в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за
контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи
съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП в Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган -
началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна С.М.С.
съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е акт
за установяване на административно нарушение, който формално отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на
административно-наказващия орган по въпроса за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Съгласно
АУАН и наказателното постановление С.Й. е извършил нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП, съгласно който приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок
до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба.
Според съда правилно е
повдигнато обвинение на Й. за извършено
нарушение на тази разпоредба на ЗДвП, тъй като след като закупил лек автомобил
не го регистрирал в службата за регистрация на пътни превозни средства в
гр.Варна в срок до един месец.
На
основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че
фактическата обстановка, описана в АУАН има обвързваща доказателствена сила,
докато не бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени
средства. На основание чл.320 ал.1 и чл.327 ал.1 от НПК въззивният
съд се произнася по допускане на поисканите от страната с жалбата доказателства
и по събирането на такива с оглед изясняване на неизяснените факти и
обстоятелства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени искания
до съда в жалбата си и по време на съдебното дирене, поради което не успя да
обори презумираната от закона доказателствена сила на
констатациите в АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление. Същият и
не оспорва отразената в наказателното постановление фактическа обстановка и
извършеното нарушение
От
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е приложил санкционната
норма на чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП, съгласно която на лице, което не изпълни
задължението си по чл.145 ал.2 се налага глоба в размер на 200 лева.
Съдът счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно. В конкретния случай
административния орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази
правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание,
въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като
има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В чл.53 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания е предвидено изискване към
административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление едва след
като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основания
за прилагането на чл.28 и 29. Това предполага в наказателното постановление
административно-наказващият орган да обоснове защо не прилага разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е приел, че не са налице
предпоставките на чл.28.
Съдът счита, че в случая
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН за определяне на деянието на Й. за
маловажен случай на административно нарушение, при което наказващият орган не е
следвало да наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Действително на 11.09.2019 г. Й. е придобил моторно превозно
средство и е следвало в срок до един месец да го регистрира, което не било
сторено от него. Но все пак, на 16.10.2019 г., само няколко дни след изтичането
на този срок, Й. сам се явил в Сектор Пътна полиция Варна, за да регистрира
придобития автомобил. От това закъснение няма настъпили никакви вредни
последици. С оглед и на другите смекчаващи обстоятелства – тежко семейно и
материално състояние, смъртта на бащата на жалбоподателя, може да се направи
обоснован извод, че нарушението на Й. е със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид
или е налице маловажен случай на административно нарушение.
След като предпоставките
за прилагане на чл.28 от ЗАНН са били налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона, каквито са и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по тълк.н.д.
№ 1/2007 г., които са задължителни за прилагане от съдилищата.
Въпреки направеното
искане от жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски, доказателства за
такива не бяха представени, поради което съдът отхвърли това искане.
С
оглед изхода на делото юрисконсултско възнаграждение
не се дължи за участието на процесуалния представител на въззиваемата страна.
С оглед на изложеното
съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
поради което го отмени.
Воден
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :