Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 127
Гр.ДОБРИЧ 03.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ОКТОМВРИ 2016г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа
докладваното т.д.№ 247/2015г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от И.Т.Т.,ЕГН:**********,***,съединени главни искове с правно
основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86,ал.1 ЗЗД,срещу ЕАД „ Д. З. И. - О. З.“,ЕИК
**,със седалище и адрес на управление:гр.София,район Средец,ул.“ Г. Б.“ №*,представлявано
от К. Ч.- Г. И. Д. и Г. Д. К.-Изпълнителен директор и евентуални искове с
правно основание чл.73,ал.1 от ЗННД,вр.
с чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу О.П.О.,ЕГН:**********,действащ като
Нотариус,вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***,с район на
действие Районен съд-гр.Б.,с адрес на нотариалната кантора:гр.Б.,ул.“ Д-р П.Б.“
№ 1.Претендира се да бъде осъден ответникът по главните искове,а в случай на
отхвърлянето им ответникът по евентуалните искове,да заплати на ищеца: сумата
от 160 000.00 лв.-обезщетение за претърпени вреди,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на предявяване на настоящата искова молба,до
окончателното й изплащане;сумата от 22 666.93 лв.- мораторна лихва върху посочената главница,за периода от
16.07.2014г.-датата на която е влязло в сила и е породило
правните си последици Решение № 326/11.12.2013г.по вз.т.д.№
285/2013г.по описа на Апелативен
съд,гр.Велико Търново,до 06.12.2015г.Прави се искане за присъждане и на сторените по делото разноски.
С исковата молба и допълнителните искови
молби ищецът твърди,че на 08.12.**г. е предоставил паричен заем в размер на 160
000.00 лв.на лицето Л. В.,гражданин на република Ч.,роден на ***г.,с адрес ***.Представеният
паричен заем е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим
имот,собственост на третото лице-ипотекарен длъжник ЕООД „ В.“,ЕИК **.Договорната
ипотека е сключена пред Нотариус О.О.,рег.№ *** на НК и е обективирана в негов
НА № **,том **,рег.№ **,дело № **4 от **г.,вписан
в Службата по вписванията като Акт № **,том I,дело № **.Поради
невръщане на заемната сума в договорения срок-30.04.2011г.ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,въз основа
на които е образувал срещу кредитополучателя и ипотекарния длъжник изпълнително
дело,по което принудителното изпълнение е било насочено срещу ипотекираните
недвижими имоти.След предприемане на изпълнителни действия ипотекарният длъжник
е предявил искове по чл.26 ЗЗД за
прогласяване нищожността на учредената договорна ипотека,въз основа на
които е образувано т.д.№ ***/2012г.по описа на ОС,гр.Плевен,с решение по което
е прогласена нищожността на договорната ипотека.С влязло в сила на 16.
07.2014г.Решение
№ 326/11.12.2013г.по вз.т.д.№ 285/2013г.по
описа на Апелативен съд,гр.Велико Търново съдът е отменил постановеното
по т.д.№ ***/2012г.по описа на ОС,гр.Плевен решение в частта му,с която е прогласена нищожността на ипотеката на
основание чл.26,ал.1 ЗЗД,като този иск е отхвърлен,но е потвърдил решението
по т.д.№ ***/2012г.по описа на
ОС,гр.Плевен в частта му,с която е прогласена нищожността на процесната
договорна ипотека поради липса на съгласие-основание по чл.26,ал.2,изр.2,във вр. с чл.42 ЗЗД.В
резултат на прогласената нищожност на процесната ипотека ищецът е претърпял
вреди,съизмерими с цената,която би се
получила при публичната продан за удовлетворяване на вземането му.
В депозирани по делото отговор и допълнителен
отговор главният ответник ЕАД „ Д. З. И. - О. З.“,гр.София прави възражение за
недопустимост на предявените срещу него искове поради изтекла погасителна
давност по чл.197 КЗ/отм./Оспорва исковите
претенции като неоснователни,моли за отхвърлянето им изцяло и за
присъждане на сторените по делото разноски.Счита,че не е налице виновно
неизпълнение на професионалните задължения на нотариус О.,което от своя страна
да ангажира отговорността на застрахователното дружество по сключена
задължителна застраховка „Професионална
отговорност на нотариус“.Твърди,че постановеното по вз.т.д.№ 285/2013г. описа
на Апелативен съд,гр.Велико Търново
решение не може да му бъде противопоставено с оглед ограничените
субективни предели на „ силата на
присъдено нещо“ съгласно чл.298 ГПК.В условията на евентуалност се
позовава на т.16,раздел **II и т.18 от
същия раздел на представени към писмения отговор Общи условия за застраховане
на професионални отговорности,като твърди,че с представянето на пълен препис от
нот.дело № **4/**г.за нуждите на развилия се по т.д.№ ***/2012г.на Плевенски
окръжен съд процес,нотариус О. е бил уведомен за наличието на спор относно
действителността на съставен от него акт,но въпреки това от негова страна,като
застраховано лице,не е подадено уведомление до застрахователя за
обстоятелствата,които са му станали известни и които могат да доведат до
предявяване на претенция за обезщетение срещу застрахователното
дружество.Предвид изложеното и на основание цитираните разпоредби от Общите
условия застрахователят може да намали или да откаже изцяло или отчасти
изплащането на застрахователно обезщетение.
В депозирани по делото отговор и допълнителен
отговор ответникът О.О. прави възражение,че предявеният срещу него иск с правно
основание чл.73,ал.1 от ЗННД,вр. с чл.45 ЗЗД е погасен по давност на основание чл.111,б.“б“ ЗЗД,като счита,че в случая
между страните е било налице облигационно отношение,неизпълнение на задължение
от нотариуса по което води до възникване на договорна отговорност,а съгласно
чл.111б.“б“ ЗЗД вземане за обезщетение от неизпълнен договор се погасява с
тригодишна давност.Ако не се възприеме становището,че отговорността на
нотариуса е договорна и същата се квалифицира като деликтна,се прави възражение
за недопустимост на предявения иск за вреди поради изтекла погасителна давност
по чл.110,вр. с чл.114,ал.3 ЗЗД.Извън изтъкнатите възражения за погасяване по
давност на вземането за вреди,ответникът О. оспорва иска по чл.73,ал.1 от ЗННД,вр. с чл.45 ЗЗД като неоснователен и
поради липса на елементите на фактическия състав на гражданската отговорност,като
моли за отхвърлянето му изцяло и присъждане на сторените разноски.О. счита,че
не е налице противоправно поведение от негова страна,което да е причинило
настъпването на вреди в патримониума на ищеца,които вреди да са в пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия на нотариуса.При
извършване на нотариалното производство О.
е изпълнил всички законово вменени му задължения,обезпечаващи
валидността на извършените нотариални действия.Обстоятелството,че по съдебен
ред е прогласена нищожността на въпросната договорна ипотека поради липса на
съгласие,е порок,чието установяване или
дори абстрактна възможност за това,стои извън компетентността и правомощията на
нотариуса.Не може да се приеме,че
учредената договорна ипотека е нищожна като сключена от лице без представителна
власт,тъй като никъде в установените правила на раздел II от ЗННД не е предвидено нотариусът при изповядване на
разпоредителна сделка да следи за наличие на специално пълномощно,респ.не му е
вменено като задължение при представяне на пълномощно за извършване на
разпоредителни действия да изисква
представяне на специално пълномощно,с което да се създава представителна
власт за извършване на конкретен разпоредителен акт с очертаване в пълномощното
на конкретните аспекти и параметри на последния.Неизвършването на
действие,което е извън правомощията и законовите задължения на
нотариуса,изразяващо се в непроверяване дали съдържанието на представено
пълномощно съдържа изрично овластяване за извършване на конкретна сделка,не
може да се счита за противоправно поведение на нотариуса,намиращо се в пряка и
непосредствена причинна връзка с твърдените от ищеца за претърпени от него
вреди.В закона липсва изрично
предвидено правило относно необходимото съдържание на пълномощното.Това виждане
е спорно и по него има противоречива съдебна практика.При това положение,няма
как да се очаква от нотариус при изпълнение на неговите функции и правомощия при изповядване на нотариална
ипотека да следи за наличието или отсъствието на нещо/наличието на изрично
описание на разпоредителния акт,за който пълномощното се дава/,за което
предвиждане по закон няма,т.е никъде не се сочи какво следва да е съдържанието
на пълномощното,а въпросът за това е и спорен.В този смисъл неоснователно е
твърдението на ищеца,че в трайната практика на ВКС се приемало,че извършването
на действия на разпореждане винаги предполагало наличие на изрично пълномощно и
тъй като нотариус О. не бил проверил дали пълномощното на представителя на ЕООД
„ В.“ Л. В. е изрично,то той не изпълнил задължението си по чл.578,ал.4 ГПК.В
случая е налице изпълнение на задължението по чл.578,ал.4 ГПК,тъй като нотариус
О. е направил нужната документална проверка по отношение източниците на
представителната власт на пълномощника на ЕООД
„В.“.Оттам насетне нищожността на така изповяданата ипотека,а така също
и настъпилите вреди за ищеца не се намират в причинна връзка с поведението на
ответника О.,тъй като те са отвъд дължимата професионална грижа-тези вреди са
настъпили от факти и обстоятелства,които нотариусът нито е могъл,нито е бил
длъжен да следи.
С неподлежащо на обжалване Определение №
559/07.09.2016г.по ч.т.д.№ 435/2016г.Апелативен съд,гр.Варна е конституирал ответникът
по евентуалните искове О.П.О. като трето лице - помагач на страната на главния
ответник АД „ Д. З. И. О. З.“.В депозирано по делото писмено становище,вх.рег.№5870/29.09.2016г.,по
подробно изложени в същото съображения,третото лице-помагач оспорва главните искове като неоснователни.
Съдът,като обсъди становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Възраженията за недопустимост на главните искове,поради
изтекла погасителна давност,са неоснователни.
Специалната нормативна уредба на давността
при застраховките изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД.За разлика
от общата разпоредба на чл.114 от ЗЗД,при застраховките законодателят не свързва началото на
давностния срок с изискуемостта на вземането,а със застрахователното събитие.Съгласно
разпоредбата на чл.197 от КЗ/отм./, “правата по застрахователния договор
се погасяват с тригодишна
давност,считано от датата на настъпване на застрахователното събитие,а при застраховки „Живот“ и
„Злополука“ и при застраховки „ Гражданска отговорност “ по
т.10-13 на раздел II,буква „ А“ от приложение № 1- с
петгодишна давност от датата на настъпване на събитието“.Съгласно константната
практика на ВКС,правата по договора за застраховка „гражданска отговорност“ се погасяват с
петгодишна давност,която започва да тече от деня на настъпване на
застрахователното събитие,независимо от качеството на правните субекти.В този
смисъл са:Решение № 144/26.01.**г.по гр.д.№ 532/2008г. по описа на II г.о.на
ВКС;Решение от 31.07.2012г.по гр.д.№ 5939/11г.;постановеното
по реда на чл.290 от ГПК Решение № 53/10.08.2012г.на ВКС по т.д.№ 455/**г.,ТК,II т.о.,ТК.
Застрахователното събитие,на което ищецът
основава претенциите си към ответното застрахователно дружество,е настъпило на
08.12.**г.- датата,на която вторият ответник като нотариус е изповядал сделката
по нотариалния акт,която впоследствие по съдебен ред е прогласена за нищожна.От
този момент е започнал да тече и установения в чл.197 от КЗ/отм./ петгодишен давностен срок.Исковата молба,въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело,видно от отбелязването върху нея
и приложената към плика за доставянето й
товарителница/стр.50,51/,е изпратена по куриер на 07.12.2015г.,поради което към
тази дата петгодишния срок не е изтекъл и вземането не е погасено по давност.
Във връзка със направеното
от ответника О. в допълнителния му отговор искане,в проведено на 07.06.2016г.по
делото открито съдебно заседание на основание чл.193 от ГПК съдът откри
производство по оспорване истинността на пощенската разписка,удостоверяваща
изпращане на 07.12.2015г.чрез куриерска фирма на исковата молба по настоящото
дело,както и истинността на известието за доставяне на въпросната пратка.Във
връзка с откритото производство третото неучастващо в процеса лице - АД „ Т. Т. К.“,гр.София предостави на ищеца и по делото бяха приети
като доказателства оригиналната
товарителница № ****/стр.196/ и справка за пратка,№ ****/стр.195/.От
показанията на разпитания в съдебно заседание на 20.09.2016г.свидетел К.М.Е.,приел
пратката,с която е изпратена исковата молба по настоящото дело,които показания
съдът няма основание да не кредитира като обективни,се установява безспорно,че исковата
молба е постъпила за доставка в куриерската фирма на 07.12.2015г.Горното
обстоятелство е удостоверено от свидетеля,който се е подписал като „куриер“,приел пратката,и
собственоръчно е записал датата,когато е станало това - 07.12.2015г.От
показанията на свидетеля става ясно още,че отбелязаната върху товарителницата
дата 10.12.представлява срока за доставка,в случая - три работни дни,тъй
като пратката е нормална,както и че отбелязаната върху справката дата
08.12.2015г.представлява датата на входиране на пратката в системата на куриерската
фирма АД „ Т. Т. К.“,гр.София.Разминаването в датата на получаване на пратката -
07.12.2015г. и датата на входирането й в системата - 08.12.2015г.е вследствие на това,че пратката не е могла да
бъде обработена в същия ден,в който е била получена.При положение,че според
свидетеля меродавна за получаване на
пратката е посочената в товарителницата дата 07.12.2015г.и с оглед
разпоредбата на чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,съдът намира,че процесната искова молба
е подадена в рамките на петгодишния
давностен срок,а оспорването на документите,удостоверяващи това,е недоказано.
Събраните по делото доказателства установяват
следната фактическа обстановка:
Безспорно установено по делото е,че към
08.12.**г. - момента на сключване на процесната договорна ипотека пред Нотариус
О.О.,рег.№ *** на НК,обективирана в негов НА № **,том **,рег.№ **,дело № **4 от **г.,вписан в Службата по
вписванията като Акт № **,том I,дело № **.,между нотариуса и ЕАД „ Д. З. И. - О. З.“,ЕИК
**,гр.София,е налице застрахователно
правоотношение по валидно сключена застраховка „ Професионална
отговорност на нотариус“,обективирана в полица
№ **.,сключена за периода от
00.00 ч.на 30.09.2015г.до 24.00 ч. на 29.09.2016г./стр.94/.Предметът на
застраховката е : „ Отговорността на застрахования за вредите,причинени на
трети лица вследствие на виновно неизпълнение на неговите професионални
задължения в срока на застраховката,както и на задълженията на
помощник-нотариуса и/или на служителите в нотариалната кантора при изпълнението
на тяхната дейност съгласно указанията на нотариуса.“ Сключената между ищеца и
първия ответник застрахователна полица е с лимит на отговорност за всички
искове 400 000.00 лв.,и с лимит на отговорност за един иск 200 000.00 лв.В Общите условия към договора/стр.95-98 / - Раздел
III:Разширение на покритието,страните са договорили
прилагането на ретроактивно действие на застраховката,като съгласно т.5.2: “ Обхватът
на застрахователната защита може да бъде разширен,като се уговори дата на
ретроактивно действие на застраховката.Уговорката за ретроактивно действие е
разширение на застрахователната защита,при което застрахователят обезщетява
искове,предявени в срока на действащата полица,при условие,че събитията,на
чиято основа са предявени исковете,са настъпили след вписаната в полицата
ретроактивна дата“.В застрахователния договор за ретроактивна дата е посочена датата 30.09.**г.Специалната
клауза,която касае професионалната
отговорност на нотариуса/стр.99/ допълва Общите условия за застраховане на
професионални отговорности.
По делото е приобщено като доказателство/стр.16-49/
нотариалното досие по изготвения НА № **,том
**,рег.№ **.Видно от това досие,на 08.12.**г. ищецът е
предоставил паричен заем в размер на 160 000 лв.на лицето Л. В.,гражданин на
република Ч.,роден на ***г.,с адрес ***,със срок за погасяване на заема до
30.04.2011г.За обезпечаване на представения заем кредитополучателят Л. В., в
качеството си на пълномощник на ЕООД „В.“,ЕИК
**,е учредил в полза на кредитора И.Т.Т.,ЕГН:**********,договорна
ипотека върху недвижим имот,собственост на ЕООД
„В.“,представляващ 1/3 ид.част от поземлен имот,урбанизирана
територия,цялата с площ от **** кв.м.,находяща се във в.з.“О. П. Ю.“,гр.Б.,област
Добрич,представляваща имот с идентификатор № **,ведно с цялата построена в
имота двуетажна масивна нежилищна сграда/почивна станция/,построена 1984г.,със
застроена площ от ** кв.м. и РЗП ** кв.м.,състояща се от осем стаи,всяка със
санитарен възел,като всяка е обособена като самостоятелен обект в сградата и е
подробно описана в НА.
Лицето,действащо
като пълномощник на ипотекарния длъжник -
ЕООД „В.“,е представило пред нотариуса безсрочно
пълномощно,рег.№ 8/07.01.2009г./стр.35/,с нотариална заверка на подписа на
управителя на ЕООД „ В.“ - Г. В. К. от Гърция,роден на ***г.,по силата са което
същият го упълномощава да „продава,дарява,заменя
или сключва всякакви други сделки с имоти на дружеството,при условия,каквито
намери за добре,както и да договаря сам със себе си“.Представен е и протокол от
03.12.**г./стр.36/,видно от който едноличния собственик на ЕООД „В. “ е взел решение за обременяване с
ипотека в размер на 160 000.00 лв.за срок от четири календарни години на
собствен на дружеството имот,представляващ описания в НА № ** недвижим имот,като е дал съгласие
същият да бъде ипотекиран в посочения размер и срок чрез пълномощника на дружеството
Л. В.,гражданин на Република Ч.,по силата на пълномощно с рег.№
8/07.01.2009г.на Нотариус П. М.,гр.Каварна.По нотариалното делото се съдържат и
подписани от управителя Г. В. К. декларации по чл.264,ал.1 от ДОПК.
Видно от
приетите като доказателства по
делото удостоверение,изх.№30161/01.06.2016г.на ЧСИ,рег.№ ** в КЧСИ/стр.154/ и
Определение № 358/14.05.2012г.по т.д.№ ***/2012г.по описа на Окръжен
съд,гр.Плевен/стр.152,153/,поради невръщане на заемната сума в договорения срок,на
03.01.2012г.,кредиторът,настоящ ищец,се е снабдил с изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 8068/2011г.по описа на Районен съд-гр.Плевен,въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 52/2012г.по описа на СИС при РС,гр.Б.,по което
принудителното изпълнение е било насочено срещу ипотекирания недвижим имот.След
предприемане на принудителни изпълнителни действия ипотекарният длъжник е
предявил искове по чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на учредената договорна ипотека,въз основа на
които е образувано т.д.№ ***/2012г.по описа на ОС,гр.Плевен,като обезпечителна
мярка по което е постановено спиране на изпълнителното
производство.Впоследствие,делото е изпратено на ЧСИ Т. К.,рег.№ **,образувано
под нейн номер 2696/2012г,като и по него взискателят,настоящ ищец,не получил
удовлетворение на вземането си,тъй като не е открито имущество на
длъжника,срещу което може да бъде извършено принудително изпълнение.
С Решение № 132/24.06.2013г.по т.д.№ ***/2012г.по
описа на ОС,гр.Плевен/стр.265-278/,потвърдено с Решение № 326/11.12.2013г.по
вз.т.д.№ 285/2013г.на Апелативен съд,гр.Велико Търново/стр.6-15/,последното
недопуснато до касационно обжалване,е
прогласена нищожността на учредената с НА № **,том **,рег.№ **,дело № **4 от **г.на нотариус О.О.,рег.№ ***
на НК,договорна ипотека,поради липса на съгласие-основание
по чл.26,ал.2,изр.2,във вр. с чл.42 от ЗЗД.Видно от мотивите на решението
на първоинстанционния съд,Окръжен
съд,гр.Плевен е приел,че процесната
договорна ипотека е нищожна,поради липса на съгласие на ипотекарния длъжник за
учредяването й,тъй като от приетото заключение на назначената по делото тройна съдебно-графологическа
експертиза ставало ясно,че подписът на протокола от 03.12.**г.не е положен от Г. К.,поради което липсвала
представителна власт при учредяване на ипотеката.Освен това,при учредяването на
ипотеката не е представено изрично пълномощно от страна на едноличния
собственик и управител на дружеството,чиято собственост е ипотекирания имот.Представеното
пълномощно е общо и не е конкретно за процесната договорна ипотека.В решението
на въззивната инстанция,Апелативен съд,гр.Велико Търново,приема,че в приложеното по нотариалното дело пълномощно
от 07.01.2009г.не е предвидено пълномощникът да учредява договорни ипотеки
върху имоти на представлявания и конкретно върху описания в нотариалния акт
имот.Затова е налице превишаване на представителната власт от
страна на пълномощника,което води до нищожност на извършената сделка,ако тя не
бъде потвърдена от представлявания съгласно чл.42,ал.2 от ЗЗД,каквото
потвърждаване в случая липсва.
В исковата молба,въз основа на която е
образувано настоящото производство,се твърди,че нищожността на договорната ипотека се дължи на
виновни противоправни действия от страна на нотариус О.,който не бил изпълнил
законовите си задължения да опази правата и интересите на страните по сделката,като
конкретни такива задължения не са посочени.В
допълнителна искова молба/стр.123-125/ относно отговор,подаден от ответника ЕАД
„ Д. З. И. - О. З.“,гр.София ищецът уточнява,че нотариус О. е нарушил нормата на чл.578,ал.4 от ГПК,като е допуснал
изповядване на договорната ипотека,без да провери представителната власт на
пълномощника на ипотекарния длъжник.
Ищецът И.Т. твърди,че от прогласената нищожност на процесната договорна ипотека е претърпял вреди,изразяващи се в това,че е
бил лишен от обезпечението,предоставено му във връзка с паричния заем,респ. от
възможността да се удовлетвори от стойността на ипотекирания имот и да събере
вземането си,още повече,че кредитополучателят не разполагал с друго имущество,от продажбата
на което И.Т. би могъл да се удовлетвори.За доказване размера на претендираните
вреди по искане на ищеца по настоящото дело беше назначена съдебно-оценителска
експертиза,която да даде отговор каква е пазарната стойност на ипотекирания имот.От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно
заключение на вещото лице/стр.187-194/се установява,че пазарната стойност на имота
към 27.06.2016г. е в размер на 216 **5.00 лв.
Въз основа на горната фактическа
обстановка,съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно характера на предявените искове
ищецът следва да проведе доказване на следните
предпоставки:наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „ Професионална отговорност на нотариуса“ между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник
към момента на увреждането,както и настъпването на застрахователно
събитие,представляващо покрит от застраховката риск,респективно осъществяването
на елементите от фактическия състав на чл.73 ЗННД,вр. с чл.45 ЗЗД,а
именно:реализиране на противоправно деяние от евентуалния ответник/виновно
неизпълнение задълженията н нотариуса по ГПК и ЗННД/,от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната
сфера на ищеца в заявените размери.
Съобразно нормата на чл.223,ал.1 от КЗ/отм./,с
договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.Разпоредбата на чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ предоставя правото на увредения,спрямо когото
застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД,да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента.Аналогична е предвидената в чл.30 и чл.73 от ЗННД застраховка на
професионалния риск при нотариусите,т.е
съобразно договора за застраховка
„Професионална отговорност на нотариуса“ застрахователят се задължава да
покрие в рамките на определената в договора сума отговорността на застрахования
нотариус за причинените от него имуществени вреди на трети лица.Приложение към
тази отговорност намира съответно разпоредбата на чл.226,ал.1 от КЗ/отм./,с
която е признато право на увреденото лице на пряк иск срещу застрахователя за
заплащане на дължимото обезщетение за обезвреда.
В случая е безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение между нотариуса и застрахователното дружество ответник-
ЕАД „ Д. З. И. О. З.“,ЕИК **,гр.София,за времето на сключване на сделката - 08.12.**г. по нотариален акт № **,том **,рег.№ **,дело № **4 от **г на Нотариус О.О.,рег.№ ***
на НК.Сключена е застраховка „ Професионална отговорност на
нотариус“,обективирана в полица № **.,която
обезщетява искове с лимит 400 000.00
лв.,за вреди,причинени от нотариус О.О. на трети лица вследствие виновното
неизпълнение на негови професионални задължения в срока на застраховката.Застрахователната
защита е разширена с уговорката за ретроактивно действие,при което
застрахователят обезщетява искове,предявени в срока на действащата полица,при
положение,че събитията,на чиято основа са предявени исковете,са настъпили след
вписаната в полицата ретроактивна дата -
30.09.**г.
Съгласно чл.73,ал.1 от ЗННД,нотариусът носи
имуществена отговорност съгласно ЗЗД за вредите,причинени от виновно
неизпълнение на неговите задължения,но не повече от удостоверения материален
интерес. Следователно,за уважаване на главните искове,следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45,ал.1 от ЗЗД,а именно-виновно противоправно поведение
от страна на деликвента нотариус касателно
изпълнение на професионалните му задължения по ЗННД и ГПК,от което да са
настъпили в причинно-следствена връзка вреди
за ищеца.
За да установи основание за ангажиране деликтната
отговорност на нотариуса по смисъла на чл.45 ЗЗД и с оглед наведените от него твърдения
в случая ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да
удостовери,че нотариус О. виновно е извършил конкретно нарушение на
изискванията на чл.25,ал.1 от ЗННД и глава 54 от ГПК,което е довело до
нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.576 от ГПК,причинило
настъпване на вреди в патримониума на ищеца,които вреди са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия на нотариуса.
В ГПК,глава 54 - “Нотариални производства“,са
разписани изискванията към законосъобразното извършване действията на нотариуса при удостоверяване на сделки.Именно в тази
част,раздел II- „Особени правила“,се намира и
разпоредбата на чл.578,ал.4,която предвижда задължение за нотариуса преди да
издаде нотариален акт да провери
самоличността,дееспособността и представителната власт на явилите се пред него
лица.Според ищеца,нотариус О. е нарушил тази разпоредба,тъй като на 08.12.**г.допуснал
изповядване на договорна ипотека,без да провери
представителната власт на
пълномощника на ЕООД „В.“ - Л. В.,в резултат
на което е изповядал една нищожна сделка.
Твърдяното нарушение на чл.578,ал.4 от ГПК не
се обхваща от разпоредбата на чл.576 от ГПК,която регламентира кои нотариални действия са нищожни.Съобразно тази разпоредба,с повелителен характер е изискването
на чл.578,ал.4 от ГПК за лично явяване пред нотариуса на лицата или техните
пълномощници,чиито изявления следва да бъдат удостоверени в нотариалния акт и които съставляват част от съдържанието
му.Нарушаването единствено на това
задължение с изричната норма на чл.576 от ГПК има за последица нищожност на
нотариалното действие.
От друга страна,постановените съдебни решения
по т.д.№ ***//2012г.по описа на Окръжен съд,гр.Плевен и вз.т.д.№ 285/2013г.на
Апелативен съд,гр.Велико Търново,на които се позовава ищеца в подкрепа на
твърдението,че нотариус О. е изповядал една нищожна сделка,не могат да се противопоставят на настоящите ответници,с
оглед ограничените субективни предели на силата на присъдено нещо съгласно
чл.298 от ГПК.Съдът е обвързан от постановеното решение съгласно чл.297 от ГПК,но единствено относно прогласената нищожност на сделката.Конкретните
основания за това не са противопоставими на застрахователя ЕАД „ Д. З. И. - О. З.“ и нотариус О.,тъй като те не са взели участие,не
са били привлечени в процеса.Със сила на
присъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението,визиращ констатацията
на съда относно спорното право.Мотивите към решението не са част от него и не
се ползват със сила на присъдено нещо,още по-малко могат да бъдат
противопоставени на ответниците по настоящия спор.Доколкото спора за нищожността на процесната договорна ипотека
е решен в друг съдебен процес,между различни страни,съдът не може да приеме
спрямо настоящите ответници силата на присъдено нещо на представените от ищеца
съдебни решения.Това изискване произтича
пряко от чл.298,ал.1 от ГПК.Поради това,изрично в доклада по делото съдът е
указал,че страните по настоящото дело не са обвързани от субективните предели
на СПН на решението на Апелативен съд,гр.Велико Търново,като в
доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване обстоятелствата,съставляващи
основанието на иска.
Твърдяното нарушение на чл.578,ал.4 от ГПК,освен,че
не е основание за нищожност по чл.576 от ГПК,е и недоказано по настоящото дело.
В процесния нотариален акт са спазени всички
изисквания на ГПК относно изповядване на сделката,вкл.извършване от нотариус О.
на нужната документална проверка по отношение източниците на представителната
власт на пълномощника на ЕООД „В.“.Нотариусът
се е уверил в наличието на редовно от външна страна пълномощно,с което в полза
на пълномощника на ипотекарния длъжник е учредена власт да извършва всякакви
разпоредителни актове с имоти на дружеството,както и да договаря сам със себе
си.Съгласно разпоредбата на чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ,Общото събрание на дружество
с ограничена отговорност взема решение за учредяване на вещни права върху недвижими имоти на
дружеството,като съгласно чл.147,ал.2 от ТЗ,едноличният собственик на капитала
при ЕООД взема решение по въпроси,които са от компетентността на общото
събрание на съдружниците.В изпълнение на тези законови разпоредби по
нотариалното дело е представен и
нотариус О. се е уверил в наличието на редовен от външна страна протокол от
03.12.**г.,който обективира взето от
едноличния собственик на капитала на дружеството ипотекарен длъжник решение,с
което е индивидуализирана конкретната разпоредителна сделка и е
изразена волята на дружеството такава ипотека
да бъде учредена.При представени редовни от външна страна пълномощно,с което се
учредява представителна власт,вкл.за извършване на разпоредителни действия,и на
решение на едноличния собственик на капитала,изразяващо волята му за учредяване
на процесната ипотека, твърдяното нарушение на чл.578,ал.4 от ГПК не е налице.В
нотариалното,за разлика от исковото производство,няма как нотариусът да проверява автентичността на подписа върху
представените му документи.В този смисъл,обстоятелството,че в производството по т.д.№ ***/2012г.по описа
на Окръжен съд,гр.Плевен чрез назначаване на съответни експертизи съдът е
установил,че подписът върху протокола от
03.12.**г.не е бил положен от Г. К.,не
би могло да обоснове извод за наличие на твърдяното от ищеца противоправно
поведение на нотариуса,тъй като става дума за порок,чието установяване стои
извън компетентността и правомощията на нотариуса.
Що се отнася до следващото,възприето от
съдебния състав на Апелативен съд,гр.Велико Търново и поддържано от ищеца по
настоящото дело като основание на иска обстоятелство - липса на специално
пълномощно,което да създава представителна власт на пълномощника на ипотекарния
длъжник за извършване на конкретен разпоредителен акт,с очертаване в
пълномощното на вида на разпоредителната сделка,респ.индивидуализиране на
имота,обект на такава,настоящият състав на съда намира следното:
В закона липсва изрично предвидено правило
относно необходимото съдържание на пълномощното.Никъде в установените правила в
ЗННД и ГПК не е разписано при изповядване на разпоредителна сделка нотариусът
да следи за наличие на специално пълномощно,респективно да му е вменено като
задължение при извършване на разпоредителни действия да изисква представяне на
специално пълномощно,което да създава представителна власт за извършване на
конкретен разпоредителен акт с очертаване в пълномощното на конкретните аспекти
и параметри на този акт.При това положение,поведението на нотариус О.,който в
случая не бил изискал специално пълномощно,не може да се квалифицира като
противоправно,доколкото неизпълненото задължение на деликвента би следвало да
се основава на законови предписания,а такива в
случая липсват.
Следва да се отбележи,че независимо от липсата
на пълномощно,съдържащо изрично овластяване за извършване на конкретната
сделка,за нотариуса в случая не е съществувало съмнение относно волята на
едноличния собственик на ЕООД „ В.“ за учредяване на процесната договорна
ипотека,тъй като тази воля е обективирана в представения по нотариалното дело
протокол от 03.12.**г.Волята на упълномощителя по пълномощното следва да се
тълкува заедно с тази на същото лице,изразена в протокола,тъй като тя изрично
препраща към пълномощното и допълва съдържанието му с конкретната ипотечна
сделка.
Що се отнася до наличие на задължителна
съдебна практика на ВКС,според която извършването на действия на разпореждане
винаги предполага наличие на изрично пълномощно,само по себе си това
обстоятелство също не може да обоснове противоправност на поведението на нотариус
О..Това е така,защото неизпълненото задължение,което може да обоснове
противоправност на поведението на нотариуса,следва да се основава на законови
разпоредби,а не на задължителна практика на ВКС.
Освен това,твърдението на ищеца,че константната
практика на ВС и ВКС приемала,че общото
пълномощно не било достатъчно за учредяване на валидна представителна за
извършване на действия и сделки на разпореждане от името на представлявания,а е
необходимо изрично упълномощаване,е невярно.По въпроса за съдържанието на
пълномощното,с което се извършва действие на разпореждане,вкл.договорна
ипотека,е налице противоречива съдебна практика по чл.290 от ГПК на отделни
състави на ВКС.Именно поради това,във
Върховния касационен съд,Гражданска и Търговска колегия,е образувано и към момента е висящо Тълкувателно дело №5/2014г.за приемане на тълкувателно решение
по следния въпрос:„ Какво следва да е необходимото съдържание на
пълномощното,за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с
имуществото на упълномощителя“.Към момента ТР не е прието в цялост,респ.още не
е обявено.
Предвид гореизложените мотиви,съдът приема,че
противоправно поведение от страна на
нотариус О.О. в случая не е налице. При извършване на нотариалното действие по
удостоверяване на сделката в НА № **,том **,рег.№ **,дело № **4 от **г. нотариусът не е нарушил
чл.25,ал.1 от ЗННД и глава 54 от ГПК,като е извършил точно и добросъвестно
всички необходими проверки и същински
нотариални действия,съгласно изискванията на закона.Неизвършването на
действия,които са извън правомощията и законовите задължения на
нотариуса,изразяващи се в проверка автентичността
на подписа върху представено решение на едноличния собственик на капитала на
ЕООД „В.“ и непроверяване дали съдържанието
на пълномощното на пълномощника на ипотекарния длъжник съдържа изрично
овластяване за извършването на конкретната сделка,не може да се счита за
противоправно поведение на ответника О..
Направеното едва в писмената защита на
пълномощника на ищцовата страна твърдение за допуснат от страна на ответника О.
„пропуск в реквизитите на нотариалния акт“ не следва да се обсъжда като
процесуално недопустимо.
При липса на обективния елемент на
фактическия състав на деликтната отговорност-противоправно деяние-действие или
бездействие,не може да се говори за субективния елемент-вината и нейните проявни форми. С оглед на това,съдът достига до извод,че не
е налице първият от елементите на деликта с оглед ангажиране отговорността на
застрахователя,функционално обусловена от тази на деликвента.Поради това,съдът
не изследва останалите елементи от приложимата норма.Исковете срещу
застрахователя като недоказани следва да се отхвърлят.
Поради сбъдване на процесуалното условие с
отхвърляне на главните искове,съдът дължи произнасяне по евентуалните искове,явяващи
се преюдициални и по отношение отговорността на застрахователя.Доколкото не се
установяват предпоставките на чл.45 от ЗЗД,във вр. с чл.73 от ЗННД,то
неоснователни се явяват и евентуалните искове срещу нотариуса,които следва да
се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК на ответниците се следват разноските по делото.Съобразно
приложения от застрахователя списък по чл.80 от ГПК /стр.220/,ведно с договор
за правна защита и
съдействие,№11/18.02.2016г./стр.221/,нему се следва сумата от 6 010.00 лв.,представляваща
договорено и видно от отбелязването в пълномощното заплатено в брой
възнаграждение на един адвокат.Доколкото съдът е разгледал и евентуалните искове
спрямо ответника О.О.,участващ в процеса и като трето лице помагач на ответника
по главните искове,следва да уважи искането му за присъждане на разноски.Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК/стр.256/,ведно с приложенията към него/стр.255,257/ и пълномощно/стр.76/,ищецът дължи и следва да
заплати на ответника О. разноски в размер на сумата от 9 000.00 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение на един адвокат,от която 7 500.00 лв.-възнаграждение
и 1 500.00 лв.-ДДС.Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност по
чл.78,ал.5 от ГПК на възнаграждението на пълномощника на ответника О.,съдът
намира същото за неоснователно.Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение,определен на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 6010.00
лв.Договореното и заплатено такова,в размер на 7 500.00 лв.,без ДДС,предвид
фактическата и правна сложност на
делото,изготвянето на разменената между страните по реда на глава 32 от ГПК кореспонденция,осъщественото
в няколко съдебни заседания процесуално
представителство,вкл.изготвянето на писмена защита по реда на
чл.375,ал.2 от ГПК,не се явява прекомерно,поради което не са налице законовите
основания за намаляването му.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Т.Т.,ЕГН:**********,***,
срещу ЕАД „ Д. З. И. - О. З.“,ЕИК **,със седалище и адрес на
управление:гр.София,район Средец,ул.“ Г. Б.“ № 3,представлявано от К. Ч.- Г. И.
Д. и Г. Д. К.-Изпълнителен директор,главни осъдителни искове:с правно основание
чл.226,ал.1 от КЗ/отм./,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
160 000.00 лв./сто и шестдесет хиляди лева/,ведно със законната лихва,считано
от 07.12.2015г.,до окончателното й изплащане,претендирана като обезщетение за
претърпени вреди от нищожност на договорна ипотека,сключена пред Нотариус О.О.,рег.№
*** на НК и обективирана в негов НА № **,том
**,рег.№ **,дело № **4 от **г;с правно основание чл.86
от ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 666.93 лв. /двадесет
и две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и три
стотинки/,претендирана като мораторна лихва върху главницата от 160 00.00 лв.,за периода от
16.07.2014г.-датата на която е влязло в сила и е породило
правните си последици Решение № 326/11.12.2013г.по вз.т.д.№
285/2013г.по описа на Апелативен
съд,гр.Велико Търново,до 06.12.2015г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Т.Т.,ЕГН:**********,***, срещу О.П.О.,ЕГН:**********,действащ
като Нотариус,вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***,с район на
действие Районен съд-гр.Б.,с адрес на нотариалната кантора:гр.Б.,ул.“ Д-р П.Б.“
№ 1,евентуални искове:с правно основание чл.73,ал.1 от ЗННД,вр. с чл.45 ЗЗД,за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 160 000.00 лв./сто и шестдесет хиляди лева/,ведно
със законната лихва,считано от 07.12.2015г.,до окончателното й
изплащане,претендирана като обезщетение за претърпени вреди от нищожност на
договорна ипотека,сключена пред Нотариус О.О.,рег.№ *** на НК и обективирана в негов НА № **,том **,рег.№ **,дело № **4 от **г;с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 666.93 лв.
/двадесет и две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и три
стотинки/,претендирана като мораторна лихва върху главницата от 160 00.00 лв.,за периода от
16.07.2014г.-датата на която е влязло в сила и е породило
правните си последици Решение № 326/11.12.2013г.по вз.т.д.№
285/2013г.по описа на Апелативен
съд,гр.Велико Търново,до 06.12.2015г.
ОСЪЖДА И.Т.Т.,ЕГН:**********,***,да заплати
на ЕАД „ Д. З. И. - О. З.“,ЕИК **,със седалище и адрес на
управление:гр.София,район Средец,ул.“ Г. Б.“ № 3,представлявано от К. Ч.- Г. И.
Д. и Г. Д. К.-Изпълнителен директор,сторените по делото съдебни разноски в
размер на сумата от 6 010.00 лв./шест хиляди и десет лева/,представляваща
заплатено възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА И.Т.Т.,ЕГН:**********,***,да заплати
на О.П.О.,ЕГН:**********,действащ като Нотариус,вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № ***,с район на действие Районен съд-гр.Б.,с адрес на
нотариалната кантора:гр.Б.,ул.“ Д-р П.Б.“ № 1,сторените по делото съдебни
разноски в размер на сумата от 9 000.00 лв./девет хиляди лева/,представляваща
заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице - помагач на страната на
главния ответник ЕАД „ Д. З. И. - О. З.“,ЕИК **,гр.София- О.П.О.,ЕГН:**********,вписан
в регистъра на Нотариалната камара под № ***,с район на действие Районен
съд-гр.Б.,с адрес на нотариалната кантора:гр.Б.,ул.“ Д-р П.Б.“ № 1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните и
третото лице-помагач.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните,чрез пълномощниците им по делото и на третото лице-помагач О.О..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: