№ 230
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500936 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от АН. А.. Ж. ЕГН **********, от гр.
Бургас, ж.к. С., бл.**, вх.*, ет.* против Решение № 260688 от 10.05.2021 г.,
постановено по гр. дело № 7446/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е осъдил въззивницата да заплати на СТ. А.. Ж., ЕГН **********,
от с. Д., община С., обл. Бургаска, ж.к. М., бл.*, вх.*, ет.*, сумата от 3241,72
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 16.07.2019 г. –
20.11.2020 г., без времето от 13.03. до 09.04.2020 г., на главницата от 25043,33
лв. – стойност на разполагаемата част от наследството, оставено от А. Г. Ж.,
поч. на 08.12.2017 г., като въззивницата е осъдена да му заплати главницата с
решение №833/12.04.2019 г., постановено по гр.д. №8310/2018 г. на РС –
Бургас, както и сумите 129,63 лв. – разноски по делото за държавна такса и
300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Въззивницата в подадената жалба не е изразила недоволство от така
постановеното съдебно решение и подадената от нея жалба има характера на
отправена молба до първоинстанционния съд, както е отбелязал правилно в
отговора си въззиваемият, но видно от направеното искане в края на молбата,
1
страната претендира да бъде отхвърлено „искането за присъждане на
мораторна лихва като неоснователно и несправедливо“, от което може да се
направи извод, че предмет на обжалване е постановения първоинстанционен
съдебен акт. Във въззивната жалба се излагат съображения относно правния
характер на обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД, както и досежно взетите от
съда предвид факти и обстоятелства, включително и поведението на
въззиваемата страна.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия С.Ж. чрез адвокат Мария Овагемова. В отговора се излагат
съображения за недопустимост на въззивното производство и искане
въззивната жалба да бъде оставена без движение като на страната се укаже да
отстрани нередовността на въззивната жалба. Въззиваемият счита, че ако БОС
реши, че следва да разгледа жалбата по същество, то следва да потвърди
обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че между страните АН. А.. Ж. и СТ. А.. Ж. е
проведено двуфазно производство по извършване на делба, като на основание
чл.30 от ЗН е намалено дарение на недвижими имот, възстановена е
запазената част на А.Ж. и е постановено на основание чл.36 ал.1 от ЗН
процесния недвижим имот да се върне в наследството, оставено от общия
наследодател. Със същото решение №833/12.04.2019г. по гр.дело
№8310/2018г. на БРС съдът е осъдил на основание чл.36 ал.1 от Закона за
наследството въззивницата Ж. да заплати на С.Ж. сумата от 25043,33 лева,
представляваща стойността на разполагаемата част от наследството оставено
от общия наследодател починал на 08.12.2017г. По повод на това осъдително
решение въззиваемата страна е изпратила до въззивницата покана, връчена на
08.07.2019 г. по реда на чл.46 ал.2 от ГПК във вр. с чл.50 от Закона за
2
нотариусите и нотариалната дейност, с която я е поканила на основание чл.84
ал.2 от ЗЗД да заплати посочените суми в седмодневен срок от получаване на
поканата. Твърди се, че въззивницата е изпаднала в забава считано от
16.07.2019г., както и че не са постъпвали суми по издадения в полза на
въззиваемия изпълнителен лист от 19.06.2019г.
Установено е, че въз основа на издадения изпълнителен лист пред ЧСИ
Станимира Николова е образувано изпълнително дело № 20198050401425. С
решение № 3162/22.11.2019г. по гр.д. №8310/2018 г. на БРС допуснатия до
делба недвижим имот, съсобствен между страните, изнесен на публична
продан, имотът е продаден и възложен на купувачи с постановление №
18411/08.10.2020г., като съдебният изпълнител в последствие е извършил
разпределение на получената сума от публичната продан. При извършеното
разпределение сумата от 27765,25 лева, дължима по изп.дело №1425/2019 г.
на ЧСИ Николова, е преведена по изпълнителното дело, а сумата от 3290,42
лева, по отношение на която има наложен запор на вземането на
въззивницата, е била задържана по сметка на съдебния изпълнител до
представяне на изпълнителен лист от въззиваемия С.Ж. или влязло в сила
съдебно решение, с което претенцията му е отхвърлена.
В хода на настоящото дело въззивницата е заплатила дължимата сума
по решение № 833/12.04.2019г. на БРС по гр.д. №8310/2018г., а претенцията
по настоящото дело касае несвоевременното изплащане на сумата от 25043,33
лева, за която се претендира обезщетение за забавено плащане за периода
посочен в диспозитива на решението.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционният съд решение за правилно и законосъобразно, което
налага потвърждаването му. За да постанови обжалвания резултат
първостепенния съд правилно е счел, че при неизпълнение на парично
задължение по смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД – когато
няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. Видно от представената нотариална покана, същата е
връчена на 08.07.2019 г. и от 16.07.2019г. въззивницата е изпаднала в забава
по отношение на дължимата сума.
3
В подадената въззивна жалба страната дефакто не излага оплаквания
срещу решението на съда и мотиви в тази връзка, а твърди, че в случая няма
основания за прилагане на чл.86 ал.1 от ЗЗД, тъй като за ответната страна не
са настъпили вредни последици и тя няма право да претендира обезщетение
по посочената правна норма. Въззивният съд счита, че след като страната е
била осъдена да заплати сума със съдебно решение което е влязло в сила,
издаден е изпълнителен лист за същата сума, страната в случая е била
поканена да заплати сумата и нотариалната покана е била връчена по реда на
чл.46 ал.2 от ГПК, с което въззивницата е изпаднала в забава, то претенцията
по чл.86 ал.1 от ЗЗД е основателна и доказана. В този смисъл съдът намира,
че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260688 от 10.05.2021г., постановено по
гр. дело № 7446/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4