№ 35
гр. Кърджали, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Марияна М. Суркова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20215140101767 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с пр.осн. чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 288,
ал.12 от КЗ (отм.), сега действащ чл. 558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.288, ал.1, т.2,
б "а" от КЗ (отм.), сега действащ чл. 557, ал.1 т.2 б. “а“ от КЗ.
Ищецът „Г.ф.“- гр.С. твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а"
от Кодекса за застраховане (отм.), сега чл. 557, ал.1,т.2, б. "а", от Кодекса за
застраховане, изплатил по щета № 210278/29.08.2017г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000,00 лв. на Г.Ш.Ю., в качеството й на
пострадала, като пешаходец при ПТП, настъпило на 20.07.2013г. Сочи, че
виновен за катастрофата, съгласно издадено НП № 1391/12.08.2017г. по чл.
179, ал. 2 от ЗДвП е ответникът, който управлявал МПС „О.К." с ДКН
******* без действаща 33 „ГО" към датата на ПТП, съгласно справка от ИФ
на ГФ и констативния протокол за ПТП. Сочи, че на 20.07.2013г., около 13ч.
в гр. Х. на площад „Общински", ответникът при управление на л.а. „О.К." с
ДКН *******, собственост на А.Б.В., предприема рязко потегляне за
извършване на маневра ляв завой, губи контрол върху автомобила, качва се
на тротоара и удря с предната дясна част на автомобила намиращите се на
тротоара пешеходки, вследствие на което им нанася травматични увреждания.
Сочи, че вследствие на ПТП пострадалата Г.Ш.Ю. е получила следните
травматични увреждания: контузия на дясна подбедрица и натъртване и
1
охлузване на дясна колянна става. Твърди, че в нарушение на чл. 260 от КЗ
(отм.) сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата
на ПТП. Твърди, че ищцата се обърнала към Г.ф. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ (отм.), сега
чл. 557 от Кодекса за застраховането - без действаща задължителната
застраховка „Гражднаска отговорност" за л.а. О.К." с ДКН ******* и по
образувана щета № 210278/29.08.2017г., като УС на ГФ й определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000,00 лв., за нанесените
травматични увреждания, което е изплатено на молителя на дата 09.01.2018г.
Твърди, че ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното от Г.ф.
обезщетение, но плащане не е направено, поради което е налице правен
интерес от завеждане на иска.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на Г.ф. сумата от 2 000,00 лв., представляваща изплатеното по щета
№ 210278/29.08.2017г. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът СТ. Г. ГЮР. в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
обстоятелството, че виновен за катастрофата е ответника. Оспорва, че има
издадено НП с посочения в исковата молба номер и дата, без посочен автор.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Оспорва получаването на регресна
покана от ответника. Възразява, че виновен за ПТП е ответника по делото,
тъй като липсвал осъдителен съдебен акт, който да установява виновното му
поведение. Сочи, че не е водено наказателно производство, а образуваното
ДП е прекратено. Твърди, че няма издадено наказателно постановление, тъй
като е било водено ДП 636/2013г. по описа РУП - Х., приключило с влязъл в
сила прокурорски акт -постановление за прекратяване поради невменяемост
на ответника, поради което е налице обстоятелство, изключващо вината и
наказателната му отговорност. Сочи, че на процесната дата ответникът е
получил голям епилептичен припадък и в резултат на него е настъпило
процесното ПТП, което изключва съзнатото и волево действие на ответника
2
при управлението на МПС. Сочи, че ответника е с диагноза доказана
епилепсия с гранд мал припадъци, като в деня на ПТП, получава голям
припадък с гърчове и е настанен в болнично заведение. Сочи, че съгласно
представената епикризата от същия ден, ответникът е бил с амнезия за
припадъка, трудно контактен, дизориентиран. Настанен е в болницата от
20.07.13г. до 23.07.13г. Предвид изложеното счита, че е налице
обстоятелство, изключващо субективния елемент, респ. вменяемостта на
ответника към момента на ПТП и същият е наказателно неотговорен. Твърди,
че ГФ е бил наясно с воденото досъдебно производство. Сочи, че ищецът е
бил уведомен за образуваното ДП, тъй като другата пострадала при
инцидента още с искането си до ГФ за изплащане на обезщетение в молбата
си е посочила, че по случая е образувано ДП по описа на РУП - Х., пр.пр №
1434/2013 г. по описа на РП - Х., като молбата е входирана на 18.02.15 г. в
деловодството на ищеца. Счита, че ищецът е проявил груба небрежност, тъй
като не е взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства,
включително и тези, изключващи вината на ответника, преди да определи и
изплати обезщетението. Сочи, че регресното право на ищеца не е възникнало,
тъй като не са налице всички елементи от правопораждащия го фактически
състав, а именно наличието на вина, съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител
не оспорва настъпването на ПТП, претърпените неимуществени вреди от
пострадалата Г.Ю., техния характер и размер, като оспорва единствено
регресната отговорност на ответника към Гаранционния фонд, поради липсата
на вина на ответника към момента на ПТП, поради състояние на
невменяемост и епилептичен припадък зад волана. Претендира разноски, в
това число и адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
и чл.78 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по реда на чл. 146, ал. 1,т.3 и т.4 от ГПК са признати за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
настъпилото ПТП на дата 20.07.2013г.; управлението на процесния автомобил
от ответника по делото, както и настъпилите неимуществени вреди от
3
пострадалото лице Г.Ю. в резултат на ПТП и техния размер за сумата от 2000
лева.
Установява се от справка от базата данни на ИЦ към ГФ, че
ответникът при увреждащото на 20.07.2013г. деяние е управлявал лекия
автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", като последната застраховка "Гражданска отговорност" за
МПС с рег. № ******* е сключена с полица № 23112001993306 за периода от
21.08.2012 г. до 07.12.2012 г. 00:00 ч и към настъпване на ПТП на дата
20.07.2013 г. рискът не е бил покрит.
Установява се на следващо място, че ищецът на основание чл. 288, ал.
1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), сега действащ чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, след
образувана преписка по щета № 210278/29.08.2017 г., изплатил на Г.Ш.Ю.
обезщетение в размер на 2 000 лв. за причинените от ответника
неимуществени вреди на пострадалата, съгласно преводно нареждане от дата
09.01.2018 г.
Изпратената регресна покана до ответника от представените по
делото доказателства не се установява да е получена от ответника, но не се
твърди плащане от последния в хода на процеса, като съдът намира, че
предявената исковата молба има характер на покана за плащане.
С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2 б."а" от КЗ, сега действащ чл. 558, ал.7 от
КЗ Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро
на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите".
В чл.288, ал.12 от КЗ(отм.), сега действащ чл. 558, ал.7 от КЗ е
предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал.1 от
4
КЗ, Гаранционния фонд, встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по чл.288, ал.8 от КЗ.
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от
кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1)
ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт – ПТП;
2) настъпилите от процесното ПТП неимуществени вреди и техният размер;
3) липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обезпечаваща отговорността на делинквента към момента
на настъпване на ПТП; 4) изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото
от ПТП лице стойността на причинените неимуществени вреди.
В процесния случай и с оглед признатите за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелства, съдът намира, че размерът на причинените
вреди, причинно-следствената връзка между увреждащото събитие и
причинените неимуществени вреди, както и възстановяването им от ищеца на
увреденото лице са безспорно установени по делото.
Съдът намира обаче, че в случая ответникът успешно обори
презумцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД, поради което и с оглед липсата на вина на
делинкветна, предявения иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Вината при гражданския деликт, за разлика от вината при
наказателната отговорност, не се доказва, а се предполага. В гражданския
процес в доказателствена тежест на делинквента е да установи отсъствието на
предположеното от закона негово виновно поведение за причинените вреди,
респ. да докаже случайния характер на деянието като обстоятелство
изключващо вината.
Съдът намира, че ответника по делото успешно доказа релевираното
от него възражение, за липсата на вина на водача към момента на ПТП,
поради състояние на невменяемост и епилептичен припадък зад волана към
момента на ПТП.
В тази насока от страна на ответника по делото е представена и
приета като доказателство епикриза от МБАЛ "Х." АД, от която се
установява, че ответника е бил приет за лечение от 20.07.2013 г. до 23.07.2013
5
г., с окончателна диагноза:епилепсия-гранд мал припадъци.
От постъпилата по делото преписка по ДП №636/2013 г., пр.преписка
№1434/2013 г., по описа на РП-Х., се установява, че образуваното наказателно
производство срещу СТ. Г. ГЮР. за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”
вр. чл.342, ал.1 НК е прекратено с влязло в сила постановление от 22.12.2014
г. от прокурор при РП-Х.. В мотивната част на постановлението в посочено,
че по време на ПТП на 20.07.2013 г., около 13:00 часа, С.Г. е получил голям
епилептичен припадък, при което е изпаднал в безсъзнание и не е можел да
контролира действиятa си. Направен е извод, че не е осъществен състав на
престъпление по чл.343, ал.1, б "б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като ПТП
е причинено от С.Г. в състояние на негов епилептичен пристъп, което
изключва вменяемостта. Посочено е, че към момента на инкриминираното
ПТП, Г. се е намирал в състояние на невменяемост, поради внезапно
настъпил пристъп на парциален припадък. Състоянието е продължило кратко,
през време на което той е продължил да управлява превозното средство с
присъщи и свойствени за него автоматизирани действия, вкл. оказване на
въздействие върху системите на МПС. През това време не е възприемал
околната среда и не е реагирал на дразнители идващи от нея.
От представения с пр.преписка №1434/2013 г., по описа на РП-Х. лист
за преглед на пациент в спешно отделение №10180 от дата 20.07.2013 г. се
установява, че ответника е със снета анамнеза: причинил ПТП без спомен за
случилото се, докаран в неадекватно състояние, като за придружаващи
заболявания е отбелязано епилепсия.
Съдът намира, че приобщените по делото писмени доказателства
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност успешно доказват
релевираното от ответника възражение за липса на вина на делинкветнта при
увреждащото деяние, поrади настъпил епилептичен припадък към момента на
ПТП, поради което предявения иск като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Пълномощникът на ответника е поискал определяне и присъждане на
възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представено
6
пълномощно от 17.11.2021г., в който е обективирано изявление, че се
предоставя безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3
на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице
всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на
процесуалния представител на ответника да претендира и да получи
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна за разноски
за процесуално представителство на ответника. Предвид горното съдът счита,
че следва да присъди в полза на процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. /чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.ф., БУЛСТАТ **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., "Г.И." № 2, ет. 4, със съдебен адрес:
гр.П., бул. "Ш.с." ***********, чрез адв. С.М., против СТ. Г. ГЮР., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Х., ул."Г.С. Р."№30, ******3, иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.), сега действащ
чл. 558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б "а" от КЗ (отм.), сега действащ
чл. 557, ал.1 т.2 б. “а“ от КЗ, за сумата от 2000 лв., представляваща
изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Г. Ш. Ю. по щета №
210278/29.08.2017 г., вследствие на настъпило на 20.07.2013 г. пътно-
транспортно произшествие при управление на МПС без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021 г. - датата на постъпване на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.ф., БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. "Г.И." № 2, ет. 4, със съдебен адрес: гр.П., бул. "Ш.с."
***********, действащо чрез адв. С.М., да заплати на адвокат М.С. С., ЕГН
7
**********, вписана в Адвокатска колегия-Кърджали, с адрес: гр. Кърджали,
ул. "Р." №26, ет. 2, тел. **********, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата
от 370 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ответника СТ. Г. ГЮР..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8