Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260538
гр. Пловдив, 12.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 4925/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р.С.Ч.,
действащ чрез пълномощника си адв. Т.А. против
Наказателно постановление № 410/03.06.2020г.,
издадено от началник на Първо РУ при ОД
на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 424, ал. 5,
пр. II от НК и чл. 218б от НК е
наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 194, ал. 1 НК.
С
жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на НП, като в
допълнителни мотиви към същата се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не е
ангажирала становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
С постановление от 15.12.2016 г.,
жалбоподателят Р. С. Ч. бил привлечен в качеството си на обвиняем за това, че
на 14.12.2018 г. в землището на град Пловдив /в завод КЦМ 2000 АД / след
предварително сговаряне, в немаловажен случай с К.Х.А. от град А. е направил
опит да отнеме чужда движима вещ - 6,200 кг. сребърна сплав, тип „сребърна
кора“ от владението на „КЦМ 2000“ АД, без съгласието на ръководството, с
намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от длъжностно
лице - пещар сребърни продукти, което се
е възползвало от служебното си положение, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
5 и т. 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК.
С постановление от 09.03.2020г.
на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК
било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 973/2018
г. по описа на 01 РУП - Пловдив, а материалите на основание чл. 424, ал. 5,
изр. II НК били изпратени на началника
на Първо РУП - Пловдив за преценка за наличието на основания за реализиране на
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя.
За да прекрати наказателното
производство представителят на Районна прокуратура Пловдив приел, че по делото
не са представени доказателства за установяване на фактическите признаци на
деянието по чл.195, ал. 1, т. 5 НК, като
лицата привлечени към наказателна отговорност /жалбоподателят Ч. и А./ са имали
качеството длъжностни лица и са действали като съучастници – съизвършители
/чл. 20, ал. 2 НК/, като преценил, че в конкретния случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 218б НК.
Регламента на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН указва, че административно -наказателното производство
не се образува със съставянето на акт, когато производството е прекратено от
съд или прокурор и е изпратено на наказващия орган /какъвто е настоящия случай/.
Така, Началникът на Първо РУ при
ОД на МВР Пловдив съставил атакуваното НП, в което е посочено, че на
жалбоподателя се налага административно наказание глоба по реда и условията на чл. 218б НК, затова, че на
14.12.2018 г. около 15,00 часа от Технологично звено „Сребродобив“ на „КЦМ“ АД е отнел чужда движима вещ – 6200
грама сребърна сплав, тип „сребърна кора“ от владението на „КЦМ“ АД, без
съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да я присвои, на обща
стойност 531,80 лева, като до приключване на проверката вещта е възстановена.
На база изложеното, административнонаказващият орган е приел, че с описаната
деятелност жалбоподателят виновно е нарушил чл. 194, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 424, ал.
5, пр. II и чл. 218б НК
му наложил глоба в размер на 100,00 /сто/ лева.
Според настоящия състав при
описанието на извършеното от наказания субект в НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и
затрудняващи проверовъчната дейност на съда, което се явява безусловно
основание за отмяна на НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите признаци на
нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен
орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение.
То се явява аналога в
административно наказателния процес на
ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение
на всички релевантни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към
тях правни норми. Този минимум
от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен
акт, а не да се извлича от доказателствата по делото или от останалите
процесуални документи с подготвително значение ( обвинителен акт, АУАН). Всеки порок досежно тези задължителни
реквизити на правораздавателния акт, представлява съществено процесуално
нарушение и самостоятелно основание за отмяната му, независимо от останалите
особености в развитието на делото.
В
процесния случай, в рамките на своите правомощия административно
– наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателно постановление въз
основа на постановлението на Районна
прокуратура Пловдив от 09.03.2020 г., но издаването на
постановлението е сторено в разрез с изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Именно нормата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН сочи какви реквизити трябва да съдържа наказателното постановление
като в т.5 са изброени – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Това
задължение в случая не е изпълнил административно – наказващият орган, с което
е ограничил правото на защита на санкционирания да разбере за какво точно е
подведен към административна отговорност.
В аспект на
гореизложеното следва да се подчертае, че излагането на
обстоятелствата на нарушението от страна на прокурора в неговия акт не
освобождава административно – наказващият орган да изпълни задълженията си така
както му вменява чл. 57, ал.1 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление. Липсата на пълнообемно описание на
обстоятелствата при които е извършено вмененото нарушение, доказателствата,
които го потвърждават както и посочването само на част от диспозитива на престъплението и то по
основния състав на кражбата по чл.
194, ал.1 НК, не съставлява изпълнение на задължението на
административно – наказващият орган по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Гореизложеното
предопределя невъзможността да се стигне до извод, че е изпълнен състава на кражбата и то в хипотеза позволяваща
приложението на чл. 218б НК. Това неизпълнение от страна на административно – наказващият орган се
преценя от съда за съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното
постановление и безусловно налагащо отмяната му изцяло като незаконосъобразно.
С оглед коректното обосноваване на настоящия съдебен
акт е необходимо да се отбележи, че
хипотезата на чл. 218б НК се прилага само и
единствено тогава когато има извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, що се отнася до основния
състав на кражбата. Посочената ал. 3, на член 194 от НК, урежда маловажния случай на кражбата. Единствено при него е възможно
прекратяване на наказателното производство и налагане на административно
наказание по реда на чл.
218б НК, и то при положение че са налице останалите
изискуеми предпоставки посочени в разпоредбата начл. 218б НК.
Отделно от горното,
прави впечатление, че наказващият орган
не е включил признака "маловажен случай" в словното описание на
извършеното нарушение и е наложил административно наказание за деяние
извършено от жалбоподателя по чл.
194, ал. 1 НК, при което, както вече стана ясно, чл. 218б НК е неприложим.
По
изложените съображение НП следва да се отмени.
При този изход на спора право на
разноски има жалбоподателят. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие /л. 16/ и списък на разноските /л. 17/, същият е доказал заплащането
в брой на 300 лева за адвокатски хонорар.
Съгласно т.6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на
разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна 01 РУ при ОД на МВР - Пловдив не
е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат
възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 410/03.06.2020г.,
издадено от Началник на Първо РУ при ОД
на МВР - Пловдив, с което на Р.С.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 424,
ал. 5, пр. II от НК и чл.
218б от НК е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 194,
ал. 1 НК.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Ч., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски
за адвокатски хонорар за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ