Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 02.11.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 175/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с подадена искова молба от
„ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕАД против Н.В.К. за установяване на вземания, предмет на
издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че 21.07.2014 г. между страните е постигнато
съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 900,00 лв., който той се задължил да върне на 48
месечни вноски, всяка в размер на 48,60 лв., при ГПР от 76,37 % и ГЛП от 58,10
% или общо сумата от 2 332,80 лв. Сумата по кредита ищецът превел по
сметка на ответника. Твърди се, че договора е сключен при общи условия, с които
ответника е запознат и е подписал декларация за това. По договора е предложено
изпълнение за сумата от 907,80 лв., с която са погасени 18 вноски. Непогасена е
сума в размер на 1 439,82 лв., включваща 760,70 лв. – главница и 679,12
лв. – възнаградителна лихва. Вземанията по договора са станали предсрочно
изискуеми на 02.02.2016 г. поради непогасяване за срок повече от 30 дни на
вноска, след което договорът е прекратен. По силата на договора при
прекратяването на длъжника е начислена неустойка в размер на 280,91 лв. През
2016 г. се твърди, че страните са постигнали съгласие за преструктуриране на
дълга, което към настоящия момент е прекратено поради неизпълнение.
За събиране на вземанията по договора се твърди, че в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че има вземания в
размер на 760,70 лв. – главница, 679,12 лв. – възнаградителна лихва и 280,91
лв. – неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение да изплащането му и присъди на
ищеца сторените по делото разноски.
В депозиран по делото отговор особения представител на
ответника оспорва преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение вземанията по кредита да са обявени за предсрочно
изискуеми.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой
представител, становище по същество изразява в молба.
Ответникът се представлява по делото от
особения представител адв. И.К., която по същество излага становище за
неоснователност на заявените искове.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Заповед № 1238 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 1990/2018
г. на РС Ловеч със същата е разпоредено длъжникът Н.В.К. да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 1 439,82 лв. - главница, 280,91 лв. –
неустойка, ведно със законната лихва от 18.09.2017 г. до изплащане на вземането
и сторените разноски. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
В предоставено от ищеца стандартен европейски формуляр
за предоставяне информация за потребителски кредит от 18.07.2014 г. е посечен
вид на кредита, поискан от ответника - „Фаворит лоял“
с максимален кредитен лимит от 900,00 лв., със срок за връщане 48 месеца, с
месечна вноска от 48,60 лв., общ размер на сумата за връщане 2 332,80 лв.,
с фиксиран лихвен процент от 58,10 и ГПР 76,37 %. Ответникът е одобрен за
кредита при заявените параметри, което се установява от известие за одобряване
на потребителски кредит № **********. В известие е отразено, че сумата по
кредита е проведена по посочена сметка в „Уникредит булбанк“ АД, а сумата по
кредита ще се връща ежемесечно, съгласно погасителен план Приложение № 1. В
приложение № 1, именувано „Погасителен план“, е отразено разплащане по кредита
на 48 вноски в периода 10.09.2014 г. до 10.08.2018 г. с месечна вноска от 48,60
лв. и посочен размер на вземането по главница и лихва.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор
съобразно параметрите, отразени във формуляра – размер на кредита 900,00 лв.,
срок от 48 месеца, вноска от 48,60 лв., общо задължение 2 332,80 лв., ГПР
76,37 %, 58,10 % - годишен лихвен процент, 0,16 % лихва на ден и датата на
погасяване 10-то число на месеца. В договора страните са приели, че неразделна
част от него са общите условия за договори за потребителски кредит за физически
лица, които са предадени на ответника, като той е удостоверил, че се е запознал
с тях и ги е приел. В договора при общи условия е отразено, че при забава в
заплащането на вноска длъжникът дължи лихва за забава в размер на основния
лихвен процент, увеличен с 10 % годишно, изчислена за всеки ден на забава. При
просрочие на вноска с повече от 30 календарни дни договора се прекратява
автоматично и се обявява предсрочната му изискуемост без да е необходимо
кредитора да изплаща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или друго,
като в този случай страните могат да уговорят друг начин за уреждане на
отношенията им по договора. При прекратяване на договора длъжникът дължи
неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата по
погасителния план.
На 21.07.2014 г. ищецът е наредил на „Алианц Банк
България“ АД да заплати по сметка на Н.В.К. сумата от 900,00 лв. с основание за
плащане № **********, за което е ангажирано праведно нареждане от същата дата.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът е направил
изявление, че договор № ********** е едностранно прекратен, считано от
02.02.2016 г. По него е начислена неустойка върху остатъчния размер на
главницата, като задължението е 1 937,13 лв., от които 1 651,91 лв.
непогасена част от задължение по договора, 4,30 лв. – обезщетение за забава и
280,91 лв. неустойка. Ответникът е поканен да обсъдят възможности за
извънсъдебно уреждане на отношенията и сметка, по която да се погаси
задължението.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на
споразумение за преструктуриране на дълг. Договорено, че е страните са сключили
договор за кредит № **********, по който длъжникът не е изпълни задълженията с
в срок, а кредиторът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си.
Уговорено е също, че към датата на подписването на споразумението дължимата
сума по договора е 1 937,13 лв., включваща непогасена главница,
обезщетение за забава, неустойки. Длъжникът се е задължил да заплати сумата по
кредита на 40 равни месечни вноски в размер на 48,43 лв., всяка платима на
20-то число по погасителен план, неразделна част от него. При неизпълнение на
споразумението и просрочие на вноска с повече от 60 дин, споразумението се
прекратява, а всички непогасени задължения са дължими. Към споразумението е
приложен погасителен план със срок за погасяване от 20.04.2016 г. до 20.07.2019
г. на 40 вноски от 48,43 лв. – всяка.
Съгласно представеното извлечение от сметката на
ответника по него е предложени изпълнение за 18 вноски в размер на 48,60 лв. и
една от 18,18 лв. Последно изпълнение е предложено на 07.11.2016 г-., като е
погасена вноска с падеж 16.02.2016 г. и част от вноска с падеж 10.03.2016 г.
Платени са 907,80 лв., а непогасена е останала сумата от 1 720,73 лв.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания по
главница, договорна лихва и неустойка, предмет на издадена заповед за
изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор
за потребителски кредит. По договора ищецът е превел по сметка на ответника
сумата от 900,00 лв., които той се е задължил да върне, ведно с договорна
лихва, за срок от 48 месеца, на равни месечни вноски. В договора страните са
уговорили възможност за обявяване кредита за предсрочно изискуем при забава в
заплащане на вноска с повече от 30 дни. В рамките на срока на действие на
договора ответникът е допуснал многократно забава при заплащането на вноските,
което е дало право на ищеца да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Изявление в този смисъл той е направил. Съдът приема, че
то е достигнало до ответника, тъй като след изготвянето му страните са сключили
споразумение, с което са предоговорили сроковете за погасяване на задължението.
В него те са отразили общия размер на непогасените вземания по гладница,
договорна лихва и неустойка и са определили нов срок за връщането им. По своята
същност това споразумение съставлява спогодба, тъй като с него страните, чрез
взаимни отстъпки, са се опитват да уредят отношенията си по необслужвания
потребителски кредит. По споразумението длъжникът не е предложил изпълнение в
уговорените срокове, допуснал е просрочие с повече от 60 дни /последно
изпълнение е предложил на 07.11.2016 г./, поради което то е преустановило
действието си. След прекратяване действието на спогодбата той дължи връщане на
вземанията по договорната връзка, тъй като вече е изгубил преимуществото на
уговорените по негова полза срок /допуснал е забава и кредита е обявен за
предсрочно изискуем/. По договорната връзка той дължи връщане на главница от 760,70
лв. - сбор от вземанията по главница по вноски в периода 10.03.2016 г. до
10.08.2018 г. и 679,12 лв. - възнаградителна лихва по вноски в периода
10.03.2016 г. до 10.08.2018 г. За тези вземания претенциите на ищеца са
доказани и претенциите за установяването им следва да се уважат.
Ищецът търси установяване на вземане за неустойка. В
общите условия, приети от ответника, се съдържа уговорка за заплащане на
неустойка при прекратяване на договорната връзка, обусловено от забавено
изпълнение на задължението за заплащане на вноска повече от 30 дни. От данните
по делото се установява, че длъжникът е просрочил заплащането на вноски с
повече от тридесет дни, поради което ищецът е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В този случай, той може да търси заплащане на
вземанията по договорната връзка, ведно с обезщетение за забава. Законът за
потребителските кредита, който урежда отношенията между страните във връзка със
сключения между тях договор, не допуска при забава в заплащането на вноски по
договор за потребителски кредит страните да уговарят заплащането на
обезщетения, различни от тези за забава и то в рамките на законната лихва /арг.
чл. 33, ал. 2 ЗПК/. Уговорките за неустойка при забава над размера на законната
лихва противоречат на закона и са недействителни.
Законът прогласява принципа на договорната свобода
/чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне е ограничена от повелителните правни
норми, вкл. от т. нар. добри нрави. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Уговорената между страните неустойка при прекратяване на договорната връзка
поради забава излиза извън присъщата ѝ обезпечителна функции. Целта на
неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщети кредитора за вредите
от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството и качеството и във
времето/. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани
със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. От
прекратяването на договорната връзка не настъпват други вреди, които да са
обект на обезвреда, респективно за тях да се уговаря заплащането на неустойка.
Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката
между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените
ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. При този извод
съдът следва да откаже да зачете правните последици на уговорката /да приеме,
че тя е породила задължение за заплащане на неустойка/, макар да не са наведени
възражения в тази насока, тъй като се касае за дейност по правоприлагане, която
не е предпоставена от установяването на факти, ненаведени от страните.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените
разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер на 84,41
лв. В производството по настоящото дело разноските са в размер на 384,87 лв.
/държавна такса и възнаграждение за особен представител на ответника/.
Представляван е от юрисконсулт, за което на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25
от Наредбата за заплащане на правна помощ има право на разноски в размер на
100,00 лв. /вземането е определено при минимума, с оглед размера на вземанията,
предмет на установяване, фактическата и правна сложност на спора, при отчитане
на обстоятелството, че делото е приключило в едно заседание, в което
представителя на ищеца не е присъствал/. Общо размерът на разноските е 569,27
лв. От тях, при изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сума
в размер на 478,20 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което
съдът да отговори с решението. По делото той е представляван от назначен му от
съда особен представител, на който следва да ес изплати възнаграждение в размер
на 350,45 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.К. с ЕГН **********
с адрес ***, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В има вземания в размер на 760,70 лв.
/седемстотин и шестдесет лева и седемдесет стотинки/ - главница по договор за
потребителски кредит от ********** от 21.07.2017 г., ведно със законната лихва
от 18.09.2017 г. до изплащане на вземането, 679,12 лв. /шестстотин седемдесет и
девет лева и дванадесет стотинки/ - възнаградителна лихва за в периода
10.03.2016 г. до 10.08.2018 г., предмет на издадена по ч. гр. д. № 1990/2017 г.
на РС Ловеч Заповед № 1238 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 18.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане в размер на
280,91 лв. /двеста и осемдесет лева и деветдесет и една стотинки/ - неустойка.
ОСЪЖДА Н.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 478,20 лв. /четиристотин седемдесет
и осем лева и двадесет стотинки/ - сторени разноски в производството по
издаване на заповед за изпълнение и в настоящото, съобразно уважената част от
исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.К. - особен представител на Н.В.К.,
възнаграждение в размер на 350,45 лв. /триста и петдесет лева и четиридесет и
пет стотинки/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: