№ 3335
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100508788 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 79009 от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 65299/2018 г. на
Софийски районен съд, 142 състав, е признато за установено на основание чл. 422 , ал. 1
ГПК, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, че Г. И. П. с ЕГН:********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК:******* сумата от 225.34 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
и дялово разпределие за топлоснабден имот - с адрес: гр. София, ж.к. ******* *******, аб.
№ 2135 за периода м.05.2014 г. - 30.04.2017 г., както и сумата в размер на 10.43 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 05.2014 г. до м. 05.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване исковата молба —29.01.2018г., до окончателното
плащане; сумата от 31.76 лева - лихва за забава, изтекла в периода от 16.09.2015 г. до
10.01.2018 г. и 1.98 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.09.2015г. до 10.01.2018 г., като са отхвърлени изцяло исковете, предявени срещу Е. П.
П. с ЕГН:********** с искане за признаване на установено по отношение на нея, че дължи
на ищеца сумите в размер, както следва: по иск с правно основание чл. 150 ЗЕ сумата от
901.34 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение
топлоснабден имот - с адрес: гр. София, ж.к. ******* *******, аб. № 2135 за периода
м.05.2014 г. - 30.04.2017 г.; сумата в размер на 41.72 лв. - главница за дялово разпределение
за периода от 05.2014 г. до м. 05.2017г. ведно със законната лихва от датата на подаване
исковата молба -29.01.2018г. до окончателното плащане; сумата от 127.04 лева - лихва за
забава, изтекла за периода 16.09.2015 г. до 10.01.2018 г. и сумата от 7.92 лева - лихва върху
главницата за дялово разпределение периода от 16.09.2015г. до 10.01.2018г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.03.2018 г. по г.р. д. №
6244/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД в неизгодната негова част, с която
1
предявените искове срещу Е. П. П. са отхвърлени. Изложените доводи във въззивната жалба
са за неправилност на решението в обжалваната поради нарушение на материалния закон
относно качеството „потребител“ на топлинна енергия на ответника Е. П. П.. Поддържа се,
че същата има качеството „потребител“ на предоставените услуги, чието заплащане се
претендира. Оспорва се изводът на съда, че тя не е съсобственик или титуляр на вещно
право на ползване на процесния имот, който според жалбоподателя не намира опора в
данните по делото, като се развиват подробни съображения в тази насока. Моли се да се
уважи въззивната жалба, прави се и искане за разноски.
Ответниците по въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД - Г. И. П. и Е. П. П., действащи чрез
процесуалния си представител адв. С., я оспорва с писмен отговор. В него се излагат
подробни съображения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и
следва да се потвърди. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски, за което се представя списък.
Третото лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че от
приетите като писмени доказателства не се установявало, че ответницата Е. П. П. през
процесния период е била собственик или ползвател на топлоснабденото жилище по смисъла
на чл. 154 ал. 1 ЗЕ, предвид което е отхвърлил предявените искове като недоказани спрямо
нея.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.
106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 от ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 от ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна
енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ.
вещното право на ползване. Действащата през исковия период нормативна уредба
предвижда две алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на
2
топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост
или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна
собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно
доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен
договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл. 149, ал. 1,
т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор,
сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали
освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и
друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018
г. по т. дело № 2/2017 г. на ОСГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице, като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота.
В случая същественото е, че районният съд е указал на ищеца, че същият следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото, още с доклада по чл. 146 ГПК. „Т.С.” ЕАД не е
доказала нито в първоинстанционното, нито във въззивното прроизводство, съгласно
възложената му доказателствена тежест, че ответницата Е. П. П. през процесния период е
собственик, както твърди, или ползвател на 4/6 ид. ч. от процесния имот. Нещо повече,
видно е от съдържанието на нотариалния акт за продажба на недвижим имот №2, том XIV,
дело №2696/1996 г., че още през 1996 г. същата се е разпоредила с притежаваната в
собственост ½ ид. ч. от апартамента. Може категорично да се заключи, че е недоказано, че
Е. П. П. има качеството на ‚потребител“ на топлинна енергия, поради което не е страна по
договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. Съдът
няма задължение да указва на страната какви точно документи в подкрепа на исковете си да
представя по делото.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 300 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 79009 от 29.04.2020 г., постановено
по гр. д. № 65299/2018 г. на Софийски районен съд, 142 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*******, да заплати на Г. И. П. с ЕГН:********** и Е. П.
П. с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
3
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД - „Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4