РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10371
по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.И.П. против „Г.З.“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата С.И.П. твърди, че на
10.12.2017 г. в гр. Сливен, около 16.40 ч. била застигната и блъсната на ул.
„Патриарх Евтимий“ срещу пл. „17-ти януари“ от лек автомобил „Рено Туинго“ с
рег. № *******, докато се е движела по улицата поради липса на тротоар/банкет.
Произшествието й причинило фрактура петрохантерика феморис декстри. Твърди, че
поради липса на финансови средства не могла да проведе първоначалния курс на
лечение, но поради усложнение се наложило отново да бъде хоспитализирана. След
изписването й от болница бил й препоръчан тримесечен пълен покой и
ненатоварване на десен крайник. Извършила разходи за лечение в размер на 780 лева.
Изпитвала силни болки, уплаха, стрес, наложило се да използва подлога и
памперси за възрастни. Твърди, че болките продължавали и до днес. Отговорността
на виновния водач била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответното дружество с полица № BG/26/117001519365. Твърди, че с молба от 06.03.2018 г. поискал да бъде
определено и платено застрахователно обезщетение, но не получил отговор. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както
и сумата от 780 лева, ведно със законната лихва от 06.06.2018 г., когато е
изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя. Претендира направените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Г.З.“ ЕАД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба относно
механизма за настъпване на ПТП, вината на водача на лекия автомобил, както и
твърдените увреждания. Поддържа, че изключителна вина за настъпване на ПТП има
ищцата, която неправомерно се движела по
платното за движение по посоката на движение на лекия автомобил и неправомерно
е предприела пресичане на необозначено място. При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа, че ищцата
е преустановила лечението си, с което е увеличила болките и страданията си. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Определение
от 08.10.2018 г. по НОХД № 1243/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Сливен е
одобрено споразумение в наказателния процес, с което подсъдимият Р.И.Р. се е
признал за виновен в това, че на 10.12.2017 г.
в гр. Сливен, на ул. „Патриарх Евтимий“ при управление на лек автомобил Рено
Туинго“ с рег. № ******* като нарушил правилата за движение по пътищата по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.И.П., изразяваща се в
открито счуване на бедрена кост на десния крак в нейната горна трета в областта
на трохантерния масив, което е довело до трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека и след извършването
му деецът е избягал. Определението е влязло в сила на 08.10.2018 г.
От приетото по
делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, при суха настилка и в лявата част на
платното за движение. Пешеходката С.П. се движела отдясно наляво спрямо
посоката на движение автомобила като е предприела пресичане на платното на ул.
„Патриарх Евтимий“. Вещото лице установява, че водачът е забелязал пешеходката
още от момента, в който тя е стъпила на пътното платно, но не е предприел
спиране, а е продължил движението си без да я пропусне, като приема, че причина
за настъпване на ПТП са субективните действия на водача. Вещото лице дава заключение, че водачът на
лекия автомобил е можел да предотврати настъпването на ПТП, ако е предприел
аварийно спиране.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 10.12.2017
г., С.И.П. е получила следните травматични увреждания пертрохантерна фрактура
на дясната бедрена кост. Вещото лице установява, че по своя медико-биологичен
характер получената фрактура е довела при ищцата трайно затруднение на движенията на долния
десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая 5 месеца. Установява се, че
непосредствено след злополуката на ищцата е оказана спешна медицинска помощ от
екип на БМП – Сливен. Транспортирана е в МБАЛ „Иван Селимински“ гр. Сливен,
като е установена пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост. Било е
необходимо оперативно лечение, което било предложено и на ищцата. Поради липса
на средства за закупуване на оперативни консумативи (метална остеосинтеза)
ищцата първоначално отказала оперативно лечение. На 18.12.2017 г. ищцата била
приета отново в отделение по Ортопедия и травматология на МБАЛ Сливен, където
било проведено оперативно лечение – открито наместване на фракурата и
стабилизирането й с DHS – титанова плака и винтове. Била
изписана от болницата на 29.12.2017 г. като лечението й продължило амбулаторно.
Вещото лице дава заключение, че при ищцата общо оздравителния период е
продължил около 5 месеца, като през първите 2 месеца е изпитвала по-интензивни
болки, както и около 30 дни по време на проведената рехабилитация. В
продължение на 3 месеца ищцата се е придвижвала с патерици, без натоварване на
крака си. Посочва, че към настоящия момент ищцата се придвижва с бастун, като
може да се движи самостоятелно, но има затруднения при клякане и изкачване на стълби. Установява, че от
извършената операция е останал траен белег на външната страна на дясната
тазобедрена става с дължина от 15 см. Вещото лице установява, че през първите
10 дни ищцата е провеждала лечението си при строг постелен режим, което е
довело до необходимост от помощ от близки при ежедневното й обслужване. Вещото лице дава заключение, че забавеното
оперативно лечение не е довело при ищцата до негативни последствия или
усложнения.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля И.В.К.. В показанията си свидетелката установява, че
живее на съпружески начала със сина на ищцата, поради което я познава от 2013
г. Когато я видяла за пръв път след ПТП ищцата била в болница и била много зле.
Плачела, охкала. Останала в болницата 10.15 дни после я прибрали. Не можела да
се обслужва сама. Около 4-5 месеца свидетелката се грижела за нея. През този
период постоянно викала, че я боли крака, не можела да стъпи на него.
Ежедневните си неща не можела да върши без помощ. Трябвало свидетелката да я
вдига, за да я сложи на леглото и да й смени памперса, да я качва на количка,
за да отиде до банята, да я къпе, до тоалетна. Свидетелката правела превръзки
на крака до махането на конците около месец след операцията. Трябвало да прави
гимнастика всеки ден. След 8-9 месеца започнала да се изправя. Правела няколко
крачки до леглото и пак сядала. И към настоящия момент била с патерици. Откакто
станало ПТП била при сина си и
свидетелката. Преди това живеела сама в Сливен. Имала си къща и се грижела сама
за себе си. Към настоящия момент не можела без чужда помощ, не излизала от
къщи, защото я било страх от колите. Спяла на нощна лампа.
Установява се от
представената по делото Фактура № 18965/21.12.2017 г., с приложен към нея
фискален бон, че ищцата С.И.П. е направила разход за лечение в размер на 780
лева – остеосинтезен материал. От заключението на съдебно-медицинската експертиза
се установява, че металната остеосинтеза е необходима за правилното провеждане
на лечението на полученото счупване, като този разход не се поема от НЗОК.
Не е спорно между
страните, че между „Г.З.“ ЕАД и собственика лек автомобил Рено Туинго“ с рег. №
******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица
№ BG/26/117001519365, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
На 06.03.2018 г. С.И.П.
е подала молба до „Г.З.“ ЕАД, с която е направено искане да бъде заплатено обезщетение
за причинени в резултат на ПТП вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което С.И.П. е получила увреждания – пертрохантерна
фрактура на дясната бедрена кост. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и
приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съдът намира, че представеното
одобрено по НОХД № 1243/2018 г. по описа на Районен съд гр. Сливен
споразумение, с което подсъдимият Р.И.Р. се е признал за виновен и му е
наложено наказание е задължително за гражданския съд относно извършеното
деяние, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Определението, с което е одобрено споразумение е постановено в рамките на
наказателно производство, образувано срещу Р.И.Р.. Съгласно разпоредбата на чл.
413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. В чл. 383, ал. 1 от НПК е предвидено, че одобреното от
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. Следователно и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 във връзка
с чл. 383, ал. 1 от НПК следва да се съобрази със задължителната сила на
одобреното от съда споразумение относно това, че описаното в исковата молба
деяние е противоправно и извършено виновно от Р.И.Р. при управление на
застрахования при ответника лек автомобил Рено Туинго“ с рег. № *******. Съдът
е обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни последици и относно
причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от фактическия състав на
престъплението.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ******* е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния
договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният
иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да
бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства,
така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 5 месеца, като първия месец ищцата е имала нужда от
помощ от близки. Следва да бъде взета предвид и възрастта на пострадалата,
която предполага по-трудно възстановяване. От значение е, че е претърпяла и
операция, която е била необходима за възстановяване на счупената кост. Съдът
взема предвид и че към настоящия момент вещото лице посочва, че ищцата се
придвижва с помощни средства. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 50 000 лева.
От
събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с лечението си
ищцата е направила разход в размер на 780 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но
то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки, като преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е дадена легална
дефиниция на понятието „пешеходна пътека“, а именно част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена
за преминаване на пешеходци, а на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. От събраните по делото доказателства се установява,
че ПТП е настъпило на пешеходна пътека (което е взето предвид в наказателното
производство). Доколкото в тежест на
ответника е било да установи конкретните обстоятелства, които обосновават
възражението за съпричиняване, то настоящият съдебен състав намира, че те не са
установени при условията на пълно и главно доказване. От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза не може да се установи точното
местонахождение на ищцата към момента, в който е можела да възприеме
приближаващия се автомобил, тъй като виновният водач е напуснал
местопроизшествието. Следователно в тежест на ответника е било да установи
конкретните обстоятелства, на които основава възражението си за съпричиняване. Доказателства
в тази насока не са ангажирани. Следователно не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата. Не е налице и съпричиняване на
вредоносния резултат и поради отказано лечение. Установява се от събраните по
делото доказателства, че ищцата е отложила извършването на операция на
бедрената кост поради финансови причини, но тя е направена непосредствено след
настъпване на ПТП, като съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза не е налице забавяне при лечението.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от датата, следваща тази, на която е изтекъл
срокът за произнасяне по направеното искане за определяне и плащане на
застрахователно обезщетение – 07.06.2018 г.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1490 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Я. Данчев Д. сумата от 2330 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за застраховането „Г.З.“ ЕАД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на С.И.П., ЕГН-**********,*** сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост, както и сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева, представляващи
имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 10.12.2017 г. от Р.И.Р., водач на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № *******,
застрахован със застрахователна полица № BG/26/117001519365, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 07.06.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Г.З.“
ЕАД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.И.П., ЕГН-**********,*** сумата от 1490 (хиляда четиристотин и деветдесет)
лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Г.З.“ ЕАД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адв.
Я. Д. Д.,***,пл. *******, ет. 2, офис 12 сумата от 2330 (две хиляди триста и тридесет) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: