№ 382
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503011 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение 263548/01.06.2021 г. по гр.д. № 8110/2019 г. на СГС, I-6 състав е
осъдено „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на А. Е. В. сумата 24 000 лева,
частично от общо претендирани 120 000 лева, на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
която сума представлява застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
които са в причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено на 06.03.2019 г. от водача
на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СВ 2369 КМ, чиято отговорност е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. до
окончателното издължаване, като искът е отхвърлен за разликата над сумата 24 000
лева до 60 000 лева, на основание чл. 51, ал. 2 ГПК, поради приет принос в размер на
70%.
Въззивни жалби са депозирали и двете страни.
Ищецът А. Е. В. е депозирал въззивна жалба срещу пъровинстанционното
решение, с която го обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над
сумата 24 000 лева до 60 000 лева. Поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част и моли същото да бъде отменено и да му бъде
присъден пълния размер на претенцията от 60 000 лева. Твърди, че СГС правилно
установил травмите му и правилно му определил обезщетение в размер на 80 000 лева,
но неправилно го намалил със 70% Поддържа, че отговорността на водача на лек
автомобил „Пежо“ била много по-голяма от тази на блъснатия пешеходец, като
намира, че приносът на последния е не повече от 30%.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД не е депозирал отговор на въззивната
1
жалба на ищеца, но е депозирал въззивна жалба против първонистанционното решение
в неговата осъдителна част. Поддържа, че по делото изобщо не се установявало да е
налице противоправно поведение на застрахования при него водач, а изключителна
вина за настъпване на ПТП имал пешеходецът. Поддържа, че в допълнителното
заключение на САТЕ симулацията била направена без да бъде взето предвид, че лявата
лента за движение също е била заета от автомобили и видимостта на водача е била
много малка. Не можел и да поддържа сочената за безопасна дистанция от вещото лице
от 28.90 м. при наличието на интензивен трафик. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че водачът следвало предварително да направи преценка за
наличието на опасност, както и че следвало да си осигури добра видимост към пътната
обстановка, поддържайки дистанция от 28.90 м. с предния автомобил. Неправилен бил
извода на СГС, че незадействането на спирачната система от водача е в причинна
връзка с ПТП. Застрахователят поддържа още, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението е завишен спрямо вида на травмите
и възстановителния период, както и с оглед икономическата обстановка в страната.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение, а предявеният иск –
отхвърлен.
Ищецът А.В. е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за
нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът А. Е. В. е твърдял в исковата молба, че на 06.03.2019 г. около 19,30 часа
в гр.София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от бул. „Ал.Малинов“
към ул. “Павел Красов“, С. Д. С. управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***. В
района на № 116 не пропуснал пресичащият бавно, със спокоен ход /тъй като бил
алкохолно повлиян/ пътното платно пешеходец - ищеца по делото, вследствие на което
настъпило ПТП по вина на водача на превозното средство. Твърдял е, че в причинна
връзка с произшествието на ищеца били причинени следните телесни увреждания:
полифрагментни фрактура на подбедрицата-закрито, кръвонасядане в областта на
дясна раменна става, фрактура на горната част на раменната кост, охлузна рана в
областта на таза в дясно, фрактура на 7,8 и 9-то ребро в ляво, фрактура на 6,7 и 8 ребро
в дясно. Твърдял е, че след ПТП ищецът бил настанен за болнично лечение, като на
08.03.2019 г. било извършено наместване и стабилизация на фрактурата с вътрешна
фиксация /застопоряващи винтове/. След ПТП ищецът бил в изключително тежко
физическо състояние вследствие на получените увреди, довели до трайно затруднение
на движенията на десен долен крайник, дясното рамо и болки в областта на гръдния
кош, което му създало затруднения в обслужването и извършването на всички
обичайни човешки нужди. Според ищеца при него все още е налице срив в
самочувствието и силен психически дискомфорт.
Ищецът е твърдял, че водачът С. С. е застраховал гражданската си отговорност
2
при ответника с полица № BG/08/118001450092 от 17.05.2018 г., валидна до 16.05.2019
г.
Предвид изложеното и искал от съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 60 000 лв., частично предявена от общо
претендирания размер от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му
телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. -
датата на която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение до
окончателното издължаване.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Дженерали
Застаховане“ АД, който е изразил становище за неоснователност на исковете. Не е
оспорвал качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
водача на л.а.м. „Пежо 206“ с с рег. № *** към деня на твърдяното в исковата молба
събитие-06.03.2019 г., но е поддържал, че не е налице противоправно поведение на
застрахования водач. При условията на евентуалност е заявил възражение за
изключителен принос за реализиране на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, с твърдението, че последният се е намирал на платното за движение
на оживен булевард в тъмната част на денонощието, на място, което не е определено за
пресичане на пешеходци и предвид липсата на адекватна оценка за пътната обстановка,
предвид алкохолното си опиянение, не е изпълнил задължението си преди да навлезе
на пътното платно да се увери в липсата на приближаващи пътни превозни средства и в
случай, че е имало такива да се съобрази с разстоянието си до тях и със скоростта им
на движение. Оспорвал е наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
претендираните вреди. Оспорвал е и размера на иска като силно завишен.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са
налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в
обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването на ПТП и участниците в
него, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Пежо“, управляван от С. С. към датата на ПТП с „Дженерали Застраховане“ АД;
получените от ищеца травми във връзка с ПТП. Спорно пред настоящата инстанция е
дали ПТП е настъпило в резултат на противоправно поведение на водача С. С., размера
на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във
връзка с ПТП, както и какъв е размера на приноса на ищеца за настъпването на ПТП и
съответно за настъпилите вреди.
За установяване механизма на ПТП, относим към преценка поведението на
всеки от участниците в ПТП, в първата инстанция са събрани писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, скица и фотоалбум, изготвени в
досъдебно производство по случая, разпитан е свидетелят С. Д. и е дадено заключение
на САТЕ. Допълнително заключение на САТЕ е изслушано пред въззивната
3
инстанция.
Въз основа писмените доказателства и свидетелските показания и като е
съобразил данните в тях, заключение по САТЕ е дал вещото лице инж. С.Д.,
неоспорено от страните. Същият е посочил, че механизмът на ПТП е следният: ПТП е
настъпило в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ на прав пътен участък. Бул.
„Цариградско шосе“ се състои от две платна, разделени от разделителен остров с
монтирана метална еластична ограда и е предназначен за двупосочно движение на
автомобили, като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието с добра метеорологична видимост. Булевардът е осветен с
локално улично осветление. Процесният лек автомобил се е движел по бул.
„Цариградско шосе“ в средната пътна лента с посока от центъра на гр. София към
Околовръстен път със скорост от 65 км./ч. и опасна зона за спиране 51 метра.
Приближавайки към мястото на ПТП, в същото време пешеходец предприема
пресичане на платното за движение на бул. „Цариградско шосе“, от ляво на дясно за
посоката на движение на автомобила. Той е прескочил металната еластична ограда,
намираща се в ляво и върху ограничителния остров, преминал е върху лявата лента за
посоката на автомобила и е навлязъл върху средната пътна лента, по която се е движил
процесният автомобил. Водачът му не е реагирал с аварийно спиране. Реализирало се е
ПТП, като автомобилът челно, в зоната на средата на предната си част е ударил
пешеходеца от дясната му страна. Пешеходецът е бил качен върху капака на
автомобила и е бил отхвърлен напред под малък ъгъл надясно, като автомобилът е
спрял аварийно преди да го прегази.
В допълнително заключение на САТЕ инж. Д. е посочил, че разстоянието, на
което се е намирал автомобила от местоудара в момента, в който пешеходецът е
стъпил на платното за движение е 61.22 м. Лек автомобил Пежо се е движел на около
3-4 метра зад друг автомобил и в това свое положение не е могъл да види пешеходеца в
момента на стъпването му на пътното платно. Този друг автомобил е направил
маневра за заобикаляне на пешеходеца отляво, като при това е изминал 28.90 м. На
толкова се е намирал и лек автомобил „Пежо“, когато за него пешеходецът е станал
видим. Тъй като това отстояние е по-малко от опасната зона за спиране (51 м.), то той
не е могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Вещото лице е изчислил, че за
да може водачът на лек автомобил „Пежо“ да види стъпването на пешеходеца на
пътното платно, той е трябвало да се движи на дистанция зад другия автомобил от
28.90 м.
Пред въззивната инстанция е изслушано допълнително заключение на САТЕ,
изготвено отново от вещото лице инж. Д. по въпроса, на който той е отговорил по
допълнителното си заключение пред СГС, но в хипотеза, в която в лява пътна лента са
се движели други автомобили. И в тази хипотеза във варианти, при които третият
автомобил вляво минава преди пресичането на пешеходеца или след него, той е
посочил отново, че за да може водачът на лек автомобил „Пежо“ да види стъпването на
пешеходеца на пътното платно, той е трябвало да се движи на дистанция зад другия
автомобил от 28.90 м.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани писмени доказателства – медицински документи, изслушано е заключение на
СМЕ и свидетелски показания.
Въз основа на събраните писмени доказателства и след личен преглед
заключение по СМЕ е дала д-р Т. Д.. Тя е посочила, че при процесното ПТП и в пряка
причинна връзка от него, ищецът е получил следните увреждания: счупване на горния
край на дясната раменна кост, довело до трайно ограничение на движенията на
горния крайник за 2-3 месеца, счупване на двете кости на дясната подбедрица
4
закрито, довело до трайно ограничение на движенията на долния крайник за 4-5
месеца, счупване на 7,8,9 леви ребра и 6,7,8 десни ребра, довело до трайно ограничение
на движенията на снагата за 2-3 месеца, охлузни рани на лицето и дясното рамо,
охлузване в дясната страна на таза. Едновременното счупване на десните крайници
води до удължаване на оздравителния период, поради невъзможност за провеждане на
адекватна рехабилитация. Вещото лице установява, че травматичната увреда на
дясната раменна кост е получена в резултат на контакт между дясното рамо и най-
вероятно челното стъкло на автомобила. Травматичната увреда на дясна подбедрица е
получена вследствие на удар на бронята в подбедрицата. Счупването на ребрата е
следствие на ударите на снагата в челното стъкло и тавана на автомобила и
последствие падане на терена.
За лечение на получените травми ищецът е провел болнично лечение в
продължение на 13 дни, по време на което на 08.03.2019 г. е оперирана дясната
подбедрица с поставяне на метални имплатни, на 15.03.2019 г. е претърпял втора
операция на дясна раменна кост също с поставяне на метални импланти. На 14.06.2019
г. при трета операция са извадени долните метални винтове от дясната подбедрица.
Домашно-амбулаторното лечение е продължило до около шест месеца. Вещото лице
установява, че поради получената съчетана травма-ребра, раменна кост и костите на
подбедрицата, възстановителният период е продължил около една година. Ищецът е
претърпял интензивни болки и страдания за около два-три месеца, след което при
започване на рехабилитацията болките са намалявали до края на годината. Съчетаната
травма е довела до невъзможност за своевременно рехабилитиране на крайниците,
което е удължило срока за нормално възстановяване при този вид увреди. Ищецът е
изпитвал страдания, изразяващи се в невъзможност за самообслужване, ползване на
чужда помощ, нарушени социални контакти и дейности обичайни за неговия живот.
Към момента състоянието на ищеца е стабилизирано. Самостоятелната му походка е
възстановена, а счупванията на дясната раменна кости и на дясната подбедрица са
зараснали. Налице са и невъзстановени увреди - по предна повърхност на дясна
раменна става е налице белег от операция 14 см, ставата извършва движения в обем по-
малък от нормата с 45%. По повърхността на дясна подбедрица в горната 1/3 е налице
белег от операция 5 см. На ищеца му предстоят нови операции за изваждане на
металните импланти от дясната раменна кост и дясната голямопищялна кост. Ищецът
продължава да търпи болки с по-малък интензитет и непостоянен характер при
промяна на времето, при по-голямо и по-продължително натоварване на десните
крайници.
Като свидетел по делото е разпитана майката на ищеца – Е. М. В.. За
произшествието със сина й разбрала от обаждане от Окръжна болница. Свидетелката
веднага отишла в болницата и видяла сина си в Спешно отделение, целия окървавен,
със счупена ръка, счупен крак. Изглеждал много зле. Ищецът останал за лечение в
болницата, но не можел да се обслужва сам, поради което близките му ходели всеки
ден при него. Не ставал от леглото и бил на подлога. Ръката му била вързана горе
нависоко, кракът също нависоко и изобщо не можел да стане. Няколко дни след
операцията, започнали да го придвижват с количка до тоалетната. На ищеца всичко му
било трудно, не се хранел изобщо, пищял от болки. В болницата бил на успокоителни,
действието на които отзвучавало до два часа и после пак започвали болките.
Свидетелката установява, че синът й претърпял първоначално две операции. Има 11
винта, а в крака има пирон. Претърпял и трета операция за вадене на винтове.
Предстои му и четвърта. След изписването от болницата, лечението на ищеца
продължило в домашни условия, като три месеца бил на легло. До дома си бил докаран
с количка и внесен на ръце на леглото. През тези три месеца, всичко било правено до
леглото на ищеца, включително и тоалетния стол бил до леглото. След третия месец,
5
ищецът започнал да се движи с помощта на проходилка и бастуни. Около половин
година ищецът имал нужда от чужда помощ и помощни средства, за да се придвижва.
В момента се движи сам, но чувства болки. Не работи. Не може да вдига тежко. Не
може да работи като строител, каквото работел преди произшествието и се преместил
като охранител да работи, но и това вече не работи, защото кракът, който е с пирона се
подува и започва да го боли като стои 12 или 24 часа. Ръката повече от хоризонтално
положение не може нагоре да я вдигне въобще. След катастрофата ищецът станал
много нервен. Започнал да говори на висок глас и много бързо. Преди катастрофата
бил по-спокойно момче, а сега говори бързо и на висок глас.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че първата инстанция
необосновано приела наличие на противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Пежо“ С. С.. Вярно е по принцип, че същият няма задължение да спазва дистанция от
28.90 м. и на практика такава дистанция не се спазва от водачите, особено при оживен
трафик, какъвто е този по бул. „Цариградско шосе“ в гр. София. Задължението за
спазване на определена дистанция е свързана по принцип със задължението на водача
да си осигури възможност да спре при рязко намаляване на скоростта от предно
движещ се автомобил и внезапното му спиране. В същото време обаче и при движение
на силно натоварен път какъвто е този по бул. „Цариградско шосе“ водачът е задължен
да се движи с такава скорост, че да може да спре пред всяко предвидимо препятствие.
В случая няма спор, че скорост от 65 км./ч. е разрешена, а и на настоящият състав е
известно, че разрешената скорост по бул. „Цариградско шосе“ е 80 км.ч. Несъмнено
пресичането на булеварда от пешеходци на процесното място не е разрешено, но
въпреки това такова пресичане се случва. Вероятност на пътя да има пешеходец, макар
и много малка, е съществувала, още повече, че отстрани на пътя при местоудара е
имало бензиностанция (посочено в САТЕ), от която или към която е било възможно да
има пресичане. Следователно наличието на препятствие от пресичащ пешеходец е
било предвидимо. В същото време, за да може своевременно да спре водачът, той
трябва да избере скорост, при която да може да спре при поява на такова препятствие.
А това включително означава да избере скорост, която му осигурява и видимост към
възможното предвидимо препятствие най-малко в опасната му зона за спиране. В
случая според вещото лице при избраната скорост 65 км.ч. лек автомобил „Пежо“ се е
намирал само на 3-4 м. зад друг автомобил, от което положение той не е имал
видимост към стъпващият на платното пешеходец в опасната си зона за спиране, а най-
много на 28.90 м., което е по-малко от опасната му зона за спиране. Следователно тази
скорост не е съобразена. Съобразена според САТЕ би била скоростта, при която
водачът С. би се намирал на 28.90 м. зад предния автомобил, откъдето би имал
видимост към стъпващия на платното пешеходец, което пък от своя страна би му
позволило да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението и да предотврати ПТП. Като не е сторил това водачът С. е
нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Неговото поведение виновно и противоправно
е причинило ПТП.
От друга страна, при събраните доказателства, относно размера на дължимото се
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52
ЗЗД, съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
6
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В конкретния случай от събраните писмени доказателства и медицинската част
на изслушаната КСМАТЕ се установява, че ищецът А.В. е получил при ПТП
множество травми - счупване на горния край на дясната раменна кост, довело до
трайно ограничение на движенията на горния крайник за 2-3 месеца, счупване на двете
кости на дясната подбедрица закрито, довело до трайно ограничение на движенията
на долния крайник за 4-5 месеца, счупване на 7,8,9 леви ребра и 6,7,8 десни ребра,
довело до трайно ограничение на движенията на снагата за 2-3 месеца, охлузни рани
на лицето и дясното рамо, охлузване в дясната страна на таза. Ищецът е лекуван
както консервативно, така и оперативно. Направени са му три операции до сега и
предстоят още две за изваждане на металната остеосинтеза в рамото и дясното бедро.
Прекарал е тринадесет дни в болница, където изцяло е бил зависим от чужда помощ.
Три месеца е бил на легло, през което време също изцяло е зависел от чужда помощ за
елементарни битови и хигиенни нужди. През тези три месеца е изпитвал интензивни
болки, като предвид счупването на шест ребра болка му е причинявало дори дишането.
До шестия месец след травмите е ползвал проходилка и патерици, а след това се е
движил сам. Възстановяването му е продължило година, като несъмнено в това време
силно са били ограничени социалните му контакти. Продължава да има ограничение от
45 градуса в движението на дясно рамо, има болки при натоварване и при климатични
промени. Не може да упражнява професията си на строител. Променил се е и като
човек, станал е по-нервен, говори на висок глас.
Като съобрази установените увреждания и последиците от тях, и свързаните с
тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца
при ПТП – 41 г. – възраст, която се характеризира с много динамичен начин на живот;
обстоятелството, че ежедневието на ищеца е било рязко променено; че е получил
множество травми; че е лекуван в болница, направени са му три операции, а други две
предстоят; че три месеца е бил на легло; че е търпял силни болки до три месеца; че три
месеца е имал нужда от чужда помощ за елементарни нужди, включително хигиенни;
обстоятелството, че фрактурите са възстановени, но е налице намаляване
възможността за движение на дясно рамо от 45%; продължителността на основния
лечебен и възстановителен период – повече от година; продължаващите болки при
натоварване и промяна във времето; лимитите на застрахователните обезщетения и
икономическите условия в страната към 2019 г. и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
7
адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е поне
80 000 лева. Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че определеният от
първоинстанционния съд размер от 80 000 лева е завишен и най-вече не е съобразен с
вида и продължителността на търпените болки и страдания от страна на А.В..
Във въззивната си жалба ищецът не е оспорвал наличието на принос от негова
страна, но е оспорвал размера на този негов принос за настъпване на ПТП и съответно
за претърпените от него вреди. Във връзка с приноса на ищеца настоящият съдебен
състав намира следното:
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник, както
и по въпроса, че това възражение следва да съдържа твърдения относно конкретно
фактическо поведение на пострадалия в причинна връзка с ПТП, което именно следва
да бъде разглеждано при преценка дали е налице принос.
В случая ответникът е твърдял, че А.В. е пресичал на място, непредназначено за
целта, при което и предвид наличието на алкохолно опиянение, не се е съобразил с
интензивността на движението, отстоянието и скоростта на идващите автомобили. От
събраните доказателства изцяло се установява така твърдяното противоправно
поведение на ищеца. На мястото, на което е пресичал А.В. не се установява да е било
разрешено пресичане на пешеходци. Въпреки това е предприето пресичане, като
предвид изключителната натовареност на движението по бул. „Цариградско шосе“ и
обстоятелството, че по него е разрешено движение на автомобили с до 80 км./ч., както
и изключително малката вероятност от пресичане на пешеходци това нарушение на
правилата за движение по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП е особено драстично и
животозастрашаващо за ищеца, а от друга страна е и в нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1
ЗДвП, защото с него ищецът е създал опасност и пречки за движението на МПС по бул.
„Цариградско шосе“. На следващо място ищецът очевидно не е съобразил
интензивността на движението, отстоянието и скоростта на движещите се автомобили,
намалената видимост на същите към него, предвид тежкия трафик и необмислено е
предприел пресичане, явно повлиян от алкохолното си опиянение (за което сам
признава в исковата молба).
Настоящият състав намира, че при съпоставка вида и тежестта на
противоправното поведение на водача С. С. в причинна връзка с ПТП – нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но в условия на тежък трафик по бул. „Цариградско шосе“, когато
автомобилите пътуват в малка дистанция един зад друг, същото е несравнимо по-леко
от нарушението от страна на пешеходеца, макар по принцип пешеходците да са по-
уязвими участници в движението и изискванията за пазенето им към водачите да е по-
голямо. Както бе посочено по-горе нарушенията, които пешеходецът е допуснал на
правилата за движение при конкретната пътна обстановка са особени драстични не
8
само поради своя явно животозастрашаващ, самоубийствен характер, но и предвид
това, че са създали опасност за останалите участници в движението. Съотношението в
приноса прието от първата инстанция 70% за пешеходеца и 30% за водача на МПС
настоящият състав намира за справедливо и адекватно на реалния принос на всеки от
участниците в ПТП. Ето защо е напълно неоснователно поддържаното от ищеца
твърдение, че неговият принос е не повече от 30%.
При така приетият процент на съпричиняване, дължимото се на ищеца
обезщетение следва да бъде намалено на 24 000 лева, като до този размер искът е
основателен, а за горницата до претендираните 60 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Предвид достигане на въззивния съд до извод идентичен с извода на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има всяка страна според защитения материален интерес.
Ищецът е освободен от държавна такса при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК и
такава не е платил Той е бил защитаван безплатно от адвокат и е направено искане на
адв. О. да бъде определено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Минималното възнаграждение при защитаван интерес от 60 000 лева е в размер на
2796 лева с ДДС, а редуцирано съобразно защитените 24 000 лева е в размер на
1118.40 лева.
Застрахователят е защитаван от юрисконсулт, на когото съдът определя
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лева. Тъй като никаква
част от въззивната му жалба не е уважена, никаква част от разноските за държавна
такса и вещо лице не му се дължат.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 263548/01.06.2021 г. по гр.д. № 8110/2019 г. на СГС,
I-6 състав.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на адв. В.
В. О., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 38, партер, ап. 2 сумата 1118.40 лева –
адвокатско възнаграждение пред САС, определено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА А. Е. В., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, чл. 731, вх. Б, ет. 1, ап. 1
да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10