№ 20213
гр. София, 08.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110169788 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК , с
правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответницата М. В. Д., ЕГН:
********** за следните суми: сумата от 4 276,45 лева, представляваща частично дължима
главница (за периода от 15.11.2021 г. до 15.06.2024 г.) по Договор за потребителски кредит №
PLUS-18832981 от 20.09.2021 г., сключен между ответницата М. В. Д. и „БНП Париба
Пърсънъл Фаайненс“ С.А., клон България, ЕИК: *********, ведно със законна лихва от
27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 719,56 лева, представляваща договорна
лихва за период от 15.12.2021 г. до 15.06.2024 г., както и сумата от 1 315,39 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.11.2021 г. до 27.06.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.07.2024 г. по ч.
гр. д. № 39522/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 20.09.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Фаайненс“ С.А.,
клон България и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981
за сумата от 20000 лева. Твърди, че общата сума на плащанията по кредита била договорена
в размер от 26523,60 лева, от които сумата от 6523,60 лева била за договорна лихва. Твърди,
че ответницата се е задължила да върне сумата в срок до 15.09.2031 г. на 120 броя равни
месечни вноски, всяка от които по 221,03 лева. Твърди, че крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е на 15.10.2031 г. Твърди, че кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си плащане на погасителните вноски, поради което
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Сочи, че в чл. 5 от Условията към процесния договор за кредит било уговорено, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички
надбавки, ведно с обезщетението за забава и всички разноски за събиране на вземането.
Сочи, че поради допуснато просрочие и неплащане на дължимите погасителни вноски по
кредита до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо, с което същият бил
1
уведомен, че по отношение на договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 20.09.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост). Твърди, че на 11.04.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 на основание чл. 99 от ЗЗД между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
PLUS-18832981 от 20.09.2021 г. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Твърди, че (чрез уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПЦ-С-БНП/ PLUS
18832981) ответницата е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на
вземанията от името на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България. В
случай, че съдът приеме, че извършеното уведомление за цесия не е надлежно, то моли съда
да връчи на ответницата приложеното към исковата молба заверено копие от уведомление за
извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. №
УПЦ/УПЦ-С-БНП/ PLUS-18832981 от 18.11.2024 г. Поради непогасяване от
кредитополучателя на дължимите по договора за кредит суми ищецът подал заявление по
чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава
заповед срещу последната, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по
същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Ето
защо ищецът предявява настоящите искове. Претендира разноски по заповедното
производство и настоящото исково такова.
Ответницата М. В. Д. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния
договор за кредит, както и реалното получаване на паричната сума. Поддържа обаче, че при
сключване на договора била въведена в заблуждение от трето за процеса лице, че след
отпускането му кредитът ще бъде редовно издължаван именно от него, а не от ответницата.
Излага, че действала с представата, че след сключване на договора и предоставяне на
кредита ще получи комисионна за това, че е изтеглила сумата, посредникът –
възнаграждение, че е намерил клиент на финансовата институция или търговка банка, а
съответния служител от последната процент възнаграждение. Посочва, че след получаване
на заемната сума по процесния кредит, впоследствие сключила още няколко договори за
кредит с други институции. Поддържа, че с оглед заявени към нея претенции от кредиторите
за връщането на парични суми по договори за кредит и с оглед разкриване на измамливите
действия, подала жалба в СРП, по която било образувано ДП № 15104/2021 г. по описа на 03
РУ при СДВР. С оглед предходното отправя искане за спиране на настоящото дело на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на наказателното производство, тъй като
последното е от съществено значение за разрешаване на процесния правен спор.
Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните и на
основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че
между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е налице
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за стоков кредит №
5567418 от 03.05.2023 г., при условия, които се твърдят в исковата молба, по което
правоотношение ответницата е неизправна страна; че ответницата е усвоила претендираната
2
сума за главницата; че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане
на възнаградителна лихва, както и размера на същата; договор за цесия, по силата на който
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу ответницата; съобщаване на цесията
на длъжника от страна на цедента.
По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже забава на длъжника и
размера на обезщетението, което претендира.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства, както
и обстоятелствата, от които произтичат наведените правопогасяващи и правоизключващи
възражения, в частност, че при сключване на договора за кредит волята й е била опорочена,
като същата е била въведена в заблуждение от трето за процеса лице, че тя ще получи
заемната сума, но няма да връща отпуснатия кредит със съответните вноски, която невярна
представа да е била създадена със знанието на насрещната договаряща страна – кредитора
или последният да не е могъл да не знае за нея.
Ответницата не е посочила никакви доказателства и/или доказателствени искания,
подкрепящи така наведените от нея твърдения, поради което от страна на съда й е било
указано това обстоятелство в приложение на правилото, установено в чл. 146, ал. 2 ГПК.
Още с проекто доклада по делото, съставен по реда на чл. 140, вр. чл. 146 от ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване, съдът е отделил посочените обстоятелства:
че между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е сключен
Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г.; че на 11.04.2022 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на който задълженията на ответницата М. В. Д., произтичащи от Договор за
потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г. е изкупено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД; че цесията е била съобщена на ответника и, че предаване на
ответницата на заемната сума.
По делото е приложен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-
18832981, оторизационен код а2835214, сключен на 20.09.2021 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и М. В. Д. – като кредитополучател.
Страните уговорили с това съглашение, че размерът на кредита от 20 000 лв. е за
потребителски цели, с брой на погасителни вноски: 120 месечни вноски, всяка от които в
размер на 221,03 лв. Уговорено било, че се дължи такса „ангажимент“ в размер на 400 лева,
ГПР – 6,56 %, а лихвеният процент – 5,91 %. Към договора е приложен и погасителен план.
По делото е приложен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта –
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. В същия е посочен, че ГПР е 44,9 %, като се
посочва, че същият представлява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
По делото е приложен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. /цесия/, ведно с Приложение 1 към него (неразделна част), както и
потвърждение за извършена цесия на вземания, на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите, видно от които вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. – клон България“, включително срещу ответника М. В. Д., са прехвърлени на ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Тук е мястото да се направят следните
принципни уточнения поначало всеки Рамков договор, в това число и процесният, се
характеризира с това, че съставлява поемане на ангажимент между страните, които
обикновено имат трайни взаимоотношения, за сключване в бъдеще на поредица от
3
индивидуални договори. Той може да урежда освен това и някой от условията, с които
страните ще са обвързани при сключването на поредицата от бъдещи договори. Този вид
договор се използва предимно за техническо улесняване на сключването на множество
идентични сделки, като по този начин се спестяват време, пари и усилия, които иначе биха
били изразходвани за многократното договаряне на едни и същи условия и гъвкавост на
трайно съществуващите отношения. В този смисъл следва да се приеме, че процесните
вземания не са прехвърлени със самия рамков договор. Същите обаче са валидно преминали
в патримониума на цесионера посредством представеното по делото Приложение № 1, който
съставлява своего рода последващ индивидуален договор, с който реално да се прехвърлят
права. Видно от съдържанието на рамковия договор, страните по него са се съгласили, че
цесионерът ще закупува вземания като всеки месец тези вземания ще се определят
съобразно списък. Ролята на този списък играе именно Приложение № 1, както е посочено и
в самия договор. Той съставлява образно казано заявка, подобно на заявките за
получаване/предоставяне на стока и при тълкуването му на основание чл. 20 ЗЗД ведно с
клаузите на рамковия договор, следва да се приеме, че притежава характеристиките на
индивидуален писмен договор за цесия, по силата на който процесното вземане е
прехвърлено на въззивника, особено и при наличието на писмено потвърждение от страна
на цедента. Ето защо, според настоящия състав на съда, ишецът притежава валидна
материалноправна легитимация по исковете.
По делото са приложени и разписки за връчване на уведомление по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД /съобщение до длъжника за прехвърляне на вземанията на ищеца спрямо него към друго
лице/, съгласно които длъжникът М. Д. е надлежно уведомена за извършената цесия по реда
на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на 20.09.2023 г. В тази връзка съобразно т. 9 от
общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че всички
съобщения, изпратени до него на посочения в договора адрес ще се считат за връчени или
налице е т. нар. фингирано връчване, което позволява да се счете за връчено изявление, което
реално не е станало достояние на срещуположната страна при определени условия. В
настоящия случай ответникът не е оспорил редовността на връчването на уведомлението, в
резултат на което и предвид договорката за фингирано връчване, следва да се приеме, че
уведомление за цесия е направено на длъжника. Още повече, че е налице редовно връчване
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с връчването на преписа от исковата молба (така и Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС,
ІІІ г. о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.).
Част от доказателствения материал представлява и изслушаното по делото
заключение на ССчЕ, в което експертът прави следните констатации. На 20.09.2021 г. по
сметка на М. В. Д. с IBAN: BG85FINV9150107570209 е наредена от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД сума в размер на 19 600 лева (20 000 лева – главница минус 400 лева – такса
ангажимент). След проверка на вещото лице и направени от него изчисления е установено,
че непогасената главница за процесния период от 20.09.2021 г. (дата на сключване на
договора за кредит) до 15.06.2024 г. (получаване на уведомление за предсрочна изискуемост)
непогасената главница е в размер на 4 132,37 лева. Сумата е формирана от разликата между
падежиралата главница по 33 броя месечни вноски в размер на 4 394,34 лева минус 261,97
лева – платена главница. По изчисления на експерта непогасената договорна лихва върху
падежиралата и изцяло непогасена главница за периода от 20.09.2021 г. до 15.06.2024 г.
възлиза на сумата от 2 719,56 лева. Обезщетението за забава, начислено съгласно т. 5 от
условията по договора е в размер на 1 314,60 лева. Експертът потвърждава категорично, че
ответникът М. Д. е декларирала, че доброволно предоставя посочената по-горе банкова
сметка, по която да й бъде преведена сумата по отпуснатия кредит при „Първа
Инвестиционна банка“ АД. Установено е, че сметката е лично нейна, краен получател е и
има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е изписана вярно.
4
Други относими доказателства, които да бъдат поставени в основата за изграждане на
изводите по фактите не са ангажирани по делото.
Процесното правоотношение попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП, които
разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи и служебно. Това
обстоятелство е било надлежно указано и на двете страни още с изготвянето на проекта за
доклад по делото – арг. чл. 140, ал. 3 ГПК. Конкретно, и на ищеца, и на ответника, е указано,
че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят
становище по тези въпроси. Макар нито едната (търговец), нито другата страна (потребител)
да са навели възражения в този смисъл, съдът служебно приема, че процесният договор
съдържа неравноправна клауза, при съображения, както следва.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. ГПР по кредита са определя по императивно установен алгоритъм, заложен в ЗПК.
Той изразява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, определени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит като в договора следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да е посочено кои са разходите, включени в определената процентно величина.
В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния
лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент разходи /ГПР/ по заема като двете
стойности се различават една от друга. Съответно кредитодателят е включил в ГПР и други
суми извън ГЛП, които формират крайния общ разход на потребителя във връзка с
процесния кредит, но не е посочил кои са те. В този порядък неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема,
което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов
ресурс. Предвид установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява
недействителен поради противоречие с изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченото основание за нищожност на договора обоснова наличието на предпоставките за
приложение на чл. 23 ЗПК, според който при недействителност на договора за кредит,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД. (така и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
дължи по процесния договор за кредит само неизплатената част от договорената главница.
Тук следва да се има предвид обаче, че реално отпуснатият размер на кредита в полза на
кредитополучателя не е 20 000 лв. както е посочено в договора, а е 19 600 лв., тъй като от
договорената сума е удържана при усвояването му сумата от 400 лв. такса ангажимент –
видно от заключението на допуснатата по делото ССчЕ. Според приетото в т. 4 от решение
по дело С377/14 на СЕС член 3, б. "л" и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и
точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият
размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на
разположение на потребителя суми и поради това не включва тези, които заемодателят
използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не
се изплащат на потребителя. Съответно чистата стойност на кредита в случая се съизмерява
с реално предоставената сума от 19 600 лв. Дължима по силата на чл. 23 ЗПК падежиралата
5
и непогасена главница за процесния период, която съгласно заключенията на вещото лице
възлиза на сумата от 4 132,37 лева, доколкото кредитополучателят е платил частично сумата
от 261,97 лева. Именно до сумата от 4 132,37 лева следва да се уважи искът, предявен от
ищеца, доколкото както се установи по-горе е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
уведомяване на длъжника за наличието на нов кредитор в правоотношението. За разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 4 276,45 лева като недоказан главният иск по
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД следва да се отхвърли.
Предвид изложеното по-горе, закономерно следва изводът за недължимост на
акцесорните претенции за лихви – възнаградителна за сумата от 2 719,56 лева, начислена за
периода от 15.12.2021 г. до 15.06.2024 г. и мораторна за сумата от 1 315,39 лева, начислена за
периода от 16.11.2021 г. до 27.06.2024 г. Ето защо тези искове като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че инвокираното от ответника
възражение за въвеждане в заблуждение по повод сключването на договора остана
неподплатено с каквито и да било доказателства, респективно е неоснователно, при
съображения, както следва. По въпросите за значението на мотивите на страната по сделката
като основание за унищожаване на същата поради измама, както и въвеждането в
заблуждение за вида, характера, съдържанието и правните последици на сделката
релевантни ли са като основание за унищожаване на сделката при иск по чл. 29 ЗЗД
настоящият съд намира, че е налице установено практика. Същата е намерила израз в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 19.01.2015 гр. д. № 1930 по описа за 2014
г., III г. о. на ВКС, в което е прието, че за фактическия състав на чл. 29 ЗЗД имат значение
(относими са) доказателствата за личните качества, опитността и знанията на лицето, което
твърди, че е било подведено да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Посочено е, че измамата, включително и по гражданското право, се установява само по
съдебен ред - чрез иск или възражение (арг. от чл. 32 ЗЗД), както и че личността на страната
по договора, която твърди измамата, е обстоятелство, годно да обоснове или да изключи
възможността точно тя да бъде въведена в заблуждение. Прието е, че за успешното
провеждане на насрещно доказване относими са доказателствата за качествата, опитността и
знанията, които личността проявява в сходни житейски ситуации, близки до тази, в която е
сформирана погрешната представа. В случая преди сключването на сделката
кредитополучателят е имал възможност да се запознае с цялата документация (включително
относно начина на връщане на заетата сума), касаеща вземането предмет на договора и не са
констатирани действия на кредитодателя или на друго – трето за спора лице, с които да е
въведен в заблуда заемателят (в този смисъл вж. Определение № 2012 от 23.04.2025 г. на
ВКС по гр. д. № 4951/2024 г., IV г. о., ГК).
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски имат и двете страни съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от исковите претенции – арг. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Исковият съд е задължен да се произнесе служебно и да разпредели отговорността за
разноските, сторени в хода на заповедното производство – арг. от т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.
Ищецът претендира разноски, обективирани в списък по чл. 80 ГПК, както следва:
332,46 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит вещо лице по ССчЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда служебно в размер на общо 250 лева за заповедното и
за исковото производство, съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (в сила от
01.10.2025 г.) или общо На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед уважената част от исковите
претенции, в полза на ищеца се следват разноски в общ размер на сумата от 438,75 лева.
Ответникът има право на разноски с оглед отхвърлената част от исковете, насочени
срещу него, но доколкото такива не се претендират, не му се и следват.
Воден от горното, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, срещу М. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „Гевгелийски“, бл. 2, вх. Г, ет. 7, ап. 62, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 34, ет. 1, ап. 4, с правно основание с правно основание
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът М. В. Д., ЕГН: ********** дължи на ищеца сумата от 4 132,37 лева,
представляваща частично дължима главница (за периода от 15.11.2021 г. до 15.06.2024 г.) по
Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г., сключен между
ответницата М. В. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Фаайненс“ С.А., клон България, ЕИК:
*********, ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената сума от 4 132,37 лева до пълния
предявен размер от 4 276,45 лева, както и акцесорните искове за сумата от 2 719,56 лева,
представляваща възнградителна лихва за период от 15.12.2021 г. до 15.06.2024 г., както и
сумата от 1 315,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.11.2021 г. до
27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 39522/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Гевгелийски“, бл. 2, вх.
Г, ет. 7, ап. 62, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 34, ет. 1, ап. 4, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в общ размер на 438,75 лева, представляваща сторени разноски в хода на заповедното
и исковото производство с оглед уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7