Р Е Ш Е Н И Е № 339
гр.ВРАЦА,06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение,в публично заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Мария
Аджемова
Членове: Пенка Т.Петрова
Мл.съдия: Магдалена Младенова
при секретаря Л. Горчева,като разгледа докладваното от съдията Пенка
Т.Петрова въззивно гр.дело № 510 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 01.08.2019г., подадена
от П.Ц.Г. ***, чрез особен представител адв.Л.В. от ВрАК, срещу решение на РС
гр.Враца от 25.07.2019г., постановено по гр.д.№ 166/2019г., с което са уважени
предявени против въззивника искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД вр.чл.149 и чл.150 ЗЕ, за установяване дължимостта на
неизплатена доставена топлинна енергия за периода 31.01.2016г.-30.06.2018г.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението е необосновано и неправилно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото, и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска
се отмяна на съдебния акт,и решаване на
спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявените против
въззивника искове.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемото дружество
"Топлофикация Враца"ЕАД гр.Враца не е ангажирало становище по
въззивната жалба.В с.з.оспорва същата.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани
доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на
страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление
от "Топлофикация-Враца"ЕАД гр.Враца
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против П.Ц.Г. *** за следните вземания:1/сумата от 331,09 лв. главница - за периода от 31.01.2016г. до 30.06.2018г.
за незаплатена топлинна енергия доставена в жилище на адрес гр. Враца, ул. ***;2/за
сумата от 36,25 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.02.2016г.
до 10.09.2018г.;3/ за законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението -03.10.2018г. до окончателното й изплащане;4/за направените деловодни разноски в размер на
25.00 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 4387/2018 год. по описа на
РС-Враца ,и, приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 2747/05.10.2018 год. С
разпореждане № 9753/17.12.2018г. съдът е указал на заявителя "Топлофикация
- Враца"ЕАД гр.Враца да предяви установителен иск за установяване на
вземането си, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена
на длъжника П.Г. при условията на чл.47 ал.5 ГПК. В указания срок "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца
е предявила иск за установяване на вземането си, предмет на настоящия спор.
В исковата молба ищецът "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца твърди, че ответницата Г. е абонат на дружеството, и е потребител на топлинна
енергия.Поддържа се, че същата има открита партида за жилище, находящо се в гр. Враца, ул.***, като за периода
от 31.01.2016г. до 30.06.2018г. на потребителя са издадени фактури за плащане
за сумата в размер на 331,09 лева/главница/, и мораторна лихва в размер на 36,25
лева за периода от 29.02.2016г. до 10.09.2018г., които не са платени. Сочи се,
че до ответника са били изпратени
няколко покани за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата
сума, но Г. не е изпълнила задълженията си към ищцовото дружество. С обективно съединените искове се иска да бъде признато за установено, че П.Г.
*** претендираните в заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 4387/2018г. суми. Претендира се и законна лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, както и направените разноски. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №4387/2018 год. на РС-Враца.
В първоинстанционното
производство ответницата П.Г. е призована по реда на чл.47 ал.1 ГПК, и на
основание ал.6 от същия текст й е назначен особен представител в лицето на адв.Л.В.
*** на разноски на ищцовото дружество.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.В.
е депозирала писмен отговор,с който предявените искове са оспорени по основание
и размер.Оспорено е качеството на потребител на ответника, тъй като са наведени
доводи, че същият не е собственик на процесното жилище. Оспорена е дължимостта
на претендираните суми, тъй като същите не са индивидуализирани по основание и
размер. Поддържа се, че от приложената справка се установява, че начислените
суми са за топлинна енергия, а не за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, както е посочено в исковата молба.Оспорена е представената от
ищцовото дружество справка, като частен писмен документ, като се поддържа, че
посочените суми не са правилно изчислени и не отговарят на реалното количество
доставена, респ. потребена топлинна енергия.Оспорено е качеството на собственик
на ответницата Г. и оттам и на потребител на топлинна енергия за битови
нужди.Наведени са доводи, жилището да е отчуждено и новия собственик да не е
заявил промяна в правото на собственост пред топлофикационното дружество.Иска
се предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
От приетото и неоспорено заключение на
съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото лице Т.А., което съдът
приема като обосновано и компетентно се установява, че процесния имот
находящ се в гр. Враца, ул. *** е с отопляем обем -160 куб.м. и през
претендирания период в жилището е потребявана топлинна енергия за отопление и
битово-горещо водоснабдяване и е с абонатен №1498 към абонатна станция №37.
Вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото разпределение и начисляването
на разходваната топлинна енергия в абонатна станция №37 е извършено в
съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз основа на извършени
отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено разпределение
на отчетената топлинна енергия. Експертът е изчислил, че дължимата сума за
потребена топлинна енергия за отопление и горещо-битово
водоснабдяване/главница/ е в размер на 227.28 лв. , тъй като е извършено
частично плащане по следните фактури: ф-ра №**********/31.01.2016г. на стойност
30.88 лв.; ф-ра №**********/31.12.2016г. на стойност 35.26 лв.; ф-ра №**********/31.07.2017г.
на стойност 29.75 лв.; ф-ра №**********/30.09.2017г. на стойност 7.92 лв. или е
извършено плащане в размер на 103.81 лева. С оглед извършеното плащане
обезщетението за забавено плащане възлиза на 17.42 лв. В заключението е
констатирано още, че в имота е осигуряван достъп на представител на топлинния
счетоводител, изготвяни са изравнителни сметки, по които няма данни да са
подавани възражения и ищцовото дружество ежемесечно е изготвяло фактури за
задълженията за разпределена топлинна енергия.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията-имотен
регистър по партида на имота, находящ се в гр. Враца, ул. ***, от която е
видно, че същият е закупен на 23.06.2004г. от Г.Д.Г.. Изготвена и приложена по
делото е справка от НБД, от която се установява, че ответницата П.Г. е съпруга на
Г.Д.Г.. Ищцовото дружество е представило удостоверение за декларирани данни с
изх. №2600-1962(1) от 17.06.2019г. на Община Враца, от което е видно, че
ответницата Г. ***, че притежава ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ
апартамент и находящ се в гр. Враца, ул. ***.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и
чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на
заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране
на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че
е погасил задълженията си към ищеца.
През процесния
период отношенията между страните във връзка с доставката, отчитането и
разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ, бр.107/
09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите;редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия;отговорността при неизпълнение на
задълженията;условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай,
ответницата Г., чрез особения представител е оспорила предявените искове с
аргумент, че е възможно да не е собственик на процесното жилище и оттук да няма
качеството на потребител на топлинна енергия и да не е в договорни отношения с
ищеца, тъй като между тях няма сключен писмен договор. Въззивният съд приема,
че въззиваемото дружество е доказало в първоинстанционното
производство, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ................ В него е посочено, че потребител на
енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Според представените в производството писмени
доказателства и заключението на вещото лице,ищецът е изпълнявал точно
задълженията си и за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление
и битово-горещо водоснабдяване в жилището на ответника. Имотът е топлоснабден
от абонатна станция №37. Вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото
разпределение и начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна
станция №37 е извършено в съответствие с изискванията на нормативната
уредба,въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния
счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия. Ответницата, от своя страна не е изпълнила
задължението си за заплащане на доставената топлинна енергия за отопление и
битово-горещо водоснабдяване съгласно издадените от ищеца фактури.
Но, от заключението на вещото лице се установява и обстоятелството, че дължимата сума за потребена топлинна енергия за отопление и горещо-битово
водоснабдяване/главница/ е в размер на 227.28 лв., тъй като е извършено
частично плащане по следните фактури: ф-ра №**********/31.01.2016г. на стойност
30.88 лв.; ф-ра №**********/31.12.2016г. на стойност 35.26 лв.; ф-ра №**********/31.07.2017г.
на стойност 29.75 лв.; ф-ра №**********/30.09.2017г. на стойност 7.92 лв. или е
извършено плащане в размер на 103.81 лева. Експертът е посочил в заключението
си, че с оглед извършеното плащане обезщетението за забавено плащане също
следва да се редуцира и възлиза в размер на 17.42 лв.Така направените
констатации са отбелязани и от първоинстанционния съд, но въпреки това
ответницата е осъдена да заплати в полза на топлофикационното дружество, цялата
претендирана сума, без да е извършено приспадане на платеното.
Съгласно
задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
При
така изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която съда е приел за установено, че ответницата Г. ***ЕАД сумата за
горницата над 227,28 лв. до уважения размер на иска от 331.09 лв./главница/ за
периода от 31.01.2016г. до 30.06.2018г. ,представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия доставена в жилище на адрес гр. Враца, ул. ***,
както и в частта, за сумата при горницата над 17,42 до уважения размер от 36.25
лв./мораторна лихва за забава/ за периода от 29.02.2016г. до 10.09.2018г. Решението на първоинстанционният съд следва да
се редуцира и в частта за разноските.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество деловодни разноски
по компенсация в размер на 49.96 лв. за заповедното производство,316.41 лв. разноски
за исковото производство и 199.84 лв. деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е
представляваната от него страна,а именно въззивника П.Г.. Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно
изхода на делото. В случая въззивната жалба е частично основателна, в тежест на
въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в размер на
общо 25 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.С оглед изхода на спора в тежест на
въззиваемото дружество следва да бъде възложена сумата в размер на 12.50 лв.
държавна такса за въззивно обжалване, в полза на Окръжен съд Враца.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №671/25.07.2019г., постановено по гр. дело № 166/2019
г.по описа на Районен съд-Враца, в частта,в която е уважен предявения иск за
горницата над 227,28 лв. до уважения размер на иска от 331,09 лв.главница за периода от 31.01.2016г.
до 30.06.2018г.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
доставена в жилище на адрес гр. Враца, ул. ***, в частта, за горницата над 17,42
лв. до уважения размер от 36,25 лв. мораторна лихва за периода от 29.02.2016г.
до 10.09.2018г., както и в частта за разноските и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от "Топлофикация - Враца"ЕАД гр. Враца установителен иск срещу П.Ц.Г.
*** в частта, за горницата над 227.28 лв. до уважения размер на иска от 331.09 лв./главница/, както и
в частта, за горницата над 17,42 до уважения размер от 36,25 лв./мораторна
лихва за забава/ като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
ОСЪЖДА П.Ц.Г. с ЕГН
**********, с адрес *** да заплати в полза на Окръжен съд - Враца сумата в
размер на 25 лв. държавна такса за въззивното производство.
ОТМЕНЯ решението на
РС Враца в частта,в която П.Ц.Г. *** е осъдена да заплати на „Топлофикация
Враца“ ЕАД гр.Враца разноски по компенсация за заповедното производство в
размер над 49,96 лв.,и разноски по компенсация в исковото производство над
316,41 лв.
ОСЪЖДА П.Ц.Г.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на "Топлофикация- Враца"ЕАД гр. Враца, с ЕИК ***, с адрес на управление гр. Враца, ул. ***,
представлявано от Р.М. деловодни разноски по компенсация за въззивната инстанция в размер на 94,06
лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........