№ 58
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000785 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 178 от 08.07.2022 година, постановено по т. дело №
1221/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено С. „Н.“,
със седалище и адрес на управление гр.С., ***, ул. „Г.И.“ №2, ет.2, да заплати
на С. Я. Н., ЕГН **********, с адрес град К., кв. У., ул. „А.Б.“ 3, вх. В, ап. 34,
със съдебен адрес град К., ул. „С.“ № 6, офис 10 – адвокат П. К., сумата от 100
000 лева по предявен частичен иск от общо 200 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие смъртта на нейния баща Я.С.Я при ПТП, станало на 09.10.2020
година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2021
година до окончателното й изплащате. Предявеният частичен иск е отхвърлен
за разликата над 100 000 лева до претендираните 150 000 лева от общо
200 000 лева. Отхвърлена е и акцесорната претенция за законна лихва за
периода от 16.10.2020 година до 08.06.2021 година като неоснователна.
Със същото решение е осъдено С. „Н. да заплати на С. Я. Н., ЕГН
1
**********, сумата от 1614 лева, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от смъртта на починалия й баща Я.С.Я
при ПТП, настъпило на 09.10.2020 година, включващи закупуване на ковчег,
кръст с надпис, хладилна камера, транспорт, венец, раздавки и траурни стоки
за погребението му, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.06.2021
година до окончателното изплащане, като акцесорният иск за законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди е отхвърлен за периода от
16.10.2020 година до 08.06.2021 година като неоснователен.
Осъдено е С. „Н. да заплати на адвокат П. К. от САК адвокатско
възнаграждение в общ размер от 4035,58 лева за осъществената безплатна
адвокатска помощ на ищцата, съразмерно с уважената част от исковете.
Осъдена е С. Я. Н., ЕГН **********, да заплати на С. „Н.“
направените разноски в размер на 2500 лева съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Осъдено е С. „Н.“ да заплати в полза на държавата, по бюджет на
съдебната власт, държавна такса в размер на 4064,56 лева и сумата от 402,13
лева – възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на
съдебната власт, съразмерно с уважената част от исковете.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищцата в първоинстанционното производство С. Я. Н., ЕГН
**********, чрез процесуалния си представител адвокат П. К., е обжалвана
решението в частта, с която частичният искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 100 000 лева до 120 000
лева, както и в частите, с които са отхвърлени акцесорните претенции за
присъждане на законна лихва върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди с начален момент от 09.03.2021 година. Искането е да
се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по
същество, с което на ищцата се присъди допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от 20 000 лева / наред с присъденото такова от 100 000
лева/, както и да се присъди законната лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди с начален момент от 09.03.2021 година
до окончателното изплащане на сумите. Във въззивната жалба се поддържа,
че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно
необосновано. Досежно присъдения размер на обезщетението за
2
неимуществени вреди се сочи, че той е занижен, не е съобразен с
установените по делото конкретни факти и обстоятелства, свързани с
отношенията на ищцата с нейния баща. Не бил съобразен размерът на лимита
на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към момента на настъпване на ПТП и икономическата
конюнктура в страната, както и съдебната практика по сходни случаи.
Определеният размер на обезщетението не бил справедлив по смисъла на чл.
52 от ЗЗД. Във въззивната жалба е изразено становище, че началният момент,
от който се дължи законната лихва, следва да бъде определен съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ, а именно от датата на сезиране на ответника с претенция за
заплащане на обезщетение от ищцата.
С въззивната жалба се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата с
начислен ДДС.
Срещу въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден
писмен отговор от С. „Н.“, както и допълнение към отговора, с изразено
становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че не са установени по
делото със събраните доказателства твърдените от ищцата в исковата молба
интензивни и продължителни негативни изживявания от смъртта на нейния
баща, въз основа на които да се приеме, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е занижен. За началния момент, от
който се дължи законната лихва върху обезщетенията е изразено становище,
че не е приложима разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, а специалната
разпоредба на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, поради което законната лихва
правилно била присъдена с начален момент след изтичането на тримесечния
срок, предвиден в тази разпоредба. Искането е за потвърждаване на
решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.
Втората въззивна жалба е подадена от ответника в
първоинстанционното производство С. „Н.“ , чрез адвокат Р. Ц. от
упълномощеното Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.“, срещу решението в
частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 50 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва от
09.06.2021 година до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която е осъдено С.то да заплати разноски съобразно с уважената част от
3
претенцията за неимуществени вреди. Оплакванията са за неправилност,
необоснованост и процесуални нарушения при постановяване на решението
в обжалваната част. Изложени са доводи, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен, в противоречие с извода
на съда, основан на събраните по делото доказателства, за по-слаба
емоционална връзка и по-нисък интензитет на душевните болки и страдания
в сравнение с тези, които биха били претърпени при обичайна връзка между
родител и дете. Не били обсъдени от съда изявленията на ищцата, дадени
пред органа на досъдебното производство, имащи характер на признание за
отношенията с баща й, не били анализирани подробно показанията на
свидетелите и не били съпоставени с твърденията в исковата молба и с
обясненията на ищцата, дадени при разпита й по реда на чл. 176 от ГПК
Това довело до погрешни изводи за отношенията между ищцата и нейния
баща. По отношение на показанията на свидетеля С.Н. се поддържа, че те са
допуснати и събрани в нарушение на процесуалните норми, тъй като искането
за тях било направено след изтичане на преклузивния срок, а и неговите
показания били непоследователни, неубедителни и противоречиви, не била
съобразена и възможната тяхна заинтересованост. Искането е да се отмени
решението в обжалваната част и да се отхвърли предявеният иск, като се
присъдят на жалбоподателя направените разноски пред двете съдебни
инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба на С. „Н.“ е подаден писмен отговор от
адвокат П. К. като процесуален представител на ищцата С. Я. Н., с изразено
становище за неоснователност на изложените в нея оплаквания и с искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал., 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, ведно с ДДС.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от
лица, имащи правен интерес да обжалват, като е спазен предвиденият в чл.
259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
4
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивните жалби оплаквания, отнасящи се до размера на
обезщетението за неимуществени вреди на ищцата и до началния момент,
от който се дължи законната лихва върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството
по т. дело № 1221/21 година по описа на Окръжен съд - Стара Загора, са
изложени следните обстоятелства:
Ищцата С. Я. Н. твърди, че нейният баща като пътник в автомобил И.
*** с рег. № *** е починал на 09.10.2020 година вследствие на ПТП,
причинено от О.Б., управляващ влекач В. * с рег. № *** с прикачено към
него полуремарке с рег. № ***, който нарушил правилата за движение по
пътищата.
Тези обстоятелства, както и фактът, че товарната композиция,
причинила ПТП, е с регистрация в У. и е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ – Зелена карта към датата на ПТП, сключена с
застрахователна компания „ ***“, са установени в първоинстанционното
производство и са безспорни между страните на настоящия етап. Безспорно е
също, че в тази хипотеза и с оглед разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ
процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск пред съда е С.
„Н.“, доколкото става дума за застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 от КЗ,
а именно такова, настъпило на територията на България, причинено от
автомобил, който обичайно се намира в друга държава, в случая У. и е
застрахован там пред застрахователна компания, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата. Установено е, че застрахователят на МПС,
управлявано от виновния за ПТП водач О.Б., има кореспондент на
територията на Република България и това е ЗАД „Б.“, пред когото е заявена
от ищците претенция на 18.03.2021 година и е заведена ликвидационна
преписка № ***, като преди това – на 09.03.2021 година е предявена
5
претенция и пред Н.. До заплащане на извънсъдебно обезщетение въз основа
на тези претенции не се е стигнало. При това положение и с оглед
разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ и чл. 513, ал. 1 от КЗ предявеният иск
пред съда е процесуално допустим, като процесуално легитимирано да
отговаря по този иск е С. „Н.“, а не кореспондентът.
Неимуществените вреди, за които ищцата е претендирала
обезщетение, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, са
следните:
Посочено е, че ищцата е загубила своя баща, който въпреки
напредналата си възраст – 70 години, е бил изключително деен мъж, с активен
начин на живот и в много добро здравословно състояние, бил е грижовен и
обичан баща, трудолюбив човек, който се е грижел за цялото семейство. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата като дъщеря
на починалия преживява изключително тежко смъртта на своя баща, която
била неочаквана и съкрушителна. Връзката между двамата била
изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност,
те винаги си помагали и се подкрепяли. Ищцата израснала със всеотдайните
грижи на своя баща, с неговите съвети и напътствия, възприемала го като
пример за подражание, възхищавала му се искала да прилича на него.
Починалият от своя страна влагал много старание и любов в отглеждането на
С., осигурявал й всичко, от което се нуждае, не я лишавал от нищо.
Контактите между двамата не отслабнали и след като ищцата пораснала и
поела свой собствен житейски път, а напротив, те се засилили. Ищцата
редовно посещавала и се чувала с баща си, помагала му финансово и
морално. След смъртта на баща си ищцата загубила своята морална и
физическа подкрепа, която имала винаги и на която разчитала. Смъртта на
баща й причинила на ищцата неописуеми душевни болки и страдания, които
продължавали и до момента, не утихвали и щели да я съпътстват до края на
живота й, тя се отразила крайно негативно върху психическото и
здравословното й състояние. Въз основа на тези обстоятелства ищцата счита,
че и се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева,
като искът е предявен първоначално като частичен за 26 000 лева и увеличен
отново като частичен за 150 000 лева от общо 200 000 лева.
За установяване на конкретните болки и страдания, претърпени от
6
ищцата, свързани със смъртта на нейния баща, в преклузивния срок - с
исковата молба, е поискан разпита на двама свидетели и съдът ги е допуснал
с определението си по чл. 374 от ГПК. В първото проведено по делото
открито съдебно заседание на 24.03.2022 година, след доклада на съда по чл.
375 от ГПК, ищцата не е направила нови доказателствени искания за
установяване на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се
основава искът за обезщетение за неимуществени вреди.
Свидетелите на ищцата, които са допуснати по нейно искане и
разпитани в съдебно заседание на 24.03.2022 година, са Г.Н.Р. и Ж.Д.Ж..
От показанията на свидетеля Р. е видно, че той познава ищцата от
около 17-18 години, няколко години след като тя сключила брак със С., били
приятелски семейства, познавал и нейния баща, който присъствал на
семейни събирания в град К., където живеела С. – рождени дни, кръщенета.
Последният път, когато видял бащата на ищцата, бил през 2019 година, като
свидетелят заявява, че не се спомня точно, но мисли че това е годината. На
тези сбирки винаги било весело и радостно. Бащата на ищцата живеел в село
В., между К. и Х., но постоянно пътувал до С. и се отбивал в град К. при С.,
носел зимнина. С. живеела в К. със съпруга си и с детето си, била омъжена, а
майка й била в чужбина. Родителите на С. били разведени към момента, в
който свидетелят се запознал с нея. Между С. и баща й нямало проблеми,
отношенията им били близки, нормални. В годините назад те ходели заедно
на почивки, на В., ищцата и съпругът й водели баща й няколко пъти в Т., с
нощувки и без нощувки, на обяд и на вечеря, чували се по телефона и се
виждали често. С. помагала на баща си, тя споделяла, че той имал нужда от
лекарства и те му ги доставяли, купували му подаръци, преди Ковид
пандемията му купили хубав телевизор, който му подарили. Този свидетел
депозира показания за начина, по който се е чувствала ищцата в деня на
смъртта на баща си. Тя му се обадила, след като разбрала какво се е случило,
била тъжна, много разстроена, преди това при всичките им срещи ищцата
била радостна, а тогава била разстроена, променена, имало паника, плачела.
Това нейно състояние продължило дълго време, докато се изяснявали
обстоятелствата около смъртта на баща й. Тя била тъжна и сега, когато се
виждали със свидетеля. Ищцата направила погребението на баща си, а
миналата година поставила и паметник. На Задушница тя ходела във В.,
където е погребан баща й. Свидетелят бил поканен от нея еднократно да
7
почетат паметта му.
Вторият разпитан свидетел Ж.Ж. също познава ищцата от преди 24-25
години, когато е сключила брак със С., били приятелски семейства. Той също
виждал баща й по семейни празници в град К.. Баща й живеел в град С. и при
втората си жена в К. село. Отношенията между ищцата и нейния баща били
близки, те се виждали често, баща й ходел на гости заедно със съпругата си,
носел селскостопанска продукция, която произвеждал. Бащата на ищцата бил
здрав, активен човек. Ищцата също ходела на гости на баща си в селото, в
което живеел, събирали се там, поддържала често контакти с него,
отношенията им били добри. Ищцата не приела добре загубата на баща си, не
се чувствала добре. Ищцата споделяла със свидетеля, че са ходили с баща й
по ресторанти, по курорти. Те общували нормално, помежду им нямало
напрежение. Тя и съпругът й поели ангажиментите около погребението,
транспортирали го от Я. до селото, където живеел, организирали всичко
необходимо около погребението. Ищцата понасяла тежко загубата на баща
си. Майка на С. от дълги години била в Г., тя била разведена с баща й
отдавна, като С. била отгледана от майка си.
Показанията на третия свидетел, разпитан по делото по искане на
ищцата, а именно С. Г.Н., изслушан в съдебно заседание на 25.05.2022
година, са недопустими и не следва да бъдат ценени от съда. Възражението на
ответника С. Н., че допускането и разпита на този свидетел е в нарушение на
процесуалните правила, което се поддържа пред въззивната инстанция, е
основателно.
Искането за допускане и разпит на трети свидетел за установяване на
обстоятелствата, на които се основава искът за обезщетение за
неимуществени вреди, е направено от ищцата извън преклузивния срок за
това. Ищцата е длъжна да направи всичките си доказателствени искания с
исковата молба / чл. 127, ал. 2 от ГПК, към който препраща чл. 377 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ГПК, с допълнителната искова
молба тя може да посочи и да представи само такива нови доказателства,
които не е могла да посочи и да представи с исковата молба. Последната
процесуална възможност да се искат допълнителни доказателства, е тази по
чл. 375, ал. 1 от ГПК – във връзка с изготвения от съда доклад по делото и
дадените указания.
8
В случая искането за разпит на свидетеля С. Г.Н. е направено извън
всички посочени процесуални срокове, а именно след като са изслушани
двамата поискани от ищцата свидетели, чиито показания бяха обсъдени по-
горе. Искането е мотивирано от процесуалния представител на ищцата с това,
че следва да се допусне още един свидетел, който познава ищцата от по-ранна
детска възраст и ще установи какви са били отношенията между баща и
дъщеря и как са се развивали в годините. Процесуалният закон не е
предвидил възможност страните да искат допълнителни доказателства за
установяване на твърдените от тях обстоятелства, ако поисканите и събрани
такива не ги установяват. Поради това допускането и разпита от
първоинстанционния съд на свидетел, поискан извън преклузивните срокове,
е в нарушение на задължението на съда по чл. 159, ал. 1 от ГПК за
отхвърляне на несвоевременните искания на страната за допускане на
доказателства и показанията на свидетеля С. Г.Н. не следва да бъдат ценени.
Показанията на ищцата, дадени пред органа на досъдебното
производство в частта, касаеща отношенията й с баща й – протокол за разпит
на свидетел на стр. 357-359 от първоинстанционното дело, могат да бъдат
ценени като извънсъдебно признание на неблагоприятни за страната факти.
Материалите от цялото досъдебно производство № 381/2020 година по описа
на РУ – Елхово, включително цитирания протокол за разпит на С. Н. в
качеството на свидетел, в който са обективирани тези признания, са
приобщени като доказателство по настоящото дело по искане на ответника,
направено своевременно. Още преди съдебното заседание на 24.03.2021
година, когато са приети материалите от досъдебното производство
ответникът се е позовал на противоречия между обстоятелствата, изложени
в исковата молба и фактите, за които ищцата е направила признания при
разпита си като свидетел в досъдебното производство, като е поискал и
изслушването и от съда по реда на чл. 176 от ГПК.
При разпита на ищцата на 20.10.2020 година в досъдебното
производство в качеството й на пострадало лице от причинената при ПТП
смърт на нейния баща, тя е заявила, че е била в сложни отношения с баща си.
Родителите й се разделили през 1978 година, когато тя била на две години и
останала да живее при майка си в град К.. Баща й живеел в град С., а от 20
години преди смъртта си в село В., от където била жената, с която имал
връзка. Баща й не я търсел по никакъв повод. През годините ищцата правила
9
опити да се свърже с баща си, но той не откликвал на тях. Едва през 2012
година, след като ищцата вече имала син, баща й я потърсил, за да види
внука си. Имало период, в който те се виждали и чували. След това
отношенията им отново охладнели и те не поддържали контакт през
последните три години. Чули се за последно два месеца преди разпита на
свидетелката, като баща й искал да разбере какъв е проблемът, за да не могат
да контактуват, бил унил заради загубата на връзката помежду им, заради
това, че е сам и няма с кого да живее и с кого да контактува. Ищцата му
обяснила, че му е обидена, че връзката между тях е прекъсната много отдавна
и не могат да се заличат тези години и отношенията помежду им да са
нормални. За последно ищцата и баща й се видели четири години преди
смъртта му, той изглеждал добре, водел здравословен начин на живот. За
смъртта на баща си ищцата разбрала от своя братовчедка, с която той
контактувал и на която се обадили полицаите, тъй като с нейния телефонен
номер бил проведен един от последните му разговори. Ищцата е заявила при
разпита си, че през последната една година баща й е живял сам и заради
липсата на контакти помежду им тя не е била наясно с плановете и
пътуванията му, но знаела за тях от техни близки, които общували с него.
В обясненията, дадени от ищцата пред съда по реда на чл. 176 от ГПК
в съдебно заседание на 25.05.2022 година, тя отново е заявила, че
родителите й са разведени, не е живяла с баща си от двегодишната си
възраст, като срещите им са започнали от 2012 година. Посочила е също, че е
била на 18 годишна възраст, когато през 1994 година ходила заедно с баща й
на почивка, след което се омъжила, родила дете. Отношенията помежду им
винаги били сложни заради влошените отношения между родителите й. И тя,
и баща й се опитвали да изградят отношенията си, като тя била единственото
му дете. Майка й заминала за Г. през 1998 година. През 2002 година, когато
родила сина си, ищцата се обадила на баща си и му казала, че има внук, като
тогава се видели. Ищцата се чувствала обидена от това, че баща й не я е
търсил, докато е била дете, но от разговор с майка си разбрала, че причината
за това е майка й, която не е допускала връзката между нея и баща й.
Съдът намира, че изводите му за действителните отношения между
ищцата и нейния баща, въз основа на които следва да бъде определен размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат съобразени както
10
с показанията на двамата свидетели Г. Р. и Ж.Ж., така и с извънсъдебните
признания на ищцата, направени пред органа на досъдебното производство,
които се доказват с документа, който ги материализира, а именно с протокола
за разпит, подписан от самата ищца. Тези извънсъдебни признания за
неизгодни за страната по спора факти представляват доказателствено
средство, което следва да бъде ценено наред с останалите събрани по делото
доказателства.
Според съда обясненията, дадени от страната по реда на чл. 176 от
ГПК пред съда, съдържащи изгодни за нея факти, не могат да бъдат
противопоставени на доказаното извънсъдебно признание на неизгодните
факти и не може да се направи извод, че извънсъдебното признание е
отречено въз основа на обясненията. / Решение № 69 от 24.06.2011 година на
ВКС по гр. дело № 584/2010 година на ІІІ г.о./. Отделен е въпросът, че в
случая не може да се приеме противоречие между извънсъдебното
признание на факти и обясненията на ищцата, дадени пред съда, а по-скоро
става дума за допълване и доизясняване на признанията в досъдебното
производство, направено пред съда.
Между свидетелските показания за отношенията между ищцата и
нейния баща и признанията на ищцата също няма противоречия, доколкото
свидетелите депозират показания за поддържаните връзки и контакти между
двамата през периода от 2012 година, изразяващи се в срещи, пътувания,
съвместни семейни празнувания и посещения на бащата в град К. и на ищцата
в село В.. Има разминаване между посочената от свидетеля Р. година на
последната среща между бащата и дъщерята – 2019 година и
извънсъдебното признание на самата ищца, че през последните четири
години преди смъртта на баща й те не са се виждали, не са контактували три
години, с изключение на телефонния разговор два месеца преди смъртта му.
Доколкото свидетелят Р. е заявил изрично, че не си спомня точно, но мисли
че годината е била 2019, а от друга страна самата ищца е категорична и е
направила извънсъдебно признание за липса на срещи през последните
четири години преди смъртта на баща й, съдът приема за установено това
обстоятелство, което в случая с оглед предмета на спора е неизгодно за нея.
Въз основа на съвкупната преценка на подробно обсъдените
доказателства следва да се приеме, че след раздялата на родителите й, когато
11
ищцата е била двегодишна, тя е имала контакт с баща си на 18 годишна
възраст, като са ходили на почивка, през 2002 година, когато е родила сина си
и баща й е видял внука си и през периода от 2012 до 2016 година, през който
контактите и срещите, включително съвместни пътувания, празници и
оказване на взаимна помощ са били по-интензивни. В случая е без значение
посочената от ищцата причина за така развилите се отношения, а именно
нежеланието на майката да допусне контакт между двамата. Установено е,
че от 1998 година майката живее в Г.. Освен това самата ищца признава, че се
е чувствала обидена, макар пред съда да е заявила, че е разбрала от разговор с
майка си, че именно тя е забранявала срещите с баща й. Установено е, че през
целия живот на ищцата, която към момента на смъртта на баща си е била на
43 години, а бащата - на 70 години, техните контакти не са били постоянни,
а по-скоро инцидентни, като най-дългият период с по-пълноценна връзка е от
2012 до 2016 година, до когато са се виждали. Една година по-късно тяхната
връзка е преустановена, самата ищца признава, че при последния разговор с
баща си два месеца преди смъртта му не е откликнала на желанието му да
контактуват помежду си, като му е заявила, че е обидена и че не е възможно
да се заличат годините, в които връзката е била прекъсната.
Съобразявайки от една страна обстоятелството, че ищцата и нейният
баща не са успели да изградят и да поддържат постоянна и пълноценна
връзка, а от друга факта , че те въпреки всичко не са били напълно
отчуждени, търсели са път един към друг през определени, макар и не много
продължителни периоди от живота си и че смъртта на баща й е предизвикала
у ищцата негативни изживявания – болка и тъга, които се усещат и до
момента от нейните близки, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата, съобразен
с критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и с практика на
ВКС в сходни случаи, е 80 000 лева. Този размер е съобразен и с
обстоятелството, че ищцата въпреки обидата и нежеланието си да контактува
с баща си през последните години преди смъртта му, не се е отказала да
изпълни задълженията си, свързани с организиране на погребението му и
последващите ритуали, посещава гроба му и до сега и говори за него с
приятелите си / показанията на свидетелите/, което е основание да се приеме,
че смъртта на бащата й е причинила болка и тъга.
12
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди отчита и
икономическите условия в страната към месец октомври 2020 година и е
съобразен с нормативно определените лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити,
макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери
на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Към момента на ПТП – 09.10.2020 година, минималната работна
заплата в страната е 610 лева. Обезщетението от 80 000 лева се равнява на
малко повече от 131 минимални работни заплати, т.е. такива за период от
около 12 години, което при съобразяване възрастта на ищцата и на
починалия й баща, установеното съдържание на връзката, която са имали
помежду си и установените страдания, свързани със смъртта му, е
допълнителен аргумент за това, че размерът на обезщетението е справедлив
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение в частта, с която на ищцата е
13
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 80 000 лева
до 100 000 лева следва да бъде отменено и искът в тази му част следва да бъде
отхвърлен. В останалата обжалвана част – досежно обезщетението за
неимуществени вреди в размера над 100 000 лева до 120 000 лева
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Следва да се
потвърди решението и в частта, с която е присъдено обезщетение от
първоинстанционния съд в размера от 50 000 лева до 80 000 лева.
Вторият спорен въпрос между страните е за началния момент, от който
се дължи законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди.
От представеното по делото писмо, изпратено до пълномощника на
ищцата С. Н. / стр. 9/, се установява, че на 09.03.2021 ищцата е сезирала С.
„Н.“ с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща. Сезирането на Н. с претенцията на ищцата е не в
качеството му на компенсационен орган по смисъла на чл. 515 от КЗ, а на
орган по чл. 511, ал. 1 от КЗ, обработващ застрахователните претенции,
насочени срещу чуждестранния застраховател на виновния водач на
територията на България. Съгласно чл. 513, ал. 1 от КЗ, в случаите на
съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2,
какъвто е настоящият, при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 от КЗ / ако
кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в
срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380 от КЗ /, бюрото е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен
срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този
застраховател не е процесуално легитимиран по тези искове. Участвайки в
процеса в това си качество, Н. отговаря спрямо увреденото лице така, както
отговаря самият застраховател. В тази насока е и изричната разпоредба на чл.
512 , ал. 1 от КЗ, според която когато към бюрото или кореспондента се
предяви претенция за обезщетение, се прилага чл. 496.
С оглед на това съдът намира, че законната лихва върху обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде присъдена на ищцата
с начален момент от 09.03.2021 година – датата, на която тя е предявила
14
претенция за заплащане на обезщетение пред Н. като орган, на който са
възложени функции по обработката й на територията на Република България
и който е образувал щета по тази претенция под № BG -20- UA -00481.
За лихвите като част от застрахователното обезщетение, дължимо от
прекия причинител на вредата при ангажиране на неговата отговорност,
които се покриват от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, са приложими
разпоредбите на чл. 493, ал. 1 , т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и ал. 3 от
КЗ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 от КЗ лихвите по чл.
429, ал. 2 от КЗ, при спазване условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, не са
изключени от застрахователното покритие по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и от дължимото от застрахователя по тази
застраховка обезщетение на увредените лица. Поради това и съобразявайки
ал. 3 на чл. 429 от КЗ, съдът намира, че законната лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди в случая се дължи
от 09.03.2021 година, при липса на други данни за уведомяване на по-ранна
дата, включително от самия застрахован.
При непроизнасяне в срока по чл. 496 от КЗ и неплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят, респ. ответното Н., дължи
законната лихва за собствената си забава след изтичането на този срок,
съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ. Това обаче не го освобождава
от задължението да заплати законната лихва като част от застрахователното
обезщетение, дължимо от прекия причинител. Неоснователни са доводите
във въззивната жалба на Н., че в случая е приложима не разпоредбата на чл.
429 от КЗ, а тази на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Първата разпоредба урежда
елементите на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя,
включително застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, а втората - последиците от забавата на самия
застраховател при определяне и изплащане на обезщетението. В този смисъл
е съдебната практика на ВКС / решение № 50001/03.02.2023 година,
постановено по т. дело № 2530/2021 година на І т.о. на ВКС/.
По тези съображения съдът намира, че законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от 1614 лева, присъдено на ищцата с
влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение, както и
15
обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева, се дължи с начален
момент от 09.03.2021 година до окончателното изплащане на обезщетенията,
а не от 09.06.2021 година. С оглед на това първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частите, с които е отхвърлена акцесорната
претенция за законна лихва върху двете обезщетения за периода от
09.03.2021 година до 09.06.2021 година и на ищцата следва да бъде
присъдена законна лихва за този период. Решението в частта, с която е
отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди за периода от 16.10.2020 година до
08.03.2021 година не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на спора следва да бъде изменено
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат К., с включен
ДДС, в размер общо на 4035,58 лева следва да бъде намалено на 3310,78 лева,
или със 724,80 лева заради отхвърлянето на иска за неимуществени вреди за
разликата над 80 000 лева до 100 000 лева, т.е. първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която на адвокат К. е присъдено на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение
в размера над 3310,78 лева до 4035,58 лева.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати допълнително разноски на
ответника съразмерно с отхвърлената част от иска, наред с присъдените
такива от 2500 лева. Общият размер на разноските на ответника е 7581 лева за
първоинстанционното производство. От тях с оглед изхода на спора той има
право на разноски в размер на 3500 лева, или допълнително ищцата следва
да бъде осъдена да му заплати разноски в размер на 1000 лева за
производството пред ОС – Стара Загора.
Решението в частта за държавната такса, която ответникът е осъден да
заплати за първоинстанционното производство, следва да бъде отменено за
разликата над 3264,56 лева до 4064,56 лева, а в частта за разноските за
експертиза – за разликата над 322,98 лева до 402,13 лева.
При решаване на въпроса за дължимите разноски за въззивното
производство съдът намира следното:
Обжалваемият интерес по въззивната жалба на Н. е общо 50 000 лева,
като жалбата е основателна за 20 000 лева и неоснователна в останалата част.
16
Разноските на Н. по тази жалба са в размер общо на 6580 лева, от
които 5580 лева с ДДС адвокатско възнаграждение и 1000 лева заплатена
държавна такса. Възражението на адвокат К. като процесуален представител
на С. Н. за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото адвокатското възнаграждение с ДДС е в минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения след изменението с ДВ бр. 88/2022 година,
приложима в отношенията между страните с оглед незабавното действие на
процесуалните норми. От тях с оглед изхода на спора С. Н. следва да бъде
осъдена да заплати на Н. сумата от 2632 лева за въззивното производство по
въззивната жалба на Н..
Право на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
по въззивната жалба на Н. има и адвокат К.. Дължимото адвокатско
възнаграждение с ДДС, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 и съобразно изхода на спора, е 3348 лева.
Обжалваемият интерес по въззивната жалба на С. Н. досежно
обезщетението за неимуществени вреди е 20 000 лева, при който
минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
2200 лева без ДДС, или 2640 лева с ДДС, колкото са претендирани от Н. и
следва да му бъдат присъдени поради неоснователност на въззивната жалба в
тази й част.
Адвокат П. К., осъществила безплатната правна помощ на
жалбоподателката пред въззивната инстанция, има право на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата само по субективно
съединените акцесорни претенции за законна лихва върху главниците от 80
000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1614 лева обезщетение за
имуществени вреди, за периода от 09.03.2021 година година до 08.06.2021
година включително. Размерът на това адвокатско възнаграждение следва да
бъде определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, след измененията с ДВ бр. 88/2022
година. Материалният интерес – законната лихва върху сумата от 1614 лева
за посочения период е 41,25 лева, а върху сумата от 80 000 лева – 2044,44
лева. При този материален интерес съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
17
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева без ДДС,
или 480 лева с ДДС по всяка една от обективно съединените акцесорни
претенции. Н. следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П. К. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на общо 960 лева за осъществената безплатна правна
помощ на жалбопоадтелката съобразно уважената част от нейната въззивна
жалба.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 178 от 08.07.2022 година, постановено по т.
дело № 1221/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-в частта, с която е осъдено С. „Н.“, със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, ул. „Г.И.“ №2, ет.2, да заплати на С. Я. Н., ЕГН
**********, с адрес град К., кв. У., ул. „А.Б.“ 3, вх. В, ап. 34, със съдебен
адрес град К., ул. „С.“ № 6, офис 10 – адвокат П. К., сума в размера над
80 000 лева до 100 000 лева по предявен частичен иск за 150 000 лева от
общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на нейния
баща Я.С.Я при ПТП, станало на 09.10.2020 година, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.06.2021 година до окончателното й
изплащате;
- в частта, с която са отхвърлени предявените акцесорни претенции за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
от 80 000 лева и върху обезщетението за имуществени вреди от 1614 лева, за
периода от 09.03.2021 година до 08.06.2020 година включително;
-в частта, с която е осъдено С. „Н. да заплати на адвокат П. К. от САК
адвокатско възнаграждение в размера над 3310,78 лева до 4035,58 лева за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
исковете;
18
- в частта, с която е осъдено С. „Н.“ да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размера над 3264,56 лева
до 4064,56 лева, както и разноски – възнаграждения за изготвяне на
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт, в размера над 322,98
лева до 402,13 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Я. Н., ЕГН **********, с адрес град К., кв. У.,
ул. „А.Б.“ 3, вх. В, ап. 34, със съдебен адрес град К., ул. „С.“ № 6, офис 10 –
адвокат П. К., против С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
ул. „Г.И.“ №2, ет.2, за присъждане на сумата от 20 000 лева / разликата между
дължимите 80 000 лева и присъдените с първоинстанционното решение
100 000 лева/, по предявен частичен иск в за 150 000 лева от общо 200 000
лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща Я.С.Я при ПТП,
станало на 09.10.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.06.2021 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, ул.
„Г.И.“ №2, ет.2 да заплати на С. Я. Н., ЕГН **********, с адрес град К., кв.
У., ул. „А.Б.“ 3, вх. В, ап. 34, със съдебен адрес град К., ул. „С.“ № 6, офис 10
– адвокат П. К., законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 80 000 лева и върху обезщетението за имуществени вреди от
1614 лева, дължими във връзка със смъртта на нейния баща Я.С.Я,
настъпила при ПТП от 09.10.2020 година, за периода от 09.03.2021 година
до 08.06.2021 година включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178 от 08.07.2022 година, постановено
по т. дело № 1221/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА С. Я. Н., ЕГН **********, с адрес град К., кв. У., ул. „А.Б.“
3, вх. В, ап. 34, със съдебен адрес град К., ул. „С.“ № 6, офис 10 – адвокат П.
К., да заплати на С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, ул.
„Г.И.“ №2, ет.2, допълнително сумата от *** лева, представляваща
дължими разноски за първоинстанционното производство съобразно
изхода на спора / наред с присъдените такива от 2500 лева/, както и
дължимите разноски за въззивното производство в размер на 2632 лева
19
съобразно изхода на спора по въззивната жалба на С. Н. и в размер на 2640
лева съобразно изхода на спора по въззивната жалба на С. Я. Н..
ОСЪЖДА С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, ул.
„Г.И.“ №2, ет.2, да заплати на адвокат П. К. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 3348 лева съобразно изхода на спора по въззивната
жалба на С. Н. и в размер на 960 лева съобразно изхода на спора по
въззивната жалба на С. Я. Н., за осъществената безплатна адвокатска помощ
на С. Я. Н., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20