№ 119
гр. Бургас, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.а
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100501808 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, като делото е върнато на БОС от ВКС за ново разглеждане при
условията на чл.294 от ГПК, след отмяната на постановеното по ВГД 985/23г. по описа на БОС
въззивно решение, с което актът на първата инстанция е обезсилен като недопустим и
производството по делото прекратено, а въззивникът ищец е осъден да заплати на насрещната
страна деловодните разноски .
Предмет на образуваното понастоящем пред БОС ВГД 1808/24г. е жалбата на ищеца по
гр.д.№7617/22г. по описа на БРС-С. Д. Г. ЕГН ********** от гр.Бургас, подадена срещу Решение
№ 802/11.04.23г., постановено от РС, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана
претенцията за осъждането на ответник „Венто 3“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г. сумата
от 10 000 евро, равностойна на 19558 лв.като неустойка, дължима за просрочие и след 31.12.21г. на
задължения, поети по т.4 на основание т.5 от договор, обективиран в нотариален акт от 14.11.19г.
за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот.
Жалбоподателят е сочил първоинстанционното решение за неправилно. Аргументирал е
становище, че от приложения към исковата молба Констативен акт за установяване годността за
приемане на строеж (обр. 15) е видно, че дружеството се е снабдило с него на дата 05.07.2022г.,
поради което не е спазило крайния уговорен срок. Твърди, че посочената като извинителна
причина в отговора на исковата молба забава на „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД не е относима
към спора. Възразява се срещу фактическите констатации на първостепенния съд, направени въз
основа на показанията на разпитания свидетел. Твърди се, че „Енергоразпределение -ЮГ“ ЕАД не
е административен орган и не може да постановява административни актове, забавянето на които
да представляват извинителна причина за просрочването на задължението на ответното дружество
1
да снабди за сградата обр.15г. . Аргументирано е становището, че ответникът по
първоинстанционното дело е търговец, упражняващ строителната дейност по занятие и за него
важат изискванията за добросъвестност, презумпцията, че притежава необходимите знания и
умения да извършва тази дейност, както и изискването да положи дължимата по закон грижа за
изпълнение на задълженията си.
Оспорва се твърдението на ответника, че ищецът е канен да подпише Акт 15, но не е оказал
съдействие за издаването на документа. Твърди се, че между страните по дело с идентична
фактическа обстановка е постановено решение на БОС в полза на въззивника.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски
и не се сочат доказателства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваем
„ВЕНТО 3“ ЕООД. В него жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че забавеното
изпълнение на задълженията по т.4 от договора на страните е факт, но е причинено от Община
Бургас, ЕВН, „Енергоразпределение ЮГ“ АД и РДНСК- т.е. от трети лица, чиито действия
дружеството-строител не било в състояние да повлияе със своите действия, т.е. неспазването на
срока е по обективни причини,а уговорените срокове се удължават. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно и се претендират деловодни разноски. Не
се сочат доказателства.
Служебната проверка на въззивния съд по чл.262 от ГПК е посочила жалбата за
допустима и редовна, а тази по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и
допустимо.
По съществото на спора,предвид оплакванията за неправилност на първоинстанционното
съдебно решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение
на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 7617/22г. е било образувано пред първата инстанция(БРС) по
исковата молба на С. Д. Г. от гр.Бургас, срещу „Венто 3“ЕООД с ЕИК *********, за присъждането
на сумата от 10 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 19558лв., претендирана на
основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, като уговорена неустойка, дължима от дружеството за неизпълнени
задължения и неспазен срок по т.4 на основание т.5 от договор на страните, обективиран в
нотариален акт от 14.11.19г., за покупко- продажба на право на строеж върху недвижим имот,
подробно описан в исковата молба.
Сочило се е, че с този договор продавачът(дружеството ответник) се е задължил и да
изгради, и предаде на купувача обекта, чието право на строеж е прехвърлил, в степен на
завършеност, съгласно описаното в т.3 от нотариалния акт, като в т.4 от последния е предвидил за
това краен срок до 31.12.20г. В същия срок се е задължил и да снабди с акт 15 сградата, в която се
намира имотът, както и да подаде пълен комплект документи за снабдяването на разрешение за
ползване. Продаденият апартамент трябвало да е годен и за ползването му като жилищен обект.
Сроковете за изпълнение на горните задължения се удължавали само с времето, в което
прехвърлителят строител е възпрепятстван да престира поради изрично описани в същия договор
форсмажорни обстоятелства и обективни пречки.
Прехвърлителят не бил спазил крайния уговорен срок за предаването на имота и за
снабдяването на уговорената документация. Акт образец 15 бил издаден едва на 05.07.22г., а
комплектът с документи за снабдяването на сградата с разрешение за ползване бил внесен в
2
РДНСК на дата 23.08.22г. С разрешение за ползване на сградата и въвеждане в експлоатация
дружеството се снабдило едва на 05.10.22г., което обосновава твърдението на ищеца, че забавата на
дружеството продавач била надхвърлила една календарна година.
Ето защо, поради продължаване неизпълнението по договора и след 31.12.21г., ищецът
счита, че ответникът му дължи освен уговорената в т.5 от същата сделка неустойка по 200 евро
месечно за забава до една година, още и неустойката в размер от 10 000 евро или левова им
равностойност от 19558лв., за забавата надхвърляща една година. Претендира се също и законна
лихва за забава върху дължимата главница от завеждането на иска, до окончателното й изплащане,
ведно с разноски.
В отговора на дружеството- ответник е направено оспорване на заявената претенция,
която се сочи за неоснователна.Обяснява се, че за да бъде снабдена сградата с акт обр.15 е
необходимо дружеството да е сключило договор за присъединяването й към електропреносната
мрежа със съответното електроразпределително дружество.Такъв договор ответникът е сключил на
13.08.20г., като строежът на съоръженията, необходими за електроснабдяване на сградата е въведен
в експлоатация едва с разрешение за ползване от 07.04.22г. на РДНСК., т.е. неизпълнението на
задължението за снабдяването на сградата с акт 15 се дължи на обстоятелства, независещи от
ответника.Налице била забава на администрацията, с която забава следвало да се удължи срокът на
изпълнение по т.4 от договора. По тази причина според дружеството процедурата по снабдяването
с акт 15 би могла да започне да тече най-рано на 07.04.22г. Поддържа се също, че ищецът е бил
канен многократно устно и писмено да направи оглед и да се яви за подписването на акт 15,но не се
е отзовал(подписал го е едва на 05.07.22г.), като умишлено е бездействал да изпълни това си
задължение.
Неустойката се оспорва и като несъвместима с добрите нрави, защото е прекомерна.
Първоинстанционният съд е приел с обжалваното решение за основателни доводите на
ответника, че забавата при изпълнението на договора с ищеца е причинена от действията на трето
лице- ЕВН, че ответното дружество е осъществило всички изискуеми подготвителни за
своевременното предаване на строителните обекти действия, но поради късното присъединяване
на сградата към електроснабдителната мрежа, с което се забавя и вертикалната планировка на
постройката, е забавено издаването на акт образец 15, изискващ завършването на строежа в
цялост.Затова БРС е приложил правилото на чл.81,ал.1 от ЗЗД и е приел, че след като
неизпълнението на т.4 от договора в срок не може да се вмени във вина на ответника, той не носи
отговорност за забавата и не следва да заплаща претендираната от ищеца неустойка в размер на
10 000 евро, на основание т.5 от договора.
Въззивният съд не споделя този краен правен извод и намира, че въззивникът ищец има
основание за присъждане на претендираната неустойка, което обосновава така:
Фактическата обстановка по делото, установима от данните по делото е следната:
С нотариален акт № 1352/14.11.2019г. продавачът “Венто 3“ ЕООД и купувачът С. Д. Г. са се
договорили за прехвърлянето на право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в бъдеща
жилищна сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор 07079.617.267, с адрес
гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ 68, като суперфицията обхваща: апартамент № 13 на
пети жилищен етаж от сградата, със застроена площ от 47.70 кв.м., ведно с прилежащ склад № 13 в
сутерена, 1/7 ид.ч. от подземен паркинг в сутерена с реално ползване на паркомясто 11 с площ от
15 кв.м. срещу сумата от общо 37700 евро с ДДС, от която 20294 евро с ДДС продавачът е получил
3
към подписването на нотариалния акт по банков път, а остатъкът от 17406 евро с ДДС ще бъде
изплатен от купувача на продавача на вноски и срокове, както следва: първа вноска от 9000 евро с
ДДС, платима в срок до 7 дни от уведомяване на купувача за снабдяване на сградата с акт обр.14 и
представяне на копие от този документ, втора вноска в размер на 5000 евро с ДДС, платима в срок
до 7 дни от уведомяване на купувача за снабдяване на сградата с акт обр.15 и представяне на копие
от този документ, трета вноска в размер на 3406 евро с ДДС, платима в срок до 7 дни от
уведомяване на купувача за снабдяване на сградата с разрешение за ползване и представяне на
копие от този документ.
В т.3 от договора е записано, че продажната цена включва и завършването на обектите в
следната степен : вид на строителството- монолитно, със стоманенобетонова конструкция, с
тухлени ограждащи и разпределителни стени, при високо качество на материалите, изпълняващи
всички изисквания на нормативните документи за строителство, осигуряващи защита от земетръс
и мълниезащита, подови настилки- входни антрета, коридори и стаи – циментова замазка, бани и
тоалетни- на тапа, тераси- първо качество мразоустойчив гранитогрес, общи части – завършени на
100% съгласно одобрения проект, стени- тухлени, външни с топлоизолация и минерална мазилка,
вътрешни стени и тавани – машинна мазилка, дограми- входни врати – метални блиндирани,
вътрешни врати MDF, прозорци – петкамерен PVC със стъклопакет, ВиК инсталация – тръбна
мрежа, свързана с ВиК мрежата на града с монтирани индивидуални водомери, електрическа
инсталация – изградена напълно съгласно одобрения проект, с изводи за лампи и за електрически
ключове и контакти, звънчева инсталация с монтирана домофонна уредба – с табло и звънци,
асансьор – монтиран, завършена строителна телевизионна кабелизация, вентилационни отвори и
комини – съгласно проекта, вертикална планировка – места за паркиране съгласно одобрен проект,
сутерен – изпълнен съгласно одобрения проект.
Според т.4 от нотариалния акт, продавачът се задължава да завърши и предаде на купувача
готовите обекти в посочената в т.3 степен на завършеност и в следните срокове: снабдяване на
сградата с акт обр.15 – в срок до 31.12.2020г., до която дата продавачът трябва да е подал и
пълен комплект документация за снабдяване на сградата с разрешение за ползване и
апартаментът да е годен за ползването му като жилищен обект. Уговорено е, че сроковете се
удължават при наличие на форсмажорни и обективни обстоятелства, а именно: природни
бедствия, войни, експлозии, национални стачки, безредици, хиперинфлация, по[1]голяма от
100% годишно, промяна на законови или нормативни актове, възпрепятстващи временно
изпълнението по проектирането и строителството, при продължителни тежки
метеорологични условия, противоречащи на нормите в строителството, включително при
извънредно въведен административно определен срок, забраняващ извършването на
строително-монтажни работи за определен от съответния орган период от време и забава от
страна на администрация, когато това не е по вина на строителя. При тяхното наличие
сроковете се удължават със срока за отстраняване и/или преодоляване на някоя от гореизброените
пречки, съответно до преустановяване действието на съответната административна разпоредба,
забраняваща извършването на СМР за определен период от време.
Според т.5 от нотариалния акт, в случай, че продавачът не спази срока по т.4 или не предаде
обектите в степента на завършеност, уговорена в т.3, той дължи на купувача неустойка в размер на
200 евро за всеки месец просрочие. В случай, че забавата продължи повече от една календарна
година, т.е. и след 31.12.2021г., продавачът дължи на купувача неустойка от 10000 евро.
Не се спори, че сградата е била изградена в груб строеж(според св. Златанова- осъществила
4
строителен надзор на постройката- в края на 2019г.и според акт за приемане на конструкция-
образец 14 от 11.12.19г.), но срокът за снабдяването й с акт обр.15 до 31.12.2020г. не е бил
спазен.Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, с който строежът се
предава от строителя на възложителите( акт обр.15)- Приложение № 15 към чл.7, ал.3, т.15 от
Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, е бил
съставен и подписан, вкл. от ищеца едва на 05.07.2022г.
Респективно разрешението за ползване на строежа от МРРБ-ДНСК е издадено на
05.10.2022г.
Няма спор( отразено е и в обр. 15) в частта за ел.оборудването, че за присъединяване на
сградата към електропреносната мрежа е сключен договор от 13.08.2020г. за присъединяване към
електроразпределителната мрежа с ЕВН България Електроразпределение ЕАД. Този договор е и
приложен по делото. Преди него е бил сключен с Ер Юг ЕАД и предварителен договор за
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа от 04.01.2019г.
Договор за прокарване на подземни електропроводи за сградата е сключен между „Венто3“
и ЕРЮГ едва на 19.04.21г.
Разпитаната по делото св.Златанова, представител на фирмата по строителен надзор е
потвърдила горните обстоятелства и е заявила, че не може да се иска въвеждането на строежа в
експлоатация, ако няма акт 16 на външните комуникации, в това число на външното
електрозахранване, което пък е изцяло задължение на Ер Юг Бургас, но било осъществено едва
през м. април 2022г. Златанова е пояснила, че след предварителния договор е нямало сключен
окончателен договор. Била инициирана нова процедура, по която има становище на ЕВН от
18.06.2020г. Мнението на свидетелката е, че ако се стартира процедура за присъединяване към
мрежата през 2020г., тя ще приключи през 2021, както е по договор.
При тези данни и като съобразява относимото към казуса материално право, съдът
прави следните правни изводи:
Видно от писмото на ЕРЮГ- ЕВН група(л.69- дело РС),препращащо към чл.15,ал.2,т.1 и 2
от Наредба №6/09.06.2004г., потребителите могат да подадат искане за присъединяване към
преносната и разпределителна мрежа на дружеството като приложат влязло в сила разрешение за
строеж на обекта и одобрен инвестиционен обект в частите,засягащи монтирането на
съоръжението за присъединяване и подхода към него, съобразени със становището за условията на
присъединяването, като не е нужно в този момент да е започнало строителството на обекта на
присъединяване, т.е. не се поставя изискване сградата да има акт 15 или друг акт, който се съставя
по време на строителството, съгласно Наредба №3/31.07.03г., вкл. акт.14 или акт.16.
Същевременно Наредба 3/31.07.03г. в чл.7, ал.3 т. 15 урежда нормативно, че констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) (приложение № 15), се
съставя на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта,
строителя, лицето, упражняващо строителен надзор и от технически правоспособните физически
лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия
ръководител за строежите от пета категория, че този акт е основание за съставяне на окончателен
доклад от лицето, упражняващо строителен надзор, че с него се извършва предаването на строежа и
строителната документация от строителя на възложителя, като изрично се посочва и съдържанието
му: описание на договорите за изпълнение на строителството, строителните книжа, екзекутивната
документация и съставените актове и протоколи по време на строителството, документацията от
5
строителното досие на обекта (актове, протоколи, дневници, декларации за експлоатационни
показатели/декларации за характеристиките на строителния продукт на вложените строителни
продукти и други документи, изискващи се по съответен нормативен акт), както и на тези за
проведени изпитвания, измервания и др., доказващи правилността на изпълнението, и др.; данните
от огледа на място и околното пространство (възстановено ли е във вида при открИ.е на
строителната площадка), включително описание на строежа и на неизвършени, незавършени или
недобре извършени работи, които до подаване на искане за издаване на разрешение за ползване
следва да бъдат отстранени, за което се съставя констативен протокол и др.; доказателства, че
строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и условията на сключения
договор, въз основа на които съставителите установяват годността за приемане на строежа, частта
или етапа от него.
Очевидно от съдържанието на цитираните разпоредби от двата нормативни акта е, че
издаването на строителен протокол образец 15 няма връзка и не се предпоставя от сключването на
договор за присъединяване на строежа към електропреносната и разпределителна мрежа на
ЕВН.Последното обаче е предпоставка(като част от необходимата документация, която трябва да се
представи) за издаването на протокол образец 16 за въвеждане на сградата в експлоатация.
Договорът за присъединяването на строежа към мрежата на ЕВН има значение не само за
издаването на образец 16 за строежа и за последващото разрешение за ползване , но и дава
ориентация в какви срокове може да се извърши тази процедура. Така видно от предварителния
договор между строителя- продавач и ЕВН от 04.01.19г. е, че за въвеждането на обекта в
експлоатация съгласно искането за проучване заявено от клиента, е определен като срок 05.06.20г.
Липсва обаче според свидетелката Златанова сключен в рамките на предварителния договор
окончателен такъв, като безспорно и няма осъществено присъединяване в посочения в същия
договор срок. Същевременно строителят не твърди, нито представя доказателства по делото за
възникнали обективни пречки и настъпването на независещи от него обстоятелства, осуетяващи
сключването на окончателен договор и налагащи започването на нова процедура- получаване на
становище за присъединяването от ЕВН, дадено на 18.06.20г. и сключването на договор за
присъединяване към мрежата едва на 13.08.20г., с визиран в него срок за изграждане и въвеждане в
експлоатация на съоръженията за присъединяване на основното захранване от 12 месеца.
Изграждането на подземните комуникации е договорено още по-късно(на 19.04.21г.) без по делото
да се твърди или доказва настъпването на обективни пречки, които налагат отлагането на
договарянето във времето.Заявлението за издаване на разрешение за строеж на ел. съоръженията и
проводите за присъединяването на сградата към мрежата на ЕВН е подадено на 01.06.21г., а
документът е издаден от общината на 07.06.21г.т.е. в съвсем кратки срокове, но извън уговорените
такива по договора за покупко-продажба.
Налагащият се от анализа на горните обстоятелства и приложимо право извод е, че
закъснението на строителя-продавач да снабди протокол обр.15 за сградата до 31.12.20г., както е
било договорено с купувача не може да намери извинение в бездействието на ЕВН, защото: от една
страна присъединяването на сградата към мрежата на осигуряващото ел. снабдяване дружество не е
предпоставка за издаването на горния строителен акт, а от друга- дори да беше- забавата в случая
следва да се приеме за причинена от бездействието на строителя, който е имал възможността да
заяви присъединяването към мрежата на ЕВН още след получаването на разрешението за строеж
на 15.04.19г. ,когато останалите изискуеми за сключването на присъединителния договор
6
документи вече са били издадени(вж. разрешението за строеж на сградата на л.98 от делото на РС),
т.е. в рамките на срока по предварителния договор. В тежест на носещата договорната отговорност
страна е да докаже предпоставките за освобождаването си от нея, което в случая не е
сторено.Наличните по делото данни според БОС не установяват да е имало административни
спънки за издаване на съответните, нужни за снабдяването на обр.15 документи своевременно.
Според св.Златанова, след получаване на разрешението за ползване на
електрозахранването през април 2022г., фирмата за строителен надзор се е обърнала към всички
собственици за извършване на оглед на имотите им и за подписване на акт 15,като ищецът също
бил поканен. Отначало той отказвал да подпише с мотив, че не били извършени допълнителни
СМР в обекта му, но по-късно подписал.В подкрепа на тези показания доказателствата сочат, че
ищецът е поканен с писмо по електронна поща да се яви на 14.06.2022г. за оглед на строежа, но е
подписал протокола на 05.07.2022г.Обаче този факт не може да освободи от отговорност строителя
като длъжник, неполучил дължимото му от кредитора съдействие за изпълнение на задълженията
си, защото забавата да престира е настъпила още на 01.01.21г. и е продължила и след 31.12.21г.,т.е.
повече от една година, а неустойката за надхвърлящо една година закъснение е уговорена като
глобална сума, която не е зависима от конкретната му продължителност.
Забавата на строителя за присъединяване към мрежата на ЕВН и за снабдяване на обр-15
обяснява също така изцяло пропуска да се подаде искане за въвеждане на сградата в експлоатация
до 31.12.20г., т.к. за това е необходимо събирането на посочената в чл.7 от Наредба №3 /31.07.03г.
документация, част от която са обр.15 и изпълнен договор за присъединяване към съответното
електроснабдяващо дружество.
За целите на производството е без значение кога точно се е произнесла държавната
приемателна комисия с издаването на протокол 16 и кога е получено в следствие отправеното с
него предложение разрешението за ползването на сградата от началника на ДНСК,т.к. страните по
договора от 14.11.19г. не са уговаряли срокове за това, с оглед зависимостта на произнасянето
изцяло от административни органи и техните решения.
БОС намира, че забавата, предмет на обезщетение не е резултат от действия на трети лица,
а от тези на строителя и защото съобразява, че занимавайки се със строителство по занятие се
предполага той да е наясно с обичайните срокове на изпълнение на необходимите съпътстващи или
подготвящи работата му дейности, извършвани от трети лица и че има опитността да планира
правилно сроковете по изграждането на обектите, за които се е задължил в рамките на
договореното с купувачите-възложители.
Строителят е търговец, предвид извършването на тази си дейност по занятие(вж. чл.1,т.14
от ТЗ),т.е. сделката за него е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 от ТЗ и като длъжник в същата
следва да отговаря на изискванията на чл.302 от ТЗ, налагащ му да положи при извършването на
уговорените престации завишената грижа на добрия търговец.
Според константната практика на съдилищата от длъжника-търговец се изисква да положи
грижа по-голяма от обичайната, надхвърляща тази на добрия стопанин /чл.63, ал.2 ЗЗД/, предвид
обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност
по занятие, следователно се предполага, че изпълнителят е професионалист-има специална
опитност, знание, квалификация и способности по-големи от тези на останалите правни субекти в
осъществяването на упражняваното занятие. Неправилното планиране на сроковете за изпълнение
на поетите по договора с ищеца задължения за снабдяване на последния с актове по
7
строителството според БОС не може да се приеме за удовлетворяващо задължението на ответника
за полагане на грижата на добър търговец.
От друга страна в случая не може да намери приложение и абзац последен на т.4 от
договора за покупко- продажба на страните, сключен на 14.11.19г., в който са изрично изброени
хипотези на форсмажорни и обективни обстоятелства, извиняващи забавата на изпълнението в
уговорените срокове и продължаващи ги с периода, в който насрещната престация е била
невъзможна за строителя поради независещи от него причини.
Тук следва да се отбележи, че ЕВН е търговско дружество, а не административен орган, от
забавата в изпълнението на чиито задължения да се извини и тази на строителя, както страните са
приели в цитираната по-горе т.4. Същевременно БОС съобразява и това, че дори ЕВН да бе
просрочил изпълнението на задълженията си по договорите със строителя, това не би могло да
извини забавата на последния спрямо възложителите- купувачи, един от които е ищецът.
Последният не е страна по договора с ЕВН, а всеки договор обвързва с правни последици само
сключилите го контрагенти.Следователно продавачът строител не може да се освободи от
отговорност спрямо купувача възложител заради неточното изпълнение на контрагента си по друг
договор, дори сделките да имат връзка помежду си.
Извън горното, уговорената от страните неустойка от 10 000 евро отговаря на функциите,
които предвижда за нея разпоредбата на Чл.92 от ЗЗД, да обезпечи изпълнението на задължението,
да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционираща неизправната страна. Процесната
неустойка не може да се приеме за излизаща извън присъщите си, описани по-горе функции, нито
за генерираща неоснователно обогатяване, т.к. липсват доказателства в такава насока, а тежестта на
доказване се носи от ползващия се от този факт ответник. Неустойката е мораторна- за забава при
изпълнението, при това в две части- първата е за закъснение до една година, а втората, за
продължаваща след това забава.Данните по делото сочат, че с Решение от 04.04.23г. по ВГД 190 по
описа на БОС за 2023г.претенцията на ищеца за първата предвидена в нотариалния акт мораторна
неустойка е вече удовлетворена.
Процесната неустойка е уговорена за забава над една година след крайния срок като
конкретна сума и следва да бъде присъдена, т.к. са налице предпоставките за това- Образец 15 е
снабден през лятото на 2022г., а постъпките за получаване на разрешение за ползване са направени
след това,т.е. забавата действително продължава и след 31.12.21г.
В обобщение на изложеното,претенцията за неустойка следва да се приеме за основателна.
Горните разсъждения налагат отмяна на обжалваното съдебно решение и ново произнасяне
на БОС, което да им съответства, като претенцията бъде уважена, ведно със законна лихва за забава
върху сумата от 10 000 евро( с парична равностойност от 19558 лв.) от подаването на исковата
молба, до окончателното изплащане на главницата.
При този изход от делото ищецът има право на направените във всички съдебни инстанции
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.294, ал.2 от ГПК .
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение№802/11.04.23г. постановено по гр.д.№7617/22г. по описа на БРС и
8
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Венто 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ 68а, представлявано от Живко Пенчев Железчев да
заплати на С. Д. Г., ЕГН ********** от ***** сумата от 10000 евро /с парична равностойност 19558
лева/, представляваща неустойка на основание т.5 от договор, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот от 14.11.2019г., дължима за забава в
изпълнението на задълженията на дружеството- строител и продавач по т.4 от същия договор над
една година (т.е. след 31.12.2021г.), ведно със законна лихва за забава върху главницата,считано от
24.11.22г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Венто 3“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С. Д. Г., ЕГН ********** от
гр.Бургас сумата от 5096 лева съдебно-деловодни разноски, сторени от страната в производството
по делото пред БРС, БОС и ВКС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба, пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9