Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 561 / 28.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 49 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.
Ищецът
И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на личността и достойнството, преживени страдания и
кардиологично заболяване, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия
на служители на ответника за периода от 01.01.2014г.-31.12.2018г.
В
исковата молба се твърди, че битовите условия в Затвора Бургас са толкова
тежки, че обосновават нечовешко отношение към лишените от свобода, в частност
към ищеца. В килия № 9, в която бил настанен първоначално, била с един
прозорец, без тоалетна и мивка, с размери 3,20м/2м. За облекчаване на
физиологични нужди се ползвала пластмасова кофа от двамата затворника, които са
обитавали килията, като според ищеца другият лишен от свобода бил с психични
отклонения и агресивен. Това предизвиквало постоянен страх у ищеца за живота
му, тъй като другият лишен от свобода нееднократно го заплашвал, че ще го
накълца. За да го преместят от килията, се наложило да се сбие със съкилийника
си, тъй като на молбата му преди това ръководството не отговорило позитивно. В
другата килия ищецът бил настанен с друг затворник, при същите условия. Този
съкилийник работел в килията от 8:00 часа до 22:00 часа. Това възпрепятствало
възможността за движение в килията и ищецът бил принуден да стои по цял ден
върху леглото си. Имал право на 1 час на ден престой на открито, по време на
който нямало място за сядане, нито подслон, под който да се скрие, когато
завали дъжд. Една година по-късно го преместили в килия №7, която граничела с
обща баня, поради което килията била във влага и мухъл и от стените падала
постоянно мазилка. Ищецът твърди, че в тази килия се разболял сериозно. Всички
кости го болели. Имал чувството, че ще умре. Трудно се придвижвал. Имал болки в
краката и мускулите, а крайниците му били атрофирали от липса на движение. За
претърпените болки и страдания, произтичащи от така описаните условия през
процесния период, ищецът претендира обезщетение в размер на 6 000 лева.
На
следващо място, в исковата молба се твърди, че лишените от свобода и в частност
ищецът имат достъп само до скъпи телефонни услуги, а цените в лавката са
по-високи от пазарните. Твърди се, че една минута телефонен разговор струвала
1,09 лв. По-късно тази сума била намалена на 0,38 лв. минута. В лавката
единствено цигарите не били с увеличение. Всички останали артикули, според
ищеца, имали цени от 30 до 70% над пазарните цени за същите артикули. Освен
това някои артикули в лавката били с изтекъл срок на годност.
За
неимуществените вреди, които ищецът търпи, според исковата молба, вследствие
неоправдано високите цени на телефонните разговори и на стоките, които се
продаван в лавката, иска да му бъде присъдено обезщетение в размер на
5 000 лева.
След
това е претендирано обезщетение за други 5 000 лева неимуществени вреди,
вследствие положения от ищеца труд през последните 4 години, който той е
нарекъл „робски”. Твърди, че работел за минимална заплата, от която затворът
вземал 2/3. От остатъка му удържали 10% плосък данък. Отделно от това работата
била на норма, като работодателят вземал половин или цяла норма на месец, като
в крайна сметка по този начин излизало, че работещият не е изпълнил нормата,
което се отразявало в редуциране на заплащането.
За
липса на достатъчно възможности за движение и спортуване ищецът е поискал също
5 000 лева обезщетение. Твърди, че тази ограниченост на движенията повлияла
на здравословното му състояние, което се влошило до там, че не можел да ходи
нормално. Мускулите му атрофирали, а допълнително от миризмата на
боклукчийските казани, влагата и студа получил редица други заболявания, за
които твърди, че представя амбулаторни листи. Счита, че от липсата на движение,
на чист въздух и от лошата храна получил запушване на артериите и частично
запушване на аортата на сърцето и в най-скоро време трябва да бъде опериран, за
да може да живее и да се движи нормално. Твърди, че в студените дни не може да
излиза и на едночасовото каре, тъй като студът спирал притока на кръв в
крайниците му. Не можел да работи на студено и влажно място, каквито били
килиите, в които пребивава.
Ищецът
твърди, че има язва, а храната не отговаря на диетичните изисквания за тази
болест. Счита, че храната, която му дават, е съобразена с остарели стандарти,
които не съответстват на съвременните изисквания за спазване на такава диета.
Твърди, че затворът чрез лошата диета се опитва да съсипе здравето му, като му
дава храна, която вреди на болестта. След проверка, извършена от прокурор,
ищецът твърди, че за малко храната била съобразена с диетата, която трябва да
спазва, но скоро след това всичко се върнало постарому. Твърди, че му дават
зеленолистни зеленчуци, които са противопоказни за диетата. Оплакванията му в
тази насока не довели до съобразяване на храната с диетата, която трябва да
спазва. Затова, поради застрашаване на здравословното му състояние, претендира
обезщетение в размер на 5 000 лева.
На
следващо място ищецът твърди, че претендира обезщетение в размер на 1 000
лева за питейната вода в затвора. Преди ремонта затворници и надзиратели пиели
вода от чешмата. След ремонта научил, че водата не е годна за пиене затова на
надзирателите предоставяли минерална бутилирана вода. Водата от чешмата била
топла, тъй като минавала през котела, в който се топлела вода за баня. Счита,
че затворниците не са предпазени от вредната вода, която тече по чешмите, тъй
като не ги считат за хора.
Последните
възражения в исковата молба касаят условията на затвора след направения ремонт.
Посочено е, че след този ремонт в килиите има изградени тоалетни и мивки, с
постоянно течаща студена и топла вода, но след около месец в тоалетната стената
и таванът прокапали и образували мухъл. След това коридорът, стените и таванът
на килията добили същото състояние и понастоящем целите са в мухъл. В килията
на ищеца липсва, огледало, закачалка, шкаф за дрехи, което го принуждава да си
държи дрехите в чанта под леглото. Твърди, че контейнерите за боклук са под
прозореца и отново се разнася лошата миризма. Освен това в килията влиза и
миризма от изгорели въглища и дърва от къщите наоколо. От тези условия отново
счита, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, които е
оценил на 2 000 лева.
Общо
ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 29 000
лева.
В
съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител, определен по
реда на Закона за правната помощ, поддържа исковата молба, ангажира
доказателства и пледира за уважаване на исковата претенция.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, не изпраща представител в
съдебно заседание. Депозира писмен отговор на исковата молба, изготвен от
юрисконсулт Т. Чанев, в който посочва, че искът е допустим, но не е
основателен, като твърди, че ищецът не е доказал, че за него са настъпили твърдените
неимуществени вреди, които да са действително понесени. Иска съдът да отхвърли
исковата молба и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Прокуратурата счита, че исковата молба е неоснователна и предлага да бъде
отхвърлена.
ФАКТИ:
Според
представена от ответника справка, изготвена от началника на Затвора Бургас,
ищецът И.И. през процесния период 01.01.2014г.-31.12.2018г. е бил настаняван,
съответно в килия с размери 5,36 кв.м от 01.01.2014г.-15.11.2017г. Според
ответника ищецът е бил сам. През този период му бил осигуряван достъп до
тоалетна и течаща вода шест пъти в денонощието – от 6:20 часа до 7:00 часа; от
9:30 часа до 10:00 часа; от 11:30 часа до 12:00; от 14:00 часа до 14:20 часа;
от 18:00 часа до 18:30 часа и от 19:30 часа до 20:00 часа, или общо 3 часа дневно.
За удовлетворяване на физиологични нужди от 20:00 часа до 6:20 часа в спалното
помещението е било осигурена кофа с капак. Вентилацията и проветряването на
помещението се осъществявало през двукрил прозорец с размери 53см/110см, с две
отварящи се крила.
От
15.11.2017г. поради ремонтни дейности в корпуса на затвора, групата на
осъдените на доживотен затвор, между които и ищецът, била временно преместена в
друг коридор до 13.03.2018г. Затова в периода от 15.11.2017г. до 22.01.2018г.
ищецът И. бил настанен в спално помещение с площ от 17 кв.м заедно с още трима
лишени от свобода, оборудвано с тоалетна и мивка.
От
22.01.2018г. до 13.03.2018г. ищецът съжителствал с четирима лишени от свобода в
друго спално помещение, което било с площ 16 кв.м също с постоянен достъп до
тоалетна и течаща вода. И двете помещения имали прозорец с размери 53см/110см.
От
14.02.2018г. групата на осъдените на доживотен затвор била върната в
ремонтирания коридор, определен за нея. Ищецът И. бил настанен заедно с още
един лишен от свобода в спално помещение с площ от около 13 кв.м, което е било
оборудвано с тоалетна и мивка.
Според
справката, на лишените от свобода в Затвора Бургас е осигурено време за престой
на открито два пъти дневно. За групата на осъдените на доживотен затвор това е
времето от 10:30 часа до 11:30 часа и от 14:00 часа до 14:45 часа.
Ищецът
И. работел в бригада „Мираж” в периода 27.05.2014г.-19.02.2019г., когато бил
спрян от работа по негова молба. Според началника на затвора работното
възнаграждение се формирало въз основа на изпълнени норми, а И. нямал запор
върху парични суми.
В
справката е заявено, че цените на телефонните услуги, предоставени на лишените
от свобода, не се формират от администрацията на Затвора Бургас.
Заявено
е още, че И. е вписан в дневника за вписване на диети, воден от Медицински
център на затвора с диета № 1 за гастрит.
Със
справката началникът на затвора е представил и експертно решение №
2261/12.10.2018г. на Втори състав на ТЕЛК при МБАЛ Бургас, според което ищецът И.С.И.
е освидетелстван с 91 % трайна неработоспособност, считано от 12.07.2018г. с
диагноза „Дисекация на авдоминалната аорта. Състояние следтеа на анд и пач
плестика афк декстра кум протезис.Състояние след феморален бай пас. Тромбоза на
аи синистра“.В решението на ТЕЛК под т.15 е записано, че тежък физически студ,
студ, влага и прах са противопоказни условия на труд.
Ищецът
е представил разпечатка за разходите и приходите си за периода
11.12.2018г.-21.12.2018г., в която разходите, направени в лавката са отбелязани
като „пазаруване” без да е посочен артикулът.
По
делото е разпитан като свидетел Н.П.И., също лишен от свобода, който пребивава
в Затвора Бургас, в коридора при лишените от свобода осъдени на доживотна
присъда. Свидетелят посочи, че не е бил в една килия с ищеца, но е бил в един
коридор. Заяви, че ищецът първо е бил в килия № 10, като не посочи да е
съвместявал килията с друг лишен от свобода. След това заяви, че се е преместил
в килия № 7 с трима-четирима човека. Описа килията като такава без тоалетна, с
размери 165см/170см. Посочи, че един от съкилийниците на ищеца работел в
килията и нямало как да се движат останалите, тъй като нямало разстояние. В
общия коридор имало две тоалетни, с две клекала, за между 17-22 души. Свидетелят
потвърди посоченото в справката на началника на затвора, че килиите се отварят
няколко пъти през деня за кратко време – около половин час или малко повече.
През другото време, когато са заключени, облекчават физиологичните си нужди в
кофи, като кофата е обща за всички обитатели на килията. Свидетелят заяви, че
ищецът е бил с друг лишен от свобода в една килия, но е имало периоди, през
които е бил сам, като в по-голям период от време е бил сам. Твърди, че в общата
тоалетна отвсякъде течало, тръбите били запушени и имало опасност да протече върху този, който я ползва. Плочките
в банята били разбити. Само вторник и четвъртък имало топла вода за къпане,
която можела да се ползва през три душа. Твърди, че преди в килията имало шкаф
за всеки затворник, но в момента имало само един метален шкаф, в който държали
чинии за храна и малко летни дрехи. Останалите вещи си държали в чанти. Нямало
дори закачалки. Според свидетеля преди и след ремонта в килиите има дървеници и
хлебарки, като разликата според него е само, че след ремонта в килиите вече има
тоалетна и течаща вода, но твърди, че ремонтът не е извършен качествено и към
настоящия момент навсякъде има течове. По отношение на хлебарките свидетелят
заяви, че от време на време се провежда профилактика, като пръскат със
специални препарати, но ефектът е краткотраен. Заяви още, че ищецът е на диета,
не е на обща храна, като му дават салам, домат, краставица, картоф, но според
свидетеля ищецът не трябва да яде домат, тъй като има язва. Чувал е, че ищецът
се оплаква от храната, дори от водата, която пие получава разстройство. Твърди,
че след ремонта водата от чешмата започнала да мирише и била топла, не ставала
за пиене.
По
отношение на работата свидетелят твърди, че в затвора работи служител, който
организира тази дейност. Свидетелят нарече въпросния служител „Тонка”.
Затворниците слагали писец на маркери, като имали норма за деня. В края на
месеца, обаче, въпросната Тонка вземала по една норма от затворник. Според
свидетеля, ако посредством работата се получи минимална работна заплата, при
чистото изплащане на сумата се получава с 1/3 по-малко от минималната заплата.
Според
свидетеля на лавката са високи цените на фонокартите за телефон – 12,50 лв., а
едно безалкохолно, ако струва 2 лв. – на лавката е 2,60 лв., като има и храна,
която няма етикети.
По
делото са представени няколко амбулаторни листи, които съдържат различни
оплаквания и са издадени през 2017, 2018 и 2019 година. Два от амбулаторните
листи са свързани с липса на пулсации на артерия поплитея и дистално. Други два
амбулаторни листа касаят пулму-сухи свиркащи и мъркащи хрипове. И един от
амбулаторните листи се отнася до зрението, с оплакване за замъгляване.
Представени са и три епикризи от Клиника по съдова хирургия при МБАЛ Бургас,
удостоверяващи хоспитализиране на ищеца в
периода 25.01.2016г.-27.01.2016г., с диагноза „тромбозис а. илиака
декстра”, в периода 22.02.2016г.-26.02.2016г. със същата диагноза и в периода
08.11.2017г.-10.11.2017г. отново с диагноза „тромбозис а. илиака синистра” МКБ
174.5 КП 17.
По
делото е назначена съдебномедицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице
лекар-кардиолог. Според представеното заключение, наречено от вещото лице
„становище”. Медицинските материали, представени по делото, сочат, че ищецът
има диагностицирано заболяване описано в посочените по-горе епикризи. Вещото е
посочило, че рисковите фактори за развитие на периферна артериална болест,
което е общото название на заболяването на артериите на долните крайници,
каквото е диагностицирано при ищеца, са тютюнопушене, артериална хипертония,
дислипедимия, захарен диабет и други рискови фактори. Според вещото лице, няма
данни дали ищецът е пушач. В залата ищецът заяви, че е пушил по 4-5 цигари на
ден, но от 01.05.2016г насам, преди това не е пушил. По отношение на артериалната
хипертония в експертизата е посочено, че в епикриза от м.11.2017г. има
придружаваща диагноза „хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност”, което по принцип е следствие от хипертонична болест. Затова
вещото лице е приела, че ищецът има хипертонична болест, която е рисков фактор
за развитие на заболяването му, диагностицирано в медицинските документи,
представени по делото. На следващо място в заключението е посочено, че в
епикриза от м.02.2016г. на ищеца в лабораторните резултати са изнесени данни за
повишени стойности на общия холестерол и на триглицериди. Посочените в
епикризата данни според вещото лице са патологично повишени стойности на
серумните липиди. Затова следва да се приеме, че при ищеца е налице и факторът
дислипедимия.
В
представените доказателства няма данни ищецът да страда от захарен диабет,
както и няма данни да са налице у него други фактори като атеросклероза,
автоимунни заболявания и други.
В
заключение в експертизата вещото лице е посочило, че не би могло да се обясни
наличието на емболия, запушване на кръвоносен съд на големи и малки артерии на
ищеца И.С.И. ***, както и не би могло да се каже, че това заболяване е
предизвикано от липсата на движение и некачествената храна.
При
разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че заседналият начин на живот,
липсата на движение, некачествената храна са рискови фактори за развитие на
атеросклероза, като периферната артериална болест е част от атеросклерозата.
Въпреки това посочи, че не може категорично да направи връзка между условията в
затвора и развилото се у ищеца заболяване. Освен това в показанията си вещото
лице посочи, че освен начина на хранене и липса на движение има и генетични
фактори, например за хипер или ниски стойности на холестерола. Има значение
стресът и други.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода – затвора Бургас, където ищецът търпи
наказание „лишаване от свобода” през обхванатия от исковата претенция период
01.01.2014г.-31.12.2018г.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс „Производства за
обезщетения“, където в чл.205 е регламентирано, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, а чл.203, ал.2 препраща за неуредените случаи
към ЗОДОВ. Ответникът, според правилото на чл.205 АПК е юридическото лице,
представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище в София съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са
нейни териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да
отговаря по предявеният иск.
Производството по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е специфично съдебно средство за лишени от свобода и
задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на
забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в
новата редакция на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на
Конвенцията, която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред
националното законодателство.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
който се нарушава чл.3 от закона, 2) настъпила в резултат на нарушението
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и 3) връзка между тях.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3,
ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност (чл.3, ал.2).
В
случая ищецът твърди бездействие, което се изразява в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ в килиите, в които е бил настанен в Затвора Бургас,
липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на възможност
за поддържане на елементарна хигиена, неосигуряване на достъпни по цена
телефонни услуги и неосигуряване на пазарни цени в затворническата лавка,
неосигуряване на достатъчно възможност за движение и спортуване, неосигуряване
на подходяща диетична храна с оглед здравословното състояние на ищеца,
неосигуряване на чиста питейна вода.
Ищецът
твърди, че поради незаконосъобразното бездействие на служители на ответника да
му осигурят адекватни условия, в които да търпи наказанието си така, както
предвижда законът, за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и достойнството, преживени
страдания и кардиологично заболяване.
Ищецът
е разделил общо претендираната сума на обезщетението на седем части, но ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
(решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според
която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата
на чл.3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Следва
да бъде отчетена и нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г., и
която според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
По
казуси, сходни с процесния, е налице и обилна съдебна практика на българските
съдилища, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо че към част от релевантните периоди не са действали
норми от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените
от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата
за лишаване от свобода.
В
случая, следва да се има предвид и пилотното решение на Съда по правата на
човека по делото Нешков и други срещу България от 27 януари 2015г., в което
категорично се сочи, че пренаселеността в българските затвори и изключително
лошите материални условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията
(забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях
лишени от свобода.
По-нататък
в решението съдът ще разгледа поотделно всички възражения, изложени в исковата
молба, но за всички оплаквания, които счете, че са основателни, ще определи общ
размер на обезщетението в рамките на претендираното от ищеца.
По
делото е установено, че ремонтът на помещенията в затвора Бургас, обитавани от
ищеца, е започнал през ноември месец 2017г. На съда служебно е известно, че към
датата на завеждане на исковата молба помещенията са окончателно ремонтирани,
така че към всяко помещение има санитарен възел и мивка с течаща вода. От
представената справка от началника на Затвора Бургас се установява, че ищецът
от 01.01.2014г. до 15.11.2017г. е бил настанен в килия с площ 5,36 кв.м, в
която е бил сам. В исковата молба ищецът твърди, че е обитавал килията с друг
лишен от свобода, но това твърдение не се доказва, не само от справката на
началника на затвора Бургас, но и от показанията на разпитания в хода на
съдебното производство свидетел Н.П.И., който също не посочва ищецът да е имал
съкилийник през това време, обратно твърди, че ищецът през по-голямата част от
времето е бил сам.
В
справката, съставена от началника на Затвора Бургас, е заявено, че достъпът до
санитарен възел и течаща вода се осъществявал сумарно за три часа на денонощие,
разпокъсани на шест части, т.е. през различни части на деня, изрично посочени
по часове в справката, за 30-40 минути ищецът е имал възможността да посети
общата за целия коридор тоалетна и умивалник. През останалото време
физиологичните нужди се удовлетворявали в кофа с капак. Този факт, изложен в
справката на началника на Затвора Бургас, съвпада с твърденията в исковата
молба и с показанията на свидетеля в тази част.
От
така установените факти може да се направи извод, че жилищната площ, която имал
възможност да обитава ищецът за периода от 01.01.2014г. до 15.11.2017г., е
съобразена с изискванията на закона и на ЕКПНЧОС, където се предвижда минимална
площ от 4 кв.м. Помещението, което през този период е обитавал ищецът, е имало
площ в размер на 5,36 кв.м. Няма доказателства, оборващи изложеното в
справката, че ищецът е обитавал килията сам. Затова по отношение на площта
следва да се направи извод, че за посочения период ищецът е разполагал с
достатъчно жилищна площ и на това основание не може да му бъде присъдено
обезщетение.
Основателно
е обаче твърдението, че за същия период ищецът не е имал постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, което е довело до отсъствие на възможност да
поддържа адекватна хигиена.
В
случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника по отношение на описаното твърдение, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода (доживотен
затвор) са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29,
ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. В
конкретния случай, според наведените възражения и доказаните факти се касае за
нечовешко и унижаващо отношение. Няма данни и твърдения за подлагане на мъчения
и на жестоко отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение
на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквото е процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които бил настаняван ищецът не отговарят на
посочените изисквания, тъй като за него бил препятстван достъпа до санитарен
възел и течаща вода в продължение на половината от всяко денонощие и той в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне бил принуден да
облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В
това помещение всъщност се осъществявали всички битови дейности, извършвани от
лишения от свобода ежедневно, като спане, хранене и др. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишения от
свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за неговото здраве поради
липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, в което
лишеният от свобода е длъжен да спи, да пребивава през деня и нощно време, да
се храни, да облекчава физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща
вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
По-нататък
от представената справка на началника на затвора Бургас се установява, че поради
ремонтните дейности в корпуса на затвора за периода от 15.11.2017г. до
22.01.2018г. ищецът И. е бил преместен в друг коридор и килия, която била с
площ 17 кв.м. И. съжителствал с още трима лишени от свобода, т.е. килията била
обитавана от четири лица и била оборудвана с тоалетна и мивка.
В
показанията си свидетелят Н.П.И. също заяви, че по някое време ищецът бил
преместен в друга килия с трима-четирима човека.
Тези
факти, относно условията, в които е пребивавал ищецът И. от периода от
15.11.2017г. до 22.01.2018г., водят до извода, че той е разполагал с достатъчно
жилищна площ и е имал непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. Това
от своя страна прави оплакванията му относно условията му в затвора в частта за
недостатъчна жилищна площ и достъп до санитарен възел за посочения период,
неоснователни.
По
делото е установено, че за периода от 22.01.2018г. до 13.03.2018г. ищецът е
преместен в следваща килия с площ 16 кв.м, в която съжителствал с още четирима
лишени от свобода. Килията била оборудвана с тоалетна и мивка. От посочените
данни се установява, че площта, с която е разполагал всеки обитател на тази
килия, е в размер на 3,2 кв.м, което е малко под минимално допустимия размер от
4 кв.м. Останалите оплаквания, обаче, са неоснователни що се касае до тази
килия, тъй като очевидно в нея е имало непрекъснат достъп до санитарен възел и
течаща вода.
След
този период коридорът, в който са обитавали осъдените на доживотен затвора,
между които е ищецът, е ремонтиран, което означава, че всяка килия е снабдена
със самостоятелен санитарен възел и чешма с течаща вода. Освен това е извършен
и основен ремонт на помещенията.
Ищецът
И. бил настанен заедно с още един лишен от свобода в помещение с площ от 13
кв.м, оборудвано с тоалетна и мивка, т.е. И. е разполагал с достатъчно жилищна
площ и с непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода.
Изводът
по отношение на първото оплакване в исковата молба е, че за периода от
01.01.2014г. до 15.11.2017г. ищецът не е имал непрекъснат достъп до санитарен
възел, което обосновава основателността на оплакванията му в тази част. През
останалото време от целия претендиран период ищецът е имал възможност постоянно
да ползва санитарен възел затова от 16.11.2017г. до 31.12.2018г. претенцията за
обезщетяване поради липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща
вода е неоснователна.
По
отношение на жилищната площ претенцията е основателна само за периода от
22.01.2018г.до 13.03.2018г., когато е установено, че ищецът е обитавал килия с
още четирима лишени от свобода и на всеки се е падало по 3,2 кв.м жилищна площ.
При определяне на обезщетението в тази част следва да се съобрази
обстоятелството, че макар и по-малка от минимално допустимата, жилищната площ,
с която ищецът е разполагал, е близка до 4 кв.м.
По
отношение на твърденията за наличието на влага и мухъл, които се потвърждават
от показанията на разпитания свидетел, съдът счита, че това обстоятелство
следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението, тъй като то
несъмнено влияе върху здравето и качеството на живот, а ответникът не е посочил
твърденията и не е представил доказателства дали се бори с влагата и мухъла,
каква е честотата на мерките и т.н.
В
исковата молба са изложени твърдения за цените на телефонните услуги, които
ползват лишените от свобода, и за цените, на които им се продават продукти от
лавката. Ищецът счита, че те са прекомерно завишени и не съответстват на
пазарните. В справката, предоставена от началника на Затвора Бургас, е
посочено, че администрацията на затвора не формира тези цени. Съдът счита, че
няма основание да се ангажира отговорността на ответника, тъй като не той
предоставя въпросните услуги и съответно не определя цените на тези услуги,
респ. продукти. Продуктите в лавката се продават от Държавно предприятие „Фонд
затворно дело” и се определят от управителния съвет на това държавно
предприятие на основание чл.22, т.2 от Правилника за устройство дейността на
ДПФЗД. Държавно предприятие „Фонд затворно дело” е юридическо лице по смисъла
на чл.62, ал.3 от Търговския закон и е създадено от 01.01.2003г. със Закона за
изпълнение на наказанията, със седалище гр. София и с териториални поделения в
затворите и поправителните домове. С решение №1/31.10.2003г. на СГС
предприятието е регистрирано по Търговския закон
(https://www.dpfzd.com/za-nas/).
Т.е. предприятието е самостоятелен правен субект, който не е част от
структурата на ГДИН.
На
следващо място ищецът твърди, че във времето, когато е полагал труд, затворът
му вземал 2/3 от заплатата. Според справката на началника на затвора Бургас
ищецът работел в бригада „Мираж” в периода от 27.05.2014г. до 19.02.2019г.
Работното възнаграждение се формирало върху изпълнени норми, а запор върху
заплатата ищецът нямал. По делото на л.57 и л.58 са представени няколко
разпечатки от ведомост на възнагражденията, получени от ищеца И. за периода
м.август-м.декември 2017г., включително, м.януари-м.декември 2018г.,
включително. Във всеки от месеците заработената сума е по-голяма от сумата в
съседната графа, която е наименувана „Сума за раб.”. Дължимият данък е начислен
върху втората сума. Например, за м.август 2017г., където има един отработен
ден, заработената сума е 20 лв., но сумата в графа „Сума за раб.” е 8лв.,
дължимият 10 % данък е 0,80лв. Съдът, обаче, счита, че в случая дори да се
приеме, че затворническата администрация необосновано е изплащала на ищеца
по-малка от заработената сума, това не обосновава настъпването на неимуществени
вреди за него, а такива се претендират. Няма преки или косвени данни ищецът да
е претърпял някакво съществено емоционално страдание. Освен това разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда отговорност на държавата за вреди причинени
в резултат на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
В
случая не е претендирана имуществената щета – сумата от всяка заплата, която е
изработена, но неправомерна не е платена. За това и съдът не е указвал на
страната за отсъствие на доказателства, установяващи съществуването или не на
такава имуществена щета.
На
следващо място ищецът твърди, че не му е осигурена възможност за движение и
спортуване, което е повлияло на здравословното му състояние, влошило го е до
там, че не може да ходи нормално. Счита, че липсата на движение и лошата храна
са довели до запушване на артериите му, което е увредило сърцето му. Тази
твърдяна причинна връзка между невъзможността за движение, храната и
установеното кардиологично заболяване на ищеца не се установи от назначената
съдебно-медицинска експертиза. Според вещото лице не би могло да се обясни
наличието на емболия, запушване на кръвоносен съд на големи и малки артерии на
ищеца И.С.И. ***, както и не би могло да се каже, че това заболяване е
предизвикано от липсата на движение и некачествената храна. За да се приеме, че
именно оплакванията породени от описаните условия в затвора са причинили, иначе
категорично доказаното, заболяване на ищеца е необходимо да се докаже
категорична причинно-следствена връзка, а не просто да се изброят приетите от
Световната здравна организация предпоставки за развитие на такъв тим
заболявания. Такива категорични доказателства отсъстват.
Изложените
мотиви водят до извода, че искът е частично основателен що се касае до
установената по-малка от минимално допустимата жилищна площ за кратък период от
време (22.01.2018г.до 13.03.2018г.) и липсата на достъп до санитарен възел и
течаща вода през по-голяма част от претендирания период (01.01.2014г. до
15.11.2017г.). В останалата част възраженията са неоснователни.
Поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си
представлява третиране способно да породи у него физическо, емоционално и
морално страдание, каквито той твърди. Липсата на елементарен битов стандарт
свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото
помещение, където спи, храни се и съхранява хранителните продукти, липсата през
същия период на течаща вода в помещението са от такова естество, че
предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените
от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена
вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу
България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов срещу България и
др.).
Като
се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото
неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко
накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително
третиране и фактът, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен
възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството,
че се осъществява само за кратки периоди от деня, през които малкото на брой
санитарни помещения не могат да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи
етажа, в неподдържани в хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода
се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва да се направи
извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя
обезщетението по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на
ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените
морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на
условията, размера на престоя на ищеца в Затвора Бургас за претендирания период
01.01.2014г. – 31.12.2018г., размерът на
обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по
казуси, близки до процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото К. срещу
България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото С. срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ
по делото М. срещу България и др.), и след като отчете обстоятелството, че с
посочените решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от
Конвенцията, а процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба,
както и практиката на ВАС в тази насока, както и като взе предвид, че вредите
са понасяни не през целия претендиран период, а условия на обитаване на
по-малка от минимално предвидената жилищна площ са траяли само два месеца и то
при площ близка до 4 кв.м, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да
е в размер на 3 240 лв. за процесния период, като в останалата част до
пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл.286, ал.3 от ЗИНЗС,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В
процесния случай процесуалният представител на ищеца е назначен по реда на
Закона за правната помощ, а други разноски не са претендирани.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на И.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, обезщетение в размер на 3 240 лв. за претърпени
неимуществени вреди – засягане на личността и достойнството, преживени
страдания, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН,
изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ в периода от 22.01.2018г.
до 13.03.2018г., неосигуряване на
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден в периода от 01.01.2014г.
до 15.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 29 000 лева.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: