Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 253

 

гр. Русе, 07.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЪШЪЛ ИРИЕВА

              ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

   

при участието на секретаря Ева Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 321 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

  Постъпила е въззивна жалба от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София         , бул. „*** чрез юрисконсулт Р. И., против Решение № 1315 от 22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 7463/2018 г., по описа на Русенски районен съд, ХІІ с.в, в частта, с която са отхвърлени предявените от „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, против М.Ц.Й., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горницата над 1800 лева до размера на 2086.49 лева. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че с обявяването на предсрочна изискуемост на ДПК № ********** се дължи само неизплатената главница, като недължимо остава договорното възнаграждение преди датата 05.01.2016 г. Излага съображения, че до датата на предсрочната изискуемост длъжникът дължи всички падежирали вноски по договора за кредит, включително за възнаградителна лихва.

С въззивната жалба се иска решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважат предявените искове до сумата от 2086.49 лв.

  В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. На 30.10.2019 г. е постъпило становище от адв. К. – особен представител на въззиваемата страна, в което изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.

  Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

С обжалваното решение е признато за установено, че  М.Ц.Й., ЕГН **********,*** дължи на „П. К. Б." ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. София, бул. ***, сумата от 1850 лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № **********/27.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2018 г. по гр. д. № 3068/2018 г. по описа на РРС и са отхвърлени предявените от „П. К. Б." ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. София, бул. ***  срещу М.Ц.Й., ЕГН **********,***, искове по чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата над 1850 лв. до 4820,97 лв. главница и неустойка в размер на 700,00 лева по договор за потребителски кредит № **********/27.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2018 г. по гр. д. № 3068/2018 г. по описа на РРС.

От представения по делото договор за потребителски кредит № **********, се установява, че между „П. К. Б. ЕООД и М.Ц.Й. е сключен договор за кредит на 27.08.2015 г., по силата на който на последния е отпуснат кредит в размер на 2000 лева, със срок 24 месеца, размер на вноската 123.64 лева, ГПР – 49.90 %, годишен лихвен процент – 41.17 % и дата на погасяване 18-ти ден от месеца.

Представени са общи условия към договор за потребителски кредит, погасителен план,   както и кредитен превод за сумата от 1 289.90 лева по сметка на М.Ц.Й. в ДСК.

На 01.11.2018 г. въззивното дружество е изпратило уведомително писмо до кредитополучателя за обявяване на кредита в предсрочно изискуем.

Представено е извлечение по сметка към процесния договор за кредит с отразяване на погасителните вноски, размера и датата на погасяването, видно от което кредитополучателят е направил погасяване в размер на 150 лева.

Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния съд по възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:

         Правилно първоинстанционният съд е приел, че при настъпила предсрочна изискуемост кредиторът има право само на непогасената главница, както и на законната лихва от датата на падежа. Този извод на съда съответства изцяло на постановките, застъпени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита поражда задължение за кредитополучателя да върне получената сума в цялост или остатъка от същата, изключва наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер, при което кумулирането на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и същ период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска. В този смисъл, изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.

         По отношение на въпроса за дължимостта на непогасената възнаградителната лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, предвид липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница или лихви, то същото следва да бъде присъдено, съобразно претенцията на кредитора в рамките на заповедното и последвалото исково производство, и при доказаност на същата.  В конкретния случай обаче, възнаградителна лихва за сочения с въззивната жалба период не би могла да се присъди, тъй като видно от изложението в исковата молба, както и заявлението за издаване на заповед за изпълнение, претенцията в размер на 5520 лева е предявена като главница по договор за кредит. Нито в заявлението за издаване на заповед на изпълнение на парично задължение, нито в исковата молба ищецът е заявил в предмета на иска си възнаградителна лихва. От доказателствата по делото се установява, че на въззиваемия е отпуснат кредит в размер на 2000 лева, като последният по изрично признание на въззивното дружество е погасил 150 лева, което е видно и от приложеното  извлечението по сметка към процесния договор. Следователно, непогасеният остатък от претендираната главница по договора за кредит е в размер на 1850 лева, до какъвто извод е стигнал и първостепенният съд.

         Предвид изложеното и при положение, че изводът на въззивната и първата инстанция съвпадат, то проверяваното решение се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

         При този изход на делото право на разноски има въззиваемият, който е представляван от особен представител. Последният не е направил надлежно и своевременно искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1315 от 22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 7463/2018 г., по описа на Русенски районен съд, ХІІ с.в, в частта, с която са отхвърлени предявените от „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК *** против М.Ц.Й., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горницата над 1800 лева до размера на 2086.49 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/27.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.05.2018 г. по гр.д. № 3068/2018 г. по описа на РРС.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

     2.