Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 29.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2212 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът
„К.И." ООД, ЕИК ******, твърди, че е производител на ел. енергия от
възобновяеми източници, надлежно присъединен по сключен Договор за
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа номер Р20016495/29.01.2010г. Сочи, че експлоатира
фотоволтаична електроцентрала с наименования ФтЕЦ „К.", находяща се в м.
„Бърдото" в землището на гр.Разлог, обл. Благоевград (в имот с
идентификатор 61813.555.139), въведена в експлоатация с надлежно Разрешение за
ползване.
Твърди наличие на договорни
отношения с ответника „Ч.Е.Б." АД, ЕИК ******, който имал към ищеца
задължения за периода от 31.10.2014 г. до 31.12.2018 г., в различни размери, по
сключен договор за изкупуване на елекрическа енергия. Сочи, че с Решение № СП-1
от 31.07.2015г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) установила
т.нар. „нетно специфично производство" на ел. енергия за централите, т.е.
количество електроенергия, което обществения доставчик изкупува по
преференциалната цена, установена в предхождащо решение за определяне на
преференциалните цени (т.нар. "ценово решеие" No. Ц-18/20.06.2011 г.
на ДКЕВР). Поддържа, че въз основа на решение № СП-1 от 31.07.2015г. ответникът
не му заплатил по преференциалната цена цялото количество произведена от ищеца
ел.енергия в периода от 31.10.2014г. до 31.12.2018 г., а само част от тази
енергия. Твърди, че другата част от нея, която била напълно произволно
определено от ответника количество, изкупил по много по-ниски цени, като
разликата между пълната цена, която следвало да му се заплати и сумата, която
му била платена е 217 897.83 лв. Сочи, че същата била изключена от задълженията
на ответника да му я заплати по преференциални цени по силата на посоченото
решение № СП-1 от 31.07.2015г., на КЕВР, т.е. с решението били определени
намалени цени за част от произведната от ищеца електроенергия. Поради това
ответникът му заплатил част от продадената енергия на по-ниски от
преференциалните цени.
Твърди, че с Решение
No.1773/23.03.2018 г. по адм.д.8631/2015 г., влязло в сила на 18.07.2018г., и
потвърдено от ВАС с Решение 0855/18.07.2018 г., Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР било отменено изцяло по отношение на централите като тези на ищеца (за
неговата група производители - т.2.15 от Реш. СП-1), по съображения, че липсвала
фактическа обосновка на изводите за определяне на нетното специфично
производство, в двата компонента на това понятие - средногодишна
продължителност на работа и собствените нужди на производителя, т.е. на ищеца.
Намира, че с тази отмяна на основание чл.177, ал.1, изр.2 АПК вр. с чл.183 и по
арг. на противното от чл.195, ал.2 АПК отпадало основанието на ответника да
заплати процесната сума, която представлявала неплатена преференциална цена за
горницата над заплатената такава за произведената от ищеца електрическа
енергия.
Сочи, че сумата от 217
897.83 лв. била формирана както следва: производството, което му било заплатено
по намалена цена заради Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в Kwh за периода
било 433979.1., като дължимата за него цена без предвижданията на Решение СП-1
била 252 888.29 лв., а заплатената цена от ответника била 34 989.46 лв., т.е.
разликата между тези суми формирала претенцията от 217 897.83 лв. съгласно
представена счетоводна справка. Претендира сумата на договорно основание - поради незаконността на
решение СП-1, ответникът дължал разликата в цената на продадената му
електроенергия, съставляваща претендираната сума, по силата на сключените между
страните договори и административно определената цена с предходното решение на
КВЕР- Ц-18/2011 г, а евентуално, ако не се установи наличие на правоотношение,
сумата като неоснователно обогатяване, в размер на 217 897.83 лв., за периода 31.10.2014 -
31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на иска до
окончателното плащане., както и мораторна лихва в размер на 68 857.28 лв.от
падежите до 05.10.2019 г.. Претендира разноски.
Ответникът „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен отговор на исковата молба. Намира
исковете за неоснователни. Не оспорва качеството на ищеца като производител на
ел. енергия от възобновяеми източници, собственик на ФтЕЦ К., която била с
присъединена мощност според ДПЕРМ от 300 kW. Твърди, че за такава централа
преференциалната цена по Договора за изкупуване на ел. енергия била определена
по раздел III от Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР - 485.60 лв., съответно
средногодишната й продължителност на работа за 2014 г. била 1250 ч. и съответно
максималното количество, което можело да бъде заплатено по преференциална цена
- 375 000 кВтч. Поддържа, че нетното специфично производство /НСП/ за 2015 г. и
сл. години имало основание в чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /редакцията ДВ, бр. 56
от 2015 г„ в сила от 24.07.2015 г./, като било установено по размер с Решение
СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР, което замествало т. 2.15 от СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР и било в размер на 1 188 часа, съответно максималното количество, което
можело да се заплати на година по преференциална цена - 356 400 кВтч, докато за
цената за произведените през м. 10, 11 и 12.2015 г., за м.09, 10, 11 и 12.2016
г., за м. 09, 10, 11 и 12.2017 г. и за м. 10, 11 и 12.2018 г. количества,
страните сключили договори. В тази връзка не оспорва наличието на договорни
отношения между страните - договор за изкупуване на произведената ел. енергия от
2012 г., като клаузите му били заместени по отношение на част от количествата и
с последващи договори от 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Твърди, че Решение
№ СП-1/31.07.2015 г. никога не е имало въздействие върху цените за 2014 г., а
същевременно исковия период започвал от 31.10.2014 г., в която връзка искът по
отношение на фактури от 30.10.2014 г. до 30.12.2014 г. бил недопустим,
евентуално неоснователен.
Намира, че по отношение на фактурите за периода /м. 10 - м. 12.2014 г./. – за
нормативните и регулаторни основания и за цената за количеството ел. енергия,
което е над размера на определената средногодишна продължителност на работа
/СПР/, за което обема на количеството ел. енергия, което се заплаща по
преференциална цена се определя според чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ която е действала
към този период - а именно тази с изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г.,
в сила от 01.01.2014 г. поддръжа, че Количеството, до което произведената ел.
енергия се заплаща по преференциална цена не било „произволно определено“, а
било съобразно тази разпоредба. Поддръжа, че количеството ел. енергия, което
ответникът следвало да изкупи по преференциална цена съгласно чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ /ДВ, бр. 109 от 2013 г./ се определял като се умножи съответната
присъединена мощност 300 kW с годишните работни часове в размер на 1 250 часа,
при което се получавали 375 000 kWh ел. енергия средногодишна продължителност
на работа за 2014 г.В случай че имало
количества, произведени в повече от тази стойност /в случая - процесиите за
част от м.10.2014 г. /12417 кВтч/ и за м.11 /20867 кВтч/ и м.12.2014 г. /17027
кВтч/, те се изкупували по действащата към момента на надвишаване различна
единична цена на ел. енергия - по цената, по която общественият доставчик
продавал ел.енергия на крайните снабдители и електроразпределителните
дружества, определена с т.1 от Решение № Ц-16/01.10.2014 г. на ДКЕВР или 0.
12532 лв./kWh. Счита, че през м. октомври 2014 г. ФтЕЦ надвишила размера на
количеството ел. енергия, което следва да се изкупи по преференциална
цена, като за периода м.01 –м.10.2014 г.
централата на ищеца произвела повече от 375 000 кВтч ел. енергия /387 417 кВтч/, поради което, количеството
до 375 000 кВтч било по единична цена 0.4856 лв., а това над него – по 0.12532
лв. сочи, че с единична цена от 125.32 лв. били попълнени и издадените от ищеца
фактури, т.е. през този период нямало оспорване от ищеца и от него били
посочени действително дължимите единични цени както за количеството до 375 000
кВ и за тези над това количество.
Намира, че по отношение на количествата, произведени
през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. нормативно се въвеждало ограничение,
аналогично на описаното - КЕВР определял т.нар. количество нетно специфично
производство /НСП/, което е това количество, при което са правени разчетите на
единичните цени за съответния вид производитетел, така че да му бъдат
възстановени законопризнатите разходи за производството. Твърди, че
преференциалната цена имала горна граница или цел, при постигането на която
изпълнявала своята роля да стимулира производството и обезщети производителя
чрез цените, която цел се постигала за вида централи като тази на ищеца при
1188 часа НСП, съответно за 300 kW това било общо количество от 356 400
кВтч/годишно, след чието достигане произведената ел. енергия не се заплащала по
преференциални цени.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на исковете.
Поддържа, че считано от 01.01.2014 г. съгласно чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия
от възобновяеми източници по преференциална цена, за количествата ‚‚до размера
на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на
ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител“ - материална норма, действаща по отношение на всички
правоотношения от момента на приемането й и за в бъдеще.
Сочи, че в договорите за изкупуване на ел. енергия
било регламентирано, че страните се съгласяват да спазват промените в
действащото законодателство. Намира, че по отношение на НСП за 2015 г., 2016
г., 2017 г. и 2018 г. приложимата норма е чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ,
измененията, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г. и Решение №СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР
за установяване, считано от 31.07.2015 г. на нетно специфично производство на ел. енергия в
размер на 1 188 kWh, въз основа на което била определена преференциална цена
485.60 лв. в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, по т. 15 за фотоволтаични
модули над 200 kWp. Сочи, че с тази разпоредба се създавало задължение за
обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведена
ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, само за
количествата енергия до размера на нетно специфично производство на ел.
енергия. Намира, че с влизане в сила на изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ се
създавал изцяло нов механизъм за определяне на количествата ел.енергия, които
се изкупуват по преференциални цени, като се предвиждал краен момент, в който
тази цена била дължима. Този нов механизъм бил приложим за заварените случаи и
занапред. Твърди по фактурите за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., че
количеството СНП, считано от 31.07.2015 г. било установено с Решение №СП-3/2019
г., но дори и цените да били отпаднали, за произведената от ищеца ел. енергия,
за количествата над 356 400 кВтч НСП за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не
се дължали регулирани цени, а производителят следвало да ги продава на
отворения пазар, съответно ответникът не бил задължен да купува по
преференциални цени количества над 356 400 кВтч НСП за година, а единичните
цени се определяли по принципа на свободния пазар, докато за договорени на
отворен пазар количества над тези, които се плащат по цени за излишък, важала
цената, която страните договорили. В случая ищецът доброволно избрал да продаде
количествата от последните месеци по договорени цени на ответника.
Счита, че основанието за ограничаване на изкупуваното
по преференциална количество не било решение на КЕВР, съответно нямало как то
да е „отпаднало“ с отмяната на установителен административен акт. Твърди, че не
се е обогатил за сметка на ищеца. Поддържа, че по силата на договори между
страните, цената по фактурите за м. 10, 11 и 12.2015 г., за м.09, 10, 11 и
12.2016 г., за м. 09, 10, 11 и 12.2017 г. и за м.10, 11 и 12.2018 г. била тази,
която доброволно и равнопоставено фактурирана - 57 лв. на кВтч за 2015 г., 60
лв. на кВтч за 2016 г., 62 лв. на кВтч за 2017 г. и 70 лв. на кВтч за 2018 г.
Оспорва като неоснователен и акцесорния иск за
мораторна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски по делото.
Ищецът е депозирал ДИМ. Оспорва твърденията на
ответника. Поддържа, че Решение СП-3/2019 г., което
нямало обратна сила, пререшавало отмененото решение и не го замествало, т.е.
било постановено в противоречие с мотивите на съдебното решение и съответно го
счита за нищожно или незаконосъобрано, а и било надлежно обжалвано. Освен това го намира за неприложимо към
настоящия случай.
Оспорва, че цените и
количествата енергия през м. 10, 11 и 12 2015 г., м.09, 10, 11, 12 2016 г.,
м.09, 10,11, 12 2017 г. и м.12 2018 г. били договорени свободно от страните,
защото договорите били сключени при действието на Решение СП- 1/2015 г., с
което страните били длъжни да се съобразяват до отмяната му. Поддържа, че въз
основа на отмененото решение ответникът издавал протоколи за произведената
електроенергия за централата, в които посочвал количествата, които нямало да
изкупи на преференциалната цена ,т.е. те не били определени свободно, а били
наложени от ответника. Сочи, че фактурирането и слючването на договори не било
свободно - то било свързано с издадените от ответника протоколи, в които се
определяло колко количество няма да се плати по преференциални цени.
Поддържа, че сключеният
между страните договор 215 от 28.05.2012 г., в който била определена цената на
изкупуване, не бил изменян. Поддържа, че последващите договори били сключени
поради наличието на Решение СП - 1/2015 г., а при отмяната с обратна сила на
решението отпадало основанието за сключването им.
Оспорва търдението, че
горната граница на производство на енергия рядко се била надхвърляла, т.е. че
едва ли не се изкупувала цялата произведена от централите енергия. Сочи, че от
3 до 4 месеца годишно произведената енергия не се изкупувала по преференциални
цени, а определянето на максималния брой часове работа било произволно и
неосновано на никакви обективни критерии. Сочи, че когато били определяни количествата енергия
за изкупуване по преференциални цени, за исковите 2015, 2016, 2017 и 2018 г.
действало Решение СП- 1/2015 г, което било отменено.
Счита, че чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ бил неправилно приложен с отмененото и новото решение на КЕВР, а нормата
сама не можела да влезе в действие, защото нямало легално определяна на размера
на количествата енергия, която ще се плаща или няма да се плаща по
преференциалните цени, т.е. за определянето на НСП било нужно решение на КЕВР,
което да е валидно и законосъобразно, а ЗЕВИ не определял размера на
компонентите на правоотношението.
Поддържа, че договорите,
подписани по силата на представените му от ответника отчетни протоколи, били
сключени при грешка, тъй като било отчитано правното действие на Решение
СП-1/2015 г., а то е отпаднало с обратна сила. Оспорва твърдението, че
основанието за ограничение на изкупуването на количества енергия по преференциални
цени не било решение на КЕВР, а самият закон, т.е. именно поради разпоредбите
на незаконното и отменено решение на КЕВР процесните суми не били платени и
били удържани или прихванати. Предвид административните разпоредби, регулирания
законово и административно пазар, липсвала доброволност и при подписването на
договорите, и при издаването на фактурите от ищеца.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа изложеното от него в ОИМ. Намира, че въпросът за
законосъобразността на административен акт - Решение СП-3/06.03.2019 г. на
КЕВР, не можел да бъде разрешаван от гражданския съд, като въпросът за
действието му и установителния му характер, щял да бъде част от преценката по
същество на спора. Оспорва твърденията на ищеца в ДИМ, като развива подробни
съображения в допълнителния отговор, касаещи съществото на правния спор.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори относно част от изложените в исковата молба фактически
твърдения.
Не
се пори, че ищецът е надлежно присъединен по сключен Договор за
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа номер Р20016495/29.01.2010г. и експлоатира фотоволтаична електроцентрала с
наименования ФтЕЦ „К.", находяща се в м. „Бърдото" в землището на
гр.Разлог, обл. Благоевград (в имот с идентификатор 61813.555.139), въведена в
експлоатация с надлежно Разрешение за ползване.
Безспорно е наличието на правоотношения
с ответника „Ч.Е.Б." АД, ЕИК ****** за периода от 31.10.2014 г. до
31.12.2018 г., по сключен договор за
изкупуване на елекрическа енергия от 28.05.2012 г., както и
последващи договори 2015г., 2016
г., 2017 г., 2018 г.
С Решение Ц-18/20.06.2011 Г. (обнародвано на официалния сайт на КЕВР:
https://www.dker.bg/bg/resheniva/resheniva-za-2011-gocl.htnnl, както и всички останали актове)
е прието, че при мощност над
200 кВт преференциалната цена е 485,60 лв./МВтч.
С Решение №
СП-1 от 31.07.2015г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е установила
т.нар. „нетно специфично производство" на ел. енергия за централите, т.е.
количество електроенергия, което обществения доставчик изкупува по
преференциалната цена, установена в предхождащо решение за определяне на
преференциалните цени (т.нар. "ценово решение" No. Ц-18/20.06.2011 г.
на ДКЕВР).
Липсва
спор, че ответникът не е заплатил по
преференциалната цена цялото количество произведена от ищеца ел.енергия в
периода от 31.10.2014г. до 31.12.2018 г., а само част от тази енергия
съответстваща на решението.
Безспорно
е, че с Решение No.1773/23.03.2018 г. по адм.д.8631/2015 г., влязло в сила на
18.07.2018г., и потвърдено от ВАС с Решение 0855/18.07.2018 г., Решение № СП-1
от 31.07.2015 г. на КЕВР било отменено изцяло по отношение на централите за
група производители - т.2.15 от Реш. СП-1, установяващо се и от
представените копия от тези документи.
По делото е прието заключение на
комплексна техническа и съдебно счетоводна експертиза, която е
дала следното заключение:
Централата е въведена в експлоатация с
Разрешение за ползване № ДК-07-Бл 72, гр. Благоевград, 15.05.2012 г. на ДИСК,
представено по делото.
Съгласно проекта постояннотоковата мощност
е 302,72 kWp. За преобразуването на слънчевата радиация в електрическа енергия
се използват 1376 броя модула, тип тип поликристали(2 STP220-24/Vb. За
преобразуването на постояннотоковото напрежение в променливотоково напрежение
са монтирани 16 броя инвертори, тип STR 17000TL-10 (безтрансформаторен) със
защита ESS (електронен DC ключ). Към всеки един от инверторите са присъединени
6 броя стрингове, като 5 броя от тю (тип А) са с 16 броя модули, а един брой с
6 броя модули (тип Б). Всеки един от инверторите е присъединен към главното
разпределително табло на фотоволтаичното централа. От него табло се захранва
таблото НН (ниско напрежение) в трафпостта на централата. От трафопостта,
централата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД.
Централата има Гаранция за произход на
електрическата енергия, произведена от ВЕИ от Регистъра за гаранции за произход
при Агенцията за устойчиво енергийно развитие - ВГ- 01-0927.
Според техническите характеристики, ФтЕЦ „К.“
спада към ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 кВт от Решение № Ц-18/20.06.2011 г.
на ДКЕВР с преференциална цена - 485,60 лв./МВтч.
За 2014 г. средногодишната продължителност
на работа на тези централи по т.15 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е 1
250 часа, при което подлежащото на изкупуване количество по преференциална цена
е 375 000 кВтч при инсталирана мощност на централата 300 кВт.
От 2015 г. за централите от тази група,
нетното специфично производство, установено с Решение № СП-1 / 31.07.2015 г. е
1 188 кВтч/I кВт инсталирана мощност, като при инсталирана мощност от 300 кВт
на процесната централа, годишното количество, което се изкупува по
преференциална цена се изчислява в размер на 356 400 кВтч.
С Решение № СП-3/06.03.2019г. на КЕВР въз
основа на определената преференциална цена за електрическите централи с
фотоволтаични модули над 200 kW в размер на 485,60 лв./MWh по т. 15 от Решение
№ Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР при инсталирана мощност на централата от 1 MWh,
средна продължителност на работа 1 250 часа, годишна ангажираност на централата
14,27%, размер на собствените й нужди от 5% или 62,5 MWh от брутното годишно
производство в размер на 1 250 MWh от 1 MWh инсталирана мощност е определено,
че нетното количество електрическа енергия за 1 kWh инсталирана мощност е в
размер на 1188 kWh. (1 187,5 kWh = 1 250 kWh - 62,5 kWh). Съгласно Решение №
СП- 3/06.03.2019г. на КЕВР е решено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в
размер на 1188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена
485,60лвУ MWh в Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР, по т. 15 за електрически
централи с фотоволтаични модули над 200 kWh. “
Процесната
електроцентрала ФтЕЦ „Коцаров“ попада в обхвата на Решение № Ц- 18/20.06.2011
г. на ДКЕВР в групата на „ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 кВтр“.(стр. 15 от
Решението), като цената за произведената електрическа енергия от
фотоволтаичните централи с мощност над 200 кВтр е 485.60 лв./МВтч при Средно
годишната продължителност на работа на централата 1250 часа годишна
ангажираност.
Процесната централа ФтЕЦ „К.“ попада в
обхвата на т. 2.15 от Решение С- 1/31.07.2015 г., където преференциалната цена
за нетното специфично производство на електрическа енергия е определена в
Решение Ц-18/20.06.2011 г., а именно 485,60 лв./МВтч при нетно специфично
производство на електроенергията 1188 kWh.
Обектът е с диспечерско наименование - ФТЕЦ „К.“ и е електроцентрала.
Направена е била съпоставка между
количествата, дадени в помесечните протоколи за отчет на произведената ел.
енергия от ФтЕЦ „К.“, собственост на „К.и.“ ООД и Справка за произведените от
ФтЕЦ „К.“ количества ел. енергия от м.10.2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и
2018 г. е общо 1880
643,25, посочени помесечно в табличен
вид.
Според
техническите си характеристики, ФтЕЦ „К.“ спада към т. 15 ФБЦ с инсталирана
мощност над 200 кВтр от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР с преференциална
цена - 485,60 лв./МВтч, средно годишната продължителност на работа на
централата е 1 250 часа в съответствие с Решение Ц-18/20.06.2011 г., при което
подлежащото на изкупуване количество по преференциална цена е 375 000 кВтч при инсталирана
мощност на централата 300 кВт.
Стойността, която се дължи от ответника на ищеца
съобразно Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКВЕР представлява разликата между
платената сума по фактури за съответния месец и сумата по Решение № Ц-
18/20.06.2011 г. за същия месец възлиза на: 26 876,37 лв. без ДДС и
32 250,80 лв. с ДДС.
Преференциалната
цена за целия процесен период (31.10.2014 г. до 31.12.2018 г.) е 485,60 лв./МВтч, както с Решение Ц-18/20.06.2011 г., така и в Решение №
СП-1/31.07.2015 г. и Решение № СП-3/06.03.2019 г.
Различието
между Решение Ц-18/20.06.2011 г. и другите две решения - Решение №
СП-1/31.07.2015 г. и Решение № СП-3/06.03.2019 г. се формира от
обстоятелството, че в решението от 20.06.2011 г. се работи със „средногодишна
продължителност на работа на цетралата“ от 1 250 часа при инсталирана мощност
съответно за ФтЕЦ „К.“ от 300 кВт, докато в другите две решения от 2015 г. и
2019 г, се работи с понятието „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ и е в размер на 1188 kWh, като разликата между двете стойности е в
размер на 62 kWh и представляват собствените нужди на електроенергия за
централата.
При така поставената задача за периода от 31.10.2014 г. до
31.07.2015 г. няма разлика, тъй като се е работило с определението на Решение №
Ц-18/20.06.2011 г., за средногодишната продължителност на работа от 1250 часа
подлежи на изкупуване по префенциална цена количество от 375 000 кВтч. За
следващия период от 01.08.2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., количествата за
изкупуване по преференциална цена са 356 400 кВтч съгласно Решение №
СП-1/31.07.2015 г. и Решение № СП-3/06.03.2019 г.
количеството произведена електрическа енергия за
периода 30.10.2014
г. - 31.12.2018 г., която е заплатена на ищеца не по преференциална цена, а по
намалена на основание на Решение С-1/2015 г. цена възлиза на 74 400,00 .
Сума (без ДДС) в размер на 31 497,24 лв, представлява остойностените 74
400 kWh по цена 0,4856 лв./kWh, ако Решение № Ц- 18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, т.
2.15 не бе заместено от Решение № СП-1/31.07.2015 г, съгласно което, тези
киловати са били заплащани по цени, договорени за изкупуване на ел.енергия
между „К.и.“ ООД и „Ч.Е.Б.“ АД, различни в годините(0,057 лв/kWh - 2015 г; 0,06
лв/kWh - 2016 г; 0,062 лв/kWh2017 г и 0,07 лв/kWh- 2018 г).
При извършената проверка на счетоводните
отразявания при двете страни, бе констатирано, че така издаваните данъчни
фактури от „К.и.“ ООД на „Ч.Е.Б.“ АД, касаещи продажбата на произведената електроенергия от „К.и.“
ООД в периода от м.10.2014 г до 31.12.2018 г са били съобразени с цените на
електроенергията съгласно Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, т. 2.15 а след
това и от Решение № СП-1/31.07.2015 г до индивидуализирания лимит в тези две
решения на ДКЕВР, както и за разликата до общо произвежданото всеки един от
месеците на процесния период поцени на балансираща енергия на ECO ЕАД или Цена
по договор с ЧЕЗ електро 10051/01.10.2015 г; Цена по договор с ЧЕЗ електро
20044/07.09.2016 г; Цена по договор с ЧЕЗ електро 30024/21.08.2017 г и Цена по
договор за продажба на ел.енершя № 40030/18.09.2018 г и всички те са били
заплатени
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.31, ал.5 от ЗВЕИ (в
редакцията изм. и доп. ДВ. бр.29 от 10 Април 2012г., в сила от 10.04.2012 г.),
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото
количество електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на
количествата, които производителят:1. ползва за собствени нужди;2. по свой
избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове,
предприятия и обекти;3. продава по свободно договорени цени по реда на глава
девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.
С изм. и доп. на нормата (ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г.,
в сила от 01.01.2014 г.), тя придобива нова редакция, като общественият
доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, за количествата
електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност
на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния
производител и по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общественият доставчик
продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества, за количествата, надхвърлящи производството
по т. 1(т.1 и т.2) Количествата по т. 1 и 2 се намаляват с количествата, които
производителите ползват за собствени нужди, за снабдяване на свои клонове,
предприятия и обекти и които продават по свободно договорени цени по реда на
глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар(т.3).
Нормата е императивна и не позволява
отклонение. Законът не е изключил заварените правоотношения и следователно внася
правна промяна и в тях. Това налага извода, че с посочената нормативна промяна
е въведен лимит на количествата закупувани при преференицални цени, заместваща
волята на страните в договора.
С Решение
Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР преференциалната цена относима към инсталацията на
ответника – III ФЕЦ над 200 кВmp е 485.60 лв., при средно-годишна
продължителност на работа на централата - 1250 ч.
С Решение №
Ц-16/01.10.2014 г. на ДКЕВР, цената, по „която „Национална електрическа
компания“ ЕАД, в качеството на обществен доставчик, продава електрическа
енергия на крайните снабдители от 114,лв./МВтч, без ДДС на 125,32 лвУМВтч, без
ДДС.
Следователно това са лимитите по т.1 и
т.2 от посочената законова норма.
Съдът не споделя виждането на ищеца, че
Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР създава само преференциална цена,
тъй като диспозитива определял само една
величина - лева за мегаватчас
произведена енергия, като никъде не
лимитирал количество на произведената енергия. В т.III
изрично е посочена средно-годишната продължителност на работа на централата –
1250 часа, който параметър е въведеният от чл.31, ал.5 от ЗВЕИ лимит, основан на средногодишна продължителност на работа.
Следователно за срока до
изменение на разпоредбата, ответникът е начислил, при спазване на нормативните
изисквания, преферренциалната цена и я е заплатил, съгласно заключението на
СТСЕ.
С изм. и доп. на чл.31, ал.5 от ЗВЕИ (ДВ. бр.56 от 24 Юли
2015г., в сила от 24.07.2015 г.), общественият доставчик, съответно крайните
снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР; за обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно
специфично производство на електрическа енергия не се прилага;2. по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.
1.
Дефиниция за „Нетно
специфично производство на електрическа енергия” е дадена в § 1, т.29 от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници: „Нетно специфично производство на електрическа
енергия е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални
цени след приспадане на собствените нужди. “
В тази връзка е било прието
отмененото Решение № СП-1 от
31.07.2015г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), определящо този ценообразуващ
елемент.
Решението касае начин на определяне
на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници. Процесното решение се състои от точки и подточки, които
уреждат различни хипотези, в
които са диференцирани групи производители по различен признак. При така извършения
анализ на правното регулиране на оспорения административен акт следва да се
изведе, че правните субекти са определяеми според посочени в акта признаци,
тоест адресатите не са неопределен брой лица, каквото е характерно според чл.65 от АПК за общите
административни актове. В случая се касае за съвкупност от множество
индивидуални административни актове (РЕШЕНИЕ № 13415 ОТ 07.11.2017 Г. ПО АДМ. Д. №
11306/2016 Г., ІV ОТД. НА ВАС).
Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо
дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. С
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред само на
съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Процесното
решение на ДКЕВР няма такъв характер, и по аргумент за противното от чл. 195,
ал. 1 АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален
административен акт има обратно действие и отменя и последиците от решението на
ДКЕВР.
В последствие е издадено ново Решение СП-3/2019 г., действащо от 31.07.2015
г. Нормата на чл. 13, ал.9 от ЗЕ нормира тяхното предварително
изпълнение и следователно то се явява действащ административен акт.
Съгласно Чл. 17, ал.2 ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове
независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Съдът намира за неоснователни възраженията
на ищеца за нищожност на решението, основано на това че: произволно определя
законово дефинираното понятие „нетно специфично производство" (§16,т.4 от
ПЗР на ЗИДЗЕ/ДВ,бр.56 от 2015 г. вр. §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ),
като собствените нужди на централата
се различават от посоченото в решението 5%,
както и че е издадено
без каквито и да било законови основания, тъй като е издадено след законовия
срок и без указания от съда, след отмяната на Решение СП-1.
Решението е издадено в рамките на законовата
компетентност, като неговата правилност не може да се разглежда в хода на
настоящото дело. Страната е имала процесуалната възможност да го обжалва, т.е.
била е участник в административното производство.
Следва да се отбележи, че правото
на преференциална цена възниква по
силата на закона. Следователно при липса на нормативно предвидена
ценообразуваща предпоставка, правото изобщо няма да възникне, т.е. –
производителят ще получи плащане без
преференция.
Извън горното, страните са уредили
отношенията си с множество договори, а тези за 2015, 2016, 2017 и 2018 г. са
предвидили лимита на преференциалните цени. Тези договори са правопроменящи
правоотношението между страните факти и следователно договорът от 2011 г. не е
създава твърдяната от ищеца правна връзка за този период.
Тъй като и за този период
ищцовото дружество е заплатило преференциалната
цена за съответното количество енергия, съгласно комплексната експертиза, искът
за главница е неоснователен.
Предвид неоснователността на главия
иск, акцесорния за лихва също се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на
главния иск, следва да се разгледа основателността на евентуалната претенция.
Исъкт е неоснователен. Установената
договорно-правна връзка, дестваща между страните, изключва възникването на вземане по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца
следва да се възложат направените от ответника разноски – 600 лв. депозит за
експертиза; 977 лв. допълнителен
депозит за експертиза и 300 лв. ЮК
възнаграждение. Или общо 1877 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „К.И." ООД,
ЕИК ******, гр.Разлог, ул.“******срещу „Ч.Е.Б." АД, ***, иск по чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.31, ал.5 от ЗВЕИ за сумата 217
897.83 лв., преференциална
цена за доставена
електрическа енергия
за периода 31.10.2014 - 31.12.2018 г., както и иска за мораторна лихва за
забава за сумата 68 857,28 лв. за периода 31.10.2014 г. – 05.10.2019 г. на
осн. чл.86 ЗЗД, както и евентуалния иск за заплащане на сумата сумата 217
897.83 лв. на осн. чл.59 ЗЗД - поради неоснователно обогатяване на ответника.
ОСЪЖДА „К.И." ООД, ЕИК ******,
гр.Разлог, ул.“******да заплати на „Ч.Е.Б." АД, *** сумата 1877 лв. разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: