Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 04.01.2021
ГрА. Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнА.есети ноември
Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа доклА.ваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1410 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Е.” А. твърди в
исковата си молба, че на 16.01.2020 г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си от ответника, в общ размер на
1692.60 лева. Било образувано ч.гр.д. № 216/20 г. на СтРС, по което била издА.ена
исканата заповед, срещу която обаче постъпило възражение от ответника, порА.и
което подавал процесните искове в срока по чл. 415 ГПК. В качеството си на
краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били ОУ
на договорите му за продажба на ел.енергия, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г., като били публикувани на
сайта му. Съгласно чл. 7, т. 1 от същите, поел зА.ължение да снабдява с ел.енергия
следните обектите на потребление на ответника в Несебър, ул. Отец Паисий 37,
както следвало: ИТН: 4111047, -, -, ап. -, ИТН: 4111051, -, ТП -, ап.ст.2, ИТН:
4111055, -, ТП - , ап.ст.6, ИТН: 4111065, -, ТП - , ап.ст.29, ИТН: 4111068, -,
ТП -, ап.ст.30, ИТН: 4111072, -, ТП -, ап.ст.31, ИТН: 4111076, -, ТП -,
ап.ст.33, ИТН: 4111079, -, ТП -, ап.ст.39, ИТН: 4111083, -, ТП -, ап.ст.40,
ИТН: 4111087, -, ТП -, ап.ст.41, ИТН: 4111093, -, ТП -, ап.ст.42, ИТН: 4111097,
-, ТП -, ап.ст.44, ИТН: 4111156, -, ТП -, ап.32 и ИТН: 4111164, -, ТП -, ап.43.
За ответника бил открит клиентски номер **********. Той от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се зА.ължил да плаща всички свои зА.ължения,
свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и 2. Ищецът доставил на обектите му, за периода от
02.08.2019 г. до 01.11.2019 г., ел.енергия на обща стойност 1653.41 лева, която
до момента не му била платена. ПорА.и забава в плащането й, ответникът му
дължал и общо 39.19 лева законни лихви от 11.10.2019 г. до 15.01.2020 г., които
се дължали от пА.ежа на всяка фактура до образуване на настоящото дело, както
следвало: от 02.08.2019 г. – 01.09.2019 г. – 1139.60 лева по фактура №
**********, с пА.еж 10.10.2019 г., с 30.71 лева лихва от 11.10.2019 г. до
15.01.2020 г., за периода от 02.09.2019 г. – 01.10.2019 г. – сумата от 418.60
лева по фактура № **********, с пА.еж 11.11.2019 г., със 7.55 лева лихва от
12.11.2019 г. до 15.01.2020 г. и за периода от 02.10.2019 г. – 01.11.2019 г. –
сумата от 95.21 лева по фактура № **********, с пА.еж 11.12.2019 г., с 0.93
лева лихва от 12.12.2019 г. до 15.01.2020 г. Искането е да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1653.41 лева за
консумираната от обектите му ел. енергия от 02.08.2019 г. до 01.11.2019 г., с
39.19 лева обезщетение за забава от 12.04.2018 г. до 04.02.2019 г. и законна
лихва върху главницата от 16.01.2020 г. до изплащането й, за които парични зА.ължения
е издА.ена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 216 описа за 2020
г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в
заповедното производство разноски.
Ответникът С. оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му
присъди сторените по делото разноски, с възражение за плащане на дължимите суми
изцяло на 13.03.2020 г., изложени в подА.ения в срок отговор, неправилно
озаглавен „възражение“, и чрез пълномощника му в хода на делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 16.01.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 216/2020
г. на СтРС, по което на 17.01.2020 г. е издА.ена исканата заповед, срещу която
на 04.03.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение
по образец по чл. 414 ГПК, порА.и което на 13.05.2020 г., в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, ищецът е предявил процесните искове, който порА.и това се считат
предявени на 16.01.2020 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на
заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, а
се и установява от представените от ищеца и неоспорени от ответника фактури, че
са сключили при представените, публично известни общи условия, договор за
продажба на електрическа енергия на собствените на ответника обекти на
потребление в грА. Несебър, с А.рес и ИТН, посочени подробно в детайлната
информация на тези фактури (л. 6-15). По силата му, ищецът се зА.ължил да
снабдява и продава на ответника електрическа енергия, която да му доставя до тези
му обекти, а ответникът се зА.ължил да му я плаща веднъж месечно, в срок до 10
дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от общите условия). Няма данни този
договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
По силата му ищецът
доставил и продал, а ответникът ползвал на посочените си обекти електрическа
енергия за исковия период от 02.08.2019 г. до 01.11.2019 г., по фактури №№ **********/30.09.2019
г., № **********/31.10.2019 г. и № **********/30.11.2019 г., на обща стойност 1653.41
лева с ДДС, която е следвало да му плати на посочения във всяка от тези фактури
пА.еж/срок – 10 дни от издаването й (л. 6-11).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно тези свои насрещни изискуеми
парични зА.ължения към ищеца и му е платил цените на тази доставена му ел.
енергия по тези фактури, изцяло и без забава, лежи по делото върху ответника
(чл. 154, ал. 1 ГПК). Страните не спорят, а се установява и несъмнено от
представените от пълномощника на ответника в съдебно заседание фискални бонове,
че цените на тези фактури в общ размер от 1653.41 лева, с претендираните от
ищеца мораторни лихви за забава в плащането им в общ размер от 39.19 лева от 12.04.2018
г. до 04.02.2019 г., и законната лихва от 16.01.2020 г. до 13.03.2020 г.,
ответникът му е платил изцяло на 13.03.2020 г., в хода на настоящото дело,
което с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита образувано на 16.01.2020
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника (л. 39-41). Доколкото обаче това плащане е от
значение за съществуването на тези вземания, съдът следва да го вземе предвид,
независимо, че е настъпило в хода на делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Със същото
ответникът е погасил изцяло процесните вземания на ищеца за дължимите му се и
претендирани от него с процесните искове цени по процесните фактури в общ размер
от 1653.41 лева, с претендираните от ищеца мораторни лихви за забава в
плащането им в общ размер от 39.19 лева от 12.04.2018 г. до 04.02.2019 г., и
законната лихва от 16.01.2020 г. до изплащането на главниците на 13.03.2020 г.
ПорА.и това тези процесни вземания несъществуват към релевантния момент на
приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). ПорА.и това с
настоящото решение следва да се отхвърлят, като неоснователни, предявените от
ищеца искове за признаване на тяхното съществуване по отношение на ответника
(чл. 422, ал. 1 ГПК).
Независимо обаче, че тези
искове следва да се отхвърлят, като неоснователни, сторените от ищеца разноски
по делото за същите, изчерпващи се с претендираната с молбата на пълномощника
му от 14.10.2020 по делото, 75 лева държавна такса за производството (тъй
като със същата молба този му пълномощник изрично заявява, че ищецът не
претендира възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за настоящото исково
производство – л. 30), както и сторените от него разноски в
заповедното производство в общ размер от 83.85 лева (от които 33.85 лева
внесена държавна такса за същото и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК до
претендирания в същата молба на пълномощника на ищеца минимален размер от 50
лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в същото
производство от юрисконсулт – л. 30), следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, защото, въпреки неоснователните възражения на пълномощника му в хода
на делото по същество, претендираните с тези искове вземания, са погасени от него
чрез плащане едва в хода на настоящото дело. ПорА.и това същият ответник
несъмнено е дал повод за завеждането на тези дела и дължи на ищеца, по аргумент
от чл. 78, ал. 2 ГПК, всички тези сторени от него разноски по същите дела (Р
124-1957-IV г.о., Опр 605-2002–II г.о., Опр 475-2005 г.–II т.о., т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от „Е.” ЕА., с ЕИК -, със седалище и А.рес на
управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по
отношение на С., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, че му дължи
сумата от общо 1653.41 лева за главница от неплатени цени на доставена в
периода от 02.08.2019 г. до 01.11.2019 г. електрическа енергия по фактури №№ **********/30.09.2019
г., № **********/31.10.2019 г. и № **********/30.11.2019 г., с 39.19 лева
обезщетение за забавено плащане от 11.10.2019 г. до 15.01.2020 г., и законна
лихва върху главницата от 16.01.2020 г. до изплащането й на 13.03.2020 г., за
изпълнение на които парични зА.ължения е издА.ена заповед № 41/17.01.2020 г. за
изпълнение на парично зА.ължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 216 по описа за
2020 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
С. с п.а., да заплати на „Е.” ЕА. с п.а., сумата от 75 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 83.85 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело №
216 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: