Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37
гр.Русе, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, 6 състав, в открито заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Елица Димитрова
при участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 263 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.29 и чл.44 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 вр. чл.220, ал.1 от ЗМ,вр.чл.19 ал.7 ЗМ
Образувано е по жалба на Д.Т.Д. ***, чрез пълномощник адв.Д.Ц. от РАК против
решение № 32-176969/31.05.2022
г. към митническа декларация MRN 21BG001008030860R1/08.02.2021 г. на директор
на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което : 1. на
основание чл. 70, § 1 във връзка с чл.71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент
(ЕС) № 952 /2013 за стоката, поставена под режим
допускане за свободно обращение с МД
с MRN 21BG001008030860R1/08.02.2021 г., е определена нова митническа стойност в размер на
7163,12 лв., 2. На основание чл. 85, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/201Зг., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито,
съответстваща на декларирания тарифен код по
КН 8703 23 90/код по ТАРИК 8703 23 90 00, спрямо
митническата стойност 7163,12
е определено вносно
митническо задължение в размер на 716,31
лв., 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква
а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от
същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС
става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни
мита, а именно 08.02.2021 г.и предвид
данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т.
2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено
задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите, в общ
размер на 1575,89лв., 4.На основание чл.105. §3 и §4 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, §3 и
§4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито
и ДДС общо в размер на 1464,68 лв., в това число мито в размер
на 457,71лв и ДДС в размер на 1006,97лв., ведно със задължение за лихви,
считано от 08.02.2021г. до уведомяването .
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и с процесуалните норми,
регламентиращи метода на определяне размера на митническата стойност на
внасяните в страната стоки. В тази насока се
сочи, че не може да се установи в какво се изразява възприетият от административния
орган подход с оглед позоваването на чл. 70, § 1 във
връзка с чл.71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952 /2013 от една страна, а от друга на
основанието по чл.74 § 3 от същия регламент и
каква е действителната воля на адм.орган поради отчетеното противоречие.Сочи
се, че ако се приеме, че новата митническа стойност е определена на основание чл.74
§
3
от Регламент (ЕС) № 952 /2013, то действията на адм.орган са в пряко противоречие на чл.144 § 2“в“ от Регламента за изпълнение / ЕС/ 2015/2447 и чл.71 § 1от МКС. Претенцията е да се отмени обжалваното решение. Не претендира разноски.
Ответникът – Директорът на Териториална дирекция
Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез процесуален представител излага писмено становище за
неоснователност на жалбата, като счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно. Сочи, че в диспозитива на
оспореното решение е допусната очевидна фактическа грешка. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото
доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща
обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, срещу годен за оспорване акт и като
подадена от адресата на акта,имащ
правен интерес от оспорването, доколкото с акт се създават задължения. Съобщението за постановяване на оспорения акт е
получено от жалбоподателя на 06.06.2022 г., видно от известието за доставяне, а жалбата е с входящ номер при
ответника от 10.06.2022 г. , т. е. жалбата е подадена в 14-дневния срок, определен с нормата на
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване в настоящото производство е решение № 32-176969/31.05.2022
г. на директора на ТД Митница Бургас към митническа декларация MRN
21BG001008030860R1/08.02.2021 г. на директор на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност на внесения по
тази декларация употребяван катастрофирал лек автомобил БМВ Х 3 на основание чл.70 § 1 във връзка с чл. 71, § 1, буква
д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 в размер на 7163,12 лв. /равностойността на 4000
щ.д.-продажна цена в размер на 6465лв.,увеличена с транспортните разходи в
размер на 698,12лв./ и в резултат на променената стойност е
установена сума за доплащане на мито в размер на 457,71лв. и ДДС в размер на
1006,97лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 114 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Решението е издадено в
производство за последващ контрол по чл. 84, ал. 1 т.1 от ЗМ вр.чл. 48 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. въз основа на заповед ЗТД-1000-451/06.07.2021г.за извършване на
последващ контрол на автомобили внесени от САЩ и Канада
На 08.02.2021 г. жалбоподателят
декларира в МБ Свободна зона Бургас декларира за режим допускане за свободно
обращение с митническа декларация MRN
21BG001008030860R1 стока – употребяван катастрофирал автомобил ,марка BMW ХЗ, с дата на първа регистрация 01.01.2012г. и
шаси 5UXWX5C54CL719098, държава на износ САЩ, цена на стоката 1600 щ.д. Декларираното
условие на доставка е „DAP - Доставено на място" и
местоназначение гр. Бургас.
На база декларираните данни,
към датата на приемане на митническата декларация размерът на митническата
стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост. Към митническата декларация е приложен Sales Receipt/ BILL OF SALE №4182 от 17.12.2020 г. с
продавач REX DUTO PARTS USA, купувач –жалбоподателя ,
продажна цена 1200 щ.д. и DAP-доставено на място гр. Бургас 400 щ.д. / л.52 от преписката/
Митническата стойност за
стоката, определена на база декларираните за нея елементи съгласно приложен Sales Receipt/ BILL OF SALE №4182 от 17.12.2020 г. е 2586лв., като са определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 258.60 лв. и за ДДС в размер на 568.92 лв.
Стоката е превозена с
контейнер съгласно приложените документи/ л.53 и сл./. Приложен е коносамент №IMPL/5484/l2/20L3,
издаден от ,,FREELINE"LTD място на натоварване на
автомобила е пристанище SAVANNAH,
САЩ на
22.12.2020г. и място на доставка -Бургас
При извършения последващ
контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на ел. сайт www.auioauciion.s.io е открита информация за обявена продажна цена на
аукцион от дата 10.11.2020 г. със статус „продаден" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) - 5UXWX5C54CL719098. Публикуваната продажна цена е в размер на 4000.00 USD,многократно падаща, но превишаваща с повече от два
пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 1600.00 USD при допускане за свободно обращение/ л.41-48 от
преписката/.
Именно с посочената информация
са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката,
както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата
стойност,поради и което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо per.
№
32-285168/07.09.2021 г./ л.35-36/ са изискани надлежно заверени доказателства в
потвърждение на декларираните цени, извършените плащания във връзка със стоката
(договори, кореспонденция, заявки, оферти, поръчки, документи за извършени
плащания, платежни документи, банкови преводи, извлечения, разписки, документи
за разходи направени от купувача, но невключени в действително платената или
подлежащата на плащане цена- комисионни и възнаграждения за посредничество,
разходи за контейнери, транспорт, застраховка, и други операции свързани с
транспорта), както и писмени обяснения от вносителя. Писмото е получено на
02.02.2022г.
Жалбоподателят чрез имейл е отговорил по повод
изисканата допълнителна информация и документи на 07.02.2022г. , че е
предоставил всички такива към МД и няма задължение да съхранява разходни
документи и кореспонденция в качеството си на физическо лице, т.е
не може да представи допълнителни данни и сведения, тъй като не води счетоводни
регистри и сметки, като приложил снимка на внесения катастрофирал
автомобил/ л.32-34/.
С писмо рег.№ 32-129179/19.04.2022г. жалбоподателят е
уведомен по реда на чл.22 & 6 вр.чл.29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 с което се определя нова митническа стойност и за
мотивите, на които ще се основава настоящото решение на митническия орган /
л.21-31/.
В определения от митническите органи 30-дневен срок вносителят не е изразил
писмено становище.
Чрез докладна записка рег.№ 32-175223/31.05.2022г.
ответника е уведомен за резултатите от извършения последващ контрол/ л.12/.
Според адм.орган след проверка
на приложените към митническата декларация документи е установено, че липсват
доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложения
договор, като например, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни
предшестващи сделката, приложеният към митническата декларация договор за
покупко-продажба на автомобил за износ Sales Receipt/ BILL OF SALE №4182 от 17.12.2020 не съдържал
всички необходими реквизити, условия и начин на плащане, както и това, че
договорът не е подписан от страните по него, не са били приложени плащания или
копия на разписки с частен характер, удостоверяващи реално извършено плащане,
доказващо достоверността на стойността посочена в Sales Receipt/ BILL OF SALE №4182 и на декларираните данни
в МД.
Доводите са изведени от факта,
че в
приложения към митническата декларация „SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE" №
774558201358947 от 07.11.2020 г. за моторно превозно средство с VIN
5UXWX5C54CL719098, издаден в страната на износа САЩ отбелязаните
актуални изминати мили съвпадат с тези на аукциона и вписан в талона купувач REX AUTO PARTS, САЩ- износител
по декларацията, а жалбоподателя не фигурира като купувач.
Според митническите
органи обстоятелството, че вносителят е представил договор за покупко-продажба
на автомобил за износ Sales
Receipt/ BILL OF SALE №4182 от 17.12.2020 между него и REX AUTO PARTS, САЩ, предполага,
че е възможна последваща препродажба, която обаче не е подкрепена с никакви
доказателства и същата не може да послужи за митнически цели,без да са
включени сумите за печалба,
така и разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион или др.
подобни, тъй като при определяне на митническата стойност към действително
платената цена или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят в
степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително
платената или подлежаща на плащане цена разходите за комисионни и
възнаграждения за посредничество. Направен е извод, че въпреки, че тези разходи
следва да се добавят към митническата стойност на стоката, към преписката не са
налице доказателства, че са извършени, нито какъв е техният размер,тъй като
съгласно чл.71, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/ 2013 г. всеки елемент, който се
добавя се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни,
които в настоящата преписка липсват. От приложените към МД документи липсвала
информация за извършени каквито и било транспортни разходи до мястото на
въвеждане на митническата територия на Съюза. Извършена е съпоставка относно
идентичността на автомобила в аукциона и този по МД, като е отчетена липса на
промяна в състоянието му към датата на аукциона и към датата на допускане до
свободно обръщение на база и представените снимки,данни от
километража,идентичност на шаси.
С проверката, според посоченото в оспореното решение, не били
установени стойности на стоки с идентични или сходни характеристики, поставени
под режим „допускане за свободно обращение“ в други митнически учреждения на
територията на Република България
В решението се посочва
също, че поради липса на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането
на другите методи за определяне на митническата стойност, като последна
възможност за определяне на митническата стойност на стоките следва да се
приложи чл. 74, § 3 от МКС, като са изложени съображения за неприложимост
на разпоредбите на чл.70 § 1/ договорената стойност/ и чл.74 параграф 2 букви а, б, в ,г от МКС / вторичните методи/,
като е цитиран резервния метод по чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, който е посочен като
приложим, а съгласно диспозитива на основание чл. 70 във връзка с чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. /МКС/,
митническата стойност следва да се определи, като се вземе предвид продажната
цена в размер на 4000, 00
USD /статус - продадена/ на автомобил със същия номер на шаси от сделка на аукциона, потвърдена и от наличните документи, издадени от
компетентните власти в САЩ, увеличена с транспортните разходи до мястото на въвеждане на
митническата територия на Съюза в размер на 698.12 лв. Разходите
за транспорт са начислени съгласно информация в база данни МИСЗА за допуснати
за свободно обращение автомобили с
пристанище на натоварване Савана и получаващо
пристанище Бургас, в приблизително същото време. Определената нова митническа стойност е в размер на
7163,12лв. и на тази база са определени допълнителните за доплащане
мито и ДДС.
От правна страна
административният орган при постановяване на оспореното в настоящото
производство решение се е позовал на разпоредбите на чл. 19, ал. 7 от
Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 70, § 1
във връзка с чл. 71, буква д),
подбуква i), чл. 85, § 1,
чл. 77, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, § 1, б.
"а", чл. 77, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 66, ал. 1, т.
2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, чл. 56 от ЗДДС,
вр. чл. 105, § 3
и 4 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г.
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК
на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от
Закона за митниците. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително
заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното
решение на Директор на ТД Митница Бургас в Агенция "Митници", според
представената на лист 19 гръб от делото
Заповед № 601/20.05.2021 г. на директора на Агенция "Митници", е
издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1
и чл. 29 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1
и чл. 15, ал. 2, т.
8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от
Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Съдът констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно
императивната разпоредба на чл.22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) №
952/2013 за мотивите, на които ще се
основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен
срок.
Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени
правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на фактически
обстоятелства, които, според административния орган, обосновават разпоредения
краен резултат.
Съдът намира, че посоченото
възражение в жалбата досежно несъответствието на мотивите на решението и
посочените основания в диспозитива и разпоредения резултат касае материалната
обоснованост на оспорения административен акт и установяването, респективно
неустановяването на релевантни за случая факти, и съответствието на материалния
закон, а не става въпрос за нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Действително посочените правни
основания за определяне на новата митническа стойност- чл. 70, § 1
във връзка с чл. 71, буква д),
подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013, не съответстват на мотивите за
прилагането на резервния метод по чл.74 § 3 от МКС, като е налице
противоречие във волята на издателя, и твърдяната от ответника очевидна
фактическа грешка/ ОФГ/ не е отстранена в срок, съгласно процедурата по чл.62 АПК. Фактическите основания за издаване на решението не съответстват на
разпоредения резултат, като правната теория и съдебната практика приемат
обобщено, че фактически са формалните грешки,свързани с пресмятане, грешно
изписване на индивидуализиращи белези при ясно изразена воля и не се налага
съществена промяна на съдържанието на акта. Съдът не е компетентен да извършва
поправка на ОФГ в адм.акт, която не е поискана от адм.орган по реда на чл.62
ал.2 АПК, като такава поправка може да извърши само органа и то спазвайки
процедурата на посочената норма, което в случая не е сторено.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение
и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и проследяване на
действителната воля на издателя. Посочването
на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, и подвеждането им под контректни
правни основания е абсолютно условие
за законосъобразност на същия. Сочените фактически основания, развитите правни съображения не
съответстват на посоченото основание за определяне на нова митническа
стойност.
Конкретното изявление на
административния орган по същество намира израз в диспозитивната част на
решението. За да се приеме съгласно константната практика на ВАС изпълненото
изискване на чл.59 ал.2 т.5 АПК е необходимо от съдържанието на решението да се
установи волята на адм.орган и съдържанието на разпоредените задължения.
Принципно грешното посочване на правното основание поначало не опорочава
формата на акта, но в случая посоченото правно основание предизвиква правни
последици свързани с определяне на митническата стойност съгласно договорената
такава-платена или подлежаща на плащане, увеличена с транспортните разходи- чл. 70, § 1
във връзка с чл. 71, буква д),
подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 , което определено е различно
като сума от посочената в решението, докато съобразно мотивите е приложен друг
метод - съобразно чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, като разпоредения резултат при определяне
на новата митническа стойност е в нарушение на чл.144 §2 „в“ от Регламента за изпълнение 2015/2447, което разгледано в контекста на
изложението води до необоснованост и незаконосъобразност на решението. По реда
на поправка на ОФГ не може да се променя разпоредителната част на
волеизявлението на органа.
В решението се
посочва също, че поради липса на документи и данни, както и поради изчерпване
прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, като
последна възможност за определяне на митническата стойност на стоките следва да
се приложи чл. 74, § 3 от МКС, докато разпореденият правен резултат е свързан с
приемане на договорената стойност, но увеличена с транспортните разходи, които
всъщност са включени в договорената цена и не е съобразено и с относимите
материално правни норми.
В чл. 70 от МКС е посочено, че базата за митническата стойност на
стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Когато определянето на митническата стойност на стоките не е възможно по
посочения ред се прилагат така наречените вторични методи за определяне на
митническата стойност, уредени в чл. 74 от МКС. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Редът на
прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска
това. От своя страна в чл. 74, § 2 от МКС са предвидени
следните четири вторични метода за определяне на митническата стойност на
стоките: а)
договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или
приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване; в)
стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с
продавачите; или г) изчислената
стойност, която се състои от сбора на: i)
разходите или стойността за материалите и за производствените или другите
операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна
по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия
клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от
производители в страната на износа за износ в Съюза; iii)
разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква
д).
След изчерпване на изброените начини, ако все още не е възможно да се
определи митническата стойност, на основание чл. 74, § 3 от МКС тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията, член VII от Общото споразумение за митата и
търговията и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от
МКС.
Съвкупният анализ на цитираните правни норми, касаещи начините за
определяне на митническата стойност на стоките, сочи, че след като установи
невъзможността за прилагане на чл. 70 МКС, митническият орган е длъжен
последователно и то точно в определена от кодекса последователност, да извърши
проверка дали е възможна митническата стойност да се определи по някой от
методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 от МКС. Едва след като докаже, че
тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи
митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС, т.е. с използване на
разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС .
В конкретния
случай липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното решение, че изложената
последователност на действията да е спазена. Административният орган е посочил,
че хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС е последна възможност за определяне на
митническата стойност на автомобила и я е определил именно по този ред, без да
посочи доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по реда
на чл. 74, § 2 б. а и б от МКС или посочените доводи са толкова общи, че
съдържат само констатации, неподкрепени с доказателства.
По отношение на другите две хипотези – по б. в) и б. г) от същия параграф
липсват данни да са извършвани някакви проверки или пък да са установени
някакви обстоятелства. Така административният орган е направил обобщение, че
поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на
другите методи за определяне на митническата стойност ще приложи разпоредбата
на чл. 74, § 3 МКС. Съдът намира, че в случая напълно формално от страна на
митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне
на митническата стойност по чл. 74, § 2 МКС, без каквито и да е аргументи,
касаещи хипотезите по б. в) и б. г). Липсата на обосновка за неприложимостта на
всички (по ред) хипотези от чл. 74, § 2 от МКС е пречка за преминаване към възможността
по чл. 74, § 3 МКС, на която се е позовал ответника в оспореното решение.
Действително хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС представлява последна възможност
за определяне на митническата стойност, но именно заради това основната и
единствена предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани
всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице,
доколкото липсва установяване на релеванвните за нея факти.
В тежест на органа е, при
условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод
по оспореното решение. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по
дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените
на стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От друга страна, практиката на
съда на ЕС по приложението на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение налага
виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му /вж. Решение от
28.02.2008 г.на СЕС по дело С-263/06,
т. 52/.
Посочената причина за незачитане
на плащането по договора е липсата на подпис на договора, без да се зачете
цялото му съдържание, с отбелязване ,че всички такси са платени и продажбата е
финализирана ,вкл. с предмет процесния автомобил; вида и техническите
характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите за
доставка до място, формиращи договорната стойност по чл. 71 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
С оглед гореизложеното съдът
намира и, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната
стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация
за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава,
директорът на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Не са били
налице предпоставките, установени в чл. 140 и чл.144 §
2 „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде
определена митническата стойност на внесената стока на посоченото основание
първо чл.74 параграф 3 и чл. 70, § 1
във вр. с чл. 71, § 1, б.
"д", подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Ако пък съдът съобрази мотивите
за определянето на митническата стойност по чл.74 параграф 3, то действително
действията на митническите органи са в несъответствие на чл.144 параграф 2 „в“
от Регламент за изпълнение 2015/2447 ,
което е нарушение на материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че административният акт е
незаконосъобразен – издаден е при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон,
поради което следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.Д. ***, решение №
32-176969/31.05.2022 г. към митническа декларация MRN 21BG001008030860R1/08.02.2021 г. на директор
на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: