Р Е Ш Е Н И Е №
260068
гр.
Сливен, 08.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 688 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2018
г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД и „Микро Кредит“ АД, по силата на което вземанията
на „Микро Кредит“ АД срещу ответницата М.М.Е., произтичащи от Договор за заем
CrediHome № 1181-10177589 и Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589
и двата от дата 15.03.2018 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че „Микро Кредит“ АД упълномощило
ищеца в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответницата
били изпратени две писма на посочения адрес в договора за заем, но се върнали в
цялост.
Ищецът описва, че на 15.03.2018 г. между „Микро
Кредит“ АД и ответницата бил сключен Договор за заем CrediHome № 1181-10177589,
по силата на който дружеството й предоставило заем в размер на 550,00 лева. Подписвайки
Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума.
Съгласно Общите условия, при които бил подписан
договорът, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва,
която била в размер на 96,32 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер
на 53,86 лева всяка, като първата погасителна вноска била платима на 26.04.2018
г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема 646,32 лева.
На основание попълнен и подписан от Заемополучателя
формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 15.03.2018 г. между „Микро Кредит“
АД и ответницата бил сключен Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589,
съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължил да предостави на Заемополучателя пакет
от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна
цена за допълнителни услуги в размер на 58,08 лв., като му била предоставена възможността
да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 4,84 лв., при първа
погасителна вноска, платима на 20.04.2018 г.
На основание сключения договор за допълнителни
услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил
на Заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро
Кредит” АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, конкретните
условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена
на заемополучателя и подписана от него. Съгласно сключения договор за допълнителни
услуги Заемателят се задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро
Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски,
дължими на належните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер
на 36,30 лева, платими считано от 20.04.2018 г. или обща сума за застрахователна
премия - 435,60 лева.
Ищецът твърди още, че ответницата не е заплатила
изцяло дължимия паричен заем като сумата, която била погасена до момента, била в
размер на 95,00 лв., с която били погасени, както следва: 39,71 лв. - главница,
14,15 лв. - договорна лихва, 4,84 лв. - допълнителни услуги и 36,30 лв. - застрахователна
премия. Срокът на договора изтекъл на 20.03.2019 г. с последната погасителна
вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На ответницата била начислена лихва за забава,
както следва - 23,62 лв. по Договора за заем за периода от 20.05.2018 г. до
03.07.2019 г. и 18,05 лв., по Договора за допълнителни услуги за периода от
20.05.2018 г. до 03.07.2019 г.
Ищецът претендира да бъде признато за установено
на основание чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответницата му дължи сумата от 510,29 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за заем CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 10.09.2018 г. към Рамков
договор за цесия от 16.01.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 03.07.2019 г., до
окончателното й погасяване; сумата от 82,17
лв., представляваща договорна лихва
за периода от 20.05.2018 г. до 20.03.2019 г. по Договор за заем CrediHome №
1181-10177589/15.03.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца;
сумата от 53,24 лв., представляваща
сума за допълнителни услуги по
Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г. и сумата
от 399,30 лв., представляваща застрахователна премия по Договор за
допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г. и на основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответницата му дължи
сумата от 23,62 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за
заем CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г. за периода от 20.05.2018 г. до
03.07.2019 г. и сумата от 18,05 лв.,
представляваща обезщетение за забава
по Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г. за
периода от 20.05.2018 г. до 03.07.2019 г.
Претендират се и направените в заповедното
производство, както и направените в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от особения представител на ответницата, с който изразява становище за неоснователност
и недоказаност на исковете. Твърди, че липсва активна легитимация на ищеца, защото
договорът за цесия предхожда договора за заем, както и че ответницата не е надлежно
уведомена за извършената цесия. Твърди се нищожност на договора за допълнителни
услуги и клаузата за застраховка поради наличие на неравноправни клаузи, върху които
потребителят не може да влияе, тъй като са изготвени предварително, както и
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК. Претендира за отхвърляне на
исковете
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище,
с което моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от процесуален
представител - адвокат, надлежно преупълномощен от назначения от съда особен
представител - адвокат, който изразява становище за неоснователност на исковете
и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за заем CrediHome №
1181-10177589/15.03.2018 г. с посочени страни - заемодател „Микро Кредит“ АД и заемател
М.М.Е., съдържащ данни за предоставен на ответницата заем в размер на 550 лв.
Посочени са следните условия на отпуснатия заем - фиксиран ГЛП 30,91 % годишно,
ГПР 50,00 %. Уговорен е общият размер на дължимата от заемателя сума - 646,32
лв., срок на договора в месеци - 12 (броя месечни плащания), с размер на месечното
плащане 53,86 лв.
Сумата
по кредита била усвоена от ответницата в размер на 522,50 лв. и в брой, което
тя удостоверила с подписа си.
На същата дата между кредитора и длъжницата бил
сключен и Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018
г., въз основа на който била издадена застрахователна полица за застраховка
Защита.
Установява се от представените писмени доказателства
по делото – Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г. и Приложение № 1 към него, подписано на 10.09.2018 г., сключени на основание
чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Микро Кредит“ АД, заемателят „Микро
Кредит“ АД, прехвърлил
вземанията си по процесния договор за паричен заем на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от представеното пълномощно (на л.
29 от делото), ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по
всички вземания на „Микро Кредит“ АД, възникнали по силата на сключени договори
за кредит, за прехвърлянето им на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
силата на Договора за цесия от 16.01.2015 г.
Представени са уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземанията, изпратени до ответницата, които не са й били
връчени, видно от приложените известия за доставяне и обратни разписки (л. 30 -
34 от делото).
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, ответницата е заплатила на ищцовото дружество сума в размер на
95,00 лв., като остатъкът от задължението на ответницата по договора за кредит
е в общ размер на 1045,00 лв., в т. ч. главница - 510,29 лв., договорна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.03.2019
г. - 82,17 лв., допълнителни услуги -
53,24 лв., застраховка - 399,30 лв. и обезщетение за забава по двата договора -
41,67 лв.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
По
същество обаче, съдът намира за частично
основателен единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца главница по Договор за заем
CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 3698/2019
г. по описа на СлРС - 03.07.2019 г., до окончателното й погасяване.
Установи се, че вземанията по процесния договор за паричен заем са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства,
като цесията е действителна. В чл. 21 от Общите условия към договора за заем
изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по
договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника, поради
което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Цедентът
е овластил с изрично пълномощно цесионера от негово
име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то
му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването
да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло
съображенията за действителност на цесията, изложени от пълномощника на
ищцовото дружество както в исковата молба, така и в писменото становище,
депозирано по делото. Няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е
елемент от фактическия състав на цесията. Касае се
за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на цесията, като уведомяването
на длъжника цели единствено да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може
да бъде изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Съдът намира обаче, че в
случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни
законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
От уговореното съдържание на
договора - общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е 646,32 лв.,
срокът на договора в месеци - 12 (броя месечни плащания) с размер на месечното
плащане 53,86 лв., следва изводът, че в договора фигурира информация за
съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на
ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна
същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата
на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия
случай, макар и да е представен в табличен вид погасителен план към договора,
то той съдържа информация единствено относно датата на падежа на месечните
вноски и техния общ размер, но липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница,
лихви, други услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 53,86 лв., съставляваща размер
на месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора
е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и
на всяка една отделна погасителна вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор
за паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и
12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - на практика липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност
- нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само чистата стойност
на кредита, без лихви или други разходи по кредита, като се отчете направеното
от нея частично плащане.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по
кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по аргумент
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата молба.
Неоснователни са и претенциите за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги, застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги и лихва за забава по договора за допълнителни услуги, тъй
като клаузите от договора, касаещи задължението за заплащането им са нищожни.
Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова договорът за допълнителни
услуги е нищожен.
От друга страна с договора за пакет
допълнителни услуги е договорена и застраховка. Съдът намира застрахователните
клаузи за нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави. Застрахователната клауза е
сключена между Микро Кредит АД и ответницата като дружеството - цедент на
вземането няма качество на застраховател или презастраховател, не договаря за
себе си, а от името и за сметка на застрахователя Уника АД, като по този
договор правата и задълженията на застрахователя, включително да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК Уника. Правата
на Микро Кредит АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, са
ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По
делото не са представени доказателства за плащане на премията от страна на Микро
Кредит АД в полза на застрахователя. Липсват данни дали Микро Кредит АД е
обвързан със ЗК Уника АД като застрахователен агент или не, а Кодексът за
застраховане забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да
извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
Предвид нищожността на
договора за допълнителни услуги недължима е и начислената от заявителя лихва за
забава по договора за допълнителни услуги.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като от
заключението на изготвената по делото експертиза се установи, че ответницата е
заплатила сумата от 95,00 лв., то предявеният иск с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, се явява основателен единствено
за незаплатената чиста стойност на заема или за сумата от 455,00 лв., представляваща главница
- неизпълнено задължение по Договор за заем CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018
г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от
10.09.2018 г. към Рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението - 03.07.2019
г., до окончателното й погасяване, като съответно останалите установителни
искове за сумата от 82,17 лв.,
представляваща договорна лихва за
периода от 20.05.2018 г. до 20.03.2019 г. по Договор за заем CrediHome №
1181-10177589/15.03.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца;
сумата от 53,24 лв., представляваща
сума за допълнителни услуги по
Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г., сумата
от 399,30 лв., представляваща застрахователна премия по Договор за
допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г., сумата от 23,62 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за
заем CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г. за периода от 20.05.2018 г. до
03.07.2019 г. и сумата от 18,05 лв.,
представляваща обезщетение за забава
по Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г. за
периода от 20.05.2018 г. до 03.07.2019 г. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на спора съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски производството,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 408,24 лв., от общо направени разноски
в размер на 975,00 лв., от които 100,00 лв. разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 3698/2019
г. по описа на РС - Сливен и 275,00 лв. - разноски за държавна такса, 300,00
лв. - депозит за особен представител, 200,00 лв. - депозит за експертиза и 100,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД, че М.М.Е., ЕГН: **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 455,00 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/, представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за заем CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018
г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от
10.09.2018 г. към Рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр.
д. № 3698/2019 г. по описа на СлРС - 03.07.2019 г., до окончателното й
погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2355/05.07.2019 г. по ч. гр. д. № 3698/2019 г. по описа
на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че М.М.Е., ЕГН: **********, с адрес ***
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 82,17 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.03.2019 г. по Договор за заем
CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г.; сумата от 53,24 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги CrediHome №
1181-10177589/15.03.2018 г. и сумата от 399,30
лв., представляваща застрахователна
премия по Договор за допълнителни услуги CrediHome №
1181-10177589/15.03.2018 г. и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 23,62 лв.,
представляваща обезщетение за забава
по Договор за заем CrediHome № 1181-10177589/15.03.2018 г. за периода от
20.05.2018 г. до 03.07.2019 г. и сумата от 18,05
лв., представляваща обезщетение за
забава по Договор за допълнителни услуги CrediHome №
1181-10177589/15.03.2018 г. за периода от 20.05.2018 г. до 03.07.2019 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2355/05.07.2019 г. по
ч. гр. д. № 3698/2019 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, М.М.Е., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 408,24 лв. /четиристотин
и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща разноски в общ размер, направени в производството по ч. гр.
д. № 3698/2019 г. по описа на РС - Сливен и в настоящото исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: