Решение по дело №250/2021 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 2
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Славчо Асенов Димитров
Дело: 20215430100250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр.Мадан, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100250 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от ЕТ „Р.-М. Л.“, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: с. Ч., ул. З. № * представлявано от М. Р. Л., чрез адвокат
С.Я. Ч., съдебен адрес: гр. С., ул. „П.. Д. П.“ № 6 против Й. Х. ЕФ., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Р., ул. Г.С. Р. № * и Й. Й. ЕФ., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. С.,
чрез Л. Н. ЕФ., като майка и законен представител на малолетния Й. Й. ЕФ. да бъде обявен
по отношение на ищеца Договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален
акт №182, т. I, рег.№2382, дело №*** на нотариус Н. Д.- нотариус с рег. № *с район на
действие РС-Мадан, вписан в СВ Мадан с вх.рег.№*г., акт №33, том 3, дело № **., по силата
на който ответникът Й. Х. ЕФ. е дарил на сина си Й. Й. ЕФ., действащ чрез своята майка и
законен представител Л. Н. ЕФ., недвижими имоти, подробно описани в посочения
нотариален акт.
В исковата молба се твърди, че с присъда № 60002 от 02.04.2021г. по НОХД
**/2019г. по описа на РС- Смолян, потвърдена с Решение № 20/23.07.2021 г. по ВНОХД №
**г. на Смолянския окръжен съд, първият ответник Й. Х. ЕФ. бил признат за виновен в това
че на 11.10.2017 г. около 16.40 часа, на републикански път II - 86 (Пловдив - Смолян -
границата с Р. Гърция), при км. 119, с посока на движение с. Равнища към с. Търън, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с
регистрационен № ..., с прикачено ремарке „Голд Ховер“ с рег. № ... и с натоварен върху
ремаркето валяк „Намм“ с рег. № ... собственост на „Б.“ ЕООД гр. Смолян, е нарушил
правилата за движение по чл. 127, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП / т.1 - „Превозваните товари
трябва да не създават опасност за участниците в движението“ и т. 2 - „Превозваните товари
трябва да бъдат укрепени...“, /като не е спазил особените правила за превоз на товари, а
именно товарът да бъде укрепен и да не създава опасност за участниците в движението, в
резултат на което превозвания в ремаркето валяк изпаднал в ляво от ремаркето и навлязъл в
пътната лента, предназначена за насрещно движение, при което последвал удар с движещия
се насреща товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ..., управляван от М. Р. Л. и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 15 391.00 лв. на
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ..., собственост на ЕТ „Р. - М. Л.“ с. Ч.,
1
общ. Р.. Посоченото лице било осъдено да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 15391 лв., ведно със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното
плащане, както и направените по делото съдебни разноски в размер на 2000 лева, за което
бил издаден и изпълнителен лист от 13.08.2021 г.
Ищецът твърди, че на 18.08.2021 г. подал молба за образуване на изпълнително дело
до ЧСИ С. Д. с рег.№*, с район на действие Окръжен съд Смолян, като по изпълнителното
дело се установило, че първият ответник не притежавал достатъчно имущество, от което
може да се удовлетвори. В хода на изпълнителното производство се установило, че на
20.08.2021 година - 27 дни след влизане в сила на присъдата и два дни след образуване на
изпълнителното дело, първият ответник е дарил на сина си - втори ответник, следните
имоти:
- поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 880 кв.м., с адрес: гр. Р., ул. Г.
С. Р. № *, с трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10 м/, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор ****, със
застроена площ от 65 кв.м., брой етажи - 3, с предназначение - Жилищна сграда -
еднофамилна, построена в гореописания поземлен имот; сграда с идентификатор ***, със
застроена площ от 51 кв.м., брой етажи - 1, е предназначение - друг вид сграда за обитаване,
построена в гореописания поземлен имот;
Ищецът счита, че сделката на дарение била увреждаща спрямо него, доколкото
първия ответник- длъжник бил намалил имуществото си, увеличавайки своята
неплатежоспособност. Сделката била извършена след възникване на задължението. Посочва,
че като сделка извършена между родители и деца, безвъзмездно, субективния момент на
знание за увреждане се презумира от закона. По изложените съображения моли за уважаване
на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който се оспорва предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че въз основа на издаден
изпълнителен лист (с дата на издаване на изпълнителния титул 13.08.2021) по НОХД № **
от 2019 година по описа на Районен съд- град Смолян, първия ответник Й. Х. ЕФ. е осъден
да заплати на ЕТ „Р.- М. Л.“ настоящото производство, следните суми: 15 391 лева,
имуществени вреди по иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, ведно със законна лихва за забава върху тази сума считано от датата на
предявяване на исковата молба 11.10.2017 година; 1000 лева адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат Ч. в първоинстанционното производство пред Районен съд- град Смолян;
1000 лева адвокатско възнаграждение за адвокат С.Ч. във въззивната инстанция. Не се
оспорва и обстоятелството, че съгласно Покана за доброволно изпълнение с изходящ номер
№11715/24.08.2021, по изпълнително дело №** година, изпратена от ЧСИ Д. ответникът Й.
Х. ЕФ. е уведомен, че срещу него е образувано принудително изпълнение, както и че му е
предоставен двуседмичен срок за доброволно погасяване на посочените в поканата суми -
главница, лихви и разноски по изпълнението. Оспорват се твърденията на ищеца, че
първият ответник Й. Х. ЕФ. с единствена цел увреждане на кредиторовия интерес е дарил на
втория ответник Й. Й. ЕФ., посочените в исковата молба недвижими имоти. Твърди се, че в
случая не е налице съзнателно увреждане на кредиторовия интерес, тъй като на дата
16.09.2021 г. длъжникът по изпълнителното дело е изплатил в цялост дълга. Твърди, че още
преди образуване на изпълнителното производство, Й. Х. ЕФ. заплаща сумата от 2000 лева,
представляващи присъдено адвокатско възнаграждение в две инстанции. Посочва се, че
ищецът е придобил качеството на кредитор от момента на издаване на изпълнителния титул
- 13.08.2021 г. и е получил пълно удовлетворение на паричните си вземания. Посочва се, че
първият ответник бил заплатил сумата от 2000 лева още преди издаване на изпълнителния
лист, а в срока на доброволно изпълнение, указан от съдебния изпълнител е погасил в
цялост дълга. Твърди се, че с поведението си ответниците не са станали повод за завеждане
на делото, поради което не следва да понасят отговорността за заплащане на претендираните
разноски. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендирания от
ищеца адвокатски хонорар. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, а
2
при условията на евентуалност за отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че с
влязла в сила присъда № 60002 от 02.04.2021г. по НОХД **г. по описа на РС- Смолян,
първият ответник Й. Х. ЕФ. бил признат за виновен в това че на 11.10.2017 г. около 16.40
часа, на републикански път II - 86 (Пловдив - Смолян - границата с Р. Гърция), при км. 119, с
посока на движение с. Равнища към с. Търън, при управление на моторно превозно средство
- товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с регистрационен № .., с прикачено ремарке „Голд
Ховер“ с рег. № .. и с натоварен върху ремаркето валяк „Намм“ с рег. № .., собственост на
„Б.“ ЕООД гр. С., е нарушил правилата за движение по чл. 127, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП / т.1
- „Превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в движението“ и т. 2 -
„Превозваните товари трябва да бъдат укрепени...“, /като не е спазил особените правила за
превоз на товари, а именно товарът да бъде укрепен и да не създава опасност за участниците
в движението, в резултат на което превозвания в ремаркето валяк изпаднал в ляво от
ремаркето и навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение, при което
последвал удар с движещия се насреща товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. №
..., управляван от М. Р. Л. и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в
размер на 15 391.00 лв. на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № .., собственост
на ЕТ „Р. - М.Л.“ с. Ч., общ. Р.. Първият ответник е осъден да заплати на ищеца сумата от 15
391 лева, имуществени вреди от причиненото деяние, ведно със законна лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 11.10.2017 година,
както и сумата от общо 2000 лева - адвокатско възнаграждение за производството пред две
съдебни инстанции. Постановената присъда е потвърдена с Решение № 20/23.07.2021 г.
постановено по ВНОХД № ../2021г. и е влязла в сила на 23.07.2021г.
В полза на ЕТ Р.- М. Л. е издаден изпълнителен лист от 13.08.2021 г. срещу Й. Х.
ЕФ. по НОХД № ...от 2019 година по описа на Районен съд- град Смолян, с който първият
ответник е осъден да заплати на ищеца следните суми: 15 391 лева, имуществени вреди от
причиненото деяние, ведно със законна лихва за забава върху тази сума считано от датата на
предявяване на исковата молба 11.10.2017 година, както и сумата от общо 2000 лева -
адвокатско възнаграждение за производството пред две съдебни инстанции.
На 18.08.2021 г. въз основа на издадения в полза на ЕТ „Р.- М. Л.“ изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № .../2021 г. по описа на ЧСИ Д., рег. № *, с район на
действие ОС Смолян. /л. 41 д/.
Представена е и разписка от 18.08.2021 г. /л. 26 д./ видно от която М. Р. Л.-
представляващ ЕТ „Р.-М. Л.“, е получил сумата от 2000 лева от ответника Йолхан Химлиев
Е., предствляваща съдебни разноски за адвокатски хонорар.
На 20.08.2021 г. ответникът Й. Х. ЕФ. дарил на сина си Й. Й. ЕФ. поземлен имот
с идентификатор ***, с площ от 880 кв.м., с адрес: гр. Р., ул. Г. С. Р. № *, с трайно
предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до
10 м/, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 65
кв.м., брой етажи - 3, с предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, построена в
гореописания поземлен имот; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 51 кв.м.,
брой етажи - 1, е предназначение - друг вид сграда за обитаване, построена в гореописания
поземлен имот, който договор за дарение е обективиран в нотариален акт №182, т. I, рег.
№2382, дело №***г. на нотариус Н. Д. - нотариус с рег. № *с район на действие РС-Мадан,
вписан в СВ Мадан с вх.рег.№**г., акт №33, том 3, дело № ***
Представена е покана за доброволно изпълнение изх. № ..г. по изп. д. №../2021 г. на
ЧСИ С. Д., връчена на първия ответник на 07.09.2021 г. /л. 27д./
На 02.09.2021 г. е образувано производството пред настоящия съд по подадената
искова молба от ЕТ „Р.- М. Л.“.
Видно от представената вносна бележка от 16.09.2021г. /л. 28 д./ първият ответник е
3
заплатил сумата от 25 000 лева по цитираното изпълнително дело, от които 15391 лева –
главница, а с остатъка са погасени лихви и разноски. Ищецът не оспорва, че вземането, с
което се легитимира като кредитор в настоящото производство е погасено изцяло след
образуване на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. За уважаването на исковата претенция при
условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи кумулативното наличие
на следните предпоставки: че има качеството на кредитор спрямо ответника- което означава
да разполага с неудовлетворено вземане срещу него; след възникване на вземането на
ищеца, длъжникът да е извършил действие, увреждащо кредитора; при извършване на
увреждащото действие, длъжникът да е знаел за увреждането.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че в хода на настоящото производство първият ответник е погасил изцяло вземането, с което
ищецът се легитимира като кредитор в настоящото производство, който факт съдът взема
предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. С погасяването на вземането от страна на
ответника е отпаднало и качеството на кредитор на ищеца, поради което не е налице
първата материална предпоставка, обуславяща възникването на потестативното право по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Направеното искане за присъждане на разноски в полза на ищеца по делото съдът
намира за основателно, тъй като макар и в хипотеза на отхвърляне на иска на ищеца да не
му се следват разноски, то с оглед поведението на ответниците и най-вече на първия от тях
се установява, че те са станали причина за завеждане на делото. По делото се установява, че
към датата на подаване на исковата молба- 02.09.2021 г. ищецът е бил носител на
неудовлетворено притезание срещу първия ответник, което е възникнало на извъндоговорно
основание – деликт, осъществен на 11.10.2017 г., разкриващ от обективна и субективна
страна признаците на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, с което са причинени имуществени вреди на ищеца в размер от 15 391 лева.
Транслативната сделка, с която ответникът- длъжник се е разпоредил безвъзмездно с
имуществото си е осъществена на 20.08.2021 г. По арг. от чл. 133 от ЗЗД цялото имущество
на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. Отчуждаването на имуществени
права, включени в патримониума на длъжника обективно води до намаляване на общото
обезпечение на кредиторите. По делото не са ангажирани доказателства, че въпреки
отчуждаване на процесните имоти в патримониума на ответника са останали имуществени
права, от паричната равностойност на които кредиторът може надлежно да удовлетвори
своето парично притезание. Следователно, с отчуждаването на недвижимите имоти, предмет
на безвъзмездна разпоредителна сделка- договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№182, т. I, рег.№2382, дело №167/2021г. на нотариус Несибе Дервишева - нотариус с рег. №
677 с район на действие РС-Мадан първият ответник е застрашил надлежното
удовлетворяване на паричното притезание, чийто носител е ищецът и по този начин е
увредил интереса на кредитора. Не се споделят доводите на ответниците, че искът по чл. 135
от ЗЗД е преждевременно предявен от ищеца, поради обстоятелството, че към датата на
депозиране на исковата молба не е изтекъл срокът по чл. 428 ГПК за доброволно изпълнение
в хода на изпълнителното производство. Съдебното удостоверяване на вземането,
издаването на изпълнителен лист и образуването на изпълнителното производство нямат
отношение към възникване на качеството на кредитор на ищеца, доколкото вземанията,
произтичащи от непозволено увреждане са изискуеми от момента на извършване на
деликта, като дори за да изпадне деликвентът в забава, не е необходима покана – арг. чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД. Искът по чл. 135 от ЗЗД има обезпечителен характер, тъй като от една страна
запазва имуществото на длъжника от намаляване, а наред с това осигурява възможност при
4
евентуалното му уважаване да бъдат предприети действия по принудително изпълнение и
по отношение на вещи, с които длъжникът се е разпоредил в полза на трети лица. Като
материална предпоставка, обуславяща възникването на потестативното право по чл. 135, ал.
1 от ЗЗД законът предвижда наличието на неудовлетворено притезание в полза на ищеца, с
което последният се легитимира като кредитор, която предпоставка е била налице към
датата на депозиране на исковата молба, поради което въпреки извършеното плащане в хода
на процеса и отхвърляне на иска съдът намира, че ответниците с поведението си са дали
повод за завеждане на делото. Предвид изложеното на ищеца се дължат направените
разноски в производството за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира разноски в размер на 1300 лева – за заплатен адвокатски хонорар
и 401,62 лева- заплатена държавна такса в настоящото производство. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. Делото е лишено от фактическа и правна сложност, по делото са приети
единствено писмени доказателства в неголям обем, двамата ответници са задължителни
необходими другари в процеса, поради което предметът на доказване спрямо тях е
идентичен, в хода на процеса първият ответник е извършил плащане на вземането, с което
ищецът се легитимира като кредитор, с оглед на което съдът намира, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ето защо следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца около минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 840 лева.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Р.-М.Л.“, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: с. Ч., ул. З. № * представлявано от М. Р. Л. против Й. Х. ЕФ., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул. Г.С. Р. № * и Й. Й. ЕФ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. В., общ. С., чрез Л. Н. ЕФ., ЕГН ***, като майка и законен представител на малолетния Й.
Й. ЕФ. да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ЕТ „Р.-М. Л.“,
Договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №182, т. I, рег.
№2382, дело №**г. на нотариус Н. Д. - нотариус с рег. № *с район на действие РС-Мадан,
вписан в СВ Мадан с вх.рег.№.. от 20.08.2021г., акт №33, том 3, дело № ../2021г., по силата
на който Й. Х. ЕФ. е дарил на сина си Й. Й. ЕФ., действащ чрез своята майка и законен
представител Л. Н. ЕФ., недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от
880 кв.м., с адрес: гр. Р., ул. Г. С.Р. № ***, с трайно предназначение-урбанизирана
територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/, ведно с построените в
имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи - 3, с
предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна,; сграда с идентификатор ***, със
застроена площ от 51 кв.м., брой етажи - 1, е предназначение - друг вид сграда за обитаване.
ОСЪЖДА Й. Х. ЕФ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. Г.С. Р. № * и Й. Й. ЕФ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. С., чрез Л. Н. ЕФ., ЕГН ***като майка и
законен представител на малолетния Й. Й. ЕФ. да заплатят на ЕТ „Р.-Ме. Л.“, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: с. Ч., ул. З. № * представлявано от М. Р. Л. сумата от 1
241,62 лева /хиляда двеста четиридесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски
по гр.д. № 250/2021 по описа на РС Мадан, от които 401,62 лева за платена държавна такса и
840 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване през ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

5


Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6