№ 167
гр.П., 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235200500219 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №97/30.01.2023г., постановено по гр.д.№2631/2022г. по
описа на РС-П. е отхвърлен иска за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца Б. С. С., ЕГН **********, от грП., ул.„Д.К.- Н.“ №10,
ет.1, ап.1, със Заповед №98/18.04.2022г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, издадена от управителя на дружеството ответник
„Рийджън фруут“ ЕООД- гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 53, бл.2, ал.1,
ЕИК *********, връчена на 16.06.2022г., с която заповед е констатирано, че в
резултат на уволнението ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.221,
ал. 1 от КТ в размер 1420лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. С. С., чрез
пълномощника му Адвокатско дружество „Л.ИС.“.
Твърди се в същата, че постановеното решение е незаконосъобразно. В
тази насока се визира, че неправилен е изводът на съда, че при издаването на
процесната заповед не е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ.
Счита се, че същата е нарушена, като заповедта не е мотивирана, тъй
1
като в констативната й част, където е казано, какво е нарушение се счита, че е
извършено е посочено, че се счита, че е извършено нарушение по чл.187, ал.1,
т.1 от КТ, без да е посочено счита ли се, че е извършено нарушение на чл.190
от КТ, в който са изброени нарушенията, за които се налага най- тежкото
дисциплинарно наказание- уволнение.
Приема се, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание е императивна. Липсата на един от тях
е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Твърди се, че дисциплинарното уволнение може да бъда наложено само
при наличието на изрично и изчерпателно визираните хипотези по чл.190,
ал.1 от КТ. В този смисъл се приема, че от съдържанието на заповедта е
видно, че в същата разпоредба на чл.190 от КТ е посочена, само като
основание за налагане на дисциплинарно наказание, без да е посочена
констатация за извършено нарушение, попадаща в обхвата на същата
разпоредба. Обстоятелството, че наказващият орган не е квалифицирал
твърдените нарушения на трудовата дисциплина, съобразно хипотезите на
чл.190 от КТ има за последица не само немотивиране на заповедта, но на
практика ищецът бива лишен от възможността да се защити, а извършването
на съдебен контрол за нейна законосъобразност би било невъзможно.
Сочи се, че следва да се отбележи и че разпоредбата на чл.187, ал.1, т.1
от КТ съдържа четири предложения за видове дисциплинарни нарушения, а в
констативната част на заповедта не е посочено, кое от тези предложения се
визира, т.е. кой вид дисциплинарно нарушение се счита, че е извършено,
поради което не става ясно, има ли извършено нарушение по този текст и ако
да, какво точно като вид, освен това нарушенията по посочения текст сами по
себе си не съставляват основание за дисциплинарно уволнение.
Твърди се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
въпреки, че процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е нарушена за част от
посочените в заповедта дати- от 12.04.2022г. до 18.04.2022г., то същата е
законосъобразна, понеже процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е спазена по
отношение на останалите дати, посочени в заповедта. В този смисъл се
приема, че за визираното нарушение- неявяване на работа на дати
12.04.2022г., 13.04.2022г., 14.04.2022г., 15.04.2022г. и 18.04.2022г.,
2
ответникът не е изпълнил задължението си да поиска и да изслуша
обясненията на ищеца, респективно да приеме писмени такива, а направо е
пристъпено към налагане на дисциплинарно наказание, с което на ищеца не е
дадена възможност да се защити в рамките на дисциплинарното
производство.
Счита се, че допуснатото нарушение по чл.193, ал.1 от КТ по
отношение на неявяването на работа на ищеца на датите от 12.04.2022г. до
18.04.2022г. води до незаконосъобразност на атакуваната заповед, даваща
основание за нейната отмяна.
Визира се, че едно от основанията, на които с атакуваната заповед на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е чл.190, ал.3 от
КТ- системно нарушаване на трудовата дисциплина. Според съдебната
практика, за да е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина по
смисъл на чл.190, ал.3 от КТ, следва да са извършени от работника или
служителя три или повече нарушения на трудовата дисциплина. В случая се
счита, че не са налице три или повече нарушения. Излагат се съображения в
тази насока.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и се постанови ново такова с което се отмени Заповед
№98/18.04.2022г. на „Рийджън Фруут“ ЕООД, представлявано от управителя
Г.Д.Б. с която е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя.
Моли се за присъждане на сторените съдено- деловодни разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Рийджън
Фруут“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Д.Б..
В съдебно заседание, жалбоподателят Б. С. С., редовно призован не се
явява. Не се явява и процесуалния му представител Адвокатско дружество
„Л.ИС.“, представлявано от адв.Л.-Г.- От страна на последната е подадена
молба в която се заявява, че се поддържа подадената въззивна жалба.
Искането е тя да бъде уважена, като основателна с отмяна на обжалваното
съдебно решение. Дадена е възможност за представяне на писмени бележки,
такива се представени, но не в указания от съда.
Ответникът по жалбата- „Рийджън фруут“ ЕООД, редовно призован,
законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му
представител адв.И. П..
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС-П. е образувано по подадена искова молба от
страна на Б. С. С. от грП. срещу работодателя му „Рийджън фруут“ ЕООД-
София, с която са предявени искове за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед №98 от 18.04.2022г.,
като с отмяната да бъде прието, че ищецът не дължи на бившия си
работодател обезщетение в размер едно брутно месечно трудово
възнаграждение- 1420 лв.
В исковата молба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност
на заповедта поради неизпълнение на задължението на работодателя да
поиска обяснения от работника за част от отсъствията /от 12.04.2022г. до
18.04.2022г.8, а също и поради липса на конкретно описание на нарушенията -
единствено било казано: „лицето не се е явило на работа на следните дати: ...“
/следват изброени 19 дати/.
Твърди се, че не ставало ясно в какво се изразяват нарушенията, какъв е
видът им и дали попадат в обхвата на чл.190 от КТ. Непълна била правната
квалификация на нарушенията по чл.187, ал.1, т.1 от КТ и не била посочена
връзка с чл.190.
Сочи се, че не било описано в заповедта за уволнение, с коя от
споменатите три покани, за кое от нарушенията са поискани обяснения. За
четири от датите ищецът заявява, че има издаден болничен лист, представен
на работодателя.
В срок на подадената искова молба е постъпил писмен отговор от
страна на ответникът „Рийджън фруут“ ЕООД- София. В него се оспорва
иска, като се описват подробно какви искания във връзка с отсъствията от
работа е отправял до работника и какви отговори и твърдения за извинителни
причини е давал работникът.
Искането е да се отхвърли предявения иск, като неоснователен
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа
страна следното:
Видно от Трудов договор от 11.02.2022г.- л.6-7 се установява, че
4
същият е сключен между ищеца като работник и ответното дружество като
работодател и по силата на който, първия е назначен на длъжност
електромеханик с пълно работно време и място на работа- промишлена
сграда на работодателя в грП., с месечно трудово възнаграждение в размер
1420лв., със срок на предизвестието за прекратяване от 30 дни.
Видно от Разписка- л.25 се установява, че на 05.03.2022 г. на ищеца му
било връчено чрез куриер искане за обяснение във връзка с дисциплинарно
нарушение, на основание чл.193, ал.1 от КТ от дата 04.03.2022г., с което
работодателят го кани да обясни писмено неявяването си на работа на дати
23.02., 24.02., 25.2.,28.02., 01.03., 02.03. и 04.03., като му е определен срок за
представяне на обясненията до 09.03.2022г.
В Обяснение от 05.03.2022г.- л.24 подадено от ищецът, последния
излага данни, че на 22.02.2022г. се е намокрил, миейки камерите и е настинал
сериозно. Освен това лекувал възпаление на предходно изваден зъб, от който
обаче част останала неизвадена. Лекувал го частен стоматолог, който отказал
да му издаде документ, защото това би довело до конфликт с личния му
стоматолог. Антибиотиците, предписани за възпалението, заедно с прахчетата
за настинката, довели до гадене, повръщане и потене и ищецът бил
неспособен да се яви на работа. Болничен не могъл да вземе, защото бил
здравно неосигурен и финансово зле, така че не можел и да си плати. В
обяснението моли отсъствията да бъдат отразени като неплатен отпуск, ако е
възможно.
Видно от Писмо- искане от 01.04.2022г.- л.26, връчено му лично /по
данни на св.Г.- при явяването му на работа на 04.04.2022г. се установява, че
от ищеца са поискани отново във връзка с дисциплинарно нарушение
обяснения за отсъствието му от работа на 28.03., 29.3., 30.03., 31.03. и 01.04.,
като е определен срок за представяне на такива до 06.04.2022г.
От Обяснение от 06.04.2022г- л.27 се констатира, че ищецът излага
данни в насока, че е бил болен с хрема, болки и висока температура, поради
което не се явил на 01.04., а по преценка на личния лекар му бил издаден
болничен лист само за периода 28.03.- 31.03.2020г.
Видно от Болничен лист издаден на 29.03.2022г.- л.57 се установява, че
същият е бил с режим на лечение: домашно- амбулаторен от 28.03.2022г. до
31.03.3022г.
5
Видно от Писмо- искане на ответника от 11.04.2022г.- л.28, връчено
чрез куриер на ищеца с разписка- л.31 на 12.04.2022г. са поискани от
последния искане за обяснение за отсъствия от работа от 08.04. и 11.04.2022г.
От Обяснение от 12.04.2022г- л.29, С. е дал обяснения в насока, че не се
явява поради конфликт и месене в работата му от страна на друг служител
/описват се причините за конфликта, свързани с елементи от изпълняваната
работа/, не може да се разбира с него, среща и други трудности покрай
организацията на работата от работодателя, поради което не е възможно
повече да работи на това място и на 08.04.2022г. е писал до секретарката на
работодателя, че се отказва.
Видно от Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
№98/18.04.2022г.- л.9 се установява, че работодателя на ищеца е наложил на
същия дисциплинарно наказание уволнение на ответника. В нея като
описание на нарушението било посочено, че С. не се е явил на работа на дати
23.02., 24.02., 25.02., 28.02., 01.03., 02.03., 04.03., 28.03., 29.03., 30.3.,
31.03. и 01.04., 08.04., 11.04., 12.04., 13.04., 14.04., 15.04. и 18.04.2022 г. В
същата са описани трите искания за обяснения и дадените обяснения, като
работодателят е посочил, че описаното в обясненията има субективен
характер и не е основание за освобождаване от дисциплинарно наказание. В
заповедта е посочено, че работникът дължи обезщетение в размер едно
брутно трудово възнаграждение или 1420 лв., на основание чл. 221, ал. 2 от
КТ. Съдържа се и изявление за частично прихващане на обезщетението с
неизплатеното на работника трудово възнаграждение в размер 366,50лв.
Видно от Нотариална покана- л.8 се установява, че работодателят на
04.05.2022г. е представил заповедта на нотариус с цел връчване, като това е
реализирано от страна на последния по отношение на ищеца на 16.06.2022г.
В показанията си св.Г. коментира изготвянето на писмата- искания от
страна на управителя на фирмата- ищец и получавеното им от куриер.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция от правна страна приема следното:
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона
съдържание, обжалва се невлязло в сила решение на първоинстанционния
съд, подадена е в законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, въззивната
6
жалбата е неоснователна.
Решението на Пазарджишкия районен съд е валидно - постановено е от
надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на
тях е достигнал до изводи, че предявения иск, с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.190 от КТ е неоснователен, предвид на което
правилно и законосъобразно го е отхвърлил. В този аспект следва да се
посочи, че се възприемат и доводите на първата инстанция в насока, че не би
следвало да се счита, че е предявен и втори, установителен иск, обусловен от
конститутивния иск за отмяна на уволнението. Ищецът към момента няма
правен интерес от такъв отделен установителен иск, тъй като самата отмяна
на заповедта за уволнение би довела до недължимост на обезщетението по
чл.221, ал.2 от КТ, което е всъщност целеният от него резултат въпреки
формулировката в исковата молба.
Крайните правни изводи на съда, настоящата инстанция няма основание
да ги променя, с оглед на събраните по делото доказателства, като ги споделя
изцяло, ведно с изложените в тази насока доводи за неприемане твърденията
на ищцата и нейната защита. В този смисъл следва да се посочи, че
въззивният съд не споделя и изложените възражения във въззивната жалба.
В производството по чл.344, ал.1, т.1 от КТ- трудов спор за законността
на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да
установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да
прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя
е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата
молба от ищеца, са неоснователни.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието
на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай
са свързани със следните оспорвания: нарушение на нормата на чл.193, ал.1
от КТ; нарушени на изискванията на чл. 195 от КТ; не е спазена процедурата
по установяване и налагане на наказанието; не е извършил твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, т.3 от КТ.
7
За да наложи дисциплинарно наказание, не е нужно работодателят да
уведомява работника или служителя, че е образувано производство по
налагане на дисциплинарно наказание, т.е. че е започнал процедура по
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Освен това не съществува
законово изискване работодателят да е сезиран с нарочен акт /жалба,
оплакване, сигнал и др./, за да упражни потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение поради извършени нарушения на трудовата
дисциплина, както и не е длъжен да предоставя копие от жалбата или сигнала
на работника или служителя. Кодексът на труда не съдържа разпоредби за
откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Когато
на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези
обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какви обстоятелства се искат обясненията. В този смисъл е
Решение №363 от 10.01.2012г. на ВКС по гр.д.№354/2011г., IIIг.о.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на
работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение
на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва
да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на
обясненията- средство за защита, чрез осъществяването на което се събират
от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства,
което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено
нарушение, в т.ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената
покана- писмена или устна - за даване на такива до адресата.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в Решение №398 от
25.02.2002г. по гр.д.№748/2001г., ІІІг.о., Решение №290 от 31.03.2013г. по
описа на ВКС, ІІІг.о. е прието, че във връзка със задължението на
работодателя по чл.193, ал.1 от КТ е необходимо и достатъчно в съдебния
процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или
8
служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е
фактът на поискване на обясненията, който факт може да се установява в
процеса с всички доказателствени средства. Установи ли се, че работодателят
е поискал обясненията, той се счита за изправен по отношение задължението
по чл.193, ал.1 от КТ. Субектът на дисциплинарна власт следва да поиска
обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание
преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във
връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива
обяснения са поискани, следва да се приеме, че задължението по чл.193 от КТ
е изпълнено.
В случая е установено, че изискванията на чл.193 от КТ са спазени, тъй
като работодателят е поискал, а работникът е депозирал в указания му срок
писмено обяснение от 05.03.2022г.- л.24 за неявяването си на работа на дати
23.02., 24.02., 25.2.,28.02., 01.03., 02.03. и 04.03.
Налице е представено в срок писмено обяснение от 06.04.2022г- л.27 от
страна на ищеца поискани му във връзка отсъствието му от работа на 28.03.,
29.3., 30.03., 31.03. и 01.04.
Представени са писмени обяснения 12.04.2022г- л.29, представени в
срок за отсъствията на ищеца от работа от 08.04. и 11.04.2022г.
В случая, дали работодателят е извършил или не преценка на
относимостта и достоверността на дадените обяснения при формиране на
изводи за наличие на предпоставките за налагане на дисциплинарно
наказание е обстоятелство, извън регламентацията на императивното правило
по чл.193 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, заповедта за
дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за нарушителя,
наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага,
описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира
възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва
да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник
или служител. Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с
оглед изискването на чл.189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието,
както и с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ. Когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
9
отговоря на изискванията на чл.195 от КТ. В този смисъл са Решение №857 от
25.01.2011г. на ВКС по гр.д.№1068/09г., ІVг.о., Решение №278 от 19.05.2011г.
на ВКС по гр.д.№1276/10г., ІVг.о., Решение №642 от 12.10.2010г. на ВКС по
гр.д.№1208/09г., ІVг.о. Заповедта, с която се налага дисциплинарно
наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото
на извършването му. Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно
наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането му, но не
съществува забрана това да бъде направено и чрез други документи, към
които заповедта препраща, независимо дали те изхождат от работодателя или
не, като в този случай тези документи трябва да са известни на работника или
служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта за налагане на
наказанието. Същественото е от съдържанието на заповедта, да следва
несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е
прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има
възможност да разбере причината, поради която е уволнен, а съдът да може
да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали уволнението е
законосъобразно.
Работодателят може по своя преценка да посочи часа на нарушението,
но няма такова задължение. Достатъчно е в заповедта да фигурира датата или
период на извършване на нарушението. Не се изисква заповедта да съдържа
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и
часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната
характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво дисциплинарно нарушение според квалификация в чл.187
от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и
документи /без да е необходимо удостоверяването на връчването на
документите/. В този аспект е Решение №128 от 28.05.2013г. на ВКС по гр.д.
№726/2012г., IVг.о.
В настоящия случай и настоящата инстанция приема, че оспорената
заповед за уволнение отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. На
практика, от съдържанието на същата не се извеждат съществени пороци,
10
които да водят до нейната незаконосъобразност.
Работодателят ясно е посочил нарушителят, нарушението- неявяване на
работа, както дисциплинарно наказание което се налага. Съответно е
посочено, че трудовото правоотношение се прекратява.
Няма основание настоящата инстанция да не се съгласи с констатациите
на районния съд, че неявяването на работа може и следва да се опише по по-
ясен или по- подробен начин от думите: „не се е явил на работа“; не е нужно
например да се посочва началният час на работното време, мястото на работа
и т.н. Ясно е какво е наложеното дисциплинарно наказание- уволнение, тъй
като е посочено словесно, както и с позоваване на чл.188, т.3 от КТ.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
доказателства категорично, се установява описаното в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание дисциплинарно нарушение- неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни. В процесната заповед са
визирани множество дати, за които не се отрича за част от тях от страна на
жалбоподателят, че не се е явил на работа. Реално за голяма част от тези дати
описани в заповедта, последният не визира уважителни причини за
неявяването си. Тези отсъствията на ищеца от работа на различни дати се
доказват от собственоръчно написаните от него обяснения, представени по
делото, чиято автентичност не се оспорва от него. Както правилно е
констатирал и районния съд, за отсъствието на 01.04.2022г. ищецът изрично
признава в обяснението от 06.04.2022г. В обяснението от 12.04.2022 г. сочи:
„не се явявам на работа, тъй като...“; това обяснение съответства на искането
за дати 8 и 11 април 2022г. /петък и понеделник/, като съдът няма причина за
съмнение, че именно това искане е било връчено, тъй като в обяснението се
говори за текущо неявяване, отнасящо се за непосредствено предходните дни.
В обяснението от 05.03.2022г. е написано: „бях неспособен да се явя на
работа“, отнесено към дните след 22.02.2022г., и за „отсъствия“ в
множествено число, тоест отново поне два дни. Това обяснение е дадено в
отговор на искането за отсъствие от общо 7дни, отправено с искане от
04.03.2022г. Няма съмнение, че т.нар. форма 76, представляваща график,
отразяващ смените и присъствията на персонала е документ, съставен от
работодателя и не е част от счетоводната му документация /търговските
книги/, поради което би следвало работодателят да не може да докаже само с
11
него своите твърдения за изгодни за него факти.
От обясненията, съпоставени и с исканията за тях и представените
бележки от куриер действително няма основание да не се направи извод, че
ответникът не се е явил на работа най- малко на първи, осми и 11-и април,
както и в поне два от седемте изброени дни в края на февруари и началото на
март, без да му е разрешен отпуск /вкл. поради временна неработоспособност/
или да е установена някаква друга непреодолима пречка за явяването му
извън неговите твърдения. Всичко това е отделно от четирите дни в края на
март /28-31 март/, за които той разполага с болничен лист, макар и без
категорични доказателства за навременно представяне на работодателя.
Също така не може да има спор, че действително за част от отсъствията-
тези от 12.04.2022г. нататък- не е спазено изискването на чл.193 от КТ. За
друга част- тези от 28.03. до 31.03.2022г. е налице уважителна причина за
отсъствието- издаден болничен лист, разрешаващ отпуск поради временна
неработоспособност.
Факт е обаче, че извън тези дати са налице поне пет /най- вероятно
повече/ дни, в които ищецът не се е явил на работа за целия ден, от които
поне два са последователни работни дни- осми и единадесети април 2022г., с
което на практика се осъществява състава на чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а именно
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.
Не са на налице основание да не се приемат като правилни изводите на
районния съд, че дори и да се установява, че част от нарушенията, предмет на
заповедта не са извършени или за тях не са спазени процесуалните
изисквания за налагане на дисциплинарно наказание, ако останалите
нарушения се докажат, за тях е спазена процедурата по налагане на наказание
и тяхната тежест сама по себе си е достатъчна за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, то заповедта продължава да бъде законосъобразна
в тази част и искът за отмяна на уволнението не следва да се отхвърля. В този
смисъл са и цитираните от последния решения на ВКС, а именно: Решение
№334 от 23.10.2012г. на ВКС по гр.д.№242/2012г., III г.о., Определение №478
от 19.04.2012г. на ВКС по гр.д.№931/2011г., IVг.о., ГК, Определение №750 от
26.05.2011г. на ВКС по гр.д.№79/2011г., IVг.о. и посоченото в него Решение
от 17.06.2010г. на ВКС по гр.д.№626/2009г., ІІІг.о.
Настоящата инстанция не намира, че е налице хипотезата на чл.190,
12
ал.1, т.3 от КТ за наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина, в
какъвто смисъл са наведени възражения от страна на защитата на въззивника.
Независимо от тази констатация при наличието на посоченото по- горе
нарушение, то е самостоятелно основание за налагане на най- тежкото
наказание- дисциплинарно уволнение.
При спор относно законността на наложеното дисциплинарно
наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да
наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189, ал.1
КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението /определя се от значимостта
на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя – в този
смисъл Решение №461 от 17.06.2010г., на ВКС по гр.д.№626/2009г., ІІІг.о.,
Решение №305 от 01.06.2010г. на ВКС по гр.д.№620/2009г., IIІг.о., Решение
№372 от 01.07.2010г. на ВКС по гр.д.№1040/2009г., IVг.о., ГК, Решение №236
от 19.09.2012г. на ВКС по гр.д.№34/2012г., IIIг.о.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към конкретното
неизпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищеца най- тежко
дисциплинарно наказание- уволнение, съответства на тежестта на
установените по делото нарушения на трудовата дисциплина. Законът
предвижда неявяването на работа в течение на два последователни работни
дни като тежко дисциплинарно нарушение и основание за налагане на
наказание “уволнение”, тъй като на практика разстройва в голяма степен
създадената организация на работа- основание за уволнението на работника-
чл.190, ал.1, т.2 от КТ.
Касае са за неизпълнение на основни трудови задължения, установени в
13
нормата на чл.126, т.1 от КТ. Наложеното дисциплинарно наказание
уволнение е съответно на извършените дисциплинарни нарушения по
критериите на чл.189 КТ с оглед продължителността на периода, в който
ищецът не се е явявал на работа без уважителни причини.
По тези съображения се налага извод, че от обективна и субективна
страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения.
Поради всичко изложено съдът счита, че заповедта за уволнение не
страда от такива пороци, които да обуславят нейната отмяна, като
незаконосъобразна.
Предвид на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че
издадената Заповед №98/18.04.2022г., с която трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено от работодателя й, на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с
чл.190, т.7 и чл.187, ал.1, т.3 от КТ е законосъобразна и като такава не
подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен,
правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид на гореизложеното, споделяйки правните изводи на първата
инстанция, въззивният съд приема, че следва да остави без уважение
подадената въззивна жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.271, ал.1, пр. първо от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №97/30.01.2023г., постановено по гр.д.
№2631/2022г. по описа на РС-П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от
обявената на страните дата 10.05.2023г., при наличие на предпоставките
на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15