№ 1130
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202218 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
20-1030-013980 от 09.12.2020 г., издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на С.В.М. с ЕГН ********** с адрес ** на основание чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането (нататък КЗ) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за невъзможност от страна на жалбоподателя
да заплати наложената глоба. Излага, че ползва мотопеда като инвалидна количка,
поради проблеми с придвижването и социалното му положение. Моли да бъде
намалена санкцията му. В съдебно заседание се поддържат същите възражения.
Въззиваемата страна е взела становище по законосъобразността на обжалвания
акт с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
Собственик на мотопед марка и модел „Хонда Па 50“ с рег. № ** е Т.Т..
На 06.11.2020 г. жалбоподателят С.М. се движил по ул. „Коматевско шосе“ в гр.
1
Пловдив като управлявал мотопед марка и модел „Хонда Па 50“ с рег. № **. Около
14:06 ч. бил спрян до № 2 в посока север - юг на същата улица за проверка от
служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, сред които бил и
свидетелят Й.И.. При проверката е установено, че към момента на извършването
жалбоподателят е управлявал ППС, което е регистрирано на територията на страната и
не е спряно от движение, но не притежава сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което си
изисква от лице, което не е собственик, но притежава и използва това ППС.
По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA бл. № 345953/06.11.2020 г. в присъствието на нарушителя за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е връчен на жалбоподателя, от когото не са
постъпили възражения при съставянето на акта. По-късно същия ден било депозирано
писмено възражение.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият
орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението посочено в
акта.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, а напротив се потвърждава. Освен това тя се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля Й.И. – актосъставител, и писмени доказателства, а именно АУАН, справка
база данни на КАТ Първоначална регистрация, два броя докладни записки, писмено
възражение, справка нарушител/водач, заповед № 317-з3985 от 22.10.2018 г. на
директора на ОД на МВР Пловдив.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, последователни, логични
и непротиворечиви, като същият потвърждава, че издаденият акт е съставен от него и
негов е подписът на актосъставител. Потвърждава, че в актовете вписва единствено
това, което констатира лично. Споделя, че водачът е бил спрян поради други
нарушение по ЗДвП и след направена справка в служебен таблен е установена липсата
на сключен договор „Гражданска отговорност“. Поради тази причини съдът се довери
на показанията на свидетеля, тъй като съответстват на останалите писмени
доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
2
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и не се е възползвал от това си право. В допълнение е подадено отделно писмено
възражение в предвидения за това срок.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към
момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от
ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за неспазване на правилата за движение на МПС със сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът
е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочената норма гласи, че лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че С.М. като водач на ППС на 06.11.2020 г. около 14:06
часа в гр. Пловдив на ул. „Коматевско шосе“ до № 2 в посока север - юг управлявал
мотопед марка и модел „Хонда Па 50“ с рег. № **, собственост на Т.Т., без да има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
която се изисквала във връзка с притежанието и използването на автомобила.
Констатациите в АУАН съответстват на събраните писмени доказателства и най-
вече в базата данни на „Гаранционен фонд“ за сключени застраховки по
регистрационен номер на автомобила. След преценка на цялата доказателствена
съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха
от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да
прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а
следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението.
3
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като водач по
време на движение с автомобил, във връзка с чието притежание и използване, да е имал
сключена и действаща задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат
обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на
евентуалните пострадали от ПТП. Такава застраховка не е сключена и в последващ
момент.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
противоправността на притежаване и използване на МПС без да е негов собственик,
във връзка с което нямало сключена ЗГО, предвиждал е, че неизпълнението на
задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици.
Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда при нарушение на
правилото нарушителят да се наказва с глоба в размер на 400 лв. Съдът намира, че
правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН. Наказанието е точно определено, а
не в определени граници. Размерите на наложената глоба са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за
правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай
разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други
обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от
ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
4
опасност от обикновените случаи. Не се установяват твърдените от страна на
жалбоподателя обстоятелства за личността му, които биха могли да обосноват
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Дори и да се бяха установили, съдът е на становище,
че поведението на жалбоподателя съгласно справката му за нарушител водач е такова
на трайно неспазване на правилата за движение и очевидно нежелание да сключи
застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото макар и да не е влязло в сила е
издадено постановление за същото нарушение двадесет дни след установяване на
настоящото. Затова и данните за личността на нарушителя не биха променили крайния
извод.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-013980 от 09.12.2020
г., издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на
С.В.М. с ЕГН ********** с адрес ** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането (нататък КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5