РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №3597 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „КАНО
ТЕХ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.
„Екзарх Йосиф” №8А, ет.3, ап.6, представлявано от *** чрез упълномощения
адвокат В.Г. от ДАК, със съдебен адрес: *** срещу „ИНТЕРМЕД 1” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д.К.С., със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул. ”Мадрид” №11. Исковете са с правно основание чл.55, ал.1, предложение
трето от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищеца твърди, че на 25.07.2017г.
е сключил с ответника договор за покупко-продажба на 89100 корена жълт смил при
единична цена за корен 25 стотинки без ДДС, или цена за цялото количество - 22275
лв. без ДДС, респ. 26730 лв. с вкл. ДДС. В изпълнение на поетите ангажименти по
договора ищецът е заплатил на ответника по банков път половината стойност на
договорена стока, а именно: 13365 лв. с ДДС, за което е била издадена фактура №***г.
Ответникът не е доставил стоката в уговорените срокове.
Поради
неизпълнение на договорните отношения, ищецът е изпратил до ответника
покана-изявление за прекратяване на сключения помежду им договор и
възстановяване на сумата от 13365 лв. Ищецът твърди, че към датата на подаване
на ИМ, ответното дружество не е изплатило дължимата сума, което мотивира ищеца
да заведе настоящия иск.
Предвид гореизложеното, ищецът моли
съдът да осъди
ответника да му заплати сумата от 13365 лв., получена на отпаднало основание,
ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 03.09.2018г.
до окончателното изпънение на задължението.
Ищецът претендира и сторените съдебни
разноски по делото.
С разпореждане от 01.10.2018г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било връчено на ответното дружество на 18.01.2019г., чрез
залепване на уведомление, съгл. чл.47 и сл. ГПК.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално
допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с
оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба,
неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно
проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да
бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно
определение на 06.06.2019г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено устно
от процесуалния му представител в открито съдебно заседание, проведено на
06.06.2019г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,
както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на
неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от
представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно
основателни.
В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. №
1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 от ЗЗД за
неоснователното обогатяване. Пленумът на ВС изрично е посочил, че
разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД и състава по чл. 59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане
на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и
с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса, въз основа
на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното
материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от
възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на
ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага
със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се
определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При
фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването
на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за
получаването или за задържане на полученото. При фактическия състав по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо
да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на
престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи
отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания
за задържане на полученото.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен, както бе посочено по-горе.
Отделно от гореизложеното, с оглед
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът
следва да осъди ответникът да заплати
на ищеца сумата от 13365
лв. /тринадесет хиляди триста шестдесет и пет лева/, дадена от ищеца на ответника на отпаднало основание по
развален договор за покупко–продажба на 89100 корена жълт смил, сключен на 25.07.2017г., ведно със законната лихва
от деня на подаване на исковата молба – 03.09.2018г.
до окончателното изпълнение на задължението.
Ищецът е поискал присъждане на
сторените съдебни разноски в производството и е представил списък с такива /л.34/.
С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в
настоящото производство в размер на 534.60 лева /л.16/, 42.00 лв. – държавна
такса за образуване на изпълнително дело за налагане на запор върху банковите
сметки на ответника /л.35/, 50.00 лв. – държавна такса за образуване на
обезпечително производство по чл.390 от ГПК , издаване на обезпечителна заповед
и на съдебно удостоверение /л.36-39/, адвокатско възнаграждение в размер 930.95
лв., съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и 465.50 лв. - адвокатско възнаграждение, съгл. чл.7, ал.7 от
горепосочената наредба /л.40 – договор за правна защита и съдействие/, или общо
сумата от 2023.05 лв.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНТЕРМЕД 1”
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д.К.С., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, бул. ”Мадрид” №11 да заплати на „КАНО ТЕХ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич, ул. „Екзарх Йосиф” №8А, ет.3, ап.6, представлявано от ***,
на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ във
вр. с чл. 379 от ТЗ, чл. 294, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД,
сумата от 13365
лв. /тринадесет хиляди триста шестдесет и пет лева/, дадена от ищеца-купувач на ответника-продавач на
отпаднало основание по развален договор за покупко–продажба на 89100 корена жълт смил, сключен на 25.07.2017г., ведно със законната лихва
от деня на подаване на исковата молба – 03.09.2018г.
до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА „ИНТЕРМЕД
1” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д.К.С., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, бул. ”Мадрид” №11 да заплати на „КАНО ТЕХ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич, ул. „Екзарх Йосиф” №8А, ет.3, ап.6, представлявано от *** сумата от 2023.00 лв. /две хиляди двадесет и три лева/, представляваща съдебни
разноски, от които: държавна такса в настоящото производство в размер на
534.60 лева /л.16/, 42.00 лв. – държавна такса за образуване на изпълнително
дело за налагане на запор върху банковите сметки на ответника /л.35/, 50.00 лв.
– държавна такса за образуване на обезпечително производство по чл.390 от ГПК ,
издаване на обезпечителна заповед и на съдебно удостоверение /л.36-39/,
адвокатско възнаграждение в размер 930.95 лв., съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 465.50
лв. - адвокатско възнаграждение, съгл.
чл.7, ал.7 от горепосочената наредба /л.40 – договор за правна защита и
съдействие/,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: