Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 11.10.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 446 по описа на
Карловски районен съд за 2018 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-
0281-000414/18.05.2018 г. на Началника на РУ на МВР - К. на К.И.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл. 638
ал. 3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят К.И.Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита
наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна
на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР
- К., редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Л.Г.
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 476062/ 07.05.2018г.,
в който е отразено, че на същата дата жалбоподателят
около 21.40ч. на път I-6 при км 253
+630м. гр. С. посока гр. К. управлява лек автомобил Р.К.с рег. № *******,
собственост на В.Д.П. от гр. С.. При
проверката се установи, че автомобилът е регистриран на територията на
Република България, не е спрян от движение и няма валиден договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност към датата на проверката, с
което е нарушил чл. 638 ал. 3 от КЗ.
Възоснова на така съставения акт,
компетентният за това орган Началник на РУ на МВР – К., съгласно Заповед № 317з-3807/24.10.2016г.
на Директора на ОД на МВР П.е издал обжалваното наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият
съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност. Съдът намери, че същото страда от
съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на
разпоредбата на чл. 638 ал. 3 от КЗ, която въвежда задължение за водачите на
МПС да управляват само такива, които имат сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая като е управлявал лек автомобил без сключен и действащ такъв договор, жалбоподателят е нарушил посочената
разпоредба.
Въпреки безспорното установяване на факта на извършено
административно нарушение, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на
административно наказателното производство при издаване на обжалваното НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неговата
незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН се предвиждат и налагат
следните по вид административни наказания: обществено порицание; глоба; временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Така
предвидените административни наказания могат да се налагат единствено по
отношение на физически лица, доколкото съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН,
административно наказателната отговорност е лична, а чл. 6 от ЗАНН предвижда
като елемент от състава на всяко административно нарушение и наличието на
вина. За да не бъде изключена
възможността за ангажиране отговорността на юридически лица и едноличните
търговци за извършени от тях нарушения на произтичащи от нормативен акт
задължения, законодателят е предвидил в чл.83, ал 1 от ЗАНН възможността при
неизпълнение от страна на посочените субекти да се налага имуществена санкция,
при това само в случаите предвидени в съответния нормативен акт. Имуществената
санкция е отделен правен институт,
въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината
при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл. 83 ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и
имуществената санкция като правни термини и правни институти, доколкото същите
са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни
разпоредби. Имуществената санкция не е
сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат
за административни нарушения, за които административно наказателна отговорност
могат да носят само физически лица. Съответно и правният режим на имуществената
санкция е различен от този на глобата, като налагането на такава санкция има и
по-различни последици за съответното санкционирано лице. В тази насока е ТР
3/2014 г. на ВАС, което прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция конкретно във връзка с приложението на давностните срокове за
изпълнение на административното наказание глоба, които се считат за неприложими
по отношение на имуществената санкция, именно поради това, че тя е
самостоятелен правен институт.
В настоящият случай субект на административното
нарушение е физическо лице, за което законодателят е предвидил налагане на
административно наказание глоба в случаите на извършено административно
нарушение. С процесното наказателно постановление на Д. е наложена имуществена
санкция, която не е и предвидена в
приложимата санкционна норма на чл. 638 ал. 3 от КЗ, разбираемо предвид
конкретния субект на нарушението. По този начин е допуснато съществено
нарушение на материалния закон, тъй като субект на административно наказателна
отговорност е физическо лице и следва по
аргумент от чл. 13 от ЗАНН, и в съответствие с принципа на законоустановеност
на наказанието, наложеното такова по вид да бъде „глоба“.
Посоченото процесуално нарушение пряко засяга правото
на защита на жалбоподателя, доколкото се явява лишен от възможността да разбере
какъв е видът на наложеното му наказание, предвид явното противоречие с
предвидения друг такъв в закона. Нарушението, освен съществено, се явява и
неотстранимо в настоящата инстанция, поради което и наличието му е основание за
отмяна на наказателното постановление.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-
0281-000414/18.05.2018 г. на Началника на РУ на МВР – К., с което на К.И.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл.
638 ал. 3 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 400 лв. за нарушение
на чл. 638 ал. 3 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд - П.в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.