Определение по дело №17990/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 41271
Дата: 10 октомври 2024 г. (в сила от 10 октомври 2024 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20241110117990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41271
гр. С., 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110117990 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Х. Г. Н. против И. В. П., с която е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД при условията на чл. 415
от ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи да заплати на
ищеца получената без основание сума в размер на 950,00 лева, с която
неоснователно се обогатил,. представляваща вземане по договор за наем на
недвижим имот от 28.10.2022 г. и анекс към него от 28.06.2023 г. , ведно със
законна лихва за период от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГП по ч. гр.д.№ 59393/2023
по описа на СРС, 154 състав
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва основателността на исковете.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито
съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на
редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните
въпроси и направените доказателствени искания на страните.
Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет
на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.
Следва да се уважи искането на страните за допускане на по един
свидетел при довеждане за установяване на посочените в исковата молба и
отговора на исковата молба обстоятелства с оглед забрана по чл.159, ал.2
ГПК.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като
1
с оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да
бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си
доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и
проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по
делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на страните по един свидетел при режим на довеждане за
установяване на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба
обстоятелства. Същите следва да бъдат доведени в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.11.2024 г. от 09.30 часа, за
когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се
съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи
препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може
да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в
първото по делото публично съдебно заседание.


ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. Ищецът Х. Г. Н. твърди, че на 28.10.2022 г. е сключил с ищцата
договор за наем на недвижими имот, находящ се в гр.С., ж.к.Г.Д., ул.Б.Г. бл.69,
ет.8, ап.26. В изпълнение на поетите задължения при сключването на договора
наемателят е заплатил депозит в размер на 950, 00 лева, а на 06.11.2022 г. е
заплатил още един депозит в размер на 950 лв. Съгласно сключения анекс към
договора за наем от 28.10.2022 г. И. П. се задължава след излизането на всички
текущи фактури, настъпили след ползването на имотамо от наемателя за
последния месец и тяхното заплащане,. както и след излизане на
изравнителната сметка за ползването на топлинна енергия, да върне втория от
предоставените й депозити. На 28.06.2023 г. наемателят е уведомил
наемодателя, че прекратява договора за наем и има готовност да напусне
имота. На 01.08.2023 г. е съставен приемо- предавателен протокотол, с който
имотът е приет от наемодателя без забележки. А тъй като съгласно
изравнителната сметка за ползване на топлинна енергия, за имотът е имало
надвнесени суми, същите са били върнати от ответника на ищеца. Твърди, че
съгласно договора и изпълнение на всички негови клаузи ответникът се е
2
обогатила неоснователно, като не е върнала депозита от 950 лв., поради които
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
сумата 950,00 лв. За претендираната сума е подадено заявлние по чл.410 ГПК,
по което съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 950,00 лева
(деветстотин и петдесет лева), представляваща вземане по договор за наем на
недвижим имот от 28.10.2022 г. и анекс към него от 28.06.2023 г. , ведно със
законна лихва за период от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането. В срока
за изпълнение, длъжникът е заявил, ч е не дължи претендираната сума,
поради което и след дадени указания, ищецът е предявил установителен иск.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
2. След изпращане на исковата молба за отговор, такъв е постъпил от
отвеника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е било налице облигационно
правоотношение. Твърди, че съгласно раздел VI, чл.19 от договора за наем,
при прекратяване на договора по желание на наемателя межди шестия и
дванадесетия месец от неговото сключване, наемателят дължи неустойка в
размер на един месечен наем. Потвърждава обстоятелството, че на 28.06.2023
г. е била уведомена за прекратяването на договора. Като е върнала единия от
внесените депозити в размер на 950 лв., а другият е задържала именно на
основание клаузата в договора, представляваща неустойка. Прави възражение
за прихващане, тъй като твърди, че наемателят е върнал предоставения му за
ползване имот със скрити недостатъци, в състояние, различно от договореното
в договора за наем.Имотът бил мръсен, душът в банята не работел, както и 6
бр. лунички за вграждане били повредени, а 6 бр. ЛЕД – лампи не
работели.Това наложило закупуването на нови луни за вграждане и лед лампи,
както и душ – колона, за което представя стокова разписка и фактура с
фискален бон. Ето защо и на основание чл.103, ал.1 ЗЗД прави евентуално
възражение за частично прихващане на вземането на ищеца за сумата по
депозита в размер на 950 лв. с вземането си за размера на сумите, заплатени от
нея за възстановяване на причинените от наемателя повреди на наетия имот
по време на ползването му в размер на 140 лв., в случай, ч е бъде осъдена да
заплати сумата от 950 лв. Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира,
че предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД при условията на чл. 415 от ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти,
както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от
ГПК). По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни
или служебно известни, които също не подлежат на доказване.
По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е било
налице облигационно правоотношение съгласно договор за наем на
недвижими имот, находящ се в гр.С., ж.к.Г.Д., ул.Б.Г. бл.69, ет.8, ап.26 от
28.10.2022 г., както и че ищецът е заплатил 2 бр. депозита по силата на
3
сключения договор всеки в размер на 950 лв., като единия от тях в размер на
950 лв. му е бил върнат след прекратяване на договора.
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи
фактите, на които основава исканията си.
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
извършено плащане на исковата сума, чието възстановяване претендира, както
и обстоятелството, че същата е недължима. Ответникът следва да установи, че
я е получил на валидно правно основание.
По възражението за прихващане, ответникът следва да докаже, че имотът е
върнат от наемателя със скрити недостатъци, което е наложило извършване на
разходи, че е извършил разходи за възстановяване на причинените по време на
ползване на имота вреди и техният размер.
По иска за лихви – че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на
този иск.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които
страните не сочат доказателства.
Страните са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения и
възражения.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото
съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените
им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят
нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за
делото - да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4