№ 472
гр. К., 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102426
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Г.
заявя, че А. И. И., с ЕГН ********** е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „ТТ." ЕАД със сключен Договор за мобилни услуги от *** г.,
за ползване на мобилен номер ***, с избран абонаментен план Тотал+ 21,99, с
уговорен срок на действие за 24 месеца, до *** г. Абонатът е сключил и
Договор за лизинг от същата дата *** г., по силата на който му е
предоставено за ползване мобилно устройство *** за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 6,99 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на
абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 6,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата
вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. Стандартната цена на мобилното
устройство (в брой, без абонамент) е 329.90 лв., а общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Тотал+ е 210.26 лв. Отстъпката, която
ответникът е получил възлиза на сума в размер на 119.64 лв. (т. 7 от
Договора/.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № ***.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.06.2019 г. до
дата 14.10.2019 г. Т. е издал:
- фактура № *** г. за отчетния период на потребление от 15.06.2019 г. –
14.07.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 31.03 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които:
18.37 лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонаментен план Тотал, 1,66
1
лв. /без ДДС/ за Детайлна справка за потреблението; 6,99 лв. за месечна
лизингова вноска
Дължимата сума е платима в срок 30.07.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № *** г. за отчетния период на потребление от 15.07.2019 г. –
14.08.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 38.26 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които:
14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал, 1,66 лв. /без ДДС/ за
Детайлна справка за потреблението; 6,99 лв. за месечна лизингова вноска у
потребление извън месечния пакет в размер на 8,66 лв. /без ДДС/
Дължимата сума е платима в срок 30.08.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №*** г. за отчетния период на потребление от 15.08.2019 г.-
14.09.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 26.97 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които:
14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал, 1,66 лв. /без ДДС/ за
Детайлна справка за потреблението; 6,99лв. за месечна лизингова вноска
Дължимата сума е платима в срок 30.09.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура /Кредитно известие/ № *** г. за отчетния период на
потребление от 15.09.2019 г. – 14.10.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 4.18 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договора услуги.
За посочените месечни отчетни периоди - м. 06.2019 г., м. 07.2019г. и м.
08.2019 г. длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на ТТ.
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 100.44 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 100.44 лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за
услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Т. е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника А. И. И.
за ползваните абонаменти и е издал № *** г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 391.26 лв.
Сочи, че в издадената месечна фактура № *** от *** г. е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 151.02 лв.,
фактурирана е цената за незаплатените месечни лизингови вноски в размер на
139.80 лв. и е включена сумата за незаплатени месечни абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги в размер на 100.44 лв.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на ТТ. ЕАД сумите за месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги, така както са фактурирани. При
наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го
уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за
плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при
нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават
2
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
абоната, като операторът няколкократно праща смс - напомняне за налична
незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки
напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер бил
двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с поредно смс-известяване.
Предоставен бил пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
Заявява, че след като страните са уговорили дължимите по договора
плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата става изискуема след
изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр. първо
ЗЗД/.
Сочи, че съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и
на уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на
което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията
на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът,
нито договорените между страните условия, вменяват задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При
това положение за мобилния оператор е възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без
необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид няколкократните напомняния чрез смс-известяване до
този момент.
Твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 11.11.2019
г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 21,99 за мобилен номер
*** до ***г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата ***г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от договора, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Т. и
Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 151.02лв. е
формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от
договора.
Заявява, че претендираната неустойка в размер на 151.02 лв.,
представлява стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната
програма за всеки ползван номер. (т. 11 от договора). Сочи, че уговорената
3
клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителите и с
уговореното в постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 151.02 лв. се формира, както следва:
• За абонаментен план Тотал+ 21,99лв. се дължи неустойка в размер на
63.61 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 18,32 лв. х 3 = 54.97
лв., а разликата до пълния размер на неустойката 63.61 лв. представлява част
от предоставяната на абоната отстъпка, съответстващи на оставащия срок на
договора.
• Към Абонаментен план Тотал+ 21,99 лв. е начислена и неустойка за
ползване на устройство в размер на 87.41 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства - *** са обявени за
предсрочно изискуеми. (чл. 3 (2) от договора за лизинг).
Твърди, че при сключване на процесните договори е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 15-то число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
договора за лизинг Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
от месеца на издаване на крайната фактура по всеки абонатен номер, съгласно
уговорения погасителен план, както следва:
За мобилно устройство марка *** се дължи цената в размер на 139.80 лв.,
представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за
периода от месец 11/2019г. до месец 06/2021г., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството
в размер на 6,99 лв.
Заявява, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „ТТ. " ЕАД ответникът А. И. И. се е съгласил и е приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефони услуги. (чл. 49 и чл. 71 от Общите Условия).
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Т. (чл.75 от ОУ) да
прекрати едностранно индивидуалния договор. При неспазване на което и да
4
е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него".
Сочи, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова
листа на Т.. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
конто са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Заявява, че в конкретния случай ответникът А. И. И. е подписал договор
за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
Сочи, че представените фактури сами по себе си, не са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
С оглед на изложеното и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК, моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника А. И. И., ЕГН **********, с адрес 6159 с. Б., ул.
М.П. 30, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТТ. " ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.", ж.к. „М.
4", Б. С., ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 100.44 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договор за мобилни услуги от дата *** г.
5
за мобилен номер ***, за периода от 15.06.2019 г. до 14.10.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника А. И. И., ЕГН 4 **********, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТТ. " ЕАД, ЕИК ***, в размер на 139.80 лв. по
Договор за лизинг от дата ***г., за мобилно устройство ***, дължими за
периода от месец 11/2019 г. до месец 06/2021 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
до окончателното плащане на сумата.
Моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника А. И. И., ЕГН **********, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТТ. " ЕАД, ЕИК ***, в размер на 151.02 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата *** г. за мобилен номер ***. Претендира присъждането на
разноски в настоящото производство.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и
ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, то моли
същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален
размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. М., в
качеството й на особен представител на ответника по делото, с който заявява,
че оспорва изцяло така предявените обективно съединени искове, както по
основание така и по размер.
Твърди, че на ответницата не е представен и тя не е подписвала
екземпляр от Общите условия на ищеца, поради което те са неприложими по
отношения на нея. Договори за мобилни услуги, договори за лизинг, фактури
и др. не са представени по делото.
Сочи, че на стр. 3 от Договора е дадена опция на потребителя да се
откаже от получаване на детайлизирана сметка, което се удостоверява с
неговия подпис. Ответницата не е подписала такова съгласие, което означава,
че ищецът „ТТ." ЕАД е следвало да й изпраща ежемесечно фактури с
детайлизирана сметка и в настоящото производство да представи
доказателства за тяхното получаване.
Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата *** г., по
силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство *** за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 6,99лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Представени са и четири броя неподписани фактури за периода
15.06.2019г. до дата 14,10,2019 г., които ищецът твърди, че отразяват
ползваните от ответника услуги, а именно: фактура № ***г. с дължима
стойност за плащане в размер на 31.03 лв., фактура № ***г. с дължима
6
стойност за плащане в размер на 38.26 лв., фактура № ***г.. с дължима
стойност за плащане в размер на 26.97 лв. и фактура /Кредитно известие/ №
***г. за отчетния период на потребление от 15.09.2019г.-14.10,2019г, с
дължима стойност за плащане в размер на 4.18 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги. В издадената месечна
фактура № *** от дата ***г. е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 151.02 лв., фактурирана е цената за
незаплатените месечни лизингови вноски в размер на 139.80 лв. и е включена
сумата за незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни
услуги в размер на 100.44 лв.
Сочи, че ищецът се позовава на правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т. 11 от договора, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между Т. и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка в размер на 151.02 лв. е формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т. 11 от договора. Претендираната
неустойка представлява стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма за всеки ползван номер.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия,
приложена към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства *** са обявени за предсрочно
изискуеми. За мобилно устройство марка ***, ищецът твърди, че се дължи
цената в размер на 139.80 лв., представляваща 19 бр. незаплатени лизингови
вноски, дължими за периода от месец 11 /2019г. до месец 06/2021 г., съгласно
уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 6,99лв.
Освен това претендираните суми за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, са недължими на друго
основание: прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни
задължения се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и
форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му
според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният
договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му
същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок
за изпълнение. По делото липсват данни, а и твърдение да е отправяно
нарочно волеизявление за развалянето на договора респ. то да е получено от
абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради
което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договора преди изтичане на срока му. А само предсрочното негово
прекратяване води до възникване на уговорената между страните
компенсаторна неустойка. Макар подаването на заявление по чл. 410 ГПК
доколкото то има за свой адресат съда и предвид едностранният характер на
7
заповедното производство, същото не може да се разглежда като отправено
до длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между
страните. Съгласно трайната съдебна практика подобна роля може да изиграе
само исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на неизправната по
договора страна, стига разбира се, в нея кредиторът да се позова на
последиците от прекратяване на договора. В случая обаче исковата молба не е
връчена на ответника. По тези съображения по делото остава недоказано
надлежното прекратяване на процесния договор преди изтичане на
първоначалния му срок, което препятства възникването в полза на ищеца на
претендираното вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на това
основание.
Имайки предвид представените по делото писмени доказателства, счита,
че предявените обективно съединени искове са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните
услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на
договорите. Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за
потребление, са частни документи, неподписани от ответника, поради което
не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена
сила, относно предоставянето на посочената в тях услуга.
Доказателствената тежест е за ищеца, който следва да проведе пълно и
главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите, който
факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и
стойност на предоставени мобилни услуги.
Ето защо счита, че предявеният от "ТТ." ЕАД установителен иск по чл.
422 ГПК, за изискуеми и неизпълнени задължения по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а
оттам и акцесорния - по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Имайки предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение с
което да отхвърлите изцяло предявения установителен иск от „ТТ." ЕАД,
ЕИК *** срещу ответника по делото А. И. И., с ЕГН **********, за вземания
за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, по образуваното ч.гр.д № 1283/2021г.,
по описа на РС К. в размер на 391.26 лв. В съдебно заседание адвокат М. М.
моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното частно гражданско дело№1283/2021 г. по описа на
Районен съд - К. се установява, че по подадено от “ТТ.“ ЕАД заявление е
издадена заповед № 178/26.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. И. И., за сумите: 100.44 лева главница -
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, 139.80 лева. – незаплатени лизингови вноски и 151.02. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата и 205,00 лева разноски по делото, от които 25,00
8
лева държавна такса и 180,00 лева. адвокатско възнаграждение. Посочено е,
че вземането произтича от Договор за мобилен номер *** от дата ***г. и
договор за лизинг от ***г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК,съдът е дал указания на заявителя да предяви иск относно
вземането си.
По делото са приложени Общите условия на ТТ. ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на ел.съобщителни услуги.
От приетите по делото заверени копия на Договор за мобилни услуги от
дата *** г., за ползване на мобилен номер *** и договор за лизинг от ***г,
съдържащи подписа на ответницата се установява, че в процесния период
ищецът като доставчик и ответника А. И. И. като потребител са били в
облигационни правоотношения, като в договора за мобилни услуги страните
са уговорили, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока, за който е сключен по вина или инициатива на потребителя или
нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него в това число и приложимите Общи условия, потребителят дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти; потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценовата
листа към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: фактура №
*** г. за отчетния период на потребление от 15.06.2019 г. – 14.07.2019 г. с
дължима стойност за плащане в размер на 31.03 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 18.37 лв. /без
ДДС/ за пропорционален месечен абонаментен план Тотал, 1,66 лв. /без ДДС/
за Детайлна справка за потреблението; 6,99 лв. за месечна лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок 30.07.2019 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер, фактура № *** г.
за отчетния период на потребление от 15.07.2019 г. – 14.08.2019 г. с дължима
стойност за плащане в размер на 38.26 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: 14.99 лв. /без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал, 1,66 лв. /без ДДС/ за Детайлна справка за
потреблението; 6,99 лв. за месечна лизингова вноска у потребление извън
месечния пакет в размер на 8,66 лв. /без ДДС/. Дължимата сума е платима в
срок 30.08.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер, фактура №*** г. за отчетния период на
потребление от 15.08.2019 г.-14.09.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 26.97 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги, от които: 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен
план Тотал, 1,66 лв. /без ДДС/ за Детайлна справка за потреблението; 6,99лв.
за месечна лизингова вноска. Дължимата сума е платима в срок 30.09.2019 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
9
мобилен номер, фактура /Кредитно известие/ № *** г. за отчетния период
на потребление от 15.09.2019 г. – 14.10.2019 г. с дължима стойност за
плащане в размер на 4.18 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договора услуги. По делото не се оспорва от ответника, че
последния не е изпълнил задължението си по цитираните договори за
заплащане в договорените срокове на цената на предоставените услуги,
поради което и в съответствие с уговореното в договорите и
регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно
същите.
От представения по делото договор за лизинг от *** г. е видно, че
ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно възмездно
ползване следното устройство: мобилно устройство марка ***, а ответникът
се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 203.27 лева с
включен ДДС лева. по начина, посочен в договора – първоначална лизингова
вноска от 42.50 с ДДС лева. и 23 броя месечни лизингови вноски от по 6.99
лева. С подписа си ответникът е удостоверил, че е получил устройството във
вид, годен за употреба, функциониращо и в съответствие с договорените
технически характеристики /чл. 4 от договора/. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на месечните
лизингови вноски, като непогасения остатък възлиза на 148, 89 лв. Освен това
ответникът не ангажира доказателства, че е върнал вещта. С оглед
неизпълнение на задълженията по договора за лизинг, на основание чл. 12, ал.
2 от ОУ към договора за лизинг месечните лизингови вноски за изплащане на
устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадената по ч.гр.д. № 1283/2021 г. по описа на Районен съд - К. е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Между ищеца и
ответника А. И. И. са съществували валидни облигационни правоотношения,
основани на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер *** и договор за лизинг с предмет мобилно
устройство марка ***. С подписването на договорите абонатът се е съгласил с
условията на същите. Договорите имат сила на закон за страните, поради
което със сключването им в правната сфера на всяка от тях са възникнали
права и задължения. Задължение за ищеца е да предостави електронни
съобщителни услуги и лизинговата вещ, а на ответника като потребител и
лизингополучател да заплаща ежемесечно цената на услугата и уговорените
лизингови вноски. Не е оспорено удостовереното в чл.4 от договора за лизинг
обстоятелство, че ответникът е получил мобилен апарат- ***, поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по
чл.342, ал.1 от ТЗ и устройствата е прието без забележки. Срокът на договора
за лизинг е изтекъл . Установи се, че след сключването на договорите,
ответникът е ползвала предоставените й от ищеца мобилни услуги, за които
са издадени процесните фактури. Фактурите са частни свидетелстващи
10
документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като
удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство – чл.180 от
ГПК, без да доказват верността на вписаните в тях други обстоятелства.
Изключение от това правило /материална доказателствена сила на частен
свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява
неизгодни за себе си факти. Представените фактури са писмени доказателства
по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключените договори
суми и не е необходимо да са подписани, доколкото чрез тях не се установява
основанието на вземането. Основание за плащане е ползваната от ответника
абонат мобилна услуга през отчетени период. По делото не са наведени
доводи ответникът да е оспорил пред доставчика потребените месечни услуги
и тяхната стойност, за което са издадени процесните фактури, а няма данни и
доказателства в тази насока поради което съдът приема, че общите
приложения към фактурите касаещи потреблението през отчетените периоди
на услугите и начислените месечни лизингови вноски за изплащане на
закупения от ответника мобилен апарат, макар и едностранно съставени от
ищеца, доказват както предоставените услуги и претендираните за тях цени,
така и дължимите месечни лизингови вноски за закупеното и получено от
ответника мобилно устройство. Доколкото от доказателствата по делото не се
установява потребените мобилни услуги и закупеното устройства да са
платени от ответника, то съдът приема, че ищецът е доказал дължимостта на
абонаментните такси за ползваните през процесния период мобилни услуги
чрез мобилен .номер *** и лизингови вноски по договор за лизинг от ***г,
поради което съдът счита, че ответникът дължи заплащането им.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за
установяване на вземането от 100.44 лева за неизпълнено задължение за
заплащане на месечни абонаментни такси и от 139.80 лева за неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.07..2019 г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1283/2021 г. по описа
на Районен съд - К. , се явяват основателни и доказани.
Задължението за неустойка ищецът основава на Договора за мобилни
услуги, в който е уговорено, че в случай на предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси до края на срока
на договора.
С неизпълнението в срок от страна на ответника на задълженията му по
договорите и предсрочното им прекратяване ищецът обосновава
начисляването на неустойка в посочените по-горе размери.
Неустойката е договорна клауза, с която страните уговарят, че в случай
на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава
да престира на кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е
от страните или на едната от тях. Уговарянето на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само
в рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
11
От доказателствата се установи, че ответникът е неизправна страна по
процесните договори поради което следва да се приеме, че като абонат не е
изпълнил поетите към ищеца задължения да заплаща ежемесечно
уговорените абонаментни такси и лизингови вноски. Надлежното
упражняване на потестативното право за разваляне на договорите е елемент
от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на
чл.87, ал.1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване/разваляне
с изявление в същата форма. В клаузата на чл.19б от ОУ на ищеца е
предвидена възможността за едностранно прекратяване на договора от
оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но тази клауза съдът
приема, че неравноправна, съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и
съответно нищожна, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като категорично не е
уговорена индивидуално, а е бланкетен, типов текст, присъстващ във всички
договори, предлагани и сключвани от оператора и е единствена в негов
интерес. Следва да се посочи, че в т.31а от Общите условия е регламентирано
задължението на оператора Т. предварително и по подходящ начин /чрез
кратко тестово съобщение- смс, писмо с обратна разписка, записващ се
телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната
електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др. / да
информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на
негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се
ползват услугите на трети лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на
вземания и др./. От чл.87, ал.2 от ЗЗД следва, че когато развалянето на
договора се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от
момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника. Изложеното води до извода, че правото да се
развали/прекрати договора е преобразуващо субективно право, което се
упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до
неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната
страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна -
прекратяване на облигационната връзка /Решение №76/13.07.2017 г. по т.д.
№1037/2016 г. на ВКС, I т.о./. В случая ангажираните от ищеца доказателства,
не водят до извода да е уведомил ответника за прекратяването на договорната
връзка. Следва да се посочи, че в процесните договори и в ОУ на оператора,
не се съдържа постигнато между страните съгласие, кореспонденцията между
тях да се счита за връчена с достигането й до адресите им т.е. „фингирано“
връчване. В ОУ на ищеца прекратяването и спирането на достъпа до услугите
са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че
преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване
на облигационната връзка. Връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК при условията на чл.47, ал.5 от ГПК не може да
замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй
като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по
договора. Ищецът не е навел доводи, а и не е представил доказателства с
оглед на чл.127, ал.2 от ГПК/, че е изпращал кратки тестови съобщения /смс/
до ответника, с уведомление за намерението му да прекрати договорите при
12
неизпълнение на задължението му да заплати месечните такси и абонаменти
респ. че прекратява договорите, поради което съдът приема, че като кредитор
ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесните
договорите поради виновно неизпълнение на ответницата на задълженията й.
Според решение №178/12.11.2010 г. по т.д.№60/2010 г. на ВКС, II т.о. при
наличие на останалите предпоставки по чл.87 от ЗЗД е възможно договорът
да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. В
случая исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на
договора, тъй като препис от нея не е получен от ответника, а от назначен
особен представител и то след като са изтекли сроковете на договорите за
мобилни услуги.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за сумата
в размер на 151.02 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора е
неоснователна и следователно не се дължи.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за
установяване вземането от 100.44 за неизпълнено задължение за заплащане на
дължими абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 139.80 лева
за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от *** г., се явяват
основателни, поради което следва да бъдат уважени. Искът за вземането на
ищеца за неустойка в размер на 151.02 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер
на 125.87 лева, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 310.08 лева,
представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител и
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
13
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. И. И., ЕГН **********,
с адрес село Б., улица „М.П.“ *** съществуването на вземането на „Й.“ ЕАД
ЕИК *** ( с предишно наименование „ТТ.“ ЕАД, ЕИК ***), със седалище и
адрес на управление град С., ж.к. „М. 4“, Б. С., ***, представлявано от Д.К.К.
– Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, със
съдебен адрес град С., ***, чрез адвокат В. Г. за следните суми: 100.44 лева
явяваща се незаплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от
*** г. за мобилен .номер *** и 139.80 лева неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от *** г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№178/26.04.2021 г. по частно гражданско дело № 1283/2021г. по описа на
Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й.“ ЕАД ЕИК *** ( с предишно
наименование „ТТ.“ ЕАД, ЕИК ***), със седалище и адрес на управление град
С., ж.к. „М. 4“, Б. С., ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен
директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, със съдебен адрес
град С., ***, чрез адвокат В. Г. против А. И. И., ЕГН **********, с адрес село
Б., улица „М.П.“ 30 иск за сумата от 151.02 лева, представляваща – неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги ***г., за мобилен
номер ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, с адрес село Б., улица „М.П.“ 30
да заплати на „Й.“ /с предишно наименование „ТТ.“ ЕАД/, ЕИК ***, със
съдебен адрес град С., ***, чрез адвокат В. Г., сумата от 125.87 лева,
представляваща разноски направени по частно гражданско дело № 1283/2021
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, с адрес село Б., улица „М.П.“ 30
да заплати на „Й.“ /с предишно наименование „ТТ.“ ЕАД/, ЕИК ***, със
съдебен адрес град С., ***, чрез адвокат В. Г., сумата от 310.08 лева,
представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело №1283/2021 г. по описа на Районен съд - К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14