Р Е
Ш Е Н
И Е № 1054
гр. Пловдив, 03.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито
съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията
АНД №921/2019г. по описа на ПРС,
ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №6631, издадено на 17.01.2019г. на Заместник-министър на културата, с което
на ЕТ„***“, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя А.И.П., е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено
административно нарушение на чл.97, ал.1, т.5, пр.3 от Закона за авторското право
и сродните му права /ЗАПСП/.
Жалбоподателят
в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв.Д.К.,
излага конкретни аргументи за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Навежда доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави искане
за неговата отмяна.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 03.05.2018г.
от служители в дирекция “Авторско право и сродните му права” към Министерство
на културата, сред които свид. Д.Н.Д. и служител на РУ – Хисаря при ОД на
МВР-Пловдив, била извършена проверка по спазването на Закона за авторското
право и сродните му права /ЗАПСП/ в ресторант „***”, находящ се в гр. Хисаря, ул.
„***” №***, стопанисван от ЕТ „***“. В хода на проверката било установено, че ресторантът
е разположен на открито и закрито, отворен за посетители и озвучаван с
произведения в изпълнение на запис. Обявеното работно време било от 10:30ч. до
01:00ч. Присъстващият по време на проверката управител на едноличния търговец обяснил
на проверяващите, че заведението било озвучено с музика от 10:30ч. до 01:00ч. Музиката
в откритата част звучала от колони с усилвател, включен в тунер – „Радио 1“.
Констатирано било публично изпълнение на произведения със заглавия: 1. „Every Breath You Take“ в изпълнение на The Police; 2. „Mi Chico Latino“ в изпълнение на Geri Halliwell, за които до приключване на проверката не били представени договори за
получено необходимото по закон съгласие за публично изпълнение на звукозаписи
на музикални произведения.
По време
на проверката били представени касов бон и Удостоверение за категоризация
№0189/27.04.2015г., издадено от Община Хисаря, от което било видно, че
ресторант „***“, стопанисван от едноличния търговец, бил с категоризация 1
/една/ звезда и разполагал с 148 места.
За
резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол №6631/03.05.2018г.
с дадено в него предписание за явяване на представляващия едноличния търговец
да се яви в Министерството на културата и да представи договори и други
документи във връзка с извършената проверка.
Междувременно,
от страна на проверяващите при Министерство на културата, е било отправено
запитване до „Профон” – дружество за колективно управление в частна полза
правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители,
регистрирано с издадено Удостоверение №26-00-0550/27.10.2011г. в регистъра,
воден в Министерството на културата, съгласно чл.40г от ЗАПСП, относно това кои
са носителите на продуцентските права на горепосочените звукозаписи и дали
същите са от репертоара на дружество „Профон“.
В
получения отговор на „Профон“ били посочени носителите на продуцентските права
върху звукозаписите, установени по време на проверката, както и техните
представители за територията на Република България, последните членове на
дружеството „Профон“.
На
посочената в Констативния протокол дата не се явил представител на проверения
търговец в Министерство на културата. Такъв не се явил и на датата, определена
в отправена до него писмена покана за представяне на договори за сродните права
за публично изпълнение на музикални произведения. Вместо това в Министерство на
културата постъпил изпратен от проверения търговец Договор №12128/22.05.2018г.,
сключен между ЕТ „***“ и дружество „Профон“, който договор се явявал последващ
датата на проверката – 03.05.2018г.
На
23.07.2018г. от свид. Д. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №6631/2018г. за това, че на 03.05.2018г. в стопанисвания от ЕТ
„***“ ресторант „***“, намиращ се в гр.Хисаря, ул.“***“ №*** жалбоподателят е
използвал чрез публично изпълнение на запис звукозаписите:
-
„Every Breath You Take“ в изпълнение
на The Police - носител на
продуцентските права Universal
Music Group, чрез
лицензианта си за България Юнивърсъл Мюзик Румъния СРЛ, член на „Профон“ и
-
„Mi Chico Latino“ в изпълнение на Geri Halliwell – носител на продуцентски
права Warner Music, чрез лицензианта си за България
Орфей Мюзик ЕООД, член на „Профон“,
без
необходимото съгласие на техните продуценти, представлявани от организация за
колективно управление на права „Профон“, в нарушение на предвидено в чл.86,
ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.72, т.2 от ЗАПСП, като по този начин едноличният
търговец осъществил състава на административно нарушение по чл.97, ал.1, т.5,
пр.3 от ЗАПСП. От страна на едноличния търговец при съставяне и предявяване на
акта участвал А.Н.Б., който представил издадено от управителя на ЕТ „***“ пълномощно.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на ЕТ „***“ е наложено
административно наказание – “имуществена санкция” в размер на 2500 лева за
нарушение на чл.97, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАПСП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от
приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства –
показанията на свид. Д.Н.Д. /актосъставител/, които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.97,
ал.1, т.5, пр.3 от ЗАПСП, съгласно която се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на
по-тежко наказание всеки, който в нарушение на разпоредбите на този закон
използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения,
звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения,
радиопрограми или телевизионни програми. За да е налице публично изпълнение на
звукозапис по смисъла на цитирана норма е достатъчно записът да е възпроизведен
по такъв начин, че обективно да е било възможно същият да стане достояние на
неопределен кръг от лица и тези лица реално да са го възприели. Установената по
делото фактическа обстановка, при която радиопрограма от „Радио 1“ е предавана
чрез колони с усилвател, включен към тунер в откритата част на проверения
ресторант в работно време, при което клиентите на ресторанта са могли да
възприемат и реално са слушали звучащите от радиото музикални произведения,
покрива критериите, за да се приеме, че е налице публично изпълнение. В случаят обаче контролните органи неправилно
са определили кой е обектът на защита по смисъла на ЗАПСП, който се твърди да е
засегнат от жалбоподателя. Конкретните два звукозаписа на песните „Every Breath
You Take“, в изпълнение на The Police и „Mi Chico Latino“, в изпълнение на Geri
Halliwell, биха били надлежен обект на засягане от жалбоподателя, ако беше
установено, че тези две песни са били възпроизведени самостоятелно от него от
касета, диск, хард диск или от друг източник. В този случай всяка една от двете
песни представлява самостоятелен обект на авторски и сродни права, спрямо който
се прилага предвидената по закон защита. В разглеждания казус обаче безспорно е
установено, че горепосочените две песни са били възпроизведени като част от
радиопрограма, излъчвана от „Радио 1“. Сама по себе си радиопрограмата представлява
съвкупност от други самостоятелни обекти на ЗАПСП и съгласно чл.97, ал.1 т.5
също е самостоятелен обект на защита от ЗАПСП. Съгласно чл.72, ал.1, т.4 от ЗАПСП права, сродни на авторското, имат радио- и телевизионните организации
върху своите програми, а организацията, която е осъществила първоначалното
излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право, предвидено
в чл.91, ал.1 от ЗАПСП да разрешава срещу заплащане публичното изпълнение на
програмата, в предвидените от закона случаи. С оглед горецитираните разпоредби
следва да се приеме, че спрямо жалбоподателя, който възпроизвежда чрез колони с
усилвател, включен към тунер програма на „Радио 1“, излъчените като част от радиопрограмата
звукозаписи губят своята самостоятелност. Обектът на закрила, който ползва
жалбоподателят е самата радиопрограма и по отношение на нея следва да се
преценява дали са спазени разпоредбите на ЗАПСП. В този смисъл легитимиран да
носи отговорност за нарушаване сродните права на продуцента на звукозаписа ще е
собственикът на радиото, а не лицето, което публично разпространява програмата
на радиото, което в случая не е сторено. Посоченото се явява основание за отмяна
на процесното НП.
Отделно
от гореизложеното настоящата съдебна инстанция констатира съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на административнонаказателния процес, водещи
до незаконосъобразност на обжалваното НП и неговата отмяна.
Административнонаказателното
производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато
административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от
компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.98,
ал.1 от ЗАПСП и Заповед №РД09-256/12.05.2017г. на министъра на култура. Сезиран
надлежно с така съставения акт, заместник-министърът на културата е съставил
процесното НП въз основа на разпоредбата на чл.98в, ал.1 от ЗАПСП и оправомощителна Заповед № РД09-277/19.05.2017г. на министъра на културата.
Посочената разпоредба дава правото на министъра, отговарящ за културата, или
упълномощено от него длъжностно лице да издават наказателни постановления. Към
момента на проверката и съставяне на АУАН, заместник-министърът на културата се
е явявал надлежен административнонаказващ орган. В резултат на законодателни
промени, последвали след образуване на административнонаказателното
производство и преди датата на съставяне на обжалваното НП /17.01.2019г./,
заместник-министърът на културата вече не е бил легитимиран
административнонаказващ орган за конкретното нарушение. Със ЗИДЗАПСП /обн.ДВ,
бр.28/2018 г./ е приет нов чл.98в1 на ЗАПСП, съгласно който кметовете на общини
упражняват контрол върху търговските обекти и туристическите обекти по чл.3,
ал.2 от Закона за туризма /ЗТ/ за предварително уредените права за публично
изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на
звукозаписи, на записи на филм или на друго аудио-визуално произведение или на
части от тях. При констатирани
нарушения, касаещи правата за публично изпълнение на лицата, които стопанисват
търговските или туристическите обекти по чл.3, ал.2 от ЗТ, се налага
имуществена санкция в размер от две хиляди до десет хиляди лева. Нарушенията съгласно
ал.4 на чл.98в1 от ЗАПСП се установяват от длъжностни лица, определени със
заповед на кмета на общината, който на основание ал.5 от същата разпоредба на
ЗАПСП издава наказателните постановления.
Разпоредба
на чл.98в1 от ЗАПСП влиза в сила на 31.12.2018г. съгласно §31 от ПЗР на
ЗИДЗАПСП, вр.§18 на ЗИДЗАПСП, като образуваните и неприключили до влизане в
сила на този закон административни производства /каквото се явява настоящият
административнонаказателен процес/ се довършват по новия ред, предвид §26 от
ПЗР на ЗИДЗАПСП. В случая административнонаказателното производство е започнало
преди измененията и допълненията на ЗАПСП, но не е било приключило преди
влизане в сила на чл.98в1 от ЗАПСП, тъй като обжалваното НП е било издадено, както
беше посочено по-горе на 17.01.2019г., т.е. атакуваният административен акт е
бил издаден след настъпилите законодателни промени, видно с които АНО не се е
съобразил.
Разпоредбата
на чл.98в от ЗАПСП регламентира общо правило за поведение, според което
компетентността за издаване на НП е на министъра на културата или на
оправомощено от него лице и се явява обща разпореба спрямо тази на чл.98в1 от ЗАПСП, която от своя страна предвижда специална хипотеза отнесена към случаи на
нарушения извършени от заведения, представляващи туристически обекти по смисъла
на ЗТ във връзка с публичното използване на обекти на сродни права. В случая
стопанисваният от жалбоподателя ресторант представлява обект по смисъла на
чл.3, ал.2, т.3 от ЗТ и доколкото нарушението се отнася до неправомерно
публично използване на звукозапис, то компетентен да издаде НП след датата
31.12.2018г. е сътветният кмет на община. Изложеното налага извода, че
атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган, което е абсолютно основание за неговата отмяна.
Съдът
споделя наведеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за
допуснато нарушение на процедурата по предявяване и връчване на съставения акт
за нарушение, довело до опорочаване на административнонаказателното
производство още от самото му образуване. Актът за установяване на
административно нарушение е основен процесуален акт във фазата по установяване
на административното нарушение и неговото законосъобразно съставяне и оформяне
е от съществено значение за законосъобразното образуване на самото производство.
Доколкото в конкретния случай се касае за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, която съгласно чл.24 от ЗАНН е лична,
следва задължително да се има предвид, че в случаите, в които нарушител е
юридическо лице или едноличен търговец, е необходимо АУАН да се състави в
присъствие на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ или ЕТ, като
се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице,
снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице или едноличния
търговец с действия във връзка с административнонаказателната отговорност. Видно
от представеното по преписката пълномощно, процесният АУАН е предявен и връчен
на А.Н.Б., който не е изрично упълномощен да представлява ЕТ „***“ пред Министерство
на културата при реализиране на административнонаказателна отговорност в
случаите, когато търговецът се явява нарушител на установените законови
разпоредби. Изброените в него пълномощия нямат общо с право на Балабански да
представлява жалбоподателя пред Министерство на културата при съставяне и
получаване на препис от АУАН. При това положение съдът намира, че са нарушени
императивните изисквания на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН, при
съставяне на АУАН, което е съществено процесуално нарушение, накърняващо
правото на защита на привлеченото към отговорност лице и самостоятелно
основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Въпреки,
че обсъдените по-горе основания са самостоятелни такива за отмяна на
атакуваното НП, в конкретния казус е налице още едно съществено основание,
което води до отпадане на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
квалифициращи случая като маловажен. По делото липсват данни посочената
разпоредба /чл.28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и
същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на административно
нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно наказание. Не се
установява едноличният търговец да е бил санкциониран за други извършени
административни нарушение по ЗАПСП. От значение за определяне на случая като
маловажен е и обстоятелството, че жалбоподателят е реагирал своевременно и е
предприел незабавни постъпки за отстраняване на нарушението чрез сключване на договор
за публично изпълнение с конкретното
дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на
звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители. Очевидно е, че
в конкретния случай целта на закона е била постигната с факта на извършената
проверка и съставяне на АУАН, и жалбоподателят е предприел необходимите
действия да приведе осъществяваната от него дейност в съответствие с
изискванията на нормативната уредба. Изложените факти обуславят маловажността
на случая и са предпоставки за отмяна на наказателното постановление.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №6631, издадено на 17.01.2019г.
на Заместник-министър на културата, с което на ЕТ„***“, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя А.И.П., е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
извършено административно нарушение на чл.97, ал.1, т.5, пр.3 от Закона за
авторското право и сродните му права /ЗАПСП/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ