№ 9633
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110152253 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Г. Д. Д. против „..................." АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 108,30 лева, представляваща главница за електрическа
енергия за периода от месец 12.2014 г. до месец 08.2015 г. по партида с клиентски номер
********** до имот, находящ се в гр. ......................, формирана като ½ част от сума в общ
размер от 216,61 лева.
Ищцата Г. Д. твърди, че при ответното дружество „......................“ АД е открита партида
с клиентски номер ********** за имот, находящ се на адрес: гр. ...................... с титуляр
лицето Ц.П. Д.. Посочва, че последната е починала и е оставила за свои законни наследници
ищцата Г. Д. и третото за процеса лице М.П.. Поддържа, че при „................“ АД по
процесния клиентски номер са начислени суми за доставена електроенергия през периода
месец 12.2014 г. – месец 08.2015 г. на обща стойност от 216,61 лева, за която са издадени и
фактури. Излага, че след смъртта на наследодателката и ответникът е предприел действия
по събиране на вземанията, чрез образуване на заповедно производство пред Районен съд –
гр. Габрово срещу Ц. Д., прекратено със съдебно определение поради липса на
правосубектна страна, съответно чрез информиране на ищцата за наличието на
задълженията. Последната оспорва дължимостта на ½ част от вземането (с оглед обема на
наследствените си права) с доводи, че нито наследодателката й е дължала, нито тя дължи
процесната сума за доставена електрическа енергия, доколкото липсва валидно
облигационно правоотношение с ответното дружество, както и доказана реална доставка на
процесното количество електрическа енергия и отчитането му посредством изправно СТИ –
електромер. Намира вземането за недължимо и поради погасяването му с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера на вземанията
като периодични плащания. Последният е започнал да тече от падежа на последната фактура
– 19.08.2015 г. и изтекъл към настоящия момент. С тези съображения Г. Д. обосновава
правния си интерес от търсената защита и отправя искане за признаване за установено в
отношенията между страните, че същата не дължи на ответното дружество сумата от 108,30
лева – ½ част от вземането от 216,61 лева – стойност на електрическа енергия за периода
м.12.2014 г. – м. 08.2015 г. по процесния електроснабден недвижим имот. Претендира
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „......................“
АД оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, считайки, че ищцата не е
1
материално и процесуалноправно легитимирана страна по иска, доколкото между нея и
ответното дружество не е налице облигационно правоотношение във връзка с доставката на
електрическа енергия за битови нужди за процесния обект на потребление. Не оспорва
издаването на фактурите на обща стойност от 216,61 лева, представляваща цена на
доставена и незаплатена електроенергия за периода от 17.12.2014 г. до 16.07.2017 г., но
посочва, че клиент и задължено лице е била Ц.П. Д.. Не оспорва, че за тази сума по
заявление на „................“ АД било образувано ч. гр. дело № 347/2017 г. по описа на Районен
съд-Габрово, както и, че последното било прекратено с определение на съда от 20.02.2017 г.,
предвид настъпилата смърт на длъжника на 02.11.2011 г., а с това и преди процеса. Твърди,
че след този момент не е предприело действия по събиране на задълженията. Посочва, че на
28.05.2019 г. до ответника било подадено писмено искане от лицето М. Д. Петкова, като
наследник, заедно с ищцата Г. Д., за възстановяване на електрозахранването на имота, за
който са издадени процесните фактури, което не било уважено, тъй като молителката не
била титуляр на откритата партида и не се ползвала с правата на клиент. Твърди, че
съгласно приложимите Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия от
„................“ АД, качеството потребител на ел. енергия за битови нужди е обусловено от
притежаването на право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, съответно основание за ползване на същия, което в случая не е
налице. Навежда се довод, че титуляр на партидата за процесния имот и абонатен номер за
периода, за който се отнася оспорената сума, е лицето Ц.П. Д.. Именно до последната – на
04.08.2015 г., а впоследствие и през 2017 г. ответникът изпратил покана за доброволно
плащане на процесните вземания и поради непоследвало плащане било образувано ч. гр.
дело № 347/2017 г. по описа на РС – Габрово. Оспорва до ищцата Г. Д. да са изпращани
покани за плащане, да е иницииран съдебен процес, дружеството да се е снабдило с
изпълнителен титул, тъй като последната не е потребител на ответното дружество. Ето защо
и с оглед липсата на правен спор между страните, „......................“ АД намира исковата
претенция за недопустима поради отсъствието на правен интерес от търсената защита като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. В тази връзка намира, че
справката за неплатени задължения има само информативен характер. По същество не
отрича, че между дружеството и ищцата не съществува облигационно правоотношение,
обосновано от притежавани от ответницата права по отношение на имота. Твърди, че в
рамките на процесния период е потребено процесното количество електрическа енергия,
измерена от метрологично и технически изправно измервателно устройство (електромер).
Счита, че с погасяването по давност вземането на престава да съществува и длъжникът
дължи същото, като остава ограничена единствено възможността на кредитора за
принудителното му реализиране. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване
на делото, евентуално за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК намира процесната
искова претенция за процесуално допустима, като предявена при обоснован интерес от
търсената установителна защита и от/срещу процеусалноправно легитимирана страна.
Изясни се, че в депозираните искова и уточнителна молби ищцата Г. Д. излага твърдения, че
от страна на ответника са фактурирани задължения на обща стойност от 216,61 лева по
клиентски номер ********** за доставена електрическа енергия през периода м.12.2014 г. –
м. 08.2018 г. за обект на потребление с адрес: гр. ......................, с титуляр на партидата
третото за процеса лице Ц. Д., обстоятелство, неоспорено от „................“ АД. Изясни се, че
ищцата обосновава интереса си от отричане дължимостта на ½ част от вземането или на
сумата от 108,30 лева, като законен наследник на лицето Ц. Д.. С отговора на исковата
молба ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че между нея и дружеството няма
облигационно правоотношение във връзка с доставката на електрическа енергия до имота,
поради липсата на права на Г. Д. върху електроснабдения имот, но не отрича приживе това
качеството да е притежавала сочената като нейна наследодателка Ц. Д., задължено лице по
2
процесните фактури. Същевременно, ищцата отрича вземанията да са възникнали в
патримониума на титуляря на партидата, респ. по силата на наследственото правоприемство
и в нейната правна сфера. Ето защо, съдът счита, че установителният иск е предявен от
легитимирано лице, срещу страна, за която се твърди да претендира процесните суми
посредством включването им във фактури за съответния период, поради което възражението
на ответната страна за недопустимост на производството се явява неоснователно.
Обстоятелството дали между страните съществува или не облигационно правоотношение
касае материалноправната им легитимация, а оттук и основателността на предявената
искова претенция, поради това не е основание за прекратяване на делото, а е основание за
уважаването или отхвърлянето й с крайния съдебен акт.
На ответника следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145 ГПК да уточни дали е
отписал вземането по процесните фактури с клиент Ц.П. Д. от счетоводството си, съотв. в
кой момент е осъществено това; дали електрозахранването до процесния обект е било
преустановено и на какво фактическо основание, конкретно дали такова представлява
неплащането на вземането по процесните фактури,
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми и активната си
процесуална легитимация в процеса – качеството си на наследник на длъжника на
процесните суми.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
отписал процесните вземания от счетоводството си, в случай, че твърди това, респ., че
оспорените от ищцата вземания съществуват, като установи: 1). че през процесния период
наследодателката на ищцата е била потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение; 2). че за процесния период ищецът е доставил
електрическа енергия в претендираните количества в посочения обект, измерени чрез
изправно средство за търговско измерване – електромер, чиято стойност възлиза на
претендираните суми, 3). като и наличието на основания за спиране/прекъсване на давността
за процесните вземания. УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за
обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали – от ищеца към исковата молба и
уточнителната молба от 04.11.2022 г. и от ответника – към отговора на исковата молба, са
относими към предмета на спора и приемането им като доказателства по делото е
допустимо.
Искането на ответника за изискване на ч. гр. дело № 347/2017 г. по описа на Районен
съд – Габрово за прилагането му по настоящото, следва да бъде уважено, доколкото и от
двете страни в процеса се твърди, че процесната сума е била предмет на искане на
ответника, като заявител по см. на чл. 410 ГПК и сл. ГПК, както и с оглед непредставянето
му в цялост към настоящия момент.
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „................“ АД за прекратяване на
производството по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис
от настоящото определение, с писмена молба, да уточни дали е отписал вземането по
процесните фактури с клиент Ц.П. Д. от счетоводството си, съотв. в кой момент е
осъществено това, както и дали електрозахранването до процесния обект е било
преустановено и на какво фактическо основание, конкретно дали такова представлява
неплащането на вземането по процесните фактури, като му УКАЗВА, че при липсата на
становище в указания срок, съдът ще приеме, че вземането продължава да е осчетоводено
като вземане срещу сочения наследодател на ищцата.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2023 г. от
11:15 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и уточнителната молба на ищцата и към отговора на исковата молба
писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. дело № 347/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово за
прилагането му по настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5