РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,21.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, трети наказателен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря П.Каракопилева , като разгледа докладваното от съдията АНД № 802 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19- 0938-000284 /13.03.2019 година на сектор ПП към ОД-МВР гр.Плевен, с което на К.Л.П. ***,ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл175ал3 пр1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140,ал1 от ЗДвП.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до незаконосъобразност и неправилност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но поддържа своята жалба, явява се упълномощен от него адвокат Енчев-АК-грПлевен, като излага допълнителни аргументи.
В съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не заема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна,макар и не поради посочените в нея мотиви.
Съдът
констатира, че в хода на административно наказателното производство, при
изготвянето на НП, е допуснато съществено процесуално нарушение, което се явява
основание за неговата отмяна на процесуално основание, без разглеждането му по
същество.
В АУАН е посочено,че на 04.01.2019г в гр.Плевен,бул ***срещу ***с посока на движение ул ***като водач на л.а ***с ***собственост на ***,теглен от л.а ***с ДКН ***с водач ***,П. извършва следните нарушения :1.Управлява ***с ***с изтекъл срок на транзитните табели видно от разрешение за временно движение номер валиден до 03.01.2019г, 2.не представя СУМПС,3.Не представя КТ към СУМПС с което виновно е нарушил чл 140ал1 пр1 от ЗДвП,чл 100ал1т1 и чл100ал1т1 от ЗДвП
Установи се недопустимо разминаване между цифрово описание на нарушенията, посочено в АУАН и това, за което впоследствие лицето е било санкционирано с НП. В акта е описано, че е извършено нарушение по чл 140 ал1 от ЗДвП,чл 100,ал1т1 от ЗДвП и чл 100ал1т1 от ЗДвП, а в НП като нарушен е посочен само чл140ал1 от ЗДвП и в НП е наложена санкция само за това нарушение.
С други думи налице е неяснота и противоречие относно вмененото нарушение, което не може да бъде санирано на този етап от производството и което неминуемо води до съществено засягане на правата на жалбоподателя и в частност на правото му на защита.
Тук е може би мястото да се отбележи, че за да презизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42 т. 4 и т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствите между описаното в АУАН и НП административно нарушение и административното нарушение визирано от посочените законови разпоредби.
В конкретния случай несъмнено е налице разминаване между посоченато в АУАН и в НП нарушения, тъй са посочени различни състави на административни нарушения.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма на първо място касае нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай. На второ място чл. 53 ал. 2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното като нарушения в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да не са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52
ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне
относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на
съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо
описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като
нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този
момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В
този смисъл е недопустимо в АУАн да бъдат посочени
едни нарушения , а в НП да бъде посочено само едно и нарушителят да бъде
наказан само за едно нарушение макар и при същата фактическа обстановка с НП
различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата
или място на извършване на
нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние.
Съдът не споделя доводите на защитата на жалбоподателят, че е извършено нарушение тъй като не е издадено НП в едномесечен срок,тъй като съгласно чл 34,ал3 от ЗАНН срокът за издаване НП от съставяне на АУАН е шесмесечен.
Поради гореизложеното съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19- 0938-000284 /13.03.2019 година на сектор ПП към ОД-МВР гр.Плевен, с което на К.Л.П. *** ,ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл175ал3 пр1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140,ал1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Административен съд гр. Плевен, считано от получаване на съобщението.
Районен съдия: