№ 1524
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110121090 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от ЗАД „Армеец“ АД чрез юрк. Милен Жеков, с
пълномощно по делото/л.8/, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 1055,28 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, включващо 15 лв. ликвидационни
разноски, по щета № 10122030105080 за вреди, причинени при ПТП на 28.01.2018 г. на лек
автомобил "Опел Корса", с рег. № СВ4790РХ, вследствие противоправно поведение на
водач на лек автомобил "Ланчия", с рег.№ СА 9729 МН, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се разноските по
делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско ” за л.а. "Опел Корса", с рег. №
СВ 4790 РХ, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1040,28 лв., като поддържа да е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
възстановил дължимата сума, въпреки че е поканен с регресна покана, като след
разглеждане на претенцията е направен отказ за плащане.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал отговор в
законоустановения срок чрез юрк. Ивайло Стоянов, с който оспорва исковете по основание
и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. "Ланчия", с рег.№ СА 9719 МН. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП и твърди, че застрахованият при ответното дружество
водач носи вина, прави възражение за съпричиняване. Счита, че не всички вреди се намират
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Следва да се посочи, че видно от представените към исковата молба документи датата
на настъпване на процесното ПТП е 03.10.2022г. Съдът намира, че посочването на
28.01.2018г. като дата на ПТП-то в исковата молба се дължи на техническа грешка. Също на
техническа грешка се дължи посочването на 07.10.2022г. като дата на ПТП-то в САТЕ.
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата
да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено:
Валидно към 03.08.2017г. облигационно правоотношение по договор за „Гражданска
отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил л.а. "Ланчия", с рег.№ СА
9719 МН и ответното дружество „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве“ АД.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 03.10.2022г.
между собственика на автомобил "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ и ищцовото дружество
ЗАД „Армеец“ АД е било налице облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско”.
Констатира се от приложено преводно нареждане от 14.10.2022г., че от страна на
застрахователя „ЗАД Армеец“ АД е заплатена на застрахования сумата 1040,28 лв. за
отстраняване на вредите по автомобил "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ.
Ответникът оспорва механизма на ПТП доколкото счита, че част от описаните вреди
по автомобил "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ не се намират в причинно следствена
връзка с процесното ПТП.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 03.10.2022г.
Същият е частен писмен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който
съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.
Също така от показанията на свидетелите и заключението по САТЕ, което съдът цени
като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 03.10.2022г. л.а. "Ланчия", с рег.№ СА 9719 МН се движел по бул. „д-р Петър
Дертлиев“ с посока на движение от бул. „Джавахарлал Неру“ към бул. „Сливница“ и преди
кръстовището с бул. „Царица Йоана“ водачът предприел маневра за престрояване в дясна
лента, при което реализирал ПТП с намиращия се пред него и в дясната лента л.а "Опел
Корса", с рег. № СВ 4790 РХ.
В опис на щетите по направената застрахователна претенция пред застрахователя по
застраховка „Каско“ са посочени следните повреди по л.а "Опел Корса", с рег. № СВ 4790
РХ: по задна броня, по заден ляв панел, по предна лява врата, надпис на предна лява врата и
стъклопорвод на предна лява врата.
От протокола за ПТП, свидетелските показания и заключението по САТЕ се
установява, че уврежданията по предна лява врата, надпис на предна лява врата и
2
стъклопорвод на предна лява врата на автомобила не са възникнали при процесното ПТП.
Единствените щети настъпили по л.а "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ са по задна броня и
по заден ляв панел.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и горепосочените
увреждания по задна броня и по заден ляв панел на л.а "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ.
Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.
"Ланчия", с рег.№ СА 9719 МН е предприел маневра за престрояване в дясна пътна лента,
като не е пропуснал движещия се по нея л.а "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ.
Ето защо следва да се приеме, че водачът на л.а. "Ланчия", с рег.№ СА 9719 МН е
осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 25, ал. 2
ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Съгласно изготвената САТЕ водачът на
л.а. "Ланчия", с рег.№ СА 9719 МН е станал причина за настъпване на процесното ПТП, тъй
като е предприел маневра за престрояване вдясно без да се съобрази с местоположението на
намиращия се вдясно пред него л.а "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ. Също така се
установява, че той е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако
е изчакал изтеглянето напред на л.а "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ и след това е
предприел маневра за престрояване вдясно. Също важно е да се отбележи, че в протокола за
ПТП водачът на л.а. "Ланчия", с рег.№ СА 9719 МН се е признал за виновен за настъпване
на процесното ПТП, което потвърждава и при разпита си.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а "Опел Корса",
с рег. № СВ 4790 РХ. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да
докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения
автомобил да е нарушил някое от задълженията си, предвидени в ЗДвП, нито да е извършвал
престрояване, както твърди ответника. Напротив, от протокол за ПТП, АТЕ и свидетелските
показания се установява, че водачът на л.а "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ се е движел в
дясната пътна лента без да я е напускал преди или към момента на настъпване на
процесното ПТП. Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а "Опел Корса", с рег. № СВ
4790 РХ не е осъществил противоправно действие, с което да е станал част от причината за
настъпване на ПТП-то.
С оглед горното съдът приема, че с плащането на застрахователното обезщетение
/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за
него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата
или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът
на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент
дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия
застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията
на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения
автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по средни пазарни цени за
ремонт на автомобила е 1542,30 лв. Следва да се посочи, че тази стойност се отнася само до
3
увредените от ПТП-то детайли, а именно задна броня и заден ляв панел. Щетите по тези
детайли се отстраняват както следва: подмяна на задна броня и ремонт на заден ляв панел.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
1542,30 лв./заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане
по регресната претенция, при условие че е платил такова обезщетение.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер на 1040,28 лв.,
съответно до същия е възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Служебно известно на съда е, че
обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите на 15 лв. - 25
лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде
присъдена.
Следователно искът следва да бъде уважен до пълният му предявен размер от 1055,28
лв.
Относно разноските по производството:
Разноски на ищеца: ДТ – 50 лв./не се дължи от ответника разликата до надплатения
размер от 100 лв./; Депозит АТЕ – 200 лв.; Депозит за призоваване на свидетел – 30 лв.;
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото и заповедното
производство 150 лв. или общо 530 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски в
пълен размер от 430 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, заплащането
съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.02.2023г.
по ч.гр.д. № 978/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 1055,28 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно л.а "Опел Корса", с рег. № СВ 4790 РХ,
поради настъпило в района на гр. София, на бул. „д-р Петър Дертлиев“, пътнотранспортно
произшествие от 03.10.2022г. по вина на водача на л.а. "Ланчия", с рег.№ СА 9719 МН,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 430 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5