Определение по дело №1496/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2646
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040701496
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Бургас, №2646 /22.11.2019г.

 

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                      СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа адм.д.№1496 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Мидия груп холдинг” АД, ЕИК ********* и „Ал-Димит” ЕАД, ЕИК *********, двете дружества с общо седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Възраждане” № 6, представлявани от Й.Д.Я.– изпълнителен директор на двете дружества, против разрешение за строеж № 118/31.05.2019г. на главния архитект на община Поморие, с което на основание чл.148 от ЗУТ и подадено заявление на „Епо Ахелой” ООД е разрешено да извърши строителство съгласно одобрен инвестиционен проект от 07.05.2019г. на обект: „Канална помпена станция“ в ПИ 00833.6.437 в землището на гр.Ахелой.

Жалбоподателите твърдят, че първият от тях е собственик на следните съоръжения – главен водопровод „Ахелой-Юг” от довеждащ водопровод, преминаващ по западен околовръстен път о.т. 4-43 гр.Ахелой, както и през поземлени имоти 3.428, 17.300, 11.368, 6.104 в местността „Бабата” в землището на гр.Ахелой, описан в разрешение за ползване № ДК-07-301/24.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Бургас и тласкател за битови отпадни води през поземлени имот 502.91, 502.95, 5.404, 5.378, 5.400, 5.398, 5.371 и 5.355 в местността „Пречиствателната” в землището на гр.Ахелой, описан в разрешение за ползване № ДК-07-307/29.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Бургас.

Вторият жалбоподател твърди, че е собственик на външен водопровод от главен водопровод до УПИ І-108, масив 6, местност „Бабата”, землището на гр.Ахелой, описан в разрешение за ползване № ДК-07-300/24.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Бургас. Трасето на водопровода преминава в сервитута на полски пътища – общинска собственост, представляващи поземлени имоти 000394 и 000392 в местността „Бабата”, землището на гр.Ахелой.

Въз основа на тези твърдени факти жалбоподателите считат, че имат правен интерес да обжалват разрешението за строеж на Канална помпена станция в поземлен имот 00833.6.437 в същото землище. Според тях правният им интерес произтича от това, че обектът, разрешен с процесното разрешение за строеж, следва да се свърже със съществуващите водопроводи и тласкатели, които са изградени от двете дружества-жалбоподатели и които не са собственост нито на община Поморие, нито на ВиК. Твърдят, че адресатът на разрешението за строеж „Епо Ахелой” ООД не е сключил с тях договори, каквито се изискват съобразно нормата на чл.84, ал.2 от ЗУТ, нещо повече, дружествата въобще не са били уведомени за сключването на присъединителен договор между дружеството-строител „Епо Ахелой” ООД и ВиК, нито са давали съгласието си това дружество да ползва изградените от тях съоръжения.

Искат съдът да прогласи обжалваното разрешение за строеж за нищожно.

Съдът счита, че жалбоподателите не разполагат с правен интерес да обжалват атакуваното разрешение за строеж.

Съгласно чл.149, ал.2 от ЗУТ заинтересованите лица да поискат издаване на разрешение за строеж, както и тези които са засегнати от издадено разрешение за строеж са три групи:

1. възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 от ЗУТ – възложителят и собственикът на земята, когато се разрешава изграждането на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж;

2. лицата по чл.38, ал.3 и ал.4 и чл.39, ал.2 от ЗУТ в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж;

3. собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост в случаите по чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

В процесния случай разрешението за строеж се отнася за нов строеж първата хипотеза на чл.149, ал.2 от ЗУТ. Двамата жалбоподатели нямат качеството на възложител, собственик или носител на ограничени вещни права в имота, в който е разрешено строителството. Те не твърдят и не доказват такова качество. Липсват твърдения, че имотите, в които са изградени техните съоражения съвпадат с имота, в който е предвидено изграждането на строежа предмет на оспореното разрешение за строеж, нито че за техните съоражения има учреден сервитут минаващ през ПИ 00833.6.437, в който ще се изгражда каналната помпена станция. Такова съвпадение не се установява и от представените писмени доказателства. Двете търговски дружества-жалбоподатели не са лица, които имат право да строет в чужд имот (в конкретния случай в ПИ 00833.6.437) по силата на специален закон, т.е. те не разполагат с такова право на строеж в имота, в който ще се изгражда каналната помпена станция, разрешена с обжалваното разрешение за строеж. След като не попадат в никоя от категориите лица, за които законът е приел, че са заинтересовани да искат и оспорват разрешението за строеж, тяхната жалба следва да бъде оставена без разглеждане на това основание.

Както в жалбата, така и в последващото уточнение на правния интерес жалбоподателите никъде не твърдят, че притежават каквито и да било права по отношение на поземления имот, в който е разрешено изграждането на калната помпена станция, нито твърдят, че техните съоражения, описани по-горе, преминават през този имот и строителството на каналната помпена станция по някакъв начин ще засегне физическото съществуване на тези съоражения.

Възраженията, които жалбоподателите излагат, засягат техни облигационни отношения с дружеството, което ще изгражда и евентуално е собственик на каналната помпена станция, предмет на разрешението за строеж. Тези облигационни отношения двете дружества-жалбоподатели могат да разрешат по друг ред пред гражданския съд, но не и чрез обжалване на разрешението за строеж.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Мидия груп холдинг” АД, ЕИК ********* и „Ал-Димит” ЕАД, ЕИК *********, с общо седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Възраждане” № 6, представлявани от Й.Д.Я.– изпълнителен директор на двете дружества, против разрешение за строеж № 118/31.05.2019г. на главния архитект на община Поморие, с което на основание чл.148 от ЗУТ е разрешено на „Епо Ахелой” ООД да извърши строителство съгласно одобрен инвестиционен проект от 07.05.2019г. на обект „Канална помпена станция“ в ПИ 00833.6.437 в землището на гр.Ахелой, като недопустима.

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №1496/2019г. по описа на Административен съд гр.Бургас.

Определението, може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                      СЪДИЯ: