Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260262/10.12.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седми декември 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 123/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск за развод, с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

 

Искова молба от пълномощник на Д.В.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу В.В.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 49 СК. Излагайки, че поради брачна изневяра, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищецът претендира прекратяването му, по вина на ответника, предоставяне упражняването на родителските права над малолетното дете В.Д.В., ЕГН : **********, на майката, като на него се определи режим на контакти и осъди да заплаща издръжка от 180 лева месечно.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и частично основателни. Твърди, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищеца, изразила се в брачна изневяра, грубо отношение, ескалирало до физическо насилие над съпругата и незаинтересованост за развитието на детето. Съгласна е с прекратяването му, но по вина на ищеца. Иска предоставяне упражняването на родителските права над малолетното дете В., предоставяне ползването на семейното жилище, запазване брачното и фамилно име, осъждане ищеца да заплаща издръжка за детето В., в размер на 600 лева.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, лично и с представители поддържат заявените основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

 

Страните сключили граждански брак на 07.07.2007г., в гр. Шумен, за което е бил съставен Акт №*** от с.д. на Община Шумен. От брака си имали родено едно дете – В. – 12г.. Според показанията на разпитаните свидетели, на част от които съдът, трудно може да даде вяра, предвид явната им заинтересованост от изхода на спора в полза на водещата ги страна, съответно във вреда на насрещната, противоречията им с тези на незаинтеросованите и с писмените доказателства, в основните им части, преценката им в съответствие с чл. 172 ГПК, основно при съпоставка с данните от приетите социални доклади, писмени доказателства и тези от изслушване на малолетното дете, може да се приеме за установено, че брачният живот на съпрузите, не протичал нормално, като конкретна причина за това било поведението и на двете страни – съпругата имала такова, несъвместимо с основни принципи върху които се изгражда брачната връзка - поддържала извънбрачна такава с друг мъж, която явно демонстрирала пред обществото, докато ищецът работел извън страната за да осигури средства за семейството, който обаче винаги били недостатъчни да задоволят безкрайните и методични претенции на ответницата, в тази насока, на което се дължали и основно неразбирателствата в първите години на брака, естествено довели до първата им фактическа раздяла. Посоченото е подробно описано от свидетелите, като факта на брачната изневяра се твърди и от ответните /стр. 142-154/. Съпругът от своя страна, макар и години след описаното и след като сам предложил заздравяване на брака, избрал една от неправилните реакции на противобрачното поведение на съпругата си – изключително грубо отношение към нея, в труден за психичното и физическо състояние на всяка жена период и я подложил на физическо насилие. Част от проявите били в присъствието на малолетното им дете, докато пребивавали извън страната, включително и акта на физическо насилие. Тези развития на отношенията им довели до фактическа раздяла от началото на 2020г.. Съпругата и детето обитавали една стая от жилище собственост на родителите и, а съпругът живеел и работел в Германия. Поддържал контакти със сина си по телефон.  Двамата родители работели, като доходите на ответницата били от 610 лева месечно, а на ищеца малко под 2500€. За периода на фактическа раздяла, а и при съвместното им живеене, се установи ясно изразено преимущество, в полза на майката, при полагане основни, непосредствени грижи за малолетното дете. Желаното от него местоживеене е при майката, като поддържа контакти с баща си, но за по кратки периоди от няколко дни. Семейното жилище на съпрузите, в България било собственост на родителите на ищеца.

При така  установената  фактическа  обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи  се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпрузите може да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено първите, чието нарушение, винаги е считано от доктрината и трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. С оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.

Предвид интересите на детето, и че до настоящия момент майката, е успявала да осигури относително благоприятна среда за развитието му, и е полагал постоянно непосредствено родителска грижа, макар и с помощта на разширеното семейство, отчитайки неприемливото им поведение, по време на брака, частично и към детето/от страна на бащата/, емоционалната връзка между него и двамата родители, съобразявайки възрастта и основно желанието му, счита, че родителските права над малолетния В., следва да бъдат предоставени на майката, а на бащата, следва да се определи режим на лични контакти, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00ч в събота, до 17,00ч в неделя, с преспиване, както и две седмици през лятото, когато майката, не е в платен отпуск.

Поради собствеността на семейното жилище на ищцовите родители, жилищната нужда на ответницата, обусловена от неадекватната битова ситуация майката и дванадесет годишния и син да обитават обща стая, преимущественото пребиваване на ищеца извън страната и разрешението на въпроса за упражняване родителските права, то следва да се предостави за ползване на ответницата, за срок от една година.

Имайки предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер на издръжката и влияещи му, формираният от родителите доход и полаганите от майката непосредствени грижи, по отглеждането и възпитанието им, настоящият състав счита, че ищецът, следва да бъде осъден, да заплаща издръжка, в размер на 300 лева месечно за малолетния В., платима до първо число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 21.01.2020г..

 

Съобразно заявеното искане и разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругата следва да запази брачното си фамилно име – Д..

 

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, по брачния иск, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковата молба 25 лева, счита, че остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл. 329 ГПК, по сметка на ШРС, а именно 25 лева от ответницата.

 

На основание чл. 329 ГПК, разноски между страните не се присъждат.

 

На основание чл. 242 ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 07.07.2007г., в гр. Шумен, за което е бил съставен Акт № *** от с.д. на Община Шумен, между Д.В.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу В.В.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на двамата съпрузи.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетното дете В.Д.В., ЕГН : ********** на майката В.В.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, и определя местоживеенето му при нея, в гр. Шумен, ул. “***“ № 9, вх. 4, ет. 4, ап. 84.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата – Д.В.Д., ЕГН : **********, с детето – В. Д.В., ЕГН : **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00ч в събота, до 17,00ч в неделя, с преспиване, както и две седмици през лятото, когато майката, не е в платен отпуск.

 

ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплаща издръжка на детето – В. Д.В., ЕГН : **********, в размер на 300 лева, платими до първо число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 21.01.2017г..

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака В.В.Д., ЕГН : **********, да носи фамилно име – Д..

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр. Шумен, ул. “***” № 4, вх. 3, ет. 8, ап. 97 – собственост на В. Д. В., ЕГН : ********** и С. П. В., ЕГН : **********, на В.В.Д., ЕГН : **********, за срок от една година.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачния иск в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН : **********, да заплати, по сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.

 

ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН : **********, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 432 лева, представляваща държавна такса, по присъдената издръжка.

 

Разноски между страните не се присъждат.

 

Постановява предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от  връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: