Решение по дело №701/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 93
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20215600200701
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. ХАСКОВО, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р. М. К.
в присъствието на прокурора Дарина Димитрова Славова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно
наказателно дело № 20215600200701 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 16 от Европейската конвенция за
екстрадиция /ЕКЕ/.
Образувано е по искане на прокурора от Окръжна прокуратура –
Хасково, към което е приложена молбата на съдебните власти на Република
Украйна за екстрадиране на лицето А. Т., гражданин на ***. В искането се
твърди, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл.12 от
ЕКЕ и чл.9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция бил приложен акт,
удостоверяващ привличане на лицето в качеството му на обвиняем, както и
такъв, по силата на който спрямо него била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Изпълнени били и всички други изисквания относно
съдържанието на отправеното искане за екстрадиция, изхождащо от
компетентен орган. В този смисъл според прокурора молбата отговаряла на
формалните изисквания по чл.12 от ЕКЕ и затова той моли същата да бъде
1
уважена.
В съдебно заседание поисканото лице не оспорва основателността на
искането за екстрадиция, като заявява съгласие за незабавна екстрадиция
след информиране относно последиците на това изявление и след
потвърждаването му чрез положения подпис в съдебния протокол, в който
съгласието беше вписано.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице също не оспорва
искането, като подкрепя становището на своя доверител и потвърждава
информираността му относно последиците на даденото съгласие за незабавна
екстрадиция.
Прокурорът поддържа направеното искане.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Производството е образувано по искане на прокурора от Окръжна
прокуратура-Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред
Върховната касационна прокуратура по реда на чл.14 ал.1 от ЗЕЕЗА. Към тази
преписка са приложени всички документи, описани в чл.9 ал.1 от ЗЕЕЗА. На
първо място преписката съдържа официална молба от съдебните власти на
Република Украйна за екстрадиция на лицето А. Т. /A. T./, роден на
********** г. в ***, ***, ***. Според молбата екстрадицията на лицето се
иска за реализиране на предприето спрямо наказателно производство за
престъпление по чл.286 точка /част/ 2 от Наказателния кодекс на Република
Украйна. В молбата е декларирано, че на 22.10.2019 г. разследващ орган е
повдигнал обвинение против Т. за престъпление по горепосочения текст,
което обвинение впоследствие – на 10.03.2020 г., е било изменено, а на
12.03.2020 г. спрямо Т. е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Посочва се още, че поради неоткриването на лицето /напускане на
територията на Република Украйна/ то е било обявено за издирване.
Отбелязва се също, че на 01.09.2020 г. Т. лично е бил уведомен за
предприетото спрямо него наказателно производство, като съобщението е
изпратено, респ. получено, чрез съдебните власти на Република *** и
изпълнена от тях молба за правна помощ. Към молбата за екстрадиция са
приложени: Акт за повдигане на обвинение /Уведомление/, издаден на
22.10.2019 г. от Следовател в отдел за разследване на транспортни
2
престъпления към Главното управление на Националната полиция в
Хмелницка област; Постановление от 25.10.2019 г., с което Т. е обявен за
издирване; Постановление от 10.03.2020 г. за отделяне на материали от
досъдебното производство; Уведомление от 10.03.2020 г. за изменение на
първоначалното обвинение; Извлечение от НК на Република Украйна,
съдържащо разпоредби от общата и специална част от закона, включително
тези, касаещи уредбата на давностните срокове за предприемане на
наказателно преследване; Справка относно спирането и прекъсването на
давността, нейната продължителност и начален момент; Справка относно
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и касаещи
повдигнатото против Т. обвинение; писмо относно липсата на други
осъждания и висящи наказателни дела против поискания за екстрадиция.
Представените с молбата два акта /уведомления/ – от 22.10.2019 и
10.03.2020 г. съдържат подробно и достатъчно конкретно описание на
фактите, по които Т. е привлечен като обвиняем. Изложението сочи, че той е
обвинен за това, че на 19.10.2019 г., около 13,25 часа при управлението на лек
автомобил марка „Мерцедес Бенц Е220“ с рег.№ *** и при движение по сух,
прав асфалтов път на ул.“Старокостянтиновско шосе“ в гр. Хмелницки, в
посока ул.“Шевченко“ до ул.“Водопроводна“, нарушил изискванията на
параграфи 1.3, 1.5, 2.3 б), 2.3.д) от Правилата за движение по пътищата, в
резултат на което причинил смъртта на едно лице /Ч. С.Р./ и телесни повреди
на друго лице /В. С.В./ - престъпление по чл.286 т.2 от НК на Република
Украйна.
Приложената извадка от нормативната уредба установява, че за
посоченото престъпление законът на молещата държава предвижда наказание
„лишаване от свобода за срок от три до осем години с или без лишаване от
правото да се управлява моторно превозно средство за срок до три години“.
Относно продължителността на давностните срокове същата уредба сочи, че в
случая се касае за тежко престъпление, за което давността за предприемане
на наказателно преследване се равнява на 10 години, като в случай на спиране
общият /абсолютен/ давностен е 15 години. В случая поради укриването на
лицето давността била спряна на 25.10.2019 г. и възобновена на 03.11.2021 г.,
когато били получени данните за задържането на Т. на територията на
България.
3
При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са
налице предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата
държава лице. Както вече се посочи, молбата за екстрадиция съдържа всички
реквизити, посочени в чл.9 ал.2 от ЗЕЕЗА /съответно чл.12 от ЕКЕ/.
Анализираните по-горе актове /уведомления и постановления/, както и
изрично декларираното в молбата, сочат, че поисканият за екстрадиция е бил
уведомен за образуваното против него наказателно производство, с което е
било гарантирано правото му на лично участие и професионална защита в
хода на досъдебното разследване. Декларирано е на следващо място в
молбата, че лицето не се преследва за политическо или свързано с него
престъпление, както и че екстрадицията няма за цел налагане на наказание на
основания като раса, религия, гражданство или етническа принадлежност.
Предоставени са с молбата още гаранции, че Т. ще бъде преследван само за
престъплението, за което екстрадицията е поискана и той няма да бъде
екстрадиран в трета страна без съгласието на съдебните власти на Република
България. Предоставени са гаранции и за провеждането на справедлив
процес, осигуряване на достъп до адвокатска защита и медицинско
обслужване, както и спазване на КЗПЧОС и Европейските пенетенциарни
правила относно местата, в което ще бъде изтърпяно наложеното наказание
„лишаване от свобода“. В този смисъл в случая отсъстват пречките за
екстрадиция, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 от ЕКЕ/. Не се констатират и
някои от предпоставките на чл.8 от ЗЕЕЗА /съответно чл.7 и чл.8 от ЕКЕ/,
които предвид даденото съгласие за незабавна екстрадиция, не следва да
бъдат подлагани на подробен коментар. Отсъстват и пречките за екстрадиция,
посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.10 от ЕКЕ/. Съдържанието на нормативната
уредба на молещата държава относно давността, сочи, че възможността за
наказателно преследване се погасява след изтичането на период от 10 години,
считано от извършването на деянието, като абсолютният давностен срок се
равнява на 15 години. Такава е уредбата и в българския НК – съгласно чл.80
ал.1 т.3 от него наказателното преследване се изключва по давност, ако то не
е възбудено в продължение на 10 години за престъпление, наказауемо с
лишаване от свобода за повече от три години. Предмет на образуваното пред
съдебните власти на Република Украйна предварително производство е
престъпление, извършено на 19.10.2019 г., поради което въпросът за
изтичането на давността съгласно законодателството, както на молещата, така
4
и на замолената държава, очевидно не се поставя.
На следващо място - описаното в молбата за ескрадиция деяние
представлява престъпление, както по закона на молещата държава, така и по
Наказателния кодекс на Република България. Представените с молбата
извлечения от Наказателния кодекс на Република Украйна установяват
наказуемостта на деянието, за което Т. е обвинен. Фактическото изложение
на престъпното поведение сочи, че то представлява престъпление и съгласно
Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява обективните
и субективни признаци на престъпния състав по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. ал.4 от
НК – непредпазливо причиняване на смърт на едно лице и телесна повреда на
друго лице в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата
при управление на моторно превозно средство. Наказанията за това
престъпление са „лишаване от свобода от две до шест години“ и „лишаване
от правото да се управлява моторно превозно средство“ съгласно
националния ни закон. Последното сочи, че деянието, за чието наказателно
преследване е отправена молбата за екстрадиция, изпълнява изискващият се
по чл.5 от ЗЕЕЗА санкционен минимум според законодателството и на двете
държави, а от друга страна не е налице някое от основанията по чл.6 от същия
закон, при които екстрадицията може да се счита за недопустима –
поисканото лице е наказателноотговорно, то е гражданин на ***, т.е. не е ***
гражданин и няма данни да му е било предоставено убежище към момента на
постъпване на искането за екстрадиция, нито да е ползващ се с имунитет
чужденец. Освен липсата на изтекла давност за изпълнение на наказанието,
няма основание да се приеме, че в случая са налице някои от пречките,
посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 от ЕКЕ/, обосноваващи отхвърляне на
молбата за екстрадиция. Деянието, за което се иска предаването на Т., няма
политически или военен характер, а от друга страна по делото не бяха
събрани каквито и да е доказателства, че лицето би било подложено на
преследване поради раса, религия, гражданство, етнос или религиозни
убеждения – изрично поддържаните в молбата гаранции следва да се приемат
за достатъчно обезпечаващи правата на обвиняемия в изброените по-горе
сфери, както и във всички етапи на наказателния процес, включително и при
изпълнението на наложеното наказание. Спазването на специалния принцип
по чл.14 от ЕКЕ е също изрично гарантирано, а и приложеното по делото
писмо сочи, че в Украйна срещу Т. не са образувани други наказателни
5
производства за престъпления, различни от сега разглежданото, нито пък са
постановявани присъди, чието изпълнение да налага задържане на лицето на
основание, различно от това, предмет на екстрадиционото искане.
За престъплението, в чието извършване Т. е обвинен, не е провеждане
наказателно преследване в Република България и не е постановявана присъда.
Не са налице и основания за отлагане на екстрадицията или за временна
екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за
екстрадицията на лицето А. Т. е основателна и следва да бъде уважена. По
отношение на същото лице следва да бъде постановена мярка “задържане под
стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство
чрез фактическото предаване на молещата държава.
Водим от горното и на основание чл. 17 ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът

РЕШИ:

По молбата на Генералния прокурор на Република Украйна от 19.11.2021
година до Министерството на правосъдието на Република България:
ДОПУСКА екстрадиция на лицето А. Т. /A.T./, роден на ********** г. ***,
***, ***, с *** № ***, гражданин на ***, в молещата държава – Република
Украйна, с цел провеждане на наказателно преследване за престъпление по
чл.286 т.2 от Наказателния кодекс на Република Украйна, извършено на
19.10.2019 година в гр.Хмелницки, Р Украйна.
ВЗЕМА по отношение на АБД. Т. /A. T./ мярка за неотклонение
”задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното
производство чрез фактическото предаване на лицето.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението незабавно да се изпрати на Министъра на
правосъдието за уведомяване на молещата държава Република Украйна и на
Върховна касационна прокуратура на Република България за издаване на
постановление за изпълнение на екстрадицията.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7