Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 23.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на
девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при участието на секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 148 по описа за 2018 година на Провадийския районен
съд, пети състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по молба от Г.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу З.А.П.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК за лишаване на
ответника от родителски права над детето М. Г. М., ЕГН **********, поради
трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на
издръжка, като са направени и обусловените от неговото уважаване искания: -с правно основание чл.134 т.1 от СК да бъде осъден ответника да заплаща на детето М. Г.
М., ЕГН **********, чрез ищеца като неин баща и законен представител месечна издръжка
в размер на 200лв., считано от датата 30.01.2017 г., една година преди подаване
на исковата молба в съда, платима до пето число на месеца, за който се дължи;
Ищеца в исковата
молба твърди, че с ответницата са родители на М. Г. М., ЕГН **********, родена
на *** ***, видно удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0262/13.02.2014 г., издаден от град Варна, община Варна. По време на
раждането й със З.А.П., ЕГН **********, макар и необвързани от юридическата
връзка на сключен граждански брак се грижели заедно за дъщеря си, което
продължило до месец юли 2015 г. От тогава З.П. напуснала семейството и оставила
детето на грижите на ищеца, намирали във фактическа раздяла, което състояние
продължавало и до днес. Поради отсъствието на ответницата, ищеца поел и до днес
реализирал изцяло и самостоятелно всички грижи свързани с отглеждането, възпитанието
и издръжката на М., която вече е на 4 години. За този период дъщеря му не се е
срещала с З.А.П. лично и дори не била общувала с нея по телефон. На практика за
нея ответницата бил напълно непознат човек, когото не била виждала и не би
разпознала. Въпреки демонстрираната й незаинтересованост, водена от интересите
на детето, ищеца е правил нееднократни
опити да се свърже с ответницата, но всички се оказали безрезултатни. За
отминалите повече от три години ответницата не била направила опит да узнае
къде живее дъщеря им и при какви условия, как се чувствала и имала ли нужда от
помощ. Ответницата напълно и трайно се била дезинтересирала от дъщеря им, като
изцяло била пренебрегнала родителските си задължения. Поведението й било
съзнателен акт, предвид отсъствието на обективни пречки, осуетяващи
реализирането на обичайните и дължими отношения между родител и дете. Освен
неучастието й във финансовата издръжка на дъщеря им М. Г. М. напълно
пренебрегвала и необходимостта от полагането на грижи за нея, не търсела
контакт и не участвала по какъвто и да е начин в живота й, което съставлявало
пълно и трайно неизпълнение на родителските й задължения. Поради изложените
причини, моли съда да постанови решение, с което да лиши З.А.П. от родителски
права по отношение на детето М. Г. М., като осъди ответницата да заплаща на
дъщеря им чрез нейния баща – ищеца месечна издръжка в размер на 200 лева, считано
от датата 30.01.2017 г., една година преди подаване на исковата молба в съда,
платима до пето число на месеца, за който се дължи.
Ответницата, чрез
назначения особен представител по делото е депозирал отговор на исковата молба
в срок. Излага се становище за допустимост, но неоснователност на предявеният
иск. Твърди, че отнемането на родителски права е крайна мярка в отношенията на
детето с родителя. Счита, че искът бил неоснователен, доколкото не били налице
условията на чл.132 от СК, поради липса на категорични доказателства за нуждата
от прилагане на тази мярка.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От прието по делото
удостоверение за раждане /л.3/, се установява, че родители на детето М. Г. М.,
родено на ***г., са от З.А.П., ЕГН **********
- майка и Г.М.М., ЕГН **********– баща.
Съобразно приетата
на л. 4 от делото Служебна бележка от Детска градина „Снежанка“ гр.Провадия с
изх.№ 57 от16.01.2018 г. детето М. Г. М. посещава детска градина в първа група
„Незабравка“. Приет по делото е нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 153, том І, рег.№ 606, дело 64 от 2009 г., по
силата на който Е. А. М. е призната за собственик по давност на недвижим имот,
находящ се в гр.Провадия, състоящ се от дворно място и жилищна сграда. Видно
от приетото на л.6 от делото
удостоверение за раждане/препис/ Е. А. М. е майка на ищеца Г.М.М..От служебна
бележка на л.8 от делото издадена от д-р. М. Р. детето М. Г. М. има всички
ваксини за възрастта и провежда редовно профилактични прегледи.
Изготвен и приобщен
по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия /от
л.51 до л.53/. В социалния доклад се посочва, че от юли 2015 г. до настоящия
момент грижите за детето са поети изцяло от неговият баща и родителите му,
бабата и дядото по бащина линия на детето, като между тях съществува силна
емоционална връзка. По данни на г-н Г.М., г-жа З.П. никога не се е грижила за
детето, след раздялата им, като същата никога не се е интересувала от момичето.По
данни на г-жа Е. М., баба на детето по бащина линия, те не са ограничавали
контактите на детето с майка му, но същата вече три години не се е интересувала
от М..Грижите полагал бащата, подпомаган морално и финансово от своите
родители.Задоволени са всичките и потребности свързани с израстването й, като Г.М.
притежавал необходимият родителски капацитет за отглеждането, израстването и
възпитанието на детето, отлични жилищни условия и много добри доходи за да
осигури на М. благоприятна и хармонична среда. Независимо, че периодично бащата
работи в Р Германия, с цел да осигури средства за издръжка и благополучието на М.,
същият се връща в страната, като пред времето на отсъствията му грижите за М.
се поемат от родителите на ищеца, бабата и дядо й. Семейството на ищеца живее в
собствено на майка му жилище. Жилището, което обитава М. заедно с баща си и
неговите родители представлява двуетажна къща. На първия и втория етаж има по
три стаи и кухня, баня и тоалетна. Жилището е с модерно обзавеждане, налице са
всички необходими вещи за едно домакинство.Къщата е електрифицирана и
водоснабдена, хигиенно-битовите условия са отлични.За детето имало осигурено
лично пространство, отговарящо на нуждите и потребностите му. апартамент,
състоящ се от две стаи, кухня, тераса и санитарни помещения. Г-н Г.М. работи в
Р Германия в сферата на строителството.Месечно изпраща на майка си г-жа Е. М.по
500 евра за нуждите и потребностите на М..Детето контактува с деца на своята
възраст и близки и роднини по бащина линия.Социалните му контакти не са
ограничени.
Ангажирани са от
страна на ищеца гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – С.
С. П. и Л. С. М.. Свидетелката С. С. П., че познава Г.М. от около 10 г. -
съседи са от доста време. Твърди, че се виждат всеки ден и познава семейството.
Излага, че ищеца имал едно дете, което е на 4 год.Г. живеел с детето си при
майка си и баща си, които заедно се грижели за детето.Майката се казвала З..В
началото живеела при тях, но когато детето било на девет месеца, тя напуснала
семейството и не са я вижда ли от тогава.От бабата на детето знаела, че майката
не е търсела детето, не го е виждала, не се е обаждала по телефон, за да го
чуе.Чули, че била в Германия.Не е присъствала, когато се празнували рождените
му дни и подаръци не била изпращала. Свидетелката твърди, че относно майката на
М. знае, че не ги е подпомагала финансово. Според свидетелката ищеца се грижел
за детето и то не е лишавано от нищо, като имало силна връзка между бащата и
детето. Свидетелката твърди, че е
присъствала на празниците на детето, а майката З. никога не била присъствала и
никога не била изпращала подаръци на детето.
Разпитана като
свидетел на ищцовата страна е и свидетелката Л. С. М.. Твърди, че познавала Г..
Излага, че с биологичният баща на детето са съседи, къщите им били една срещу
друга. От бабата на детето знаела, че майката не е търсела детето, не го е
виждала, не се е обаждала по телефон, за да го чуе.Чули, че била в Германия.Не
е присъствала, когато се празнували рождените му дни и подаръци не била
изпращала. Свидетелката твърди, че относно майката на М. знае, че не ги е
подпомагала финансово. Според свидетелката ищеца се грижел за детето и то не е
лишавано от нищо, като имало силна връзка между бащата и детето. Свидетелката твърди, че е присъствала на празниците
на детето, а майката З. никога не била присъствала и никога не била изпращала
подаръци на детето.От три години не се била връщала.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.132,
ал.1, т.2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Именно това е правната квалификация, която съдът е дал на предявения в рамките
на настоящото производство иск. В тази връзка е указано и разпределението на
доказателствената тежест в рамките на спора, а именно: в тежест на ищеца е да
установи, че детето М. Г. М. е дете на страните в настоящото производство; неполагането на грижи и непредставянето на
издръжка от страна на ответника по отношение на детето М. Г. М.; както и
че предявеният размер на издръжката
съответства на нуждите на детето, както и на възможностите на двамата дължащи
издръжката родители, а в тежест на ответника е да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличието на основателна причина да не
полага грижи и да не дава издръжка.
За да се произнесе
по претенцията на ищцата, съдът съобрази, че в практиката на ВКС е изяснено, че
лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка за защита
интересите на детето от собствения му родител. Грижата по смисъла на чл.132,
ал.1,т.2 СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно
психофизическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето, родителят
трябва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за
да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка, родителят дължи
финансови средства за отглеждането му. Недаването на издръжка за осигуряване
живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за
дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения и представлява
неизпълнение на родителския дълг към детето.
В този смисъл, за
да приеме, че е налице такова укоримо поведение, съдът следва да обсъди всички
представени за установяването на това поведение доказателства, както и да
съобрази възраженията на ответника.
От представените по
делото доказателства се установи, че като майка на детето в акта за раждане е
записан ответницата З.А.П. в настоящото производство, като произходът от
майката не е бил оспорен по надлежния ред. От ангажираните гласни доказателства
се установи, че майката не е посещавала детето, не е търсила начин да се свърже
с него и да упражнява своето право и задължение за лични контакти с детето.
Установи се още, безспорно, че същата не е заплащала издръжка, а детето от
едногодишната си възраст се отглежда от своя баща и ищец по делото Г.М.М.,
който е поел цялостната му финансова издръжка, грижа и гледане. В доклада, изпратен от ДСП – Провадия, за
майката се установява, че лицето не е в България, а детето не я познава и няма
ясни визуални спомени за нея. От друга страна ответницата не представи
доказателства, с които да установи наличието на обективни причини, които да я
възпрепятстват от изпълнението на нейните родителски задължения по полагане на
грижи и предоставяне на финансова издръжка. Възражението, че такива категорични
доказателства не са установени в производството, не е обективна причина, която
да оправдава морално укоримото поведение – дезинтересиране от полагане на
грижи. Възражението не може да бъде взето предвид от настоящия състав,
доколкото за съда до оборване на твърденията на ищеца по надлежния съдебен ред,
тежи доказателствена тежест от страна на ответника в настоящото производство – З.П..
Следователно настоящият състав счита, че е налице „трайно" по смисъла на
закона неизпълнение на родителски права и задължения /същото е започнало от
едногодишната възраст/, което създава риск за възпитанието и отглеждането му.
Съдът намира, че ответницата е пренебрегнала задълженията си като майка да
полага грижи за детето си и да заплаща издръжка, поради което следва да понесе
санкцията на чл.132 от СК, като същата бъде лишена от родителски права.
Съобразно
разпоредбата на чл.134 от СК, при лишаване от родителски права, съдът определя
издръжката, ако не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между
родителя и детето, като прилага съответно и чл.59 ал.8 от СК. Задължението на
съда е независимо от искането на ищеца или ответника в рамките на
производството, т.е. съдът служебно следва да се произнесе по тези въпроси
независимо има или не искане от някоя от страните.
По издръжката с
правно основание чл. 134 т.1 от СК:
По делото не се
установи да е била присъждана издръжка, поради, което и съдът намира, че следва
да се произнесе по претендирания от ищеца размер от 200 лв. месечно, считано от
датата 30.01.2017 г., една година преди подаване на исковата молба в съда,
платима до пето число на месеца, за който се дължи.
При определяне
размера на издръжката наред с нуждите на детето
съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. По
делото не се установиха възможностите на ответника да заплаща издръжка, което
бе възложено като факти в тежест на ищцовата страна в настоящото производство
по претенцията за заплащане на издръжка. В този смисъл и доколкото липсват
данни за лицето, за което се твърди, че живее и работи в чужбина, съдът
презюмира, че доколкото лицето е в трудоспособна възраст, то същото следва да
реализира поне минималния доход. От друга страна не се установи ответникът да
има други ненавършили пълнолетие деца, които да издържа, както и не се установи
да има други задължения, които да изплаща. Бащата на детето от своя страна
реализира доход от около 1000 лв. месечно – над минималния определен.
Съдът счита, че за
цялостната издръжка на детето М. Г. М., с оглед възрастта й- същата е на 4
години, и присъщите за тази възраст нужди от средства за ежедневни,
образователни и развлекателни разходи, са необходими поне 300 лв. месечно /по
делото не се установиха извънредни нужди от допълнителни средства, извън
обичайните такива/. Използваните критерии от съда за да достигне до това
заключение са тези, заложени в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от
15.01.2009г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален
доход, необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 7-годишна
възраст до 14 – годишна възраст са в размер на 3,5 -кратния размер на
гарантирания минимален доход, или 227лв, а от 14-годишна възраст, до навършване
на пълнолетие - 4 кратния размер на гарантирания минимален доход, или 260лв. В
този смисъл, след като съобрази, че посочените критерии, заложени в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с
Постановление № 6 на МС от 15.01.2009г. за определяне на нов месечен размер на
гарантирания минимален доход, се отнасят
за деца лишени от родителска грижа и след като отчете индивидуалните
потребности на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната
и императивния минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 СК, настоящият
състав намира, че необходимата месечна издръжка за детето М. Г. М. следва да се
определи в размер на 300 лева месечно. Посоченият размер следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а
именно техните възможности и материално състояние. В този смисъл и издръжката
следва да бъде разпределена между страните в
справедливо съотношение, съобразно материалните и финансови възможности
на всеки от родителите, като настоящият състав възприема за такова: бащата да
поеме изплащането на претендирания размер от 150 лв., а майката на 150 лв. от
общо определения размер на издръжка, доколкото не се установиха по-големи
възможности на майката.
По режима на лични
контакти с правно основание чл. 134 т.2 от СК:
Предвид характера
на настоящото производство, а именно такова по лишаване от родителски права на
единия от родителите, съдът намира, че при определяне на режима на лични
контакти следва да съобрази, че детето не е поддържало никакъв контакт с
майката от едногодишната си възраст, както и че не я припознава като такава. В
този смисъл, съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на майката да
вижда детето всяка трета събота от месеца от 10:00 до 18:00ч, но в присъствие
на бащата или друго, посочено от него пълнолетно лице.
Водим от горното и на основание чл.132,
ал.1 т. 2 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА З.А.П., ЕГН **********,***
ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на
детето М. Г. М., ЕГН **********, поради трайно неполагане на грижи без
основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ОСЪЖДА З.А.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М. Г. М.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** месечна издръжка в размер на 150
/сто и петдесет/ лева, считано от датата 30.01.2017 г., една година преди
подаване на исковата молба в съда, платима до пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, на основание чл. 134,
т. 1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ мерки относно личните
отношения между майката З.А.П., ЕГН **********,***,
като дава възможност на майката да вижда и взема детето всяка трета събота от
месеца от 10:00 часа до 18:00 часа в присъствие на бащата или друго, посочено
от него пълнолетно лице, на основание
чл. 134, т. 2 СК.
ОСЪЖДА З.А.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Провадийски
районен съд, общо сумата от 516.00 лв. /петстотин и шестнадесет
лева/, от които 216.00лв. /двеста и шестнадесет лева/, представляваща дължима
държавна такса по присъдената издръжка, както и сумата от 300 лв. /триста лева/ за назначения особен представител по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената на основание чл. 134, т. 1 СК, в полза на детето М. Г. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Г.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** месечна издръжка.
След влизане в сила
на решението, препис от същото да се
изпрати на Дирекция Социално Подпомагане – гр. Провадия, Районна Прокуратура –
гр. Провадия, както и на Общината по постоянен адрес на ответника, за съответно
вписване на постановеното лишаване от родителски права, на основание
чл.136 СК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: