РЕШЕНИЕ
№ 1950
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330120470 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от И. М. К. срещу „Микро Кредит“ АД, с която е
предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за заплащане на пакет
допълнителни услуги по чл.3 от договор за допълнителни услуги към договор за кредит №
*** в размер на 430.98 лева, сключен между страните, като противоречаща на добрите
нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, както и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, недължимо платена по недействителната
клауза, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.12.2021 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за допълнителни услуги към договор
за кредит № ***. В договора била уговорена клауза за пакет допълнителни услуги, която
счита, че е недействителна на посочени по-горе основание, доколкото била неоправдано
висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Счита,
че ищецът не е положил подпис под пълномощното на адв. И., оспорва автентичността на
същото. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не било посочено как е формирана
претендираната сума. По същество счита, че исковете са неоснователни, доколкото
договорът е валидно сключен, като такива са и клаузите от него. Моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По доводите за недопустимост на иска:
Ответникът няма правен интерес да оспорва представителната власт на
1
пълномощника на ищеца. Такъв има само упълномощителя. По редовността на исковата
молба, съдът намира, че съставя проект на доклад по една редовна искова молба.
По същество:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26,
ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и осъдителен
иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на оспорваната клауза, както и че е платил на ответника по клаузата
за допълнителен пакет услуги сумата в размер на 50 лева. В тежест на ответника е да докаже
валидно възникнало правоотношение по договор за пакет допълнителни услуги към договор
за паричен заем ***, че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК.
С Определение от 09.03.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за допълнителни услуги към договор за кредит № *** , в който е
уговорена клауза за пакет допълнителни услуги, по която ищецът дължи възнаграждение в
размер на 430.98 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Микро Кредит“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата по чл.3 от договора за допълнителни
услуги към договора за заем:
Видно от договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем *** /л.7/
страните са уговорили допълнителни услуги пакет „Комфорт“, изразяващи се в посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно
внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за
участие в специални програми. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер на
430.98 лв., разсрочено в 6-месечни вноски - по 71.83 лева
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че
са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Разглеждане до минути“ не е ясна, до колко минути и какво ще се
разглежда. Не е ясно посочено и какво представлява услугата „Преференциално
обслужване“. Не е ясно какви специални програми има ответника, в които би могъл да се
2
включи ищеца. Не се установява ответникът да е посещавал дома на ищеца, за да събира
месечните вноски. Не е ясна и услугата „безплатно внасяне на вноски от името и за сметка
на потребителя по банкова сметка на ответника“, като не е посочено кой ще ги внася, с
какви средства и защо.
По начина, по който са формулирани допълнителните услуги, съдът приема, че не се
касае до възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителя да се нуждае
и да го облекчават. Тези услуги са предвидени единствено и само с цел заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се
цели събиране на допълнително възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга,
което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава за
заплащане на пакет допълнителни услуги,
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от
потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя,
което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща
възнаграждение за услуги, които може и да не се използват, което води от своя страна до
противоречие с добрите нрави.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на
такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за
права, които по закон има.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата
за заплащане на пакет допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги, поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Доколкото съдът прие, че клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги е недействителен, платените по него от ищеца суми се
явяват платени без основание и подлежат на връщане.
От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.47/, неоспорена от страните,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че по
договора за допълнителни услуги ищецът е заплатил сума в размер на 225.40 лева
С Протоколно определение от 04.05.2022 г. / по искане на ищеца и по реда на чл.214
ГПК, съдът е допуснал увеличение на размера на предявената от ищеца претенция от 50
лева на 225.40 лева, до която сума искът като основателен ще се уважи.
3
Като законна последица от уважаване на тази претенция, върху нея следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2022 г. до
окончателното плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло, доколкото исковете за недействителност
са предявени в условията на евентуалност, като е уважен евентуалния иск, предвид което ще
се присъдят разноските изцяло. Общо разноски за ищеца в размер на 100 лева.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е. И., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.13/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 300
лева по всеки един от предявените искове или общо 600 лева, определено въз основа на
уважените претенции /за недействителност на клаузата от договора и за осъдителния иск /,
което ще й се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по чл.3
от договор за допълнителни услуги от *** към договор за кредит № *** в размер на 430.98
лева, сключен между И. М. К., ЕГН ********** и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********,
като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 225.40 лева, недължимо платена по
клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по чл.3 от договор за допълнителни
услуги от *** към договор за кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането,
както и сумата в размер на 100 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.
И., с личен № **********, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер
на 600 лева - адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка на ищеца: ***
Банкова сметка на адв. Е. И.: ***
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5