Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 28.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 360 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 542188/22.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 31163/2017 г. по описа на СРС, 76 състав са осъдени на основание чл.79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, С.С.Е., ЕГН **********,***,
В.Д.Е., родена на ***г***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „*******, чрез адв. Д.С.Т.,
САК, и
А.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
ул. „*******. ет. 5. чрез адв. И.С., да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
представлявано от С.П.Ц.със седалище и адрес на управление ***, следното (при
условията на разделност: 1/6 + 1/6 + 2/6 /при условията на СИО - първите
двама/):
-
сумата от 385,42 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със
законната лихва
-
сумата от 25,25 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2015г. до 01.03.2017г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК,
-
сумата от 900 лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на "Т.С."
ЕООД, ЕИК *******, като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответниците С.С.Е. и В.Д.Е., чрез особения представител адв. Д.С.Т.,
САК, в която се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното при
съществени процесуални нарушения решение. Жалбоподателите поддържат, че съдът
неправилно ги е призовал за първо с.з. проведено на 21.11.2018 г. на
несъществуващ ел.адрес на особения представител - e-mail: *******, определен от
САК вместо на съществуващия e-mail: dt *******.
Поради това, с постановеното решение съдът е
формирал неправилни изводи и е уважил предявените искове за заплащане на сумите
при допуснати съществени процесуални нарушения решение. Отправят искане за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.
Въззиваемият „Т.С." ЕАД не е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В подадена молба на
08.11.2019 г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца - "Т.С."
ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Както бе изяснено, по силата на правната норма,
уредена в чл.269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по
правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната
жалба основания, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото
съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар.
"ограничен въззив"). В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана
по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 307/2011 г., II г. о., ГК, която настоящия състав споделя. В същите е
изразено становище, че "въззивният съд дължи произнасяне с решението си
само в пределите на въззивната жалба, с която е сезиран и върху предмета на
първоинстанционното решение, т. е. той може да се произнася само по онези части
от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба,
съответно не може да разглежда доводи по искания, които не са разгледани от първата
инстанция. Въззивният съд ...дължи произнасяне само по наведените в жалбата
доводи - чл. 269 ГПК ."; Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
107/2012 г., II г. о., ГК, в което се приема, че "въззивният съд е
обвързан при разглеждането на материалноправния спор от оплакванията на
жалбоподателя, както е посочено и в чл. 269, изр. 2 ГПК - ограничен от
посоченото в жалбата, поради което и служебно не би могъл да се позовава на
различни от сочените основания за неправилност на обжалваното пред него
първоинстанционно решение, нито да се произнася по въпроси, които не са
разгледани в първоинстанционното производство. Вярно е, че той има правомощието
на самостоятелна преценка на доказателствата, събрани пред първоинстанционния
съд, но в рамките на посочения във въззивната жалба порок на обжалваното
решение, като разгледа и реши правния спор съобразно предмета му, определен в
първоинстанционното производство.".
Следователно, предметът на решаващата дейност на
въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни
съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за
неправилност на обжалвания съдебен акт - в конкретния случай само по отношение
на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения
на процесуалния закон, изразяващи се в необезпечаване на правото на участие на
въззивниците в съдебното производство.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да
се произнесе само по релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в
останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на
чл. 272 ГПК, които стават част от логическите съждения на въззивната съдебна
инстанция.
Твърдението на въззивника за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила от първоинстанционния със е основателно, но с
оглед на крайния извод на решаващия съд това нарушение не е съществено.
Препис от исковата молба с приложенията е връчен на
ответниците С.С.Е. и В.Д.Е., чрез назначения им от съда особен представител
адв. Д.С.Т., САК на посочения в уведомителното писмо на САК от 15.06.2018 г.
електронен адрес - e-mail: *******.
В подадения на 16.07.2018 г. отговор не е посочен
друг ел.адрес, на който да бъдат връчвани съобщенията по делото.
С определение от 09.08.2018 г. съдът е насрочил
делото за разглеждане в първото по делото заседание, в което е обективирано и
указание до страните за задължението им по чл. 41, ал. 1 ГПК и за
неблагоприятните последици от неизпълнението му - за приложението на законната
фикция, уредена в чл. 41, ал. 2 ГПК.
Призовката до ответниците за първото по делото
заседание не е приложена по делото. Не е приложено и изпратено съобщение на
посочения в уведомителното писмо на САК ел.адрес на особения представител на
двамата ответници. При несъобразяване СРС е приел, че ответниците са редовно
призовани за проведеното първо с.з. на 21.11.2018 г., поради което дал е ход на
делото и на устните състезания. Препис от обжалваното решение е получено лично от
ответниците, чрез адв. Д.С.Т., САК на
29.11.2018 г.
При така изяснените правнорелевантни факти
въззивният съд достига до правния извод, че ответниците С.С.Е. и В.Д.Е., чрез
назначения им от съда особен представител адв. Д.С.Т., САК, са били нередовно
призовани за първото по делото заседание, като са били лишени от възможността
да участват в делото, по което е постановено обжалваното решение, вследствие
нарушаване на правилата за призоваване.
Следователно, настоящата съдебна инстанция приема,
че призоваването на въззивниците за съдебното заседание на 29.11.2018 г. не е
редовно. Като е дал ход на делото в това съдебно заседание, съдът е лишил
въззивниците от възможността да участват в производството и е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, но с оглед на обстоятелството, че то
не е повлияло върху правилността на крайния съдебен акт на СРС, не е от
характера на съществените.
Тъй като не е била обезпечена възможността на ответниците
надлежно да участват в първоинстанционното производство, техните
доказателствени и процесуални искания не са били преклудирани (с изключение на
тези, които се прекратяват с изтичане на срока на отговор на исковата молба),
поради което те са могли да ги релевират пред въззивната инстанция. Но с
въззивната жалба не са упражнени тези процесуални права, нито са наведени
доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на
материалния закон, респ. поради неговата необоснованост (да е приет за доказан
определен правнорелевантен факт без той да се изяснява от събраните по делото
доказателствени средства). Следователно, съобразно правилото, уредено в чл.
269, изр. 2 ГПК, въззивният съд не притежава правомощие да разглежда правния
спор, извън наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Процесуалната възможност въззивният съд да
разгледа делото по същество следва и от приетото в т. 17 Тълкувателно решение №
1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - когато в първата инстанция страната е била
лишена от участие поради непризоваване или при призоваване в нарушение на
процесуалния ред, е налице порок, обосноваващ обжалването на
първоинстанционното решение, но за тази категория порочни решения не е
предвидено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Това е така, тъй като допуснатите процесуални нарушения могат да бъдат
поправени от въззивния съд по искане на заинтересованата страната.
Тъй като поради допуснати процесуални нарушения от
страна на районния съд доказателствените и другите процесуални искания не са
били преклудирани, въззивниците са имали правната възможност на основание
чл.266, ал. 3 ГПК да ги релевират за първи път пред въззивната инстанция. Като
не са го сторили (въззивната жалба е бланкетна и не очертава конкретен порок на
обжалваното съдебно решение), съдът не следва да разглежда спора по същество -
арг. чл. 269, ал. 2 ГПК, а да препрати на основание чл. 272 ГПК към изводите на
първоинстанционния съд относно фактическите и правните изводи.
По отношение на разноските:
При този изход на въззивното производство право на
разноски има въззиваемият. При съобразяване отправеното искане, съдът намира че
следва да присъди сума в размер на 100.00 лв. –разноски за възнаграждение за
юрисконсулт за въззивното производство.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 542188/22.11.2018
г., постановено по гр. д. № 31163/2017 г. по описа на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА С.С.Е., ЕГН **********,*** и В.Д.Е., родена
на ***г***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „*******, чрез адв. Д.С.Т., САК, да
заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, представлявано от С.П.Ц.със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от
100 лева, сторени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца -
"Т.С." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
1111, р-н „Слатина”, ул. „***********.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.