Присъда по дело №2078/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 62
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520202078
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 62
гр. Русе, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
СъдебниПАВЛИН ВАЛЕНТИНОВ
заседатели:ПЕТРОВ

ЮЛИАНА ГЕОРГИЕВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
и прокурора Д. Ал. К.
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело от общ
характер № 20214520202078 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ш. ГР., роден на 28.12.1979 г. в гр. Русе, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, работи като
бояджия в „Косев“ ЕООД, с адрес: гр. Русе, ул. „Алея Детелина“ № 36, с ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2020 г. в гр. Русе причинил лека телесна
повреда на Н. ПЛ. Н. от гр. Русе, изразяваща се в охлузване на челото, кръвонасядания
на гърба и на четвърти и пети пръст на лява ръка, кръвонасядане и отток на лява
глезенна става, с което му причинил болка и страдание, поради което на основание чл.
130, ал. 2 във вр. с чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ш. ГР. /със снета по-горе самоличност/ за
НЕВИНОВЕН в това да е извършил деянието по хулигански подбуди и на основание
чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ш. ГР. /със снета по-горе самоличност/ за
НЕВИНОВЕН за това, че на 19.11.2020 г. в гр. Русе се заканил с убийство на Н. ПЛ. Н.
от гр. Русе, като му казал, че ще го убие и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК
го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. Ш. ГР. (със снета
по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
– Русе, направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 520
лева (петстотин и двадесет лева), както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. Ш. ГР. /със снета
по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Районен съд
– Русе, направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 60 лева
(шестдесет лева), както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в
15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който е
повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия А. Ш. ГР. за това, че на 19.11.2020
г. в гр. Русе, по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на Н. ПЛ. Н. от
гр. Русе, изразяваща се охлузване на челото, кръвонасядане на гърба и на четвърти и
пети пръст на лява ръка, кръвонасядане и оток на лява глезенна става, с което му
причинил болка и страдание – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл.
130, ал. 2 от НК; и за това, че на 19.11.2020 г. в гр. Русе се заканил с убийство на Н.
ПЛ. Н. от гр. Русе, като му казал, че ще го убие и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.
1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което подсъдимият Г.
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпленията, за които е
предаден на съд. С оглед липсата на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
представителят на Районна прокуратура-Русе счита, че по отношение на
престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК на подсъдимия Г. следва да се
определи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, а по отношение
на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, като при съобразяване на
разпоредбата на чл. 23 от НК следва да му се наложи най-тежкото измежду така
определените му наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отложи за срок от три години.
Представителят на РП-Русе счита, че подсъдимият Г. следва да бъде осъден да заплати
и направените по делото разноски.
Подсъдимият А.Г. се явява лично и с адв. Е.Н. от Адвокатска колегия - Русе, в
качеството на упълномощен защитник. В хода на пледоарията си, адв. Н. излага
подробни съображения касателно характера на възникналия между подзащитния и
пострадалия конфликт, изключващи квалифицирането му по хулигански подбуди, а
именно, че кучето на свидетеля Н. се е изходило пред дома на Г., като такива случаи е
имало и в миналото. На следващо място адв. Н. акцентира, че от събраната
доказателствена съвкупност не може да се установи по категоричен начин дали
отправена от подсъдимия Г. закана е била насочена към свидетеля Н. или към неговото
куче. В тази насока адв. Н. моли подсъдимият Г. да бъде признат за виновен за
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като бъде признат за невиновен по
първоначалното обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, а
по отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК да бъде призна за невиновен,
тъй като деянието не разкрива белези на обществена опасност.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият Г. се солидаризира с
изложеното от неговия защитник и отрича да е заплашвал пострадалия.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият Г. моли да бъде
признат за невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Подсъдимият А. Ш. ГР., с ЕГН: **********, е роден на 28.12.1979 г. в гр. Русе.
Същият е български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан
/реабилитиран/, работи като бояджия в „Косев“ ЕООД.
Подсъдимият А.Г. живеел със свидетелката Айл. Р. Р. на семейна начала в къща
с двор, находяща се в гр. Русе, ул. „Алея Детелина“ № 36. Подсъдимият Г. имал котки
в двора си, за които се грижел.
Свидетелят Н. ПЛ. Н. живеел в същия квартал на ул. „Алея детелина“ № 6, което
било на около 300-400 метра от къщата на подсъдимия Г.. Свидетелят Н. и
подсъдимият Г. се познавали. От десет години свидетелят Н. имал домашен любимц -
куче порода „Питбул“, на което бил издаден паспорт по съответния законов ред.
Свидетелят Н. разхождал кучето си на повод в квартала, като маршрутът му минавал
покрай къщата на подсъдимия Г.. Кучето имало навик да се изхожда на ограда на
подсъдимия Г., което го дразнело. В тази връзка, след последния такъв случай,
подсъдимият Г. направил забележка на свидетеля Н.. Въпреки това свидетелят Н. не
променил поведението си и продължил да разхожда кучето си покрай дома на
подсъдимия Г..
На 19.11.2020 г., около 13:00 часа, свидетелят Н. бил излязъл да разходи кучето
си, което, както винаги, било вързано на повод. По същото време подсъдимият Г. бил в
двора на имота си и правел снимки на котките си. Когато свидетелят Н. се намирал на
около десетина метра от дома на подсъдимия, една от котките преминала през процеп в
оградата и излязла на улицата. В този момент кучето на свидетеля Н. се насочило
инстинктивно към нея, но свидетеля Н. дръпнал повода и го възспрял. Тъй като видял,
че подсъдимият Г. е в двора си, свидетелят Н. решил да се пошегува, казвайки му, че
котката му е можело „да отиде курбан“. Това подразнило подсъдимият Г., който му
отговорил, че е видял какво е направил, като след това започнал да го обижда и псува.
Свидетелят Н. се приближил до оградата, тъй като искал да разбере какво толкова е
подразнило подсъдимия.
В това време по улицата преминал с автомобила си свидетелят Т., който също
живеел в квартала и познавал свидетеля Н. и подсъдимия Г.. Свидетелят Т. спрял в
близост до свидетеля Н., свалил стъклото си и провел кратък разговор с него.
Междувременно кучето се изходило на оградата на подсъдимия Г., което
допълнително го изнервило. Докато свидетелите Т. и Н. си говорели, подсъдимият Г.
продължил да отправя обидни квалификации към Н.. Свидетелят Т. чул и отправянето
на следната заплаха – „Ще те убия и тебе, и кучето ти“, от страна на подсъдимия Г..
Доколкото конфликтът между двамата не му се сторил сериозен, свидетелят Т. решил
да си тръгне.
След като свидетелят Т. си тръгнал, подсъдимият Г., подразнен от поведението
на свидетеля Н., решил да му потърси сметка. В тази връзка излязъл от двова на
къщата си, държейки в едната си ръка дървен предмет с дължина от около 30 см., и се
насочил към свидетеля Н. и кучето му. Първоначално подсъдимият Г. посегнал към
кучето, като му нанесъл удари в областта на главата и гърба му. Непосредствено след
това, подсъдимият Г. насочил агресията си към свидетеля Н., като ударил последния в
областта на левия глезен. Последвали удари по кучето, като в опит да го защити,
свидетелят Н. се обърнал, при което му бил нанесен удар в гърба, при който дървеният
предмет се счупил. След това подсъдимият Г. изкрещял, че мрази свидетеля Н. и
кучето му, както и „Ще те убия помияр!“. Свидетелят Н. възприел тази заплаха, но не
разбрал дали същата е насочена към него или към кучето му. В опитите си да се
2
предпази от ударите, свидетелят Н. получил наранявания и по пръстите на лявата си
ръка.
По това време свидетелят Евг. Вл. В. се намирал в двора си, който бил в близост
до къщата на подсъдимия Г.. Свидетелят В. познавал подсъдимия Г. и свидетеля Н..
Тъй като чул викове от улицата, решил да излези и да види какво се случва. При
излизането си на улицата свидетелят В. възприел подсъдимия Г. и свидетеля Н.,
застанали един срещу друг, като говорели на висок тон, при което подсъдимият ударил
по челото свидетеля Н. с дървен предмет, който държал в едната си ръка. Свидетелят
В. им извикал какво правят, при което подсъдимият Г. му казал „Дразни ме този пес“ и
се прибрал в двора си.
Свидетелят Н. заедно с кучето си отишъл при свидетеля В., но не му споделил за
нанесения му побой. Междувременно по улицата минал отново свидетелят Т., който
възприел прибиращия се в двора си подсъдим и че същият държал в едната си ръка
дървен предмет.
Свидетелят Т. спрял колата си при свидетеля Н. и го попитал какво е станало,
тъй като имал наранявания по челото и едната си ръка, при което последният му казал,
че подсъдимият Г. му е посегнал. Свидетелят Т. му предложил помощ, но, след като Н.
му отказал, си тръгнал.
След случилото се свидетелят Н. почувствал болки в гърба и глезена. Започнал
трудно да стъпва на левия си крак. Посетил отделението по съдебна медицина, но се
оказало, че лекарят е приключил работа. Бил прегледан от лекар от Спешна помощ,
който устновил, че няма счупване на крака. На следващия ден се освидетелствал при
съдебен лекар.
На 21.11.2020 г. Г. му изпратил текстови съобщения в „Месинджър“, с които го
предупредил да не предприема никакви действия срещу него. В едно от тях написал
„просто главата не ме слуша внимавай“.
В тази връзка на досъдебна фаза е била назначена съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия Г..
От заключението по назначената на досъдебна фаза съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на свидетеля Н. била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузване на челото, кръвонасядане на гърба и на четвърти и пети
пръст на лява ръка, кръвонасядане и оток на лява глезенна става, с което му било
причинено болка и страдание, като посочените увреждания могат да бъда получени в
резултат на нанесен на свидетеля Н. побой по описания от него начин.
От заключението по назначената на досъдебна фаза съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че подсъдимият Г. не се води на учет в ЦПЗ-Рус, не страда от
от психични заболявания, както и от зависимости към упойващи вещества и хроничен
алкохолизъм. Към момента на деянието му е могъл да ръководи постъпките си и
психичното му състояние е позволявало да предвиди последствията от действията си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – гласни доказателства – показанията на
свидетеля Н.Н., както и дадените на досъдебна фаза показания, приобщени чрез
прочитане на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, свидетеля
Т.Т., както и дадените на досъдебна фаза показания, приобщени чрез прочитане на
основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, свидетеля Е.В.,
свидетелката Айля Раимов, и обясненията на подсъдимия А.Г., заключенията по
3
изготвените съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска експертизи, както и писмени
доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –
трудов договор, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
автобиография, справка за съдимост, паспорт на домашен любимец и
съдебномедицинско удостоверение.
По делото не е налице спор, че подсъдимият А.Г. и свидетелят Н.Н. се
познавали, доколкото обитавали един квартал и живеели на разстояние от около 300-
400 метра един от друг. Не е налице и спор, че свидетелят Н.Н. имал куче – порода
питбул, което разхождал в квартала, като маршрутът му минавал покрай оградата на
двора на подсъдимия.
За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед
обективната и темпорална възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за
които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от тях, вътрешната
логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите
факти, а така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите приобщени по реда и със средствата на НПК
доказателствени източници, формиращи цялостна доказателствена съвкупност по
делото.
При кредитиране на показанията на свидетеля Н.Н. съдът отчете, че последният
се явява едновременно единствен очевидец на всички обстоятелства от значение за
настоящото наказателно производство и пострадал. В тази насока следва да се посочи,
че, макар свидетелят Н. да възпроизвежда сравнително подробно и в хронологичен ред
тези събития, се констатират съществени противоречия касателно съществени
обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина между показанията му
на съдебна и досъдебна фаза. Същевременно съдът не констатира показанията на
свидетеля Н. да са били обусловени от мотив, различен от разкриване на обективната
истина. Съобразявайки така изложеното, съдът приема, че показанията на свидетеля Н.
следва да се кредитират, доколкото същите намират подкрепа в останалата
доказателствена съвкупност.
Така от показанията на свидетеля Н. се установява събития, предхождащи
инкриминираните деяние, но относими към предемата на делото, а именно, че
подсъдимият Г. е правил забележка на пострадалия да не изхожда домашния си
любимец в близост до дома му, както и че на 19.11.2020 г., непосредствено преди да му
нанесе побой, между тях е имало размяна на реплики във връзка с поведението на
кучето на Н. спрямо една от котките, за която се грижел подсъдимия Г.. На следващо
място от показанията на свидетеля Н. се установява авторството и механизма на
нанесената му телесна повреда, а именно че същата е следствие от нанесен му побой от
подсъдимия Г. с дървен предмет-бухалка. Касателно тези събития, показанията на
свидетеля Н., дадени в хода на съдебното следствие, са подробни, последователни,
логични и напълно кореспондиращи със заключението на вещото лице, като
свидетелят Н. посочи броя и местата, върху които са му били нанесени удари от
подсъдимия Г.. Нещо повече, свидетелят Н. посочи и броя и местата на нанесените
удари по домашния му любимец. Същевременно свидетелят Н. беше категоричен, че
подсъдимият Г. не му е отправял заплахи на 19.11.2020 г., като единствено посочи, че
му казал „мразя теб, мразя кучето ти“. Така изложеното е в колизия с дадените от
свидетеля Н. показания на досъдебна фаза, доколкото в същите е отбелязано, че
4
подсъдимият се заканил, гледайки към Н., с думите „Ще те убия, помияр!“, като в тази
връзка същите бяха приобщени чрез прочитане. На поставения му от съда въпрос дали
така прочетеното е вярно, свидетелят Н. бланкетно отговори, че „щом е написано,
значи е вярно“, като преди това изрично повтори, че няма спомен подобна закана да е
била отправяна от подсъдимия. Съдът акцентира и на изложеното от свидетеля Н., че
същият не е сигурен кой е бил адресат на тази закана той или неговото куче. Видно от
така изложеното съдът счита, че от показанията на свидетеля Н. не се установява по
категоричен начин подсъдимият Г. да е отправил заплаха за убийство спрямо
свидетеля Н..
Съдът кредитира дадените от свидетеля Т.Т. показания в хода на съдебното
следствие касателно обстоятелството, че при пристигането му подсъдимият Г. и
свидетелят Н. имали вербален спор, причина за който била изхождането на домашния
любимец на Н. в близост до дома на подсъдимия. В тази част показанията на свидетеля
Т. са логични, последователни и намират потвърждение в обясненията на подсъдимия,
както и не се оборват от показанията на свидетеля Н.. Що се касае до обстоятелството
дали свидетеля Т. е възприел отправянето на заплахи от страна на подсъдимия Г.,
съдът кредитира дадените от Т. показанията на досъдебна фаза, приобщени чрез
прочитане. Същевременно от показанията му не става ясно дали заплахата, която е чул
от подсъдимия Г. „Ще те убия и тебе, и кучето ти!“, е била въобще възприета от
свидетеля Н.. Посоченото е от съществено значение, доколкото в показанията на
последния както на досъдебна фаза, така и на съдебна фаза, въобще липсва твърдение
подсъдимият Г. към този момент да му е отправял закана. В допълнение следва да се
посочи, че свидетелят Т. също изрази съмнение дали адресат на заплахата не е било
единствено кучето на пострадалия.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Е.В., доколкото изложеното
от него е последователно, непротиворечиво, логично и кореспондиращо с показанията
на свидетелите Н.Н. и Т.Т.. От показанията на свидетеля В. се установява, че
подсъдимият Г. нанесъл удар по челото на свидетеля Н., както и че при появата му
подсъдимият Г. прекратил действията си и се прибрал в двора си.
При кредитиране на показанията на свидетелите А.Р. и Н.М. съдът отчете, че
същите не са преки свидетели на инкриминираните деяния, като показанията им носят
информация единствено за предхождащи и последващи събития спрямо
инкриминираните деяния. При кредитиране на показанията на свидетелката Р. съдът
отчете възможността за заинтересованост от изхода на спора, доколкото последната
живее на семейни начала с подсъдимия. В тази насока съдът счита, че показанията
следва да бъдат ценени само доколкото намират потвърждение в останалата
доказателствена съвкупност. Така от показанията се установява, че подсъдимият бил
недоволен, че кучето на свидетеля Н. се изхожда пред дома им, като в тази връзка му
направил забележка. Що се отнася до показанията на свидетеля Н.М., показанията му
касаят обстоятелства, които са се случили след инкриминираните събития и нямат
отношение към настоящото производство, поради което и следва да бъдат изключени
от доказателствена съвкупност.
При оценката на обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния
им характер и доказателствената природа на същите, доколкото, освен източник на
доказателства, обясненията на подсъдимия са и средство за защита, като ги кредитира,
доколкото изложеното от него корелира с останалата доказателствена съвкупност. Така
от обясненията на подсъдимия се установява причина за конфликта, предшествал
5
физическата агресия, а именно, че кучето на свидетеля Н. имало навика да се изхожда
пред дома на подсъдимия, което сторило и на 19.11.2020 г., както и че същото
посегнало към една от котките, които гледал подсъдимия. В обясненията си
подсъдимия не отрича, че вербалната конфронтация е премина във физическа такава,
като нанесъл няколко удара на пострадалия. Така посоченото напълно кореспондира с
останалата доказателствена съвкупност и следва да се кредитира.
Съдът кредитира заключенията по изготвените съдебно-психиатрична и
съдебно-медицинска експертизи, като пълни, обосновани, съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал и изготвени от вещи лица с експертни знания в
съответната област.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 144, ал. 3 във вр. с
ал. 1 от НК
От анализа на горепосочената правна норма, а и съобразно еднозначната
практика на ВС /Тълкувателно решение № 53/89 г. на ОСНК на ВС/ и ВКС, за
осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е
била възприета от лицето и да би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването му. При това не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
От събраната по делото доказателствена съвкупност не се установи по
категоричен начин подсъдимият А.Г. да е отправил закана за убийство към свидетеля
Н.Н.. На следващо място дори да се приеме, че такава заплаха е била отправена,
каквито данни са налице единствено в показанията на свидетеля Т.Т., по делото остана
недоказано дали същата е била въобще възприета от свидетеля Н., доколкото в
показанията си, дадени на досъдебна фаза, последният е посочил, че закана за убийство
му била отправена по време на насения му побой, а към този момент свидетелят Т.
вече е напуснал местопрестъплението и съответно не е имало как да я възприеме. На
трето място дори да се приеме, че свидетелят Н. е възприел заканата „Ще те убия,
помияр!“, каквито данни има единствено от дадените от него показания на досъдебна
фаза, остава недоказано дали същата е била насочена именно към него, а не към
неговия домашен любимец, каквито съмнения изложи и той самия.
Всяка една от горепосочените констатации води е самостоятелно основание за
оправдане на подсъдимия поради липса на съставомерно деяние по смисъла на чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът счита, че
следва да признае подсъдимият А.Г. за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл.131, ал. 1, т. 12, пр.
1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият А.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Така от обективна страна съдът приема, че подсъдимият А.Г. на 19.11.2020 г. в
гр. Русе причинил лека телесна повреда на Н. ПЛ. Н. от гр. Русе, изразяваща се в
охлузване на челото, кръвонасядания на гърба и на четвърти и пети пръст на лява ръка,
кръвонасядане и отток на лява глезенна става, с което му причинил болка и страдание.
Изпълнителното деяние е осъществено с действие, изразило се с нанасяне от
страна на подсъдимия Г. на удари с дървен предмет с дължина от около 30 см.,
оприличен от пострадалия на бухалка, на няколко удара по тялото – гърба, крайниците
– лявата ръка, и главата /лицето/ на свидетеля Н.Н.. Налице е причинно-следствена
6
връзка между горепосоченото и причинения вредоносен резултат на свидетеля Н.,
изразил се в охлузване на челото, кръвонасядане на гърба и на четвърти и пети пръст
на лява ръка, кръвонасядане и оток на лява глезенна става, представляващи болка и
страдание.
Подсъдимият Г. е извършил престъплението виновно при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Всички
установени по делото действия на подсъдимия, във връзка с извършеното
престъпление, са оформили логична и последователна система от постъпки, което
обосновава извод, че същият е съзнавал обективните характеристики на състава на
престъплението, неговия обществено опасен характер, предвиждал е и е целял
настъпването на обществено опасните последици. Такава е преценката на съда и
защото е безспорно известно за всекиго, че с нанасяне на удар с дървен продълговат
предмет в главата, крайниците и тялото на някого несъмнено ще му бъде причинен
травматизъм.
По отношение на въведения с повдигнатото обвинение квалифициращ признак
за извършеното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, съдът прецени следното:
В трайната съдебна практика се приема, че под хулиганкси подбуди, като
обстоятелство, квалифициращо причиняването на телесна повреда по
тежконаказауемия състав на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, следва да се разбират такива
подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на морала и към човешката личност /Решение № 264 от 26.06.2014 г. по н. д.
№ 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 г. по н. д. 278/2017 г. на ВКС, Решение №
410/04.12.2013 г. по н. д. № 1479/2013 г. на ВКС, Решение № 42/24.03.2014 г. по н. д. №
2301/2014 г. на ВКС/. Задължително изискване е нанасянето на телесното увреждане да
се предшества или съпровожда от от едно или няколко действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като самото
причиняване на телесната повреда обективно е мотивирано или пък е последица на
предприетите хулигански действия /в този смисъл Решение № 245 от 15.03.2017 г. по н.
д. № 944/2016 г. на ВКС и други/. Извършените при наличието на хулигански подбуди
действия са израз на невъздържаност, неприличие или буйство, което ги характеризира
като непристойни поради това, че противоречат на приетия в обществото морал и
порядък. Те са форма на явно и демонстративно незачитане на установения правов и
обществен ред, като са налице тогава и дотолкова, доколкото не се установяват други
мотиви у дееца, които биха изключили хулиганските му подбуди. При причиняването
на телесно увреждане по хулигански подбуди липсват лични мотиви като вражда,
завист, или ако такива са били налице, те не са били водещи за вземането на решението
за осъществяване на престъплението. Основният мотив на дееца е не да засегне
пострадалото лице, а да демонстрира явно неуважение към обществото и незачитане на
правните норми чрез посегателство върху пострадалия. Деецът иска да изяви себе си,
като погази установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му; да докаже, че може
да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото /Решение № 263
от 30.01.2020 г. по н. д. № 1114/2019 г. на ВКС; Решение № 68 от 11.04.2017 г. по н. д.
№ 230/2017 г. и други/.
В настоящия случай, съобразно събраните по делото доказателства може да се
направи извод, че в поведението и действията на подсъдимия Г. липсват хулигански
подбуди. Въпреки че несъмнено са налице непристойни действия, то с действията си
той не е целял да нарушава грубо и демонстративно обществения ред и да манифестира
явно неуважение към обществото и незачитане на правните норми. Точно обратното, в
основата на поведението на подсъдимия е натрупано напрежение във връзка с
поведението на домашния любимец на свидетеля Н., които многократно се изхождал в
близост до оградата на подсъдимия, и липсата на предприети действия от страна на
последния да прекрати тази практика. Подсъдимият Г. манифестирал отрицателното си
7
отношение към гореизложеното, като направил устна забележка на свидетеля Н..
Наличието на личен мотив е изводимо и от развоя на събитията от 19.11.2020 г., като
първопричина за конфликта между подсъдимия Г. и свидетеля Н. е именно
поведението на домашния любимец на последния, който се насочил заплашително към
една от котките на Г.. Непосредствено след това кучето на свидетеля Н. се изходило за
пореден път на оградата на подсъдимия, което допълнително го агресирало. Именно
тези събития се явяват отключващи за предприетата от подсъдимия Г. агресия спрямо
свидетеля Н., чиято единствена цел е била да се саморазправи с него. Показателно за
липсата на хулигански подбуди е и обстоятелство, че непосредствено след появата на
свидетеля В. подсъдимият е прекратил противоправното си поведение и се прибрал в
двора си. В допълнение следва да се посочи, че подсъдимият Г. не е насочил агресията
си спрямо други от присъствалите на местопрестъплението лица, а именно свидетелите
Т. и В., не е отправял закани и заплахи към тях, не е нанесъл щети по чуждо
имущество. В този смисъл от доказателството по делото не се установиха извършени
от подсъдимия действия, предшестващи или съпровождащи причиняването на
телесното увреждане на пострадалия, които да се израз на грубо нарушаване на
обществения ред и явно неуважение към обществото. Осъществяването на
инкриминираното деяние на обществено място само по себе си не е достатъчно
основание, за да се приеме, че е извършено по хулигански подбуди. Гореизложеното
свидетелства, че поведението на подсъдимия Г., резултирало в нанасяне на телесна
повреда на пострадалия, е мотивирано изцяло от личните му отношения с пострадалия
и желанието за саморазправа. В светлината на тези съображения, съдът прецени, че
подсъдимият Г. не е действал по хулигански подбуди, квалифициращи леката телесна
повреда като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
Що се отнася до извършеното от подсъдимия Г. престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК предвижда, че наказателното преследване
се възбужда по тъжба на пострадалия. В процесния случай представителят на Районна
прокуратура – Русе направи искане в условията на алтернативност ако съдът счете, че е
налице престъпление от частен характер, да признае за виновен подсъдимия. В тази
насока съдът счита, че са налице визираните в чл. 287, ал. 5 от НПК предпоставки,
доколкото искането е направено своевременно и наказателното производство е
образувано преди изтичане на предвидения в чл. 81, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от
извършване на деянието.
По изложените съображения съдебният състав прие, че следва да признае
подсъдимия А. Ш. ГР. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправдае по първоначално повдигнатото му
обвинение, че деянието е извършено по хулигански подбуди.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът счита, че в процесния случай са налице предпоставките по отношение на
подсъдимия да бъде приложен института на освобождаване от наказателна отговорност
като му се наложи административно наказание. Подсъдимият е пълнолетен, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и е неосъждан
/реабилитиран/. За деянието, за което му е повдигнатото обвинение, се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до шест месеца, „Пробация“ или „Глоба“ от 100 до
300 лева и от него не са причинени вреди. Същевременно не се констатира да е налице
някое от предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК обстоятелства, изключващи възможността
за приложение на чл. 78а от НК, а именно с престъплението да е причинена тежка
телесна повреда или смърт, деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, да са налице множество престъпления,
престъплението да е извършено спрямо орган на власт или по повод изпълнение на
службата му. Поради това и на основание чл. 301, ал. 1, т. 4 от НПК подсъдимият
8
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия А.Г.,
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, че същият е трудово ангажиран и
с добри характеристични данни. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство,
че подсъдимият е бил раздразнен от поведението на свидетеля Н.Н., които се
пошегувал неуместно, че котката му можела да стане „курбан“. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е факта, че на свидетеля Н. са били нанесени повече от
един удари. Предвид това и като отчете тежестта на деянието, личността на
подсъдимия и имуществото му положение, съдът приема, че е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, налагащ определяне на
наказание, ориентиран в рамките на предвидения от законодателя минимум, а именно
„Глоба“ в размер на 1000 лева.
Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази насока подсъдимият А.Г.
следва да заплати сумата в размер на 520 лева по сметка на ОД на МВР – Русе,
представляваща направени разноски на досъдебна фаза, и сумата в размер на 60 лева в
полза на държавата по сметка Районен съд – Русе, представляващи направени в хода
на съдебното производство разноски, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

9
Съобщи за изтекли лични данни