Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова
въззивно гр.д. № 1229 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на ОД на
МВР Варна срещу решение № 1029 от 27.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 16601 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, осми състав, с което е осъдена ОД на
МВР Варна да заплати на Я.П.М. сумата от 1698,23 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба /15.10.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 , във
връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и сумата
от 340 лева, представляваща направените в производството пред първата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 217,73 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност
на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е
ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден
труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното
време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява
по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови
правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции
на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Посочва, че
неправилно съдът е приел, че за процесния период е действала Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и не е съобразил ограниченията в чл.187, ал.3 ЗМВР и
чл.3, ал.3 от Наредба №81213-776/29.07.2016г. Също така се навеждат доводи, че
първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени
редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено
време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една
страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в
размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска
заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е
положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на
вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Дори и
при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С писмен
отговор насрещната страна оспорва изложените във въззивната жалба доводи, като
навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав на
ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269,
ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно
ли е приложен материалния закон.
За да се
произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът е
предявил осъдителен иск за сумата от 1698.23 лева претендирани, като размера на
незаплатено, дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода
01.10.2016 г.-30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР. В
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил, че в периода
от 01.10.2016 г.-30.09.2019г. е заемал
длъжостта „младши експерт “ във Второ
РПУ на МВР Варна, което подразделение е
на структурно подчинение към ОД на МВР Варна и статут му определен от
длъжността е на държавен служител. За посочения период е положил общо 1648
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1883.66 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 235,66
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като
дължимата сума е в претендирания размер. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна е депозирала
отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил държавен
служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая
ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
неприложима в случая. По изложените съображения моли заявените искови претенции
да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният
съд правилно е квалифицирал предявените искове като обективно кумулативно
съединени и с пр. основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорпно е било между страните, че отношенията им са регламентирани от
служебно правоотношение в периода 01.10.2016 г.-30.09.2019г., като ищецът е
заемал длъжност „командир на отделение“ в група „Охрана на обществения
ред“ във Второ районно управление при ОД
на МВР-Варна. Не е спорно и обстоятелството, че служителят е назначен на пълно
работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден график, при
сумарно отчитане на работното време.
Основният
спорен въпрос в първоинстанциононото и въззивното производство е правен и се
свежда се до това, дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно
възнаграждение за такъв труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст, работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и
сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. В разпоредбата на чл. 179,
ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с
ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл.179, ал. 4 ЗМВР е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР. В чл.
187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За
процесния период 21.11.2016 г. – 30.09.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на
ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК Наредбата, като подзаконов
нормативен акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната
наредба урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период Наредба №
8121з- 776/29.07.2016 г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която
разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по
0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
Поради съвпадение на изводите, до които е достигнала настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лева, доказателства за които са представени.
Мотивиран
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2029 от 27.02.2020г. постановено по гр.д. № 16601/2019г. по опис на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес
гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на Я.П.М., с ЕГН ********** сумата
240 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: