Р Е Ш Е Н И Е
№ 1893
гр. Пловдив, 26.10.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и
пети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ,
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1825
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
П.Е.Г., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат М.М.- пълномощник, обжалва Решение №7 от 27.05.2020г.
по административно дело №6 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., XIV-ти граждански
състав, с което е отхвърлена жалбата на П.Г. против Заповед за задържане на
лице с Рег.№432-зз-54 от 08.02.2020г., издадена от Д.Р.С.- полицай в Първо районно
управление (I-во РУ) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР)- Пловдив,
с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е разпоредено задържането на
жалбоподателя за срок от 24 часа.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на материалния
закон, постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесната
заповед, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по делото- Д.Р.С.-
полицай (младши инспектор) в Група “Охрана на обществения ред“ (Г“ООР“) на
сектор “Охранителна полиция“ (С“ОП“) в I-во РУ при ОД на МВР-
Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че е образувано досъдебно производство
(ДП) №109 по описа на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2020г. (прокурорска
преписка №1471 по описа на РП- Пловдив за 2020г.), за престъпление по чл.343б,
ал.3 от Наказателния кодекс (НК). Посоченото ДП е образувано на 08.02.2020г. по
реда на чл.212, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според приетото
по делото заверено копие на Постановление от 14.04.2020г. на прокурор при РП-
Пловдив, ДП №109 по описа на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2020г. е прекратено, тъй
като, нито от обективна, нито от субективна страна се установяват признаците на
състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
На 08.02.2020г., около 14:40ч., в гр. Пловдив, на
бул.“Александър Стамболийски“ №76, е извършена проверка от служители на I-во РУ при ОД на МВР-
Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че в посока изток жалбоподателят Г. управлява
собствения си лек автомобил “БМВ 530Д“, с рег.№***. На жалбоподателя е
извършена проба в I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив с “Drug Check 3000, REF
8327961, LOT ARMH-0751, при което е отчетена употреба на Тhc и AMP (марихуана и
амфетамин – тетрахидроканабинол). На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване с №089126 от 08.02.2020г. и е заведен за медицинско изследване в
“УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. След проведеното медицинско изследване
жалбоподателят е върнат в I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив. Прието е за установено, че
са налице данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК от страна на
жалбоподателя, поради което е издадена процесната заповед.
При така описаната фактическа обстановка,
настоящият състав на мира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На следващо място, според
чл.72, ал.1 от ЗМВР, принудителното задържане на лице е правомощие на
полицейските органи, а според легалното определение на чл.57, ал.1 от ЗМВР,
полицейски органи са органите на
Главна дирекция “Национална полиция”, Главна дирекция “Борба с организираната
престъпност”, Главна дирекция “Гранична полиция”, областните дирекции, дирекция
“Миграция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, дирекция “Международно оперативно
сътрудничество”, Специализирания отряд за борба с тероризма и звената “Общинска
полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3,
7 и 8.
Като доказателство по делото е приета нарочна
кадрова справка от 01.07.2020г., изготвена от началник на Сектор “Човешки
ресурси“ при ОД на МВР- Пловдив, според която кадрова справка ответникът
Стефанов, считано от 22.03.2018г., заема длъжността “полицай в Група „Охрана на
обществения ред“ (Г“ООР“), в Сектор „Охранителна полиция“ (С“ОП“) в I-во РУ при ОД на МВР-
Пловдив, която длъжност е със
специфично наименование “младши инспектор“ и същият притежава качеството “полицейски
орган” по смисъла на ЗМВР.
Предвид посоченото до
тук, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство
не е спорно и между страните.
Според посочената като
основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
В случая, спрямо жалбоподателя действително е
образувано ДП №109 по описа на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2020г. (прокурорска
преписка №1471 по описа на РП- Пловдив за 2020г.), но същото, както се посочи
по-горе, е прекратено с Постановление на прокурор от РП- Пловдив от
15.04.2020г., предвид обстоятелството, че според приетото по преписката
заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с
Изх.№11-3229 от 24.03.2020г., изготвена от служители на Военномедицинска
академия по ДП №ЗМ-109/2020г. по описа на 01 РУ – Пловдив, от извършените изследвания
на предоставена проба кръв от лицето П.Е.Г., ЕГН **********, не се установи
наличие на наркотични вещества.
Съответно, към датата на
издаване на процесната заповед (08.02.2020г.) са налични данни за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК (от жалбоподателя).
Независимо от последно
посоченото обаче, с нормата на чл.142, ал.2 от АПК е предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото
след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания.
Такъв
нов факт по делото се явява посочената по-горе Съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза с Изх.№11-3229 от 24.03.2020г., която е приета по
делото на 12.05.2020г. с нарочно протоколно определение или преди постановяване
на оспореното в настоящето производство решение от 27.05.2020г.
Настъпването на този нов
факт е от съществено значение за решаване на делото, тъй като ако същият е бил
известен на ответника в настоящето производство, то той не би издал оспорената
по делото заповед.
В тази връзка е и
практиката на Върховния административен съд (ВАС), израз на която е Решение
№10838 от 11.07.2019г. по административно дело №8695/2018г. на ВАС, Пето
отделение.
Ето защо, като отхвърля
жалбата на П.Г. против Заповед за задържане на лице с Рег.№432-зз-54 от
08.02.2020г. районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на
закона. Респективно, оспореното в настоящето производство решение е неправилно,
поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго
такова, по същество.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
основателно и такива следва да му бъдат присъдени за двете инстанции, до размерите,
в които са доказано направени и съгласно приетите списъци на разноските. За
разноските следва се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът,
издал оспорения акт, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив .
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №7 от 27.05.2020г. по административно
дело №6 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., XIV-ти граждански състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с Рег.№432-зз-54 от
08.02.2020г., издадена от Д.Р.С.- полицай в Първо районно управление при ОД на
МВР- Пловдив, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е разпоредено
задържането на П.Е.Г., ЕГН **********, за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да
заплати на П.Е.Г., ЕГН **********, сумата от 310,00 (триста и десет) лева,
представляваща направените по административно дело №6 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., XIV-ти граждански състав;
както и сумата от 470,00 (четиристотин и седемдесет) лева, представляваща
направените разноски по настоящето производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………