Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П., 05.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 21.09.2018г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4507 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск за
увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с
чл. 143, ал. 2 от СК.
Постъпила е искова молба от И.В.
Иванова, като майка и законен представител на малолетното дете М.В.С.ЕГН **********,
срещу В.К.С. ***, в която се твърди, че ответника е баща на детето, че е бил
задължен да заплаща издръжка за него в размер на 120.00лв. месечно, считано от
11.11.2016г. Твърди се, че от определянето на тази издръжка е изминала повече
от 1 година, че детето ще посещава детска ясла, а тя самата е безработна.
Твърди, че бащата получава значителен доход и следва да заплаща по 200лв.
месечно за детето. Моли съда да измени издръжката за детето М. от 120.00лв. по
200лв. месечно, представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.
В срока за отговор, назначения особен
представител на ответника е подал такъв, като оспорва предявения иск. Твърди,
че не е налице промяна в обществено – икономическите условия в страната за
периода от присъждането на предходната издръжка, не оспорва, че минимумът
ѝ към момента е в размер на 127.50лв. Твърди, че няма доказателства, че
детето е записано в детска ясла. Моли се съдът да отхвърли предявения иск..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Детето М.В.С.видно от
удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 2164 от 14.11.2016г. на Община
П., е родено на ***г., към момента е малолетно, и е с родители – ищцата И.В.И.и
ответника В.К.С.. Родителите са разведени, видно от приложеното гр.д. 2189/2017г.
с решение от 16.06.2017г., влязло в сила на същата дата. С това решение е
утвърдено споразумението на страните за заплащане на издръжка от бащата за
малолетното дете в размер на 120 лв., считано от 11.11.2016г. По това дело, при
събирането на доказателства за доходите на страните се е установило, че майката
е била по майчинство, с доход от 325лв. месечно, а бащата е заявил лично, че се
намира в А. и няма постоянен доход там към м.април 2017г. При тези свои доходи,
страните са уговорили издръжката на детето, заплащана от бащата, да бъде в размер
на 120лв. месечно, считано от
11.11.2016г., към която дата минималния размер на издръжката за едно дете от
един родител е възлизала на 105 лв. месечно. Понастоящем майката има доходи от
по 380лв. месечно, считано от м. 01.2018г./удостоверение от НОИ на л. 9/. За
бащата се установява от служебно изисканите от съда доказателства, че няма
сключени трудови договори /от справката от НОИ на л. 17-18/, няма декларирано
движимо и недвижимо имущество /от справката от дирекция ПМДТ на Община П./ и
освен детето М.В.С.има още едно малолетно
дете – Д., род. на ***г. /справката от НБД Население на л. 41/. В изготвения по
делото социален доклад се сочи, че при разговора с ищцата и с майката на
ответника се е установило, че той е в А., но няма други данни за него. Докладът
сочи, че детето посещава детска ясла/ видно и от представената служебна бележка
на ДГ Зорница гр. П./ и че размерът на нуждите ѝ е около 200лв. месечно.
Заключението е, че майката трудно задоволява основни базови потребности на
детето и че следва да де определи адекватна месечна издръжка от бащата.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал.
2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на детето и
възможностите на задълженото лице да я изплаща. При определяне на предходния
размер на издръжка за детето, която е била в размер на 120.00лв. месечно само
от бащата, детето е било новородено. От определянето на тази издръжка до
момента е изминала 1 година, а считано от определянето на издръжката за минало
време – близо година и половина. През изтеклия междувременно период от време,
социално-икономическите условия в страната не са се променили значително, но е
нараснала минималната работна заплата за страната и предходно определения
размер на издръжка от бащата, към днешна дата е под законоустановения минимум от
127.50лв. от един родител. Израстването на детето, независимо, че е само с една
година, представлява период от неговия живот, в който е налице преминаване от
един етап в друг – през тази година то е започнало да посещава детска ясла, като
дори само този факт сочи значително повишаване на неговите нужди от средства,
облекло и нови пособия. Поради горното, съдът определя средномесечна нужда на
детето в размер на 280лв., като се съобразява също и че по делото не се
доказаха някакви специфични негови нужди извън увеличената възраст и
обстоятелството, че то вече посещава ясла. Доходите на майката спрямо
предходното определяне на издръжката са се увеличили, но вследствие
увеличението на МРЗ, а бащата повече от една година живее в друга държава,
която е с по-висок стандарт на живот и минимални възнаграждения, в която вече
се предполага, че е започнал да работи и да получава доходи, независимо, че
дължи издръжка и на още едно, по-малко дете. Вземайки предвид изложеното дотук,
обстоятелството, че и при заявената от бащата липса на доходи при предходното
определяне на издръжка и съгласието му при това положение да заплаща месечна
издръжка, с 15.00лв. по-висока от минималната, съдът намира, че следва от така
определената средномесечна нужда на детето, бащата да поеме по-голям дял, а
именно – 150лв. месечно, а остатъка от 130 лв. - да бъде поет от майката. Следва
да се определи падеж на издръжката, който, с оглед обстоятелството, че предназначението
на издръжката е осигуряване на месечните нужди на детето, следва да бъде в
началото на всеки месец, а именно – до 5. число на месеца, за който се отнася.
При тези изводи на съда, искът за увеличение на издръжката, определена в
предходното производство на 120 лв., се явява основателен, и следва да бъде
уважен до 150лв., а за разликата до претендираните 200лв. – да се отхвърли,
като недоказан.
При този
изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС ДТ
върху увеличението на издръжката в размер на 43.20лв.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ определената с влязло в сила на 16.06.2017г. Решение по гр.
д. № 2189/2017г. на ПлРС, издръжка,
която В.К.С. ***, ЕГН **********, е осъден
да заплаща за детето М.В.С.ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител И.В.С.
***, ЕГН **********, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 120 лв./сто и двадесет
лева/ на 150 лв. /сто и петдесет лева/
месечно, платима до 5. число на
месеца, за който се отнася, считано влизане
в сила на решението до настъпване на законни основания за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
пълното и изплащане, като претенцията за увеличаване на издръжката до размер от
200лв. месечно, като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
В.К.С. ***, ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на П.ски районен съд държавна такса върху увеличението в размер на 43.20лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред П.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от днес – 05.10.2018г., съгл. разпоредбата на
чл. 315 ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: