Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 07.06.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1329 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Български шевици” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „***, в качеството му на работодател срещу НП № 08 – 001934/291/07.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 21.05.2020г. е извършена проверка от С.Н.П. – главен инспектор и К.Г.С. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич на „Български шевици“ ЕООД гр. Д., стопанисващо шивашки цех, находящ се в гр. Д., бул. „***.

Проверката е по изпълнение на предписания, дадени с Протокол изх. № ПР2003994/28.02.2020г. за извършена проверка.

На 04.05.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д. са изпратени част от документите по изпълнение на предписания по Протокол № ПР2003994 от 28.02.2020г.

На 21.05.2020г. е връчена призовка изх. № 20036682 от 21.05.2020г., с която от „Български шевици“ ЕООД са изискани документи по изпълнение на предписания по Протокол изх. № ПР 2003994 от 28.02.2020г. и документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения в предприятието за месец февруари и месец март 2020г., които да бъдат изпратени в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич на 26.05.2020г.

От изпратените по електронна поща в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д. документи на 21.05.2020г. и 05.06.2020г. е установено, че ‚Български шевици“ ЕООД в качеството на работодател и след като е било длъжно не е изпълнило в срок до 25.03.2020г. задължително за изпълнение предписание номер 2, дадено с Протокол изх. № ПР2003994 от 28.02.2020г., а именно: работодателят да изплати на С.П.П. ЕГН **********, освободена на 02.01.2020г. обезщетение по чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни, на основание чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 228 ал. 3 от Кодекса на труда.

Нарушението е установено на 05.06.2020г., извършено на 26.03.2020г. и е доказано от данните, обективирани в Протокол изх. № ПР2003994 от 28.02.2020г. за извършена проверка, призовка с изх. № 20036682 от 21.05.2020г., вносна бележка за извършен банков превод на 01.07.2020г. и покана за съставяне на АУАН с изх. № 20043373 от 08.06.2020г.

С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ, предвид която, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

От обективна страна визираната в чл. 415 ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание, издадено от контролен орган на инспекцията по труда, съобразно дадените му правомощия по чл. 404 ал. 1 т. 1 от КТ  да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е бездействие и се изразява в това, че „Български шевици” ЕООД не е изпълнило в срок до 25.03.2020г. задължително за изпълнение предписание номер 2, дадено с Протокол изх. № ПР2003994 от 28.02.2020г., а именно: работодателят да изплати на С.П.П. ЕГН **********, освободена на 02.01.2020г. обезщетение по чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни, на основание чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 228 ал. 3 от Кодекса на труда.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. „Български шевици” ЕООД гр. Д. се явява работодател. Т.е. субект на нарушението, за което е наказан.

Законосъобразно, на основание чл. 415 ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

Съгласно чл. 416 ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

Нарушението се потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, така и от приложените по делото писмени доказателства.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

Наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима. В тази насока Решение от 03.07.2014г. по к.а.н.д. 339/2014г. на Административен съд – гр. Добрич.

В конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Разпоредбата е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение” и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.

Налице е извършено нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ.

Относно вредните последици и дали такива са произлезли за работниците и служителите, съдът счита, че в настоящия случай се касае за неизпълнение на предписание, а същото само по себе си е формално нарушение.

Третата предпоставка – нарушението да е било отстранено веднага след установяването му. По делото липсват доказателства в тази насока. Действително, нарушението е било отстранено, но след изтичане на почти четири месеца след изтичане на срока за изпълнение на предписанието.

По направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че административнонаказващият орган при издаване на наказателното постановление не се е съобразил със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съдът намира следното:

С приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение не се спира образуването, реализирането и приключването на административното производство, не спират да текат сроковете и за изпълнението на принудителните административни мерки. Протоколите са индивидуални административни актове, които не попадат в хипотезата на чл. 4 ал. 1 т. 2 от Закона, поради това няма пречка да бъдат издавани такива принудителни административни мерки и да се определят срокове за тяхното изпълнение.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото в разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ. При определяне размера на имуществената санкция административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложената имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. е в минималния  предвиден в кодекса размер, съобразно разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

В тази връзка наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане, и на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 – 001934/291/07.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „Български шевици” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „***, в качеството му на работодател за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

На основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН ОСЪЖДА „Български шевици” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „*** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/