Р Е Ш
Е Н И
Е № 19
гр.Кюстендил,
20.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№503/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
С.Т.У. *** оспорва Акт за
установяване на публично държавно вземане №01/6500/5568 от 24.09.2020г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който бенефициентът е
изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на
2245.06 лв., представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони“. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на акт, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, прави се и възражение за изтекла
давност. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират
се разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С.Т.У. с подаване на заявление за
подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ с УИН 10/250313/45721 е поел многогодишен
ангажимент. На кандидатът е изплатена сума за първата година от ангажимента в
размер на 2245.06 лв., за втората година - 2245.06 лв. и за третата година –
0.00 лв.
След извършени административни проверки на основание
чл.37, ал.2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2016г. жалбоподателят не е
подал заявление за участие по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“. С писмо изх.№01-6500/5568 от
15.08.2019г. ДФЗ-РА е уведомила жалбоподателя за откриване на административно
производство за издаване на АУПДВ, като му е дадена възможност за представяне на
допълнителна информация в съответствие с чл.34, ал.3 от АПК или за
възстановяване доброволно на получената сума. Писмото е получено от лицето на
29.08.2019г. /срав. известие за доставяне – л.21/, но възражение или
представяне на доказателства не са депозирани в срок.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на АУПДВ на основанията по чл.146 от АПК
и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената
заповед №ОЗ-РД/2891/23.07.2019г. във вр.с чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, в кръга на
предоставените му правомощия съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП и при спазване
административно производствените правила. Спазени са и изискванията на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените фактически и
правни основания обективират волята на административния орган ясно и
безпротиворечиво.
ДФ "Земеделие" е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска
политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е специализирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. Съгласно разпоредбите на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, РА
е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА, които
възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се
събират по реда на ДОПК.
Оспореният акт е мотивиран с нормата на чл.14, ал.1 от
Наредба № 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013г. Съгласно
цитираната разпоредба от Наредбата, ДФ "Земеделие" изключва от
подпомагане по тази наредба земеделския стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент и се задължава да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. Т.е. в акта са обективирани две волеизявления
на административния орган, тъй като фактическото и правно основание за
изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно
вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е едно и
също – неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен
ангажимент. В настоящия случай се установява безспорно, че С.У. не е подал
изискуемото заявление за 2016г., съгласно изискването на чл.4, ал.1, т.3 от
Наредбата. В този смисъл съдът приема, че са налице както фактическите
основания, така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ.
Правилно е определен размерът на публичното вземане от
2245.06 лв., а именно 50% от изплатените компенсаторни плащания с оглед годината
на прекратяване участието си в мярката – след третата година и общата изплатена
сума от 4490.12 лв.
Съдът намира възражението за изтекла погасителна
давност за неоснователно. Неподаденото заявление от жалбоподателя е за 2016г.,
а в чл.3, параграф първи от Регламент (ЕО) № 2988/95 е предвидено, че срокът за
давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по
смисъла на чл.1, параграф 1 е извършена. В случай на многогодишна програма
срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не
бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на
компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването
или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да
тече отново след всяко действие, което го прекъсва. С уведомлението за отриване
на производство през 2019г. срокът е прекъснат, поради което установеното с
издадения през 2020г. АУПДВ публично
държавно вземане не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира оспорения АУПДВ на
зам.изпълнителния директор на ДФЗ за правилен, постановен при спазване на
материалния и процесуалния закон, обоснован
и съобразен с целта на закона, т.е. при отсъствие на основанията по
чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът присъжда на ответника разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на С.Т.У. *** срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане №01/6500/5568 от 24.09.2020г. на зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ – София.
ОСЪЖДА С.Т.У., с посочени данни, да заплати на Държавен
фонд "Земеделие" с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: