М О Т И В И към НОХД № 2820/2019
г.
Съдебното производство
е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против А.К. ***
с обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението и на
основание чл.54 ал.1 от НК пледира на подсъдимата да й бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Защитата на подсъдимата
в съдебно заседание пледира за оправдателна присъда, поради малозначителност
на извършеното от нея деяние. Алтернативно се пледира за преквалификация на
престъплението по чл.206, ал.6, т.4 от НК и освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Подсъдимата счита, че
не е извършила нарушение на закона. Моли до бъде оправдана по повдигнатото
обвинение.
Съдът след като се съобрази със събраните
в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установени следните обстоятелства, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На 07.03.2017 г. подсъдимата А.К. сключила трудов
договор №46 с „А.” ООД, представлявано
от св. А.С. и била назначена на длъжност “технически ръководител”. Подсъдимата
отговаряла за обект “Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР
във връзка с реализацията на „Национална програма за енергийни ефективности на
многофамилни жилищни сгради“ на територията на община Бургас с административен
адрес: гр.****”. При извършване на строително-монтажните работи Сдружението на
собствениците на бл.58 с председател - св. Г.А.
поискало от подсъдимата като представител на дружеството, да бъдат извършени
допълнителни услуги, които не са били включени в обхвата на Програмата, а
именно при подмяната на дограмата на блока да се поставят комарници,
комбинираното отваряне на прозорците, вътрешни подпрозоречни первази и
допълнителни отваряеми части. Тези допълнителни
услуги били извършени от подизпълнител - дружество „Б. П.“ ЕООД с управител св.
П.Б.. Допълнителните услуги били на стойност 1223.00 лв. Те били изпълнени на
17.09.2017г. и свидетелката Г.А. предала
сумата от 1223.00 лв. на подсъдимата А.К.. Парите били предадени на К. в
качеството й на представител на „А.” ООД. След извършване на възложената работа
“А.” ЕООД, където едноличен собственик също бил свидетелят С., издало фактура №
********** от дата 22.09.2017 г. на свидетелката Г.А. като председател на
Сдружението на собствениците на бл.58. Подсъдимата А.К. най-късно на следващия
работен ден следвало да отчете сумата в счетоводството на фирмата и да получи
касов бон, който касов бон да предаде на св. А., заедно с оригиналната фактура.
К. не предала в счетоводството на “А.” ЕООД получената от нея сума в размер на
1223.00 лв.
На 06.09.2017 г. подсъдимата А.К. депозирала в
деловодството на „А.” ООД писмено предизвестие за прекратяване на трудовия
договор. На 07.10.2017г. срокът на предизвестието изтекъл и подсъдимата напуснала работа в „А.”
ООД по нейна молба. На 09.10.2017г.
подсъдимата К. отишла в сградата на дружеството за да получи трудовата си
книжка и пред свидетелката К.К. заявила, че сумата от
1 223.00 лв. и е в чантата, но няма да я внесе в счетоводството, докато не си
уредят отношенията с дружеството. Заявила, че била санкционирана от контролните
органи на общината във връзка с работата й, и докато дружеството не плати
глобата няма да внесе парите. На 27.10.2017г. „А.” ООД изпратило нотариална покана до подсъдимата
К. за връщането на парите, но тя не се отзовала. В хода на съдебното следствие
подсъдимата внесла по сметката на „А.” ООД сумата от 1478,81 лева/л.47 от
НОХД/, заедно с дължимата лихва.
Фактическата
обстановка е безспорно установена и по нея няма спор между страните. Фактите,
описани в обвинителния акт се признават от подсъдимата К.. Фактическата
обстановка се доказва от показанията на свидетелите С., А., Б. и К., нотариална
покана, представените по делото документи, както и всички други гласни писмени
доказателства. Безспорно е установено, че подсъдимата К. е получила от свидетелката А.
сума 1223 лв., но не е отчела тази
сума в счетоводството на дружеството.
Нейното обяснение за това действие е, че дружеството също и дължало пари,
затова, че й е било обещано да се заплати глобата, наложена от контролните
органи на община Бургас, неправилно и
били начислени липси, които трябвало да заплати, както и поради това, че дружеството не е
изплатило дължимите й заплати за месец
септември и октомври и съответните обезщетения.
При тази фактическа обстановка
представителят на държавното обвинение приема, че подсъдимата А.К. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В обвинителния акт и при
съдебните прения аргументира тезата си, като прави анализ на доказателствата.
Обвинителната теза се състои в следното:
Подсъдимата К. е получила парите,
предоставени й от св. А.. К. не е изпълнила задължението си да предаде парите в
счетоводството на дружеството и отказала да ги върне при изпратена нотариална
покана от страна на „А.” ООД. Невръщането на парите от страна на подсъдимата е
акт на разпореждане с тях. С тези свои действия подсъдимата К. демонстрирала
намерението си да ги присвои, като по този начин недвусмислено и категорично е
заявила намерението си по отношение на парите, че ги приема за свои.
Съдът приема фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, но въз основа на нея прави правни изводи различни от тези на
държавното обвинение. Според съда подсъдимата с действията си не е осъществила
състава на престъплението обсебване. От обективна страна действително К. е
получила от свидетелката А. сумата от
1223 лв. и не я отчела в счетоводството
на дружеството. Подсъдимата е задържала сумата в себе си и отказала да я
предаде, въпреки неколкократните покани, включително изпратената нотариална
покана. К. обяснила това свое действие, своя отказ с обстоятелствата, че
дружеството-работодател също и дължало пари. Задълженията на дружеството
произтичали от обещанието на свидетелката В. да бъде заплатена от дружеството
наложената й от контролните органи на община Бургас глоба във връзка с
нарушение на правилата за спазване на чистота във връзка със строително-монтажните
работи. К. не била съгласна с начислените й липси за изгубването на зачисления
на нея инвентар на стойност от 380 лв. На последно място К. имала претенции и
за неизплатените заплати за месец септември октомври и обезщетението за
неползван платен годишен отпуск. Това свое поведение подсъдимата обяснява в
хода на съдебното следствие в рамките на дадените от нея обяснения. Подсъдимата
заявява, че не е имала намерение да присвои тези пари, а ги задържала, докато
се уредят паричните отношения, които тя имала с дружеството. К. претендирала за
неизплатени суми, както и за неправилно, според нея начислено задължение за липси.
К. смятала, че дружеството следва да плати глобата, наложена й като физическо
лице от общинските контролни органи. Тези
нейни обяснения се потвърждават
от показанията на свидетелката К.К.. Същата в показанията
си пред съда потвърждава, че подсъдимата й заявила, че парите са в чантата й,
но няма да ги внесе в счетоводството на дружеството, докато не си уредят
отношенията. Посочила, че дружеството следва да заплати глобата, наложена като
административната санкция. Останалите свидетели С. и В. заявяват в показанията
си, че не им е известно такава договорка дружеството да заплати наложената
глоба, както и че не им са известни претенциите на К..
От установената
по делото фактическа обстановка няма спор за фактите относно обективната страна
на престъплението обсебване. Безспорно подсъдимата К. е получила сумата от 1223
лв., която не е внесла в счетоводството на дружеството.
Спорно е дали подсъдимата е имала намерение да присвои
парите, които са се намирали в нея.
Според държавното обвинение отказа на подсъдимата да върне задържаните
от нея пари обективират намерението й за своене. Прокурорът се позовава на
константна практика на Върховния касационен съд, според която обсебването може да се осъществи чрез отказ
да се върнат вещи или пари, които деецът владее. Действително отказът да се
върне една вещ, която се владее на правно основание според практиката на
Върховния касационен съд представлява престъпление обсебване, но дали това е
престъпление се преценя във всеки конкретен случай според обстоятелствата,
установени по делото. Във всеки конкретен случай следва да се преценява, на
какво се дължи този отказ. В настоящата
хипотеза, подсъдимата К. е обосновала
отказа си да върне парите с задълженията, които дружеството-работодател
имало към нея. Тези твърдения за съществуващи задължения, видно от
доказателствата по делото, не са голословни. Действително дружеството не е
изплатило на подсъдимата дължимите заплати за септември и октомври 2017 година
както и обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Подсъдимата е
обосновала отказа си и с несъгласието да заплати начислените й липси, както и
неправилното, според нея санкциониране с глоба във връзка с работата й. Тези
обстоятелства, заявени от подсъдимата, потвърдени и от свидетелката К. дават
основание на съда да приеме, че К. не е имала намерение да присвои чуждите пари,
които е владеела, а отказът й бил
мотивиран от насрещни задължения на дружеството. Безспорно е по делото, че между
подсъдимата и дружеството, в което тя е
работила, са налице взаимни претенции за неизплатени суми.
Следователно налага се изводът, че е налице гражданскоправен спор между
страните, произтичащ от взаимни парични претенции. Не може безспорно да се заключи,
че подсъдимата с деянието си е имала намерение противозаконно
да присвои чуждите пари, които владеела. Към горните аргументи следва да се
добави и това, че в хода на съдебното производство подсъдимата К. е внесла цялата сума, заедно с
лихвите по сметката на дружеството. Макар и вече в хода на съдебното
производство, по този начин подсъдимата е демонстрирала, че не е имала
намерение да присвоява тази сума. Съответно след като са получили паричната
сума, от дружеството са превели дължимите пари за заплати и обезщетения към К..
Тези факти говорят за наличен гражданско-правен спор, който страните са решили
в хода на воденото наказателно съдебно производство.
На следващо място следва да се
посочи, че в случаят е приложим и член 90 от Закона за задълженията и
договорите. Който гласи следното: „Длъжникът, който има срещу кредитора си
изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото
задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не
изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с
ищеца“. Очевидно тази разпоредба е приложима в конкретния случай, тъй като
двете страни взаимно си отправят претенции за неизпълнени задължения. Всъщност
и двете страни са упражнили правото си на задържане, като подсъдимата не е внесла,
намиращата се в нея сума, изчаквайки да получи паричните претенции, които има. От
своя страна дружеството е задържало заплатите и обезщетенията, докато
подсъдимата не изпълни задължението си към него.
Съдът отхвърли предявеният от дружеството „А.”
ООД граждански иск за сумата от 1223 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието. В хода на съдебното производство с платежно нареждане
подсъдимата К. заплати на дружеството сумата от 1478 лева и 81 стотинки,
представляващо цялото задължение, ведно с дължимата лихва. По този начин претенцията на
дружеството е удовлетворена изцяло, поради което съдът намери искът за
неоснователен.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.п.