Р Е Ш Е Н И E
Номер 29.11.2021г. Град София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На
дванадесети
ноември Година 2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 592 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Ц.С.В. срещу С.Ц.В. за отмяна на
договор за дарение поради отказ да се даде издръжка, от която дарителят се
нуждае. Договорът е обективиран в нотариален акт № 151, том 73, дело №
14633/1993г. на първи нотариус при СНС към Втори районен съд.
Ищецът поддържа, че заедно със
съпругата си П.С.В., /починала на 25.10.2017г./, дарили собствения си
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*********, ЖСК „********на сина си С.,
като запазили пожизнено право на ползване. През 2017г. съпругата му заболяла
тежко и имала нужда от значителни средства за лекарства и други медицински
разходи. През август 2017г. тя поискала от ответника издръжка от 100 лв.
месечно /за което ищецът узнал през октомври 2019г./, каквато той не
предоставил. През септември 2017г. ищецът лично поискал от ответника издръжка
от името на съпругата си, но последният отново не предоставил такава. На
посочената по-горе дата П. В. починала. Ответникът се отказал от наследството
на своята майка по предвидения за това ред, при което ищецът твърди да се явява
единствен неин наследник.
С времето заболяванията на ищеца, за
които има определена инвалидност от 60 % с ЕР на ТЕЛК, се влошавали, а синът му
бил отчужден и не полагал никакви грижи за него. През 2019г. ищецът на два пъти
е искал издръжка от ответника, с която да подпомага заплащането на разходите си
за консумативи и лекарства, но последният отказал.
С оглед на изложеното, ищецът предявява
иск за отмяна на дарението, както за собствената си ½ идеална част от
недвижимия имот, съответстваща на дела му в прекратената СИО, така и по
отношение на ½ ид.част на неговата съпруга, в качеството на неин
единствен наследник.
С молба от 11.11.2021г. ответникът С.Ц.В.,
чрез адв. Т.П., упълномощен с изрично пълномощно, признава иска. Признава, че
от дълги години, въпреки че е имал възможност, не е полагал никакви грижи за
родителите си. Признава, че в последната година преди смъртта си майка му два
или три пъти го е молела да й предостави парични средства за лекарства и
издръжка, както и че баща му е искал издръжка от 50-100 лв. месечно през януари
2019г., както и през октомври 2019г., но ответникът не се е отзовал. С оглед на
изложеното, признава за основателен предявения иск за отмяна на дарението на
процесния имот и моли съда да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК.
В открито съдебно заседание, проведено
на 12.11.2021г. ищецът е направил искане, с оглед направеното признание от
ответника, съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение,
съобразно признанието.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието. Съгласно, ал. 2 на същия член в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Ал.3
предвижда, че съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато
право, с което страната не може да се разпорежда.
На общо основание, решение при
признание на иска може да бъде постановено само, ако искът е допустим.
Независимо от направеното признание, ако искът е недопустим, съдът следва да
прекрати производството по него с определение, а не да се произнася с решение
съобразно признанието.
Предявеният иск е на основание чл. 227,
ал.1, б. „в” от ЗЗД. Фактическият състав на претендираното материално право се
състои от следните юридически факти: да е сключен договор за дарение на спорния
недвижим имот между ищеца и ответника, ищецът да е изпаднал в трайна нужда от
издръжка, да е поискал от ответника предоставянето й, като последният да е отказал
да я дава, въпреки че разполага с достатъчно средства, така че с даването й не
би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Нормата на
чл.227, ал.3 предвижда, че искът може да се предяви в едногодишен срок откакто
на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До
изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на
дарителя, ако той е починал преди това.
Настоящият съдебен състав споделя
виждането, че срокът е преклузивен и предявяването на иска след изтичането му е
недопустимо, независимо дали са били налице предпоставки по същество за
неговата основателност – тоест независимо от наличието на непризнателност от
страна на надарения. За спазването на преклузивния срок съдът е длъжен да следи
служебно.
От приетите по делото доказателства –
нот. Акт. №151, том LXXIII, дело №14633 на първи нотариус при Софийска
нотариална служба към Втори районен съд,
се установява, че ищецът и съпругата му П.С.В. са дарили на сина си С.Ц.В.
на 14.06.1993г. процесния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 1 (първи), находящ се на II
(втори) етаж в сградата на ЖСК „*******(шестнадесет-а), вход А, на ул. *******,
м. Иван Вазов в гр. София, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски
бокс, баня, клозет, антре, два балкона, с обща площ от 90.87 (деветдесет цяло и
осемдесет и седем стотни) кв.м., при съседи на апартамента: изток - двор на
сградата, запад - коридор, стълбище и апартамент №2, север - улица *******, юг
-двор на сградата, отгоре - апартамент №3, отдолу - работилница-гараж, заедно с
Мазе № 25 (двадесет и пет) с обща площ от 7 (седем) кв.м., заедно с
принадлежащите му 1.395% (едно цяло триста деветдесет и пет хилядни върху сто)
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпеното право на строеж върху държавно място, който недвижим имот е нанесен
в КК на град София, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1002.68.3.1 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда
и две, точка, шестдесет и осем, точка, три, точка, едно), находящ се в гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-108/13.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, ул. *******;
самостоятелният обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1002.68; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1002.68.3.2, под обекта: 68134.1002.68.3.28, над обекта:
68134.1002.68.3.3.
От представеното удостоверение за
наследници е видно, че П.С.В. е починала на 25.10.2017г. , като е оставила
законни наследници – страните по делото.
От съдебно удостоверение на л. 14 от
делото се установява, че на 18.04.2018г. в особената книга на СРС е вписан
отказ от наследството на П. В. от С.В..
Следователно, ищецът е легитимиран да иска отмяна на дарението по отношение на
своята /съответстваща на дела му в СИО/ ½ ид.ч. в едногодишен срок, откакто са
му станали известни основанията за неговата отмяна, а по отношение на
останалата ½ ид.ч., наследена по
закон от починалата му съпруга – в едногодишен срок, откакто на дарителя
/починалата/ са станали известни основанията за отменяване на дарението по
отношение на нейната ½ ид.ч. Ищецът може да предяви иск за отмяна на
дарението по отношение на наследената от него ½ ид.ч. от имота,
собственост на неговата съпруга /като част, съответна на дела й в СИО/, предвид
изложените твърдения в уточнителната молба от от 18.02.2020г., че преди смъртта
си същата е имала нужда от издръжка, поискала е такава от сина си, но той не я
е предоставил. Такъв иск обаче би бил допустим само при спазване на
едногодишния преклузивен срок от узнаването на основанията за отмяна на
дарението – по същество, от получаването на поканата или узнаването от
надарения, че от него се иска издръжка. Съдът намира, че правната норма на
чл.227, ал.3 сочи за начало на срока узнаването на основанията за отмяна от
самия дарител, като в същия срок искът може да бъде предявен и от неговите
наследници, ако той междувременно почине. Нормата не предвижда нов едногодишен
срок да тече нито от смъртта на дарителя, нито от узнаването на основанията за
отмяна от неговите наследници /в този смисъл РЕШЕНИЕ № 186 ОТ 25.10.2017 Г. ПО
ГР. Д. № 5147/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/. По силата на цитираната
разпоредба наследниците придобиват правото да упражнят правото на дарителя да
развали дарението, но само в срока, който е имал самият той.
Ето защо, предвид настъпилата смърт на
съпругата на ищеца още на 25.10.2017г., моментът на узнаването от негова
страна, че още приживе тя е искала издръжка от ответника, която той не е
предоставил, е ирелевантен. Срокът за отмяна на дарението по отношение на
нейната 1/2 ид.част е започнал да тече от узнаването от страна на дарения -
ответника, че от него се иска издържка – което съгласно уточнителната молба от
18.02.2020г. по отношение на дарителката П. В. се е случило в средата на
м.август 2017г., след което отново през септември 2017г. Към датата на
предявяване на исковата молба – 16.01.2020г. – едногодишният срок за наследника
да предяви иск за отмяна на дарението досежно собствената на починалата
½ ид. част от процесния имот, при всички случаи е изтекъл.
По така изложените съображения
производството в частта по иска за отмяна на ½ ид.ч. от процесния
апартамент следва да бъде прекратено като недопустимо.
Досежно другата ½ ид.ч. от имота
искът е допустим и следва да бъде разгледан. Като съобрази, че от една страна признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, от друга страна е признато право, с което страната може
да се разпорежда, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК и
исковата претенция следва да бъде уважена при признание на иска, без съдът да
се мотивира по същество.
По разноските:
Ищецът е освободен от задължението за
държавна такса и разноски на осн. чл.83, ал.2 от ГПК. Следователно, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда дължимата за производството държавна такса в размер на 1 308лв.
/определена върху данъчната оценка имота на л.42 от делото/.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от от Ц.С.В., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу С.Ц.В., ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно основание чл. 227, ал. 1,
б. "в" от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, за който е
съставен нотариален акт № 151, том VXXIII, дело № 14633/1993г. на първи нотариус
при СНС към Втори районен съд за
½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 1 (първи),
находящ се на II (втори) етаж в сградата на ЖСК „*******(шестнадесет-а), вход
А, на ул. *******, м. Иван Вазов в гр. София, състоящ се от две стаи, дневна,
столова, кухненски бокс, баня, клозет, антре, два балкона, с обща площ от 90.87
(деветдесет цяло и осемдесет и седем стотни) кв.м., при съседи на апартамента:
изток - двор на сградата, запад - коридор, стълбище и апартамент №2, север -
улица *******, юг -двор на сградата, отгоре - апартамент №3, отдолу -
работилница-гараж, заедно с Мазе № 25 (двадесет и пет) с обща площ от 7 (седем)
кв.м., заедно с принадлежащите му 1.395% (едно цяло триста деветдесет и пет
хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, който недвижим имот
е нанесен в КК на град София, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1002.68.3.1 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда
и две, точка, шестдесет и осем, точка, три, точка, едно), находящ се в гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, ул. *******; самостоятелният обект
се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1002.68; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1002.68.3.2, под
обекта: 68134.1002.68.3.28, над обекта: 68134.1002.68.3.3.
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 227, ал. 1,
б. "в" от ЗЗД, предявен от Ц.С.В., ЕГН ********** с адрес: *** срещу С.Ц.В.,
ЕГН ********** с адрес: *** дарението, извършено с договор за дарение по
нотариален акт № 151, том VXXIII, дело № 14633/1993г. на първи нотариус
при СНС към Втори районен съд за ½
ид.ч. от недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 1
(първи), находящ се на II (втори) етаж в сградата на ЖСК „*******(шестнадесет-а),
вход А, на ул. *******, м. Иван Вазов в гр. София, състоящ се от две стаи,
дневна, столова, кухненски бокс, баня, клозет, антре, два балкона, с обща площ
от 90.87 (деветдесет цяло и осемдесет и седем стотни) кв.м., при съседи на
апартамента: изток - двор на сградата, запад - коридор, стълбище и апартамент
№2, север - улица *******, юг -двор на сградата, отгоре - апартамент №3, отдолу
- работилница-гараж, заедно с Мазе № 25 (двадесет и пет) с обща площ от 7
(седем) кв.м., заедно с принадлежащите му 1.395% (едно цяло триста деветдесет и
пет хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, който
недвижим имот е нанесен в КК на град София, като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1002.68.3.1 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда и две, точка, шестдесет и осем, точка, три, точка, едно), находящ
се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-108/13.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, ул. *******;
самостоятелният обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1002.68; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1002.68.3.2, под обекта: 68134.1002.68.3.28, над обекта:
68134.1002.68.3.3.
ОСЪЖДА С.Ц.В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на СГС сумата от
1 308 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната си част, в която има характера на определение, може да
бъде обжалвано в едноседмичен срок с частна жалба пред Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО, в останалата си част, подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: