РЕШЕНИЕ
гр. София, …………… 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
При
участието на секретаря Д. Пиралкова
и прокурора Калина Накова като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
Н. Атанасов ВНОХД № 2844 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.06.2016г. по НОХД № 16607, СРС, 12-ти
състав, е признал подсъдимия Н.М.С. за виновен в това, че на 02.12.2007г. в гр.
София, Студентски град, пред дискотека „Тантра“, чрез нанасяне на удари с ръка
в областта на лицето и главата причинил на Й.Р.А. средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на черепа и лицевите кости/счупване на предна
латерална стени на десния максиларен синус, с множество фрагменти с дислокация;
счупване на пода на орбитата; ангажиране на десния максиларен синус,
реализирало медикобиологичния признак счупване на челюст – престъпление по
чл.129, ал.2, пр.3, ал.1, вр. ал.1 от НК. При условията на чл.55 от НК му е
наложил наказание „Пробация“ за срок от ЕДНА година със следните пробационни
мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ЕДНА година, с периодичност два пъти седмично; на
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ЕДНА година. Със същия акт подс. С. бил осъден да заплати
на гражданския ищец Й.А. сумата от 3000 лв., представляваща неимуществени
вреди, причинени от деянието, като е отхвърлил иска като неоснователен за
разликата до 8000 лв. Подсъдимият е осъден за заплати и разноските по делото.
Срещу постановената присъда е
била подадена жалба от защитника на подсъдимия – адв. Д., в която се излагат
твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановения акт, а
наложеното наказание – явно несправедливо. Същевременно е депозирана и въззивна
жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец – адв. Р., в която
се твърди, че неправилно е бил определен размерът на присъденото обезщетение,
без да се отчетат всички негативни последици за пострадалия. Моли присъдата да
бъде изменена в частта й относно гражданския иск и подс. С. бъде осъден за заплати
пълния размер на претендираното обезщетение в размер на 8000 лв.
С Решение от 15.06.2018г., СГС,
НО, 1-ви въззивен състав е отменил изцяло постановената присъда поради
неотговаряща на изискванията на закона, липсата на доказателствен анализ и
неотстранени противоречия, като е върнал делото на СРС за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
С присъда от 12.04.2019г. по НОХД
№
10601/2018г., СРС, 11 състав, е признал подс. Н.М.С. за виновен в това, че на
02.12.2007г., в гр. София, Студентски град, пред дискотека „Тантра“, чрез
нанасяне на удари с ръка в областта на лицето и главата причинил на Й.Р.А.
средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на черепа и лицевите
кости ( счупване на предна и латерална стени на десния максиларен синус, с
множество фрагменти с дислоксация; счупване и на пода на орбитата; ангажиране
на десния максиларен синус, вероятно от хематом), реализирало медикобилогичния
признак „счупване на челюст“, поради което и на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК му
е наложил наказание „пробация“ за срок от ЕДНА година със следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ЕДНА година, с
периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от ЕДНА година. Със същата присъда и на основание чл.45 от ЗЗД подс. С. е осъден да заплати на Й.А. сумата от 8000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
01.12.2007г. до окончателното плащане.
С определение по реда на чл.306,
ал.1, т.4 от НПК съдът е осъдил подс. С. да заплати и направените по делото
разноски.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от
служебния защитник на подсъдимия – адв. В.,
в която се твърди, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна.
Аргументира становище, че липсва обстоен анализ на наличния доказателствен
материал, като са игнорирани показанията на свидетелите К., П. и И., както и
обясненията на самия подсъдим. Твърди, че от събраните доказателства не се
установява по безспорен начин, че именно подсъдимият е осъществил деянието, за
което е предаден на съд. Моли съдът да отмени присъдата, включително в частта
за гражданския иск, като признае подзащитния й за невиновен по така
повдигнатото обвинение.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия С., свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, тъй като изложените в
нея доводи са изградени единствено въз основа на обясненията на подсъдимия.
Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, като крайните му изводи са обосновани. С оглед
гореизложеното пледира за потвърждаване на постановената присъда поради нейната
правилност и законосъобразност.
Повереникът на
частния обвинител и граждански ишец – адв. К. – оспорва жалбата на подсъдимия и
моли същата да бъде оставена без уважение. Счита,че постановената присъда е
правилна, законосъобразна и обоснована, като не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон.
Частният обвинител и граждански ищец Й.А. заявява, че
няма какво да добави.
Защитата на подсъдимото лице – адв. В. – поддържа
жалбата и допълнението към нея. Излага мнение, че районният съд не е направил
подробен доказателствен анализ, неправилно е приложил закона и не е извършил
правилна оценка на доказателствата. В заключение моли съдът да отмени изцяло
така постановената присъда.
В правото си на последна дума подсъдимият С. заявява,
че в предишното разглеждане на делото, са го осъдили на 3000 лв. и са го
признали за невинен. Твърди,че след 11 години отново го връщат в съдебната
зала, без да са го уведомили и намерили на адресите, които има, пратили са го 7
дни в затвора, като същевременно е успял да осъди приятелите на частния
обвинител. С оглед на това счита, че тяхната дума тежи повече, което според
него е неправилно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбите, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Според настоящия състав събраните по делото
доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от
главния предмет на доказване. Налице са несъществени несъответствия между
депозираните пред контролирания съд и приобщените по надлежния ред показания,
които са били обстойно обсъдени и съпоставени помежду си. Настоящият съдебен
състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената
съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
Когато
и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд
не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да
отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към
нея.
След
извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен
състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава
съществено от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият Н.М.С.
е роден на *** ***, с българско гражданство, разведен, със средно образование,
не работи, адрес: гр. София, ж.к. „*******бл***********с ЕГН **********,
неосъждан към датата на инкриминираното деяние – 02.12.2007г.
На 01.12.2007 г.
свидетелите Й.А., М.П., М. К. и други,
неустановени по делото лица, били на приятелско събиране в ж.к. „Бояна“, където
празнували рожден ден. По-късно, свидетелките П. и К. отишли сами към заведение
„Тантра“, находящо се в Студентски град, където се намирал подсъдимият С. с
неговата компания. Към инкриминирания период подсъдимият и свидетелката К.
поддържали интимни взаимоотношения. Около 05:00 ч. свидетелите Й.А., Д.Ш.и С.Х.също
отишли в ж.к. „Студентски град“, дискотека „Тантра“, където вече се намирали М.
П. и М. К., но не успели да влязат вътре, тъй като бил много късен час и
заведението щяло да затваря скоро. Свидетелката К. и подсъдимият били пред
дискотеката и разговаряли. Пред дискотеката св. А. разговарял със св. П., след
което тя се върнала в заведението, за да вземе връхната си дреха, но когато се
върнала, св. К. била изчезнала. През това време пострадалият отишъл при
свидетелката К. да я попита дали ще тръгва с тях или ще остава, на което тя
казала, че ще остане заедно с приятеля си – подс. С.. Пострадалият се отдалечил
и отишъл да чака такси на улицата, на няколко метра от входа на дискотеката.
Внезапно до св. А. приближил подс. С., който му нанесъл с ръка силен удар в
областта на лицето, в резултат на който А. залитнал и паднал. Това обаче, не спряло С. и той нанесъл още няколко
удара с ръце. В резултат на това, А. получил закрито счупване на черепа и
лицевите кости (счупване на предна и латерална стени на десния максиларен
синус, с множество фрагменти с дислоксация; счупване и на пода на орбитата;
ангажиране на десния максиларен синус, вероятно от хематом), реализирало
медикобиологичния признак „счупване на челюст“.
Непосредствено
след инцидента А. избягал в посока - НСА, но след около половин час бил открит
от компанията си, която му обезпечила транспортиране за оказване на неотложна
медицинска помощ, като първо го закарали у св. Ш., почистили му раните, а
после пострадалият се прибрал у дома си.
Няколко часа по-късно посетил медицински кабинет, където му било издадено
съдебно медицинско удостоверение.
На
06.12.2007г. постъпил в болница „Токуда“, в отделение по лицево – челюстна и
пластична хирургия, където престоял до 12.12.2007г. В болничното заведение
пострадалият претърпял оперативна интервенция – костна трансплантация на черепа
и друго открито наместване на лицевата фрактура.
Съгласно
изготвената СМЕ по писмени данни на пострадалия, е причинено закрито счупване
на черепа на лицевите кости, което затруднява дъвченето и говоренето за срок
по-дълъг от 30 дни.
Горецитираните
травми наложили продължително лечение и хирургически интервенции, вкл. и за
костни присадки.
Контролираният
съд е извел релевантната фактическа обстановка въз основа на доказателствата,
които е събрал по време на съдебното следствие по общия ред, както и въз основа
на приобщените свидетелски показания, дадени при предходното разглеждане на
делото от друг съдебен състав. Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен,
всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран и проверен в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция, включващ: гласни доказателствени средства: обясненията
на подс. С. (л.51-52 от СП); свидетелските показания на Й.А. (л.52-53 от СП),
вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.25 от ДП), както и тези,
приобщени по реда на чл.281, ал.1 от НПК (л.26 от НОХД № 16607/2010г.); на М. К., приобщени
по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК (л.26 от ДП и л.71 от НОХД № 16607/2010г.); на М. П.(И.) (л.129-130 от СП);
на С.Х.(л.130 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.22 от
ДП), както и тези, прочетени по реда на чл.281, ал.1 (л.70 от НОХД № 16607/2010г); на Д.Ш.(л.131-132 от
СП); на Х.И., приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4,пр.1 от НПК (л.88-89 от
НОХД №
16607/2010г.);
на Ф. П., приобщени по реда на чл.281, ал.1,т.4,пр.1 от НПК (л.89 от НОХД № 16607/2010г.); писмени доказателства: справка за съдимост на подс. С. (л.19-21 от СП); СМУ (л.9-10 от ДП), медицинска
документация (л.11-16 от ДП), както и от способите за доказване – заключението
от изготвената СМЕ (л.17-20 от ДП).
Не могат да бъдат споделени доводите на защита за
необоснованост на съдебния акт на СРС и за едностранчиво тълкуване на
доказателствената маса досежно инкриминираното деяние и участието на подс. С. в
него. Мотивите на присъдата се базират на подробните, логични и взаимно
допълващи се показания на свидетелите А., Х., М.И.а и Ш.. Едно от
основните доказателствени средства по делото се явяват показанията на свидетеля
А.. Правилно първоинстанционният съдебен състав внимателно е подложил заявеното
от него през различните фази от наказателното производство на особено прецизна
преценка, от една страна, защото свидетелят е пострадал от престъплението, а от
друга – конституиран е като страна в съдебната фаза на процеса като частен
обвинител и граждански ищец, които му роли предполагат известна
заинтересованост от крайния изход на делото. Обосновано СРС е приел, че качеството му на пострадал не може еднозначно и дефинитивно да обоснове тезата
за преднамереност на показанията
му, а правилно го е разгледал като основание за по-задълбочен анализ. Контролираният
съд е изложил подробни съображения защо кредитира заявеното от А., като го е
съпоставил с останалите свидетелски показания, както и със заключението на
изготвената СМЕ. Показанията на св. А. са логически последователни, достатъчно
подробни и описателни относно темпоралната линия, локацията и динамиката на
осъщественото от подсъдимия С. деяние, както и относно собственото си поведение
и състояние непосредствено след инцидента. Правилно районният съд е отчел
наличието на конкретика и последователност при всичките разпити на пострадалото
лице, провеждани в различните фази на процеса. Действително, забелязва се леко
надграждане на някои моменти, но цялостно и настоящият съдебен състав намира,
че заявеното от св. А. представлява достоверно отражение на процесните събития.
Във всичките си разпити той е категоричен както относно датата, часа и
причината да се озове на инкриминираното място, така и относно лицето, което го
е нападнало. Показанията на св. А. намират доказателствена опора и в
показанията на свидетелите Ш., Х. и П. (И.).
Всички свидетели по делото еднопосочно заявяват в показанията си, че в
ранната сутрин на 02.12.2007г, около 05:30-06:00 часа пред дискотека “Тантра“ в
Студентски град е възникнал конфликт между подс. С. и пострадалия А., като се е
стигнало и до физическа агресия от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. Най-съществените
противоречия в свидетелските показания касаят развоя на конфликта и
по-конкретно - нанесен ли е на пострадалия А. побой и ако това е така, колко
сериозен е бил той (колко удара, с какъв интензитет и в кои части на тялото) и
в пряка причинно-следствена връзка ли се намира поведението на подс. С. с
установените травматични увреждания на пострадалия. Като основен източник на информация
досежно тези обстоятелства въззивният състав прецени показанията на свидетелите
А., Ш., Х. и П. (И.). Четиримата свидетели са последователни в показанията си
относно развоя на конфликта - сочат, че подсъдимият С. изведнъж е нападнал
пострадалия, който е чакал отстрани пред дискотеката за такси, ударил го е с
юмрук първо по главата, а след строполяването му на земята, е използвал и
ритници. Всички те дават сведения последователно
и добросъвестно касателно нанесения побой,
предприетите вид и брой удари от страна на извършителя на деянието, както и относно
събитията преди и след случката (относно
процеса на търсене на пострадалия, както и относно здравословното му
възстановяване), като пресъздадените от
горепосочените свидетели лични възприятия са категорични относно посочените обстоятелства, обхващащи
предмета на доказване. Показанията им
разкриват логическа хомогенност и
детайлност, характерни за непосредственост на придобитите
впечатления. Те пресъздават обективно личните
си възприятия върху обособилата се обстановка на престъплението, както и
отразяват съхранени спомени за съществени елементи.
Въззивната
инстанция не споделя възражението на защитата досежно липсата на достатъчно
доказателства, водещи до единствено възможния и правдив извод, че подс. С. със
своето поведение е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на
съд, нанасяйки удари в областта на главата на пострадалия А.. Релевираното от
защитата откриване на пострадалия на различно място от мястото на боя не
изключва правдивостта на заявеното от св. А., че именно подс. С. е лицето,
което го е нападнало, нито пък парира причинно-следствената връзка между
поведението на подсъдимия и причинения вредоносен резултат на пострадалия.
Свидетелите Ш., Х. и П. са категорични, че са били в състояние на силен шок,
пострадалият А. също заявява, че не е знаел какво се случва, а чисто
инстинктивно е побягнал – „просто исках да се махна оттам по-бързо“, „Нямам
спомен как съм се движел, когато съм се оттеглил от мястото.“. Нормална човешка
реакция е, в случай на силен стрес (за който свидетелстват както самия
пострадал, така и свидетелите Ш., Х., П.) човек да загуби представа относно
време и пространство, още повече – в случай на неочакван побой – да се отдалечи
максимално бързо от побойника си, за да избегне евентуално допълнително
ескалиране на агресията. Същевременно, от значение е и експертното становище,
което изключва възможността така констатираните увреждания да се дължат на
падане върху терен.
Единствените доказателства, внасящи
съмнение в обвинителната теза, са обясненията на подсъдимия ведно с показанията
на свидетелитеИ. и П.. Правилно първостепенният съд не ги е кредитирал, като е
изградил фактическите си и правни изводи въз основа на останалите
доказателствени източници. Обясненията
на подсъдимия освен валидно доказателствено средство се явяват и средство за
защита срещу така повдигнатото му обвинение. В процесния случай въззивният съд
цени дадените обяснения именно в светлината на ефикасно средство за защита, с
което подс. С. се опитва да обори тезата на прокуратурата. По принцип
обясненията на подсъдимия винаги изискват внимателна преценка за достоверност,
тъй като освен важно доказателствено средство са и средство за защита,
необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на правилата
за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети
за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа,
а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се
дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или
тъй като съдържат обективно невъзможна версия. Тук е мястото да се посочи, че самият подсъдим не
отрича да е имал съприкосновение с пострадалото лице, но същевременно твърди,
че му е ударил един шамар, тъй като пострадалият е демонстрирал невъзпитано
вербално отношение към св. К. (приятелка на подсъдимия към инкриминирания
момент). Съдът не възприема обясненията на подсъдимия, както и свидетелските
показания наИ. и П., че подс. С. е
прекратил физическата агресия след нанасянето на един единствен удар и
то с отворената част на дланта, а именно – шамар, както и в частта, че
пострадалият А. не е паднал на земята в следствие на нанесения удар. Това е
така, тъй като тези доказателствени източници стоят вътрешно неустойчиво и
изолирано в описания общ ход на събитията и не отговарят на обективните находки
по делото, намерили отражение в подробната СМЕ относно установения механизъм на
увреждане, както и в кредитираните от съда свидетелски показания на П., Ш., Х.,
А., вкл. и К.. Обстоятелството, релевирано от защитата, че не са възприети
обясненията на подсъдимия, не сочи на порок в дейността на съда по изграждане
на вътрешното му убеждение, особено след като те са отхвърлени след
съпоставката им с останалите доказателства по делото. Ето защо настоящия състав на СГС също
намира, че в случая обясненията на подсъдимия по-скоро имат защитна функция и
целят изграждането на защитна версия на последния, и като такива не следва да
бъдат кредитирани.
Най-подходящият
начин да се депозират свидетелски показания, съдържащи обективно несъществуващи
обстоятелства, е тяхното преплитане с обективно съществуващи такива, за да се
придаде достоверност на първите и да се затрудни процеса на отсяване на едните
от другите. Именно такъв подход е предприет от свидетелитеИ. и П., което налага
и частично кредитиране на техните показания. Правилно
първостепенният съд не ги е кредитирал в частта им, касаеща броя и силата нанесени
удари от страна на подсъдимия С., както и относно обстоятелството, че св. А. не
е падал на земята след получения „шамар“. Така заявените факти напълно се
оборват от останалите кредитирани от съда свидетелски показания, вкл. тези на
св. К., приобщени от досъдебната фаза на процеса (от 11.04.2008г.), в които
заявява, че „Н. се ядоса и го удари два пъти по лицето, Й. падна на земята.“ В
тази си част показанията на свидетелката К. се намират в логическа корелация
със заявеното от свидетелите Ш., Х., П. (И.), както и с това от пострадалия А..
Съдът намира показанията на св.К., дадени в хода на съдебното следствие, години
след инкриминираното деяние, а и с оглед близките й взаимоотношения с подсъдимия,
за нормална реакция и тълкува същите като опит за внасяне на допълнително съмнение в обвинителната теза.
Отделно, показанията на св. Х.И. се разминават не само с показанията на
свидетелите Ш., Х., А., П., К., но и със самите обяснения на подсъдимия С. в
частта с първоначално нападение от страна на пострадалия, като въззивният съд
се солидализира с извода на СРС, че заявеното от свидетеля е изолирана версия и
не отговаря на обективните находки по делото.
Контролът за достоверност на доказателствените
материали е извършен прецизно и гарантира обективно изграждане на вътрешното
убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии за изследваното
събитие. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени
средства с наличната медицинска документация, както и с изготвената СМЕ. По този начин
първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени
средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена
последователност. В заключение въззивният съд намира, че установените от
районния съд релевантни факти не са резултат от едностранчива и/или превратна
интерпретация. Несъгласието от страна на подсъдимия и неговата защита с възприетото по
фактите не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати процесуални
нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният съд е спазил
процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата, както и е гарантирал равни възможности на страните да участват
в процеса.
Поради горните
аргументи, настоящият състав намира доводите на защитника на подсъдимия за
липса на доказателства, сочещи категорично подсъдимия С. за извършител на
деянието, за несъстоятелни. Действително,
между така събраните гласни доказателствени средства от досъдебната и съдебната
фаза на процеса се наблюдават известни незначителни несъответствия, но същите
са обясними с оглед изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания и тези на
разпита на свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности на всеки
човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от
време. Тези несъответствия обаче, освен че са преодолени от първия съд,
посредством приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на
досъдебното производство и тези от предходното разглеждане на делото от друг
състав на съда, към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред,
още и по никакъв начин не разколебават убеждението на инстанциите по същество,
че събраните гласни доказателствени средства, в обсъдените по-горе части, са в
достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и
безпристрастно. Поради това, те представляват достатъчно стабилна
доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Правилно
Районният съд е кредитирал и заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза. Същата е изготвена обективно и компетентно и
няма причина да не бъде кредитирана от съда. Вещото лице Веселинов дава
допълнителните разяснения в хода на съдебното следствие, като подробно и
изчерпателно отговаря на поставените му
от подсъдимия и неговата защита въпроси. Видно от заключението на СМЕ, че на
пострадалия, вследствие на нанесения побой, му е причинено закрито счупване на
черепа и лицевите кости (счупване на предна и латерална стени на десния
максиларен синус, с множество фрагменти с дислокация), счупване и на пода на орбитата,
ангажиране на десния максиларен синус, вероятно от хематом. Относно механизма
на получаване на посочените увреждания е посочено, че се дължат на удари с или
върху твърди тъпи предмети, каквито могат да бъдат човешки юмруци, като по
време и начин съответстват да са получени както съобщава пострадалия. Тук е
мястото да намери отговор възражението на защитата, че СРС е игнорирал
становището, че „за да се получи подобно травматично увреждане като процесното
от еднократен удар неминуемо се изисква сериозна физика и бойни умения“.
Защитата доста тенденциозно тълкува заявеното от вещото лице, като не държи
сметка на останалите подробни пояснения, дадени от вещото лице пред съда.
Последното посочва, че „шамар“ е относително понятие и означава удар с разтворена
длан. Допълнило е, че, ако ударът е нанесен с основата на дланта или саблен
удар с външната част на дланта, могат да се получат констатираните телесни
увреждания. Посочено е, че ако ударът е само с юмрук, пораженията за
пострадалия също могат да бъдат такива. Експертизата изключва и възможността
причинените увреждания да се дължат на падане върху терен.
При така
установената фактическа обстановка районният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият Н.С.
с действията си е осъществил обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Обект на
защита са здравето и телесната неприкосновеност на гражданите, а посегателството
върху тях се изразява в различни по характер и степен увреждания, засягащи
анатомичната цялост и физиологичните функции на органи и тъкани на човешкия
организъм, а в най-леките случай причиняване на болка и страдание.
От обективна страна – на 02.12.2007г., в гр. София, в
Студентски град, пред дискотека „Тантра“, чрез нанасяне
на удари с ръка в областта на лицето и главата подс. С. причинил на свидетеля А.
средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на черепа и лицевите
кости (счупване на предна и латерална стени на десния максиларен синус, с
множество фрагменти с дислоксация; счупване и на пода на орбитата; ангажиране
на десния максиларен синус, вероятно от хематом), реализирало медикобилогичния
признак „счупване на челюст“. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между
нанесените от подсъдимия удари и констатираното увреждане – спрямо пострадалия
се е наложила и оперативна интервенция, изразяваща се в костна трансплантация
на черепа и друго наместване на лицева фрактура.
Правните изводи на първостепенния съд досежно субективната
страна на деянието са правилни и законосъобразни, доколкото и видно от
доказателствата по делото, подс. С. от субективна страна е извършил деянието
при пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния му характер, (че нарушава
телесната неприкосновеност на св. А.), като с оглед интензитета на ударите и
мястото от тялото, където са нанесени е
целял настъпването на общественоопасните последици – засягане на телесната
цялост на пострадалия А..
Въззивната инстанция
изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализацията на наказанието за извършеното от подс. С.
престъпление. Първата инстанция правилно е придала нужната тежест на
установеното обективно смекчаващо обстоятелство – изключителното забавяне на наказателното
производство по причина, която не може да се вмени във вина на подсъдимия и/или
неговата защита. При неговото отчитане се взема предвид поведението
на страните (до каква степен те самите са станали причина със собственото си
поведение за забавяне на делото), както и фактическата и правна сложност на
разглежданото дело. Правилно районният съд е приложил чл.55 от НК, като по този начин е
компенсирал подсъдимия за забавянето на процеса. Като краен резултат СРС е
приложил справедлив подход, определяйки наказание „Пробация“, налагайки двете
задължителни пробационни мерки. По убеждение на въззивния съд така определените
пробационни мерки ведно с техния срок се явяват
адекватна санкция за стореното от подсъдимия С., годна да изпълни
легитимните цели на наказанието.
По гражданския иск:
Настоящата съдебна инстанция намира за
правилна и обоснована първоинстанционната присъда и в гражданско - осъдителната
и част. При контрола си върху правилността на присъдата в гражданско -
осъдителната и част, въззивният съдебен състав съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Неимуществените вреди се изразяват в неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, които не могат да бъдат възстановени, поради което
предвиденото в закона обезщетение има заместващо предназначение и се определя
съобразно критериите, установени в чл. 52 ЗЗД. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В процесния случай в следствие на получената средна
телесна повреда, а именно „счупване на челюст“, довело до затруднение в процеса
на дъвчене и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, пряка и непосредствена
последица от инкриминираното деяние на подсъдимия, пострадалият Й.А. дълъг
период от време след инкриминираното деяние се е възстановявал, изпитвал е
болки, имал е затруднения при хранене и говорене. Видно от предоставената
епикриза, на пострадалия му е била поставена титанова минипластина, фиксирана с
минивинтове.
На плоскостта на изложеното, въззивният
съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно е уважен в пълен размер
предявения от пострадалия граждански иск в размер на 8 000 лв. (осем
хиляди лева) за неимуществени вреди, въз основа на доказаността на
престъплението, извършено спрямо него, което винаги се явява и деликт, по
смисъла на чл. 45, ал.
1 от ЗЗД.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски, както и
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист са възложени в тежест
на подсъдимия С..
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
При
тези съображения и след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на атакувания акт, настоящият състав не установи
допуснати процесуални нарушения, мотивиращи неговата отмяна, нито основания за
неговото изменение.
Мотивиран от
горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.04.2019г. по
НОХД № 10601/2018 г. по описа на СРС - НО, 11-ти състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.